Р Е Ш Е Н И
Е
№486 13.12.2019 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №442
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Община Казанлък,
представлявана от Кмета Г.С. срещу Решение №Р-12/03.06.2019 год. на Министъра
на културата и ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно
наследство и съвременни изкуства“ към Министерство на културата /лист 1 от класьор
А, син към делото/, с което административният орган е отказал да верифицира преки
разходи в размер на 96 357.97 лева с ДДС в Приложение I.4 по фактура №
**********/24.04.2017 год. представляващи непредвидени и допълнително извършени
СМР по договора, по бюджетен ред 1 и бюджетен ред 9, раздел 1.4 от бюджета на
проекта.
Излагат се
възражения за незаконосъобразност на акта, като се твърди, че при издаването му
не е спазена установената от закона форма. Правните основания са посочени
твърде общо, фактите са общи, неиндивидуализирано посочени, както и че органът
не е изложил мотивирано фактическите и правните основания за издаването му. Не
са изложени мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост
на разходите. Не са посочени нарушените от Община Казанлък правни норми, въз
основа на които да се приеме, че е налице недопустимост на разходите. Изложени
са подробни съображения и за материалната незаконосъобразност на оспореното
решение, като се иска от съда постановяване на съдебен акт за отмяна на
оспореното решение.
Ответникът по жалбата – министърът на културата и
ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно наследство и
съвременни изкуства“, в приложения по делото отговор на жалбата изразява становище
за неоснователност на жалбата.
При извършена служебна проверка, съдът констатира,
че жалбата е допустима като подадена в срока по чл.140, ал.1 от АПК. Подадена е
срещу отказ за верификация, който представлява индивидуален административен акт
и подлежи самостоятелно на съдебен контрол за законосъобразност пред
административния съд по силата на общата клауза, тъй като пряко засяга права на
жалбоподателя и съставлява индивидуален административен акт.
На първо място, съдът намира, че оспореният
административен акт не попада в рамките на приложното после на ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ предмет на закона е определяне на
националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са средствата от
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България.
Между включените в чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ фондове не са средствата, предоставяни
от Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в изпълнение на
Финансовия механизъм на ЕИП. Република България е член на Европейското
икономическо пространство съгласно Споразумение за участието на Република
България и Румъния в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със
закон, обнародван в Държавен вестник, бр.13 от 2008 год., като самото
споразумение е обнародвано в Държавен вестник, бр.19 от 06.03.2012 год., в сила
за Република България от 09.11.2011 год. В чл.5 от Протокол 38б /лист 163-165
от делото/ от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Княжество
Лихтенщайн и Кралство Норвегия, Република България е посочена като бенефициер
наред с други страни – член на ЕС. В изпълнение на чл.8, пар.2 от Протокола
между Република България, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия е
сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия
механизъм на ЕИП 2009-2014 год., ратифициран със закон, обнародван в Държавен
вестник бр.95 от 02.12.2011 год. Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП
2009-2014 год. е определена в чл.2 от Меморандума и обхваща Протокол 38б към
Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2009-2014 год.,
Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 (Регламента),
одобрен от Държавите донори в съответствие с член 8.8 от Протокол 38б,
Програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоки за
изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм /класьор 1 от делото,
син/.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на анализ на събраните в хода на
производството доказателствени средства, настоящият съдебният състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Между Министерство на културата и Община Казанлък
е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №24-10М1-18/22.04.2015
год. /лист 42 – 50 от делото/ по Програма БГ08 „Културно наследство и
съвременни изкуства“, мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на
културното наследство“, по проект „Консервация, реставрация и социализация на
тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“, финансиран от Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство 2009-2014 год. С писмо, с вх. №24-10М1-18/28.04.2017
год. /класьор А, син/, до ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08
„Културно наследство и съвременни изкуства“ от бенефициерът – община Казанлък,
е направено искане за окончателно плащане по проекта и са внесени изискуемите придружителни
документи, в т.ч. и Окончателен финансов отчет и Окончателен технически доклад.
С писма, с вх. № 24-10М1-18/04.07.2017 год. /класьор 3 – лист 1222/.; вх. №
24-10М1-18/29.05.2017 год. /класьор А/ и вх. № 24-10М1-18/26.09.2017 г. /класьор
Б/ са представени допълнителни документи към представеното искане за
окончателно плащане по проекта.
Като приложение, към писмо, вх. №24-10М1-18/26.09.2017
год., е представено и становище от бенефициерът – Община Казанлък, до
ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно наследство и
съвременни изкуства“, в което се излагат твърдения, че непредвидените и
допълнителни СМР на обекта са в размер, който не надхвърля лимита определен по
договора за СМР и залегнал като възможност в бюджета на проекта. По повод на
искането е постановено и писмо с изх.№24-10М1-18/03.11.2017 год., с което е
отказано верифициране на допълнителните и непредвидени разходи по проекта. С
решение №10658/28.08.2018 год., постановено по адм. дело №3468/2018 год. по
описа на ВАС, писмото е отменено като незаконосъобразно, поради липса на мотиви
– не са посочени правните основания за издаването на писмото. С решение
№15861/15.12.2018 год., постановено по адм. дело №12808/2018 год. обжалваното
решение е оставено в сила.
След връщането на преписката, с решение с изх. №Р-12/03.06.2019
год. на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно
наследство и съвременни изкуства“, бенефициентът е уведомен, че във връзка с
плащането му не са верифицирани преки разходи, а именно разходи в размер на
96 357.97 лева с ДДС в Приложение I.4 по фактура № **********/24.04.2017 год.
Посочено е, че съгласно чл.6, ал.2 от Общите условия за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ в рамките на програма БГ08 „Културно наследство и
съвременни изкуства“, дейности, които не са предвидени и одобрени за възлагане
в рамките на проектното предложение и бюджета на проекта, не могат да бъдат
възлагани без изричното одобрение на програмния оператор. В Министерство на
културата не е постъпвало искане от Община Казанлък за одобрение и съответно не
е дадено изрично разрешение от страна на Програмния оператор за ползване на
непредвидените разходи. По този начин Община Казанлък в качеството си на
бенефициент не е изпълнила всички свои задължения по договора, поради което и
част от исканите за верификация разходи са недопустими и не следва да бъдат
ратифицирани. Изискването за предварително одобрение на непредвидените разходи
е залегнало и в договора между Община Казанлък и „Пи ес пи“ЕООД – чл.4.1.2,
предложение 4 и чл.1.3, касаещ окончателното плащане по договора; в
публикуваните насоки за кандидатстване по мярка 1 „Реставриране, обновяване и
опазване на културното наследство“ по програма БГ 08. С подписването на
договора между Община Казанлък и програмния директор, то тези условия стават
задължителни и за Община Казанлък, а съгласно чл.32 бенефициентът е длъжен да
използва полученото финансиране само за покриване на разходите по осъществяване
на проекта. Съгласно чл.7.2, т.2, б.“б“ от Регламента за да бъдат допустими разходите
по проекта те трябва да бъдат направени от заявителя на проекта и да са
свързани с предмета на договора по проекта и да са посочени в приблизителния
цялостен проект. Подобни са задълженията по чл.48, т.2 от общите условия за
предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, като допустимите разходи следва
да пряко свързани с предмета на договора и да съответстват на одобрения бюджет
за изпълнение на проекта, съответно на бюджетното разпределение за конкретния
партньор. Всичко това го е мотивирало да приеме, че разходите в размер на
97 357.97 лв. с ДДС, които представляват непредвидени и допълнително
извършени СМР по договора са недопустими.
С оглед установеното от фактическа и правна страна
при извършената съдебна проверка настоящият състав констатира, че оспореният
административен акт изхожда от компетентен орган, който е министърът на
културата – Б. Б. и ръководител на Програмния оператор, като следва да се
посочи, че въз основа на МР и т. 2.2.5 СУ, за Програмен оператор по Програма BG
08 „Културно наследство и съвременни изкуства” е определено министерство на
културата.
Следва да се посочи, че съгласно дефиницията на
чл. 1.5, параграф 1 (с) Регламента, „Програмен оператор” е публичен или частен
орган, търговски или не-търговски, както и неправителствени организации,
отговарящи за подготовката и изпълнението на програмата. В чл. 4.7. Регламента
са разписани правомощията на Програмния оператор, като в парагараф 1 (ж) от
същия член изрично е посочено, че Програмният оператор отговаря за изпълнението
на програмата и гарантира, че финансирането се използва изключително за целите
на програмата и според споразумението по програмата, и че всички активи, част
от програмата, се използват само за подобни цели, както е уточнено в
споразумението по програмата. В чл. 5, т. 1.14 от Споразумението за изпълнение
на програма BG08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ (ПО 16 и ПО 17)
изрично е разписано правомощието на Програмния оператор да верифицира
извършените разходи по програмата. Съгласно Анекс А от
Меморандума за разбирателство относно изпълнението на финансовия механизъм на
ЕИП 2009-2014 (МР), националното координационно звено отговаря изцяло за
постигането на целите на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014. В рамките на
така определените правомощия, директорът на НКЗ е одобрил Системи за управление
и контрол на изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 (СУ), по
силата на т. 4 от които Програмният оператор отговаря за техническата и
финансова верификация. Следователно административният акт е постановен от орган
в кръга на неговата компетентност.
Обжалваният административен акт, с който е
постановен отказ от верификация на преки разходи, а именно разходи в размер на
96 357.97 лева с ДДС в Приложение I.4 по фактура № **********/24.04.2017 год.,
съдържа фактически и правни основания за издаването му, съобразно дадените
указания на ВАС.
Като основание за издаването са посочени чл.10 от
Меморандума , който определя основополагащите принципи на финансовия механизъм,
чл.5, т.1.14 от споразумението за изпълнение на програмата, която дава
правомощия на програмния оператор да верифицира разходите. Така посочените
норми предполагат компетентността на органа да постанови оспореното решение.
В мотивите му, като основание за отказа за
верификация е посочен чл.6, ал.2 от общите условия за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програма БГ 08 „Културно наследство и
съвременни изкуства“. Това условия предвижда, че дейности които не са
предвидени и одобрени в рамките на проектното предложение и бюджета на проекта,
да не могат да бъдат възлагани без изричното одобрение на програмния оператор
/лист 52/.
В приложение №2 към договор №24-10М1-18/22.04.2015
год. по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, мярка 1
„Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“, по проект
„Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили „Хелвеция“ и
„Грифони“, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо
пространство 2009-2014 год., бюджетен ред 9, е посочено, че непредвидените
разходи /до 5% от допустимите разходи/ могат да се ползват само след одобрение
на програмния оператор /лист 78 от делото/.
Уредбата на производството по верификация на
разходи се съдържа в глава седем от Регламента, като в чл.7.6. са изброени
недопустимите разходи: а) лихва за дълга, такси за услуги по дълг и такси за
закъсняло плащане; б) такси за финансови сделки и други чисто финансови
разходи, освен разходи свързани със сметки, изисквани от ФМК, Националния орган
за връзка или приложимото законодателство и разходи за финансови услуги,
наложени от договора по проекта; в) разпоредби за загуби или потенциални бъдещи
задължения; г) загуби от обмен, освен загуби, покривани от разпоредба, изрично
одобрена от ФМК, за всяка програма; д) възстановимо ДДС; е) разходи, покривани
от други източници; ж) глоби, наказания или разходи за съдебни дела и з)
прекалени или небрежни разходи. В съответствие с член 1.4, параграф 2 от
Регламента държавата-бенефициер може да приема допълнителни разпоредби,
доколкото последните не противоречат на правната рамка на Регламента
По делото са представени Системите за управление и
контрол на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, които
представляват вътрешнослужебен акт, издаден в изпълнение на задължението на
Република България по чл. 4.1. от Регламент за приложението на ФМ на ЕИП
2009-2014 год., приет от Комитета за ФМ на ЕИП съгласно чл. 8.8 от Протокол 38б
на Споразумението за ЕИП, да осигури наличието и да прилага системи за
управление и контрол, които да гарантират спазването на принципите на
икономичност, ефективност и ефикасност при управление на предоставените от ФМ
на ЕИП средства. В т.8.2. „Допустимост на разходите извършвани от бенефициените“
от СУК, в частта „Недопустими разходи по проект“, като такива са посочени
разходите изброени в чл.7.6. от Регламента и някои допълнителни разходи, които
ще се считат за недопустими по конкретни мерки.
В настоящият случай непредвидените по проекта
разходи възлизат на стойност 121 254.51 лв., включващи площадкова
канализация – промяна по чл.154 от ЗУТ, която промяна е одобрена от НИНКН и МК и
е на стойност 20 914.75 лв.; площадков водопровод, промяна по чл.154 от ЗУТ, която промяна е
одобрена от НИНКН и МК и е на стойност 15 167.00 лв.; водомерна шахта, промяна
по чл.154 от ЗУТ, която промяна е одобрена от НИНКН и МК и е на стойност 2
777.86 лв.; площадкови ел. мрежи - промяна по чл.154 от ЗУТ, която промяна е
одобрена от НИНКН и МК и е на стойност 34 716.33 лв.; защитно покритие
могила „Грифони“ – СМР предписани от проектанта по време на строителството в
заповедна книга на стойност 1370.84 лв.; приемна сграда - СМР предписани от
проектанта по време на строителството в заповедна книга на стойност
48 020.30 лв.; част електро в приемна сграда - СМР предписани от
проектанта по време на строителството в заповедна книга на стойност 1287.43 лв.
В хода на изпълнението на проекта са отпаднали СМР на стойност 40 956.20
лв. - приемна сграда на стойност 30 198.15 лв. и промяна по чл.154, от ЗУТ
на могила Хелвеция, която промяна е одобрена от НИНКН и МК, при която е
установена разлика от сравнителната таблица в размер на 10 758.05 лв.
Отпадналите СМР са приспаднати от непредвидените такива и е същите са
редуцирани до 80 298.31 лв. без ДДС, която сума е предявена за окончателно
плащане. Безспорно е че така претендираните разходи са в рамките на тези
заложени в бюджета на проекта. Спорно е не дали същите са в рамките на бюджета
на договора, а дали за тяхното осъществяване, предварително е било поискано
съгласието и одобрението от страна на програмният оператор.
По делото не са представени писмени доказателства
за предварителното одобрение на който е да е било разход от допълнително
възникналите и непредвидени такива, поради което съдът намира, че същите не са
допустими за финансиране и правилно е отказано тяхното верифициране. Не може да
се приеме довода на жалбоподателят, че съгласуването от НИНКНК и МК на техническия
инвестиционен проект, екзекутивната документация, на защитните сгради, на приемната
сграда, паркоустройство и благоустройство и програмата за „Консервация,
реставрация и социализация на тракийските могили „Хелвеция“ и „Грифони“/лист 508-518 то класьор №2,
зелен/, по същността си представлява одобрение на непредвидени разходи. Касае се
различни процедури – едната протича по правилата на Закона за културното
наследство и цели осъществен контрол от страна на МК и НИНКНК върху културното
наследство на Република България, каквото представляват двете могили. Тази
процедура по отношение на всички осъществени СМР по двете могили е спазена и е
налице надлежното им съгласуване. Втората процедура се развива по правилата и
условията на подписаният договор за безвъзмездна финансова помощ и касае
неговото изпълнение, което обаче не е регламентирано от Закона за културното
наследство. Нещо повече, одобрената промяна по чл.154 от ЗУТ, касае само
разходите за площадковата канализация, площадковия водопровод, водомерната
шахта и площадковите ел. мрежи на стойност 73 575.94 лв. без ДДС.
Останалата част от непредвидените разходи са по предписанията, дадени от
проектанта и вписани в заповедната книга – същите безспорно са задължителни, но
няма данни да са одобрени от МК, макар и същите да са стойност на
47 678.62 лв. без ДДС. Допълнително документи за тези разходи, както и
искане за промяна на бюджета, са представени от страна жалбоподателят, след
депозирането на искането за окончателното плащане по проекта, но не й преди
извършването на самите СМР, респективно одобрението от страна на програмният
оператор. Не на последно място, съгласуванията по реда на ЗКН, са осъществени
от Зам. Министъра на културата, но не и от Министъра на културата. В този
смисъл не е налице идентичност между двата административни органа и не може да
се приеме безрезервно, че одобрението по реда на ЗКН, представлява и съгласие и
одобрени на допълнителните и непредвидени СМР по проекта.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Стара Загора, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на
Община Казанлък, представлявана от Кмета Г.С. против Решение №Р-12/03.06.2019 год.
на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно наследство и
съвременни изкуства“ към Министерство на културата, с което административният
орган е отказал да верифицира преки разходи в размер на 96 357.97 лева с
ДДС в Приложение I.4 по фактура № **********/24.04.2017 г., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: