Решение по дело №1483/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 10109/03.07.2023 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез Д.П.О.К., на длъжност „Началник отдел АИПО“, срещу Решение № 704/09.05.2023 г., постановено по АНД № 4894/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІІ-и състав, с което е отменено НП № 03-2200814/24.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на „Хама“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П.Г.И., с адрес ------------, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт. Оспорва се становището на ВРС за липса на нарушение. Твърди се, че нарушението е доказано. Моли се за отмяна на решението и за потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – „Хама“ ЕООД чрез процесуален представител адв. А. чрез молба с.д. № 13995/04.10.2023г. оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е НП № 03-2200814/24.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на „Хама“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П.Г.И., с адрес ------------, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева.

Административнонаказателната отговорност на ответната страна е ангажирана по повод проверка, извършена от служители на ДИТ – Варна, в резултат на която е установено, че според отчетната форма, С.С. - барман в хотел „Амирал“, стопанисван от „ХАМА“ЕООД, е положил труд на 13.04.22 г. втора смяна от 18.00 до 22.00ч. / втора смяна/, а на следващия ден - първа смяна от 08.30ч., с което не му била осигурена непрекъсната 12-часова междудневна почивка.

Посочена е правна квалификация на деянието - чл.152 КТ. АУАН е надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал оспореното НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.152 от КТ. На дружеството, на основание чл.414 ал.1 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1900лева.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че при провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. Според ВРС описаните съставомерни елементи на нарушението, както и относимите към тях факти, предизвикали у съда съмнение дали касаят именно този конкретен случай. Действително се сочи, че става въпрос за нарушение на междудневната почивка на бармана С.С., но се описват факти, сочещи на лице от женски род. Твърди се също, че работното време на 14.04.22г. започнало от 8.30ч., но видно от отчетната форма, то би следвало да е започнало в 06,30ч. Това поставя пред съда съмнението дали всъщност тези факти са относими към нарушението, за което АНО е искал да накаже въззивната страна, или са факти, относими към някое друго нарушение и са погрешно останали в този АУАН и автоматично от там, със същите грешки, пренесени и в обжалваното наказателно постановление.

Въззивната инстанция коментира, че неясното описание на нарушението ограничава правото на защита, поради което следва да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила.

Освен това ВРС приема, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като дружеството е наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършило.

От пряко събраните пред съда гласни доказателства, в частност от показанията на св. С. и Й. става ясно, че барманът С. С. е работил ежедневно за времето от 06.30 до 11.30ч., независимо от изготвения график. Това е видно и от приложената отчетна форма, с изключение на дните 13 и 28.04.2022г. Пред съда С. С. заявил, че не е обръщал внимание на графика, тъй като си знаел работното време.

Въз основа на изложеното, ВРС отмяна НП.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Видно от представения към административната преписка „Отчет за присъствията за м.април 2022г. на хотел „Адмирал“ и „Хюго“ хотел, се установява, че С.С., на длъжност „барман“ е с работно време 06,30-11,30ч. за първа смяна и 18,00-22,00ч. за втора смяна. За дните 13 и 14.04.2022г. е посочено, че е работил, както следва : На 13.04.22г. С. е работил първа и втора смяна, като втората смяна е от 18,00ч. до 22,00ч. , а на 14.04.22г. е работил първа смяна от 6,30ч. до 11,30ч. От представения отчет за присъствията е видно, че на лицето не е осигурена междудневната почивка от дванадесет часа межди 13 и 14 април 2022г.

ВРС неправилно е кредитирал показанията на св.С. за времето на полагане на трудово правоотношение, тъй като същият е заинтересован от изхода на делото. Неправилно районният съд преценява доказателствената стойност на представения отчет за присъствията, обективиращ работното време на работниците и служителите. Доколкото посоченият документ е представен именно от наказаното дружество и от него се извеждат неизгодни за дружеството обстоятелства, то оборването на констатацията от този документ със свидетелските показания на лицето, чието право на междудневна почивка не е спазено, неправилно е преценено от ВРС, че се явява допустимо. Предвид изложеното неправилно е оценена материалната доказателствена сила на този документ като доказателство в административнонаказателното производство. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ответното дружество за нарушение на чл. 152 КТ. Следва да се посочи, че отчета за присъствията по своята правна същност е частен свидетелстващ документ, но доколкото съдържа неизгодни за оспорващия факти и изхожда от него, се ползва с материална доказателствена сила. Посочването на лице от женски род , вместо от мъжки не е съществено процесуално нарушение в НП, което да води до отмяна на НП. От основно значение е обстоятелството, че при извършената проверка контролните органи са констатирали неспазване на изискването за осигуряване на междудневна почивка от наказаното дружество по отношение на св.С..

Неправилно в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти въззивният съд не приема за безспорно доказано извършването на вмененото на дружеството административно нарушение. Правилно наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 152 КТ. При наличие на въведен специален начин и ред за удостоверяване на работното време и реалното му отработване - отчета за присъствията, който е представен като доказателство, неоснователно ВРС извършва проверка чрез събиране на свидетелски показания от работниците и служителите.

При това положение правилно административнонаказващият орган е приложил съответния санкционен текст и е ангажирал отговорността на юридическото лице. Поради това настоящата инстанция счита, че въззивният съд е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод като е отменил НП.

Настоящият касационен състав намира, че при индивидуализацията на размера на предвидената в чл. 414 ал. 3 от КТ имуществена санкция, административнонаказващият орган е следвало да съобрази липсата на предходно осъществени нарушения по посочения текст и поведението на работодателя. В тази връзка, касационният състав счита, че наказващият орган неправилно и немотивирано е наложил на дружеството – ответник санкция в размер над минималния, без да е установил обстоятелства, утежняващи неговата отговорност. В констативно-съобразителната част на НП издалият постановлението орган единствено е обвързал целите, с които се налага административното наказание, с определения размер на санкцията от 1900лв., без да се е аргументирал с наличието на конкретни доказателства, налагащи завишаване на санкцията. Отчитайки спецификите на нарушението, описано в акта и в обстоятелствената част на НП, касационният съдебен състав счита, че целите на индивидуалната и генералната превенция биха били постигнати с изменението на санкционния акт и с привеждането на наложената имуществена санкция към минималния й размер от 1500 лв.

В обобщение на гореизложеното, касационната съдебна инстанция намира, че атакуваното съдебно решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а отмененото от районния съд наказателно постановление следва да бъде изменено съобразно горните мотиви.

С оглед изхода на спора, а именно изменението на наложената с НП имуществена санкция, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателно. В полза на ДИТ – Варна и на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 140 лева (2х70 лева), явяващи се дължимо възнаграждение за юрисконсулт за протеклите производства пред Районен съд – Варна и пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. IІ-ро от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 704/09.05.2023 г., постановено по АНД № 4894/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІІ-и състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2200814/24.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на „Хама“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П.Г.И., с адрес ------------, е наложена „имуществена санкция“ като намалява размера на наложената имуществена санкция от 1900 (хиляда и деветстотин) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Хама“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от П.Г.И., с адрес ------------, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сумата от 140 (сто и четиридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: