О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,
27.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.ТОПАЛОВА ЧЛЕНОВЕ : П.ПЕНКОВА
КР.ГОЛЕМАНОВА като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д. №282 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от
"Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу разпореждане по ч.гр.д.№1335/2018г.
на РС Габрово, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за част от претендираните суми като договорна лихва,
такса за оценка, такса услуга "Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой.
В жалбата се твърди, че разпореждането
в обжалваната част е неправилено и необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон. Неправилно районният съд приел, че не са изпълнени
указанията за довнасяне на ДТ. Такава била внесена в размер на сумата 25лева и
не се дължала допълнителна държавна такса в указания от съда размер от 125 лева,
определена както по исковите производства за всяка от претенциите за суми.
Неправилно било прието, че клаузата от договора за размера на ГПР
противоречи на закона и добрите нрави. Твърди се, че процесния договор е
сключен след изменението на ЗПК, в сила от 25.07.2014г. и размера на ГПР бил
съобразен с разпоредбите на закона. Липсвали мотиви на съда в частта, в която
приел, че клаузата за ГПР е нищожна и влече нищожност на целия договор.
Неоснователно било определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 25лева,
а не на 50 лева, който бил минималния съгласно чл.26 от Наредбата за правната
помощ.
Иска се да бъде отменено
разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за изпълнение и за
сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК,
за които е отказано с обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Производството по ч. гр. д.№ 1335/2018г.
по описа на Районен съд – Габрово е образувано въз основа на заявление по чл.410 ГПК
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, срещу длъжника Б.Б.С.
за парични вземания по договор за потребителски кредит, цедирани на заявителя.
С Разпореждане № 3488/04.07.2018г.
РС- Габрово е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани нередовности : да посочи обстоятелствата, на
които основава вземането си за договорна лихва - размера на ГПР и ГЛП по договора за кредит и
да внесе още 100 лева ДТ- по 25лева за всеки претендиран интерес.
С молба от 8.08.2018г. заявителя е
посочил размера на ГПР 48% и на ГЛП 31.82% и че е довнесъл указания размер
държавна такса, тъй като счита, че в заповедното производство таксата не се
начислява за всяка сума поотделно и не е в посочения от ГРС размер, а е в
размера, внесен със заявлението - 25лева.
Районният съд е разпоредил със
заповедта по чл. 410 ГПК
длъжникът да заплати на заявителя сумата 595.15 лв. главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и 50 лева разноски - 25лева ДТ и
25лева юрисконсултско възнаграждение. Искането е отхвърлено за сумите: 106.64лв.-
договорна възнаградителна лихва, 17.43 лв.- такса за оценка, 331.08 лв. - такса
услуга "Кредит у дома" и 72.66 лв.-мораторна лихва, поради
неизправяне нередовностите на
заявлението в тези части - невнасяне на необходимата ДТ върху тези отделни
интереси и поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПР от
48% по договора за потребителски кредит, която е нищожна и влече нищожност на
целия договор, при което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и други разходи съгласно чл. 23 ЗПК.
Разпореждането в обжалваната част е
неправилно и следва да бъде отменено поради следното:
Подаденото по ч.гр.д.№1335/2018г. по
описа на Габровски районен съд заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията
на чл.410,ал.2 ГПК .
За образуване на заповедното
производство е внесена държавна такса в размер на 25лв. Размерът на внесената
от заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12,ал.1
от ТДТГПК, съгласно която по заявлението за издаване на заповед се
събира държавна такса в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25лв. В
случая заявеният интерес, формиран от сбора на отделните вземания, обуславя
като дължим минималния размер на държавната такса по чл.12,ал.1 от Тарифата.
Неправилно районният съд е приел, че
дължимата такса по заявлението следва да се изчисли като по исково
производство, по правилата на чл.72,ал.1 ГПК, върху всеки претендиран интерес и
е указал на заявителя да довнесе ДТ в размер на 100лв.
Относно таксите в заповедното
производство ВКС се е произнесъл с опр. №379/11.05.2010г. по ч.т.д.№215/2010г.
І ТО ТК, ВКС) в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК
се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно
вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху
интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор
от размера на всички заявени вземания.
Предвид изложеното заявителят не
дължи довнасяне на указаната от заповедния съд допълнителна държавна такса от 100
лв. и неправилно обжалваното разпореждане по чл.413,ал.2 ГПК на ГРС е
обосновано с невнасянето на такава такса.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1
от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл е т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е
ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в
същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В разглежданият случай в заявлението
по чл.410 ГПК в т.9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични
вземания като главница, договорна лихва, такса оценка на досие, такса услуга
Кредит у дома, мораторна лихва, периода на акцесорните вземания, а изложените в
т.12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит и
за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно
конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и
дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се
изисква от заявителя посочването на допълнителни данни.
Поради изложеното, съдът намира, че от външна страна е налице формална
редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на
заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.
При посочените в заявлението
обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница, такси и
лихви, необосновано районният съд е приел, че част от претенциите следва да се
отхвърлят поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПР и
ГПЛ по договора за заем, която е нищожна и влече нищожност на целия договор,
при което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
и други разходи- чл. 23 ЗПК.
При данните, посочени от заявителя и
съгласно правомощията на съда в производството по чл.410 ГПК при дадените
указания в т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид
фазата, на която се намира производството – развиващо се като формално и
едностранно на този етап, без събиране на доказателства и предоставена на
страните възможност за становище, не може да се обоснове извода, че посочените
от заявителя обстоятелства относно претенциите, които са отхвърлени, сочат на
противоречие със закона и добрите нрави на договорните клаузи, на основание на
които се претендират.
На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като
подаде пред заповедния съд възражение и в последващото исково производство
съдът ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно техните
клаузи, доколко те са действителни или
нищожни.
Предвид изложеното, обжалваното
разпореждане следва да се отмени и на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение и за претендираните суми, по отношение на които е налице отказ.
Неправилно районният съд е определил
юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в размер под минимума от 50
лв.- в размер на 25 лв. Следва да се присъдят още 25лева, за да се достигне
минималният размер, определен в чл.26 от Наредбата за правната помощ.
На жалбоподателя се дължат и
разноски за въззивното производство в размер на 15лв.,внесена държавна такса.
На основание изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.08.2018г.,
обективирано в Заповед №4143/8.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д.№1335/2018г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД- София за издаване на заповед за изпълнение против Б.Б.С. за
сумите: 106.64лв.- договорна възнаградителна лихва, 17.43 лв.- такса за оценка,
331.08 лв. - такса услуга "Кредит у дома" и 72.66 лв.-мораторна
лихва, , вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б.Б.С. ЕГН **********,
с адрес *** следните суми: 106.64лв.- договорна лихва за периода 6.05.2016 г.
до 19.05.2017 г., 17.43 лв.- такса за оценка за перода 6.05.2016 г. до
19.05.2017 г., 331.08 лв. - такса услуга "Кредит у дома" за перода 6.05.2016
г. до 19.05.2017 г и 72.66 лв.-мораторна лихва, считано от 19.05.2017 г. до 3.07.2018
г. - задължения по договор за потребителски кредит № *********/23.03.2016 г. и
договор за цесия от 19.05.2017г., както и за сумата от 25лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК /разликата над присъдения размер от
25лв. до 50лв. по ч.гр.д.№1339/2018г. на
ГРС/ и за сумата от 15лв. направени от
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД разноски във въззивното производство за
платена държавна такса по частната жалба.
ВРЪЩА делото на Районен съд -
Габрово за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :