№ 3177
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря Д ИВ. П
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110128965 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК вр.чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от АЛ. ХР. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ул.(адрес), и
Н. Д. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ул.(адрес), срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* с адрес-гр.София, р-н „Красно село“, ул.“Ястребец“ №23Б, при
условията на субективно активно и обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове:
1) иск на АЛ. ХР. К. по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 1 995,22 лв. със
законна лихва от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането-недължимо събрана от ищеца в
полза на ответника сума по изп.дело №... на ЧСИ №838-М.Б, за която сума е издадена
Заповед от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№13587/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 с-в;
2) иск на АЛ. ХР. К. по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 173,83 лв.-
мораторна лихва за периода от 16.4.2019 г. до 1.3.2021 г., за която сума е издадена Заповед
от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13587/2021
1
г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
3) иск на Н. Д. К. по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 1 995,22 лв. със
законна лихва от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането-недължимо събрана от ищеца в
полза на ответника сума по изп.дело №... на ЧСИ №838-М.Б, за която сума е издадена
Заповед от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№13587/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав;
4) иск на Н. Д. К. по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 173,83 лв.-
мораторна лихва за периода от 16.4.2019 г. до 1.3.2021 г., за която сума е издадена Заповед
от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13587/2021
г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
В исковата молба се твърди, че ищците не са били надлежно уведомени като длъжници
за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7401/2012 г., по описа на СРС и изп.лист от
20.07.2012 г., за събиране на вземане (главница) за доставена топлинна енергия за обект
находящ се в гр.София, ул.(адрес), вх.1, ет.3, ап.7, аб.№023614, като със съдебно решение
№Р-II-64-87 от 09.06.2015 г., влязло в сила на 09.05.2016 г. по ч.гр.д.№35467/2014 г. по
описа на СРС-64 с-в се установява със силата на присъдено нещо по отношение на
ответника в настоящото производство, че ищците не дължат сумите по издадения изп.лист
по гр.д.№7401/2012г., на основание на който е образувано и.д.№... по описа на ЧСИ-М.Б,
като въпреки посочените като недължими в съдебното решение, процесните суми са
събрани от ЧСИ. Сочи се удостоверение по цитираното и.д. с изх.№01734/09.01.2019 г., в
което са описани изплатените на ответника суми и допълнителна сума за такси и разноски
към ЧСИ. Ответникът е признал с отговор с рег.индекс №Г-8437/03.09.2019 г., че дължи
процесните суми, като ЧСИ Б е дал указания до ответника с изх.№60096/07.10.2020 г. за
възстановяване на недължимото по банкова сметка на ЧСИ, но до края на месец януари
2021 г. не е получено никакво плащане от ответника. Изпратена е покана за доброволно
плащане на 08.04.2019 г., като предоставеният с нея срок от 7 дни е изтекъл. Със заявление
вх.№23017768/08.03.2021 г. ищцовата страна е поискала издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу ответника, която не е влязла в сила поради постъпило възражение
срещу нея. В молба вх.№64748/05.10.2021 г. ищцовата страна сочи, че първата ищца е
прекратила търговската си дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „....“, като
заличаването на търговеца е отразено по партидата му в търговския регистър; първата ищца
е покрила с дарствено намерение дълга на съпруга си-втория ищец, а ответното дружество е
приело плащането като погасяване на негов дълг. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 ГПК.
Твърди, че исковата молба е неоснователна, като сочи, че неоснователно се явява
твърдението, че сумата в размер на 4 338,10 лв. е дължима от страна на ответника. Не се
сочат доказателства каква сума е постъпила по сметка на ответника, като твърди, че такава
2
не е получавана от дружеството. Дори да се приеме, че процесните суми са получени от
дружеството, то в тях влизат и събраните и удържани суми за такси на ЧСИ-Б. Моли за
отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендират се
разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложените ч.гр.дело №7401/2012 г. на СРС-80 с-в и гр.дело №35467/2014 г. на СРС-
64 с-в се установява, че по заявление вх.№3309121/11.04.2012 г. на ответното дружество
срещу ищците по настоящото дело (за по ½ от сумите срещу всеки от тях) на 19.04.2012 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за 1 817,00 лв.-цена на топлинна енергия за
периода м.11.2005 г.-м.04.2011 г. за ап.№7 в гр.София, ул.(адрес), вх.1, аб.№023614, 1 030,70
лв.-мораторна лихва за периода 31.12.2005 г.-22.03.2012 г. и общо 156,95 лв.-разноски в
заповедното производство; на 20.07.2012 г. въз основа на заповедта е издаден изпълнителен
лист; с Определение №7642/10.04.2014 г. по ч.гр.д.№1911/2013 г. на СГС-ІV В възз.с-в е
прието възражението на ищците по реда на чл.423 ГПК; с Решение №ІІ-64-87/09.06.2015 г.
на СРС-64 с-в по гр.дело №35467/2014 г., влязло в сила на 09.05.2016 г., установителните
искове по реда на чл.422 ГПК за вземанията по заповедта са отхвърлени.
Съгласно удостоверение изх.№01734/09.01.2019 г. по изп.дело №... на ЧСИ №838-М.Б то
е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2012 г. по ч.гр.дело №7401/2012 г. на
СРС, в хода на изпълнението 3 625,97 лв. са преведени на взискателя „Топлофикация
София“ ЕАД, 364,47 лв. са удържани за такси и разноски на ЧСИ, а 299,79 лв. са върнати на
длъжника; изп.дело е прекратено по молба на взискателя вх.№49202/09.09.2014 г.
От удостоверение изх.№75506/15.09.2021 г. по изп.дело №... на ЧСИ №838-М.Б то е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2012 г. по ч.гр.дело №7401/2012 г. на
СРС; по делото са постъпили следните суми: 37,54 лв.-от АЛ. ХР. К., 135,53 лв.-от Н. Д. К.,
и 4 117,16 лв.-от АЛ. ХР. К. в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „....“.
С покана вх.№Г-8437/08.04.2019 г. ищците са поканили ответното дружество в 7-дневен
срок да им възстанови събраните без основание суми по посочените в поканата банкови
сметки.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно исковете по чл.422 ГПК вр.чл.55, ал.1 ЗЗД:
Според чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне ”. На връщане в хипотезите
3
на чл.55, ал.1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл.55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна
следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната-основанието за нейното
плащане, ако твърди наличието на такова основание. В случай, че доказването от страна на
ответника е успешно, то ищецът следва да докаже репликата си, че това основание не се е
осъществило или е отпаднало (в този смисъл Решение №29/28.03.2012 г. по гр.д.
№1144/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
1. Не е спорно между страните по делото, че исковете за задълженията, за които е било
образувано изпълнителното дело между тях, са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение;
това се установява и от приложеното дело. Следователно получаването им от ответното
дружество е без правно основание.
2. Фактът на събирането на сумите в хода на изпълнителното дело от длъжниците-сега
ищци, се установява от представените удостоверения от съдебния изпълнител. Имуществото
на ищцата като физическо лице и като едноличен търговец е имущество на един и същи
правен субект, поради което е без значение факта, че част от сумите са събрани от нея в
качеството й на упражняващ търговска дейност. Изпълнителното дело срещу двамата
длъжници е прекратено по молба на взискателя-ответник по настоящото дело, с което той е
приел плащанията и е изразил съгласието си, че събраните (независимо от кой длъжник) при
изпълнението суми са погасили задължението и на двамата изцяло (ТР №3/2017 г. на ВКС-
ОСГТК, т.1). С оглед размера на удостоверените от съдебния изпълнител суми, преведени
на ответното дружество, исковете са изцяло основателни.
ІІ. Относно исковете по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.86, ал.1, изр.І ЗЗД „при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата”.
Вземането за връщане на суми, платени без основание, е изискуемо от датата на
получаване на престацията (така-ППВС №1/1979 г., т.7), но това не означава, че длъжникът
по вземането е и в забава по него-изискуемостта и забавата са различни качества на
задължението: изискуемостта е правната възможност на кредитора да иска изпълнение, а
забавата-противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря, като дължи обезщетение
за забавата (Калайджиев, А.-Облигационно право, V прер.и доп.изд., С., 2010, стр.262).
Следователно не винаги длъжникът по едно изискуемо вземане е и в забава по него и
изискуемостта не поставя автоматично длъжникът в забава.
След като вземането за неоснователно обогатяване очевидно няма определен срок за
изпълнение, то длъжникът по него е в забава от поканата съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД: в този
смисъл-правната теория-Калайджиев, А.-Облигационно право, V прер.и доп.изд., С., 2010,
стр.337, Марков, М.-Облигационно право, VІІ прер.и доп.изд., С., 2011, стр.386, съдебната
практика, уеднаквена по реда на чл.291 ГПК (Решение №602/13.10.2010 г. по гр. д.
№1539/2009 г. на ВКС-III г.о., Решение №706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС-
4
III г.о.) както и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
ТР №5/2017 г. на ВКС-ОСГТК).
Ищците са отправили покана за връщане на процесните суми, получена от ответника на
08.04.2019 г. с даден 7-дневен срок за връщане на сумите по посочени банкови сметки-този
срок е изтекъл на 15.04.2019 г., а ищците претендират мораторна лихва от 16.04.2019 г.-
следователно претенциите им за мораторна лихва са доказани по основание.
При установеното неизпълнение на главното задължение за връщане на получените без
основание суми и с оглед на това, че по делото се претендира мораторна лихва за период,
следващ датата на връчване на покана и датата на изтичане на дадения с нея срок за
изпълнение, съдът намира, че ответната страна е изпаднала в забава. Съдът определя
размера на задълженията по тези искове по реда и при условията на чл.162 ГПК в размер на
претендираните суми, поради което те са изцяло основателни.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото в пълен размер-общо 813,26 лв. (платени държавни такси и адв.възнаграждение).
Възражението от ответната страна за прекомерност на адв.възнаграждение на ищците е
неоснователно-договорът за правна помощ е сключен и от двамата ищци, като общо
уговореното и платено адв.възнаграждение е 640,40 лв. с ДДС и за всеки от тях (320,20 лв.) е
по-ниско от минималния му размер по Наредба №1/2004 г. с начислен ДДС. Тези разноски
следва да се присъдят на платилия ги ищец-А.К..
Ответната страна следва да бъде осъдена и за разноските в заповедното производство-
468,59 лв. общо за двамата ищци (съгласно задължителните указания по прилагането на
закона, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.12).
Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на спора по делото.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛ. ХР. К., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ул.(адрес), срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец” №23Б, положителен
установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.55, ал.1 ЗЗД, че ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, дължи на АЛ. ХР. К., ЕГН **********, сумата 1 995,22 лв.
със законна лихва от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането-недължимо събрана от ищеца
в полза на ответника сума по изп.дело №... на ЧСИ №838-М.Б, за която сума е издадена
Заповед от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№13587/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 с-в.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛ. ХР. К., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ул.(адрес), срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец” №23Б, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, дължи на АЛ. ХР. К., ЕГН
**********, сумата 173,83 лв.-мораторна лихва за периода 16.04.2019 г.-01.03.2021 г., за
която сума е издадена Заповед от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13587/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. К., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ул.(адрес), срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец” №23Б, положителен
установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.55, ал.1 ЗЗД, че ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, дължи на Н. Д. К., ЕГН **********, сумата 1 995,22 лв. със
законна лихва от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането-недължимо събрана от ищеца в
полза на ответника сума по изп.дело №... на ЧСИ №838-М.Б, за която сума е издадена
Заповед от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№13587/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. К., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ул.(адрес), срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец” №23Б, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, дължи на Н. Д. К., ЕГН **********,
сумата 173,83 лв.-мораторна лихва за периода 16.04.2019 г.-01.03.2021 г., за която сума е
издадена Заповед от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№13587/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец”
№23Б, да заплати на АЛ. ХР. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ул.(адрес), да заплати на,
сумата 813,26 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец”
№23Б, да заплати на АЛ. ХР. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ул.(адрес), да заплати на,
сумата 813,26 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец”
№23Б, да заплати на АЛ. ХР. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ул.(адрес), сумата 234,30
лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№13587/2021 г. на Софийски районен
съд, І г.о.-161 състав.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец”
№23Б, да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ул.(адрес), сумата 234,29
лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№13587/2021 г. на Софийски районен
съд, І г.о.-161 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7