Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… /19.06.2019 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2978 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Д. *** срещу Наказателно постановление №
03 – 009698 от 04.05.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две
хиляди лева) за това, че 17.04.2018 г. в гр. Варна, ул. „Калофер“ № 2,
дружеството „В.“ ООД не е изпълнило дадено задължително предписание № 11 от
Протокол № ПР 1807992/ 19.03.2018 г. на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна относно изискването за работа през дните на официални празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя
да се заплаща според уговореното но не по – малко от удовоения размер на
трудовото възнаграждение, съгласно чл. 264 от КТ във вр. с чл. 154, ал. 1 от КТ
със срок на изпълнение 02.04.2018 г., тъй като при извършената последваща
проверка се установи, че не е изплатено не по – малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение за работа на официален празник 03.03.2018 г. – ден на
осовбождението на България от османско иго – национален празник на лицето С.Г.Р.,
с ЕГН: ********** на длъжност асистент в офис на „В.“ ООД – нарушение на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „В.“
ООД *** намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и
неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон и
административно – производствените правила, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. На първо място посочва, че АУАН е съставен в
нарушение на чл. 40 от ЗАНН, тъй като в него е посочен само един свидетел.
Освен това подчертава, че самото наказателно постановление е издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като навежда
твърдения, че в обстоятелствената му част липсва пълно и точно описание на
извършеното нарушение. Освен това във въззивната жалба се застъпва позиция, че
лицето С.Г.Р. не е полагал труд на датата 03.03.2018 г. и в представената
отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец март 2018 г. е допусната
техническа грешка. Също така се оспорва датата на извършване на нарушението.
Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност моли за редуциране на размера на
наложеното административно наказание до предвидения минимален размер.
В проведеното на 08.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2978 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „В.“ ООД се
представлява от своя процесуален представител адв. Д. ***, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, подчертавайки, че от представените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства се установява, че лицето Станимир Галинов Раев не е
престирал труд в офиса на дружеството, като е била допусната техническа грешка
в представената на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна отчетна форма за
явяване/неявяване на служителите за месец март 2018 г.
В проведеното на 08.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2978 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, застъпвайки
позиция, че твърденията за допусната грешка от технически характер в
представената отчетна форма за явяване/неявяване на работа са наведени едва
след издаване на наказателното постановление.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:ю
На 07.03.2018 г. св. Д.Н.Д. –
началник отдел БТКД към дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила
проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „В.“ ООД,
което предлагало пощенски и куриерски дейности и услуги на своите клиенти, и
стопанисвало два офиса в гр. Варна, на ул. „Цар Асен“ № 50 и на ул. „Калофер“ №
2.
Св. Д. съставила на
19.03.2018 г. Протокол № ПР 1807992 в края на извършената от нея проверка, като
в т. 11 от него дала задължително предписание относно
изискването за работа през дните на официални празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя да се заплаща
според уговореното но не по – малко от удовоения размер на трудовото
възнаграждение, съгласно чл. 264 от КТ във вр. с чл. 154, ал. 1 от КТ.
Св. Д. определила краен срок
за изпълнение на предписанието датата 02.04.2018 г., като Протокол № ПР 1807992
бил връчен лично на управителя на дружеството „В.“ ООД – г-н. С.Д. на
19.03.2018 г.
През месец април 2018 г. св. Д.
извършила последваща проверка на дружеството „В.“ ООД, като установила, че
дружеството не е заплатило на своя служител С.Г.Р. не по – малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение за работа на официален празник 03.03.2018
г., на който ден съгласно проверената от св. Д. отчетна форма за явяване и
неявяване на работа, С.Г.Р. е престирал труд за 4 часа в полза на дружеството „В.“
ООД.
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие дружеството „В.“ ООД е нарушило разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на 27.04.2018 г. св. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 04.05.2018 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда наложил на дружеството „В.“ ООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
По същество, съдът я намира
за частично основателна, поради следните съображения:
На първо място съдът изцяло
кредитира показанията на св. Д.Н.Д., като последователни, логични и най –
важното подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното
производство писмени доказателства и съвсем конкретно представената лично от
управителя на дружеството „В.“ ООД отчетна форма за явяване/ неявяване на
служителите на работа за месец март 2018 г. Св. Д. беше категорична, че след
запознаване с процесната отчетна форма за работа е констатирала, че С.Г.Р. е
полагал труд в рамките на 4 часа на 03.03.2018 г. (за който ден е ноторно
известно, че представлява официален празник на Република България), като
същевременно дружеството не е заплатило на работника/служителя Р. не по – малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение за работа
на официален празник 03.03.2018 г.
Действително дружеството не
оспорва, че не е заплатило възнаграждението в не по – малко от увдовения му
размер на своя работник/ служител Р. за положения труд на 03.03.2018 г., но
навежда твърдения, че същият не е полагал труд на тази дата, като в отчетната
форма за явяване/неявяване на работа е допусната техническа грешка и неправилно
е посочено, че Р. се е трудил в рамките на 4 часа на процесния ден.
Подобно възражение не може да
бъде споделено, поради няколко причини:
На първо място следва да се
подчертае, че лично управителят на „В.“ ООД – г-н. С.Д. е изготвил процесната
отчетна присъствена форма за явяване/ неявяване на работа на служителите за
месец март 2018 г. и именно той я е предоставил на служителите на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна.
Абсолютно недопустимо е от
една страна да се предоставят на контролния орган документи и след като бъде
установено някакво нарушение чрез тях, да започнат да се навеждат твърдения, че
в тях имало допусната техническа грешка.
На практика по този начин
дружеството се опитва да извлече ползи от своето собствено недобросъвестно
поведение, което е абсолютно недопустимо в правото.
Няма как самият управител
официално да декларира пред контролния орган някакви данни, а впоследствие да
излиза с позиция, че всъщност е декларирал грешни данни. Такова поведение е
абсолютно некоректно и недобросъвестно и не може да бъде поощрявано и
толерирано от съда.
Още повече, че съдът разпита
св. Д.Т.М. – счетоводител на дружеството „В.“ ООД, която категорично заяви, че
не е получавала от дружеството и в частност неговия управител нови отчетни
форми за явяване/неявяване на работа за месец март 2018 г. Отново възниква
логичния въпрос защо при условие, че е открита техническа грешка в отчетната
форма за явяване/неявяване на работа за месец март 2018 г., същата не е била
отстранена и коригирана, а единствено се навежда като твърдение във въззивната
жалба.
Съдът прие многобройни
писмени доказателства – товарителници от датата 03.03.2018 г., в които липсва
името на С.Г.Р., но следва да се отбележи, че това, че няма данни, че е
използвал своя акаунт в оперативната система на дружеството, не значи, че не е
бил на работа. Още повече, че същият, макар и да твърдеше, че не е бил на
работа на 03.03.2018 г. изключително уверено заяви кой е бил на работа в офиса,
което най – малкото разколебава неговите собствени показания и ги прави
вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна св. Р. твърдеше, че не се е намирал
в офиса, а от друга страна с категоричност посочи кои са лицата, които са се
намирали в офиса на дружеството.
Поради тези причини съдът
намира, че не може да бъде изключена доказателствената стойност на
представената от „В.“ ООД отчетна форма за явяване/неявяване на работа на
работниците/служителите на дружеството за месец март 2018 г. и следва да се
приеме, че С.Г.Р. е престирал труд на дата 03.03.2018 г., като същевременно
дружеството не е изплатило не по – малко от удовоения размер на трудовото
възнаграждение за деня 03.03.2018 г., с което свое бездействие не е изпълнило
задължителното предписание, залегнало в т. 11 на Протокол № ПР 1807992/ 19.03.2018
г. на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и респ. е нарушило разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съдът не установи в рамките
на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението, че датата на извършване на нарушението не е
правилно определена. Напротив – видно от клаузите на трудовия договор между „В.“
ООД и св. Р., последният следва да получи възнаграждението си за месец март
ведно с всички допълнителни възнаграждения за месеца до 15 – то число на
следващия месец, през който е полагал труд, т.е. възнаграждението за месец март
2018 г. е следвало да получи до 15.04.2018 г. Датата 15.04.2018 г. обаче е
неработен ден, което неминуемо означава, че до края на 16.04.2018 г.
дружеството е имало възможност да изпълни своето задължение. Дружеството не го
е сторило, като 17.04.2018 г. е първия ден, в който дружеството вече е в
нарушение спрямо възнаграждението на св. Р. за месец март 2018 г.
Съдът не вижда по какъв начин
са били нарушени разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
при условие, че нарушението е описано ясно и точно в обстоятелствената част,
както на АУАН, така и на издаденото наказателно постановление.
Ето защо и поради
гореизложените съображения намира, че правилно е била ангажирана административно
– наказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда.
По отношение вида и размера
на наложеното административно наказание.
Същевременно съдът намира, че
наведеното възражение в условията на евентуалност по отношение на размера на
наложената имуществена санкция е напълно основателно. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното
деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „В.“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в
страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
За пълнота на мотивите следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложима,
доколкото не са представени доказателства, че нарушението е отстранено, макар и
след издаване на процесното наказателно постановление.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва Наказателно постановление № 03 – 009698 от
04.05.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда минимум от 1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
Наказателно постановление № 03 – 009698 от 04.05.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „В.“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
(две хиляди лева) за това, че 17.04.2018 г. в гр. Варна, ул. „Калофер“ № 2,
дружеството „В.“ ООД не е изпълнило дадено задължително предписание № 11 от
Протокол № ПР 1807992/ 19.03.2018 г. на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна относно изискването за работа през дните на официални празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя
да се заплаща според уговореното но не по – малко от удовоения размер на
трудовото възнаграждение, съгласно чл. 264 от КТ във вр. с чл. 154, ал. 1 от КТ
със срок на изпълнение 02.04.2018 г., тъй като при извършената последваща
проверка се установи, че не е изплатено не по – малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение за работа на официален празник 03.03.2018 г. – ден на
осовбождението на България от османско иго – национален празник на лицето С.Г.Р.,
с ЕГН: ********** на длъжност асистент в офис на „В.“ ООД – нарушение на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: