Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,………..07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ
А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 14109 по описа за 2019г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.05.2018г., поправено с решение от
30.01.2019 г., постановени по гр.д. № 53558/2016 г. на СРС, 57 с-в са
отхвърлени предявените от „З. „А.Б.““ ЕАД срещу „З.Л.И.“ АД иск с правно
основание чл. 213, ал. 1, изр. второ от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1 800 лв., представляваща
незаплатен остатък от регресна претенция спрямо застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ относно лек автомобил „Пежо Експерт“, с рег. № *******
поради настъпило на път Девин-Батак пътнотранспортно произшествие на
10.08.2015г. по вина на водачa товарен
автомобил „Мерцедес“, рег. №*******, с прикачено към него ремарке с рег. № *******,
застрахован в „З.Л.И.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
с включени 15 лв. – ликвидационни разноски, както и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 110
лв., обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1800 лв. за
периода 15.02.2016 г. – 21.09.2016 г.
Срещу решението, в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца „З. „А.Б.““ ЕАД. Въззивникът
поддържа, че доколкото съобщенията и книжата по делото са били изпращани на
адреса му на управление, а не по адреса на процесуалния му представител – адв. Б.,
той е бил лишен от възможност за участие в процеса. Моли делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд за разглеждане при негово участие или евентуално
пропуснатите съдопроизводствени действия да бъдат извършени от въззивната
инстанция. В хода на устните прения излага доводи, че по делото е доказана
изключителната вина на водача на застрахования при ответника автомобил. Моли
съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да уважи изцяло
предявените искове.
Въззиваемата страна „З.Л.И.“ АД оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Претендира разноски
за настоящото производство.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното първо първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с
неговата правилност.
Предявени са искове по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 800 лв. - неизплатен остатък от регресно вземане за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0300/15/150/500666 за имуществени вреди по лек автомобил „Пежо Експерт“,
с рег. № *******, причинени при настъпило на 10.08.2015 г. ПТП, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
за заплащане на сумата 10 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху дължимото обезщетение за периода 15.02.2016 г. до 20.09.2016 г.
От заключението на допсунатата по реда на чл. 266, ал.
3 от ГПК във въззивното производство САТЕ се установява, че на 10.08.2015г.,
около 12:00, на път II-37, между товарен автомобил
„Мерцедес“, с рег. №******* и лек автомобил „Пежо Експерт“, с рег. № *******
настъпва ПТП. Причината за произшествието е навлизането на товарен автомобил
„Мерцедес“, в лентата за движение на насрещно движещия се лек автомобил „Пежо
Експерт“. Вещото лице посочва, че вредите по лек автомобил „Пежо Експерт“ са
причинени вследствие на процесното ПТП. Стойността за възстановяване на
автомобила, определена по пазарни цени, с влагане на алтернативни части,
предлагащи се на пазара, възлиза на 9863,59 лв. с включен ДДС.
Във въззивното производство е разпитан като свидтеле Н.А.В.
– водач на лек автомобил „Пежо Експерт“, рег. № *******. Свидетелят посочва, че
се е движел от гр. Доспат в посока гр. Батак, когато, в областта на завой на
пътя, товарният автомобил не изпълва елипсата на завоя, пресича пътя на
свидетеля и го удря с тегленото от него ремарке. Скоростта им била не повече от
20-30 км.ч., тъй като предстоял изключително остър завой. Посочва, че
произшествието е настъпило в неговата лента за движение.
По делото е представен и двустранен констативен
протокол за ПТП за настъпилото произшествие. Видно от изобразената в него
скица, произшествието е настъпило в лентата на движение на лек автомобил „Пежо
Експерт“.
Видно от платежно нареждане от 30.12.2015г., ищецът „З.
„А.Б.““ ЕАД е извършил плащане към „С.Ф.А.“ АД по щета 0300/15/150/500666 в
размер на 14238,41 лв.
Представена е регресната покана с изх. №
310-03-171/12.01.2016 г. на „З. „А.Б.““ ЕАД, с която „З.Л.И.“ АД е поканено да
заплати сумата от 14238. 41 лв. по процесната щета. Видно от представеното
известие за доставяне, поканата е получена от ответника на 14.01.2016 г.
По отношение
на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./:
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до същия размер. Предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало деликтно
вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
По делото не е спорно, че към момента на
произшествието, по отношение на лек автомобил „Пежо Експерт“, с рег. № *******
е осигурено застрахователно покритие по сключена с ищеца „З. „А.Б.““ АД имуществена застраховка "Каско". Не
е спорно също така, че гражданската отговорност на водача на товарен автомобил
„Мерцедес“, с рег. №******* е застрахована при ответника „З.Л.И.“ АД.
Установеният от назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза механизъм обосновава извод за нарушение от страна на
водача на товарен автомобил „Мерцедес“ на правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който е навлязъл в лентата за
движение на насрещно движещия се лек автомобил „Пежо Експерт“. По делото няма
данни с поведението си застрахования при ищеца водач да е допринесъл по какъвто
и да е начин за настъпване на произшествието, нито за увеличаване на размера на
вредите.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Според разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да е по-голямо от
уговорената застрахователна сума, а последната съответно не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество - чл.
203, ал. 1 от КЗ (отм.). В чл. 203, ал. 2 и, ал. 3 от КЗ (отм.) се съдържа
легална дефиниция на понятията действителна и възстановителна стойност. В
случай, че страните по договора за имуществено застраховане не са уговорили
друго, се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност на имуществото - чл. 203, ал. 4 от КЗ (отм.), която се
равнява на пазарната му оценка. Видно от заключението на приетата
пред въззивния съд САТЕ, стойността за възстановяване на автомобила, определена
по пазарни цени, с влагане на алтернативни части, предлагащи се на пазара
възлиза на 9 863. 59 лв. с включен ДДС. От представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е заплатил ремонта на застрахования при
него автомобил в размер на 14 238. 41 лв. Предвид изложеното, регресното
вземане на ищеца възлиза на по-ниския размер от 9 863,59 лв. На ищеца се
дължат и ликвидационни разходи в обичайно приемания размер от 15 лв. или общо
вземане от 9878,59 лв.
По делото не се спори за извършено от страна на
ответника плащане във връзка с процесното ПТП в размер на сумата от 8 021.
34 лв. По този начин, непогасената част вземането на ищеца възлиза на 1 857,25
лв. С оглед принципна на диспозитивното начало и доколкото ищецът е претендирал
заплащането на по-нисък размер, претенцията следва да бъде уважена до пълния
предявен размер от 1 800 лв.
Върху тази сума следва да бъде присъдена и законна
лихва от датата на исковата молба – 21.09.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За процесното вземане на ищеца по чл. 213, ал. 1, изр.
2 КЗ /отм./ моментът на настъпване на изискуемостта не е равнозначен на момент
на изпадането в забава. За това вземане не е приложима и разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, тъй като самият закон за тази хипотеза предоставя на длъжника
срок, в който следва да изпълни, поради което едва след изтичането на този срок
е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.) и
той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответника. В случая
ответникът е бил поканен да плати регресното вземане на 14.01.2016г., когато е
получил регресната покана с изх. № 310-03-171/12.01.2016 г. и срокът по чл.
213а, ал. 3 от КЗ (отм.) е изтекъл на 14.02.2016 г., доколкото ищецът
претендира законна лихва от по-късен момент – 15.02.2016 г., лихвата следва да
бъде определят за период след тази дата. Изчислена по реда на чл. 162 от ГПК,
чрез електронен калкулатор, вземането на ищеца за законна лихва за периода от
15.02.2016 г. – 20.09.2016 г. възлиза в размер на 110 лв.
При така изложените съображения и поради несъвпадание
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което
предявените искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени
изцяло.
При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на ищеца „З. „А.Б.““ АД следва да се присъдят своевременно поисканите и
направени разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 122 лв.
– държавна такса и за въззивното производство в размер на 556,98 лв. /36 лв. – държавна такса, 200 лв. –
депозит за вещо лице, 30 лв. – депозит за свидетел и 290,98 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 29.05.2018 г., поправено с решение от 30.01.2019г., постановени по
гр.д. № 53558/2016 г. на СРС, 57 с-в., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.Л.И.“
АД, ЕИК ********да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК ********, на основание чл.
213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1800 лв., представляваща неизплатен остатък
от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
0300/15/150/500666 за имуществени вреди по лек автомобил марка „Пежо“ модел
„Експерт“, с рег. № *******, причинени при настъпило на 10.08.2015г. на път II-37, в региона на Превала – Широка поляна, пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 110
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението
за периода от 15.02.2016 г. до 20.09.2016г.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“
АД, ЕИК ********да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 122 лв. – разноски за първоинстанционното дело и
сумата от 556. 98 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.