Р Е Ш Е Н
И Е
№ 212
гр. П.***,
01.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на прокурор Р. Р.
от Окръжна прокуратура П.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 756 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Б.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Н.Д., против
Администрацията на Министерския съвет на Република България.
Ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6000 лв.
/шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди
в периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., изразяващи се в дългогодишен
стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обзверяване, гражданско
разочарование от незачитане на правото му на добра администрация и зачитане на
съдебноустановените му права, вследствие на съвместния ефект на нищожната т.7
от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на Комисията, незаконосъобразното бездействие
при изпълнение на административните задължения на Комисията, установени чрез
Решение № 7177/29.11.2017 г., допълнено с Решение от 29.01.2018 г. по адм. дело
№ 10485/2017 г. на АССГ, както и от нарушаването на правото на ищеца на разумен
срок при разглеждането на заявлението му за възстановителна помощ /правото на
добра администрация/, ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция
с твърдения, че по силата на Решение № 7177/29.11.2017 г., допълнено с решение
от 29.01.2018 г. по адм.дело № 10485/2017 г. на АССГ, е обявена нищожността на
т.7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/ и на същата е
върната за ново произнасяне преписката, образувана по Молба вх. №
083/22.05.2012 г., подадена от Б.С.Б., по реда на чл.26 от Правилника за
организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/ за предоставяне на
възстановителна помощ по реда на чл.55, ал.3 от ЗЗБ във вр. с чл.28 от
ПОДМКВПМС. Освен това с решението по адм.дело № 10485/2017 г. на АССГ
преписката е върната на Комисията за ново произнасяне със задължението да се
изпълни същото, така както е мотивирано по делото, в 40-дневен срок от
връчването на съобщението. Решение № 7177/29.11.2017 г. /допълнено с решение от
29.01.2018 г./ по адм.дело № 10485/2017 г. на АССГ е влязло в сила на
01.03.2018 г., но до момента не е изпълнено. Поради бездействието на МКВПМС и
нарушаване правото на разумен срок при разглеждането на заявлението за
възстановителна помощ, ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в
дългогодишен стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обзверяване,
гражданско разочарование от незачитане на правото му на добра администрация и
зачитане на съдебноустановените му права.
В проведеното съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Д., който заявява, че поддържа предявените
искове. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представя
списък на същите по чл.80 от ГПК. В предоставения от съда срок, депозира
писмени бележки, в които отново излага становището си по съществото на делото.
Ответникът Администрацията на
Министерски съвет на Република България – редовно призован, не изпраща
представител. Същият, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозирал Отговор на
исковата молба с вх. № 706/25.02.2020 г. В него е изложил становището си по
предявения иск и е оспорил същия по основание и размер. Направил е възраженията
си. Приложил е писмени доказателства по опис и е направил искане те да бъдат
приети като доказателства по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура П.*** счита, че предявения иск е неоснователен и като такъв не
следва да бъде уважен.
Административен съд П.***,
след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните
в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Ищецът Б.С.Б. и семейството му живеят в село Д.***,
общ. П.***. Вследствие на земетресението от 22.05.2012 г., къщата му силно
пострадала. Имало напуквания на носещи стени, изместване на покривната конструкция и други повреди по
стените, външната облицовка на сградата, вътрешните стени, стълбището, улуците,
комините.
Непосредствено
след бедствието на територията на Община П.*** е приведен в действие план за
защита при бедствия по реда на чл.65, ал.2, т.3 от Закона за защита при
бедствия /ЗЗБ/. Това създало предпоставките по чл.26, ал.2 от ПОД на МКВП
засегнатите от бедствието лица да кандидатстват за подпомагане пред
Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване.
Ищецът
Б. също подал Искане за подпомагане вх. № 083/22.05.2012 г., представляващо по
същество молба с правно основание чл.26 от Правилника за организацията и
дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. То било придружено от документ за собственост
на жилището, декларация, че същото е единствено за молителя и е законно
построено, както и удостоверение за данъчна оценка на имота. С това били
изпълнени изискванията на чл.28, ал.1 от ПОДМКВПМС.
Със
своя Заповед № 836/27.05.2012 г. кметът на община П.*** назначил комисия, която
да организира оценяването на щетите, причинени от земетресението като определи
експерти според разпоредбата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ПОДМКВПМС. Комисията
извършила оглед и на имота на Б. и констатирала, че сградата се нуждае от
укрепване.
В
хода на административното производство било установено правото на ищеца на
възстановителна помощ, както и необходимостта от ремонт на носещите тухлени
зидове и конструктивно поясно укрепване на сградата.
С
Решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС, по точка 2056 от приложение № 1, на Б. е
определена възстановителна помощ в размер на 1028 лева. То е оспорено относно
неговата законосъобразност, а впоследствие - отменено с Решение №
198/18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 350/2013 г. по описа на
Административен съд - П.***. За да постанови акта си, съдът е установил
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
липса на мотиви и нарушаване на чл.35 от АПК. Преписката е върната на органа за
ново произнасяне.
След
влизане в сила на съдебното решение на 27.06.2014 г. МКВП при МС не се е произнесла
според указанията на съда.
МКВП
към МС не отговаря на питанията, отправени от ищеца, както и на направеното
предложение за споразумение.
Липсата
на произнасяне продължава до 29.10.2015 г., когато с Протокол № 5/29.10.2015
г., т. 2.2, Приложение № 3, точка 167 е определен размер на възстановителна
помощ 507 лв. И това решение е обжалвано по съдебен ред пред Административен
съд София град, като е образувано адм.дело № 12019/2015 г.
С
Решение № 1022/22.02.2016 г. по адм. дело № 12019/2015 г. на АССГ, 48-ми
състав, съдът обявил за нищожна точка 167 от Приложение № 3 към т. 2.2 от
Протокол № 5/29.10.2015 г. и върнал преписката за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на същото решение, както и на Решение № 198/2013 г. по
адм.дело 350/2013 г. на Административен съд – П.***. Основание за прогласяване
на нищожността е, че повторното решение на МКВП при МС е постановено при пряко
противоречие с мотивите на отменителното решение на Административен съд -
П.***. Решение № 1022/22.02.2016 г. е влязло в сила на 27.06.2016 г.
На
06.07.2017 г. МКВП при МС приема т.7 от Протокол № 2 от същата дата и
потвърждава размера на получената от Б.С.Б. помощ за възстановяване на жилищна
сграда на ул. 11, № 26, с. Д.***, в съответствие с експертна оценка и Протокол
от оглед на сградата от 22.06.2012 г. Този административен акт също е обявен за
нищожен по жалба на ищеца, по която е образувано административно дело №
10485/2017 г. по описа на АССГ. Освен това, с Решение № 7177/29.11.2017 г. преписката
е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите му. Същото
е допълнено с Решение от 29.01.2018 г., постановено в съдебно заседание по
административно дело № 10485/2017 г. на
АССГ. Определен е 40-дневен срок за изпълнение на решението, считано от
връчване на съобщението. Самото Решение № 7177/29.11.2017 г. е влязло в сила на
01.03.2018 г., но не е изпълнено. Последното е установено в хода на
производството по административно дело № 10407/2018 г. на АССГ, приключило с
Разпореждане № 174/08.01.2019 г., поради което председателят на МКВП към МС е
осъден да заплати глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на АССГ.
Разпореждане
№ 174/08.01.2019 г. е оставено в сила с Решение № 4904/12.07.2019 г. по
к.адм.дело № 2425/2019 г. на АССГ.
Междувременно,
ищецът предявил пред
Административен съд – П.*** иск
с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който бил разгледан в производството
по административно дело № 450/2016 г. по описа на същия съд. С Решение №
138/12.05.2017 г. съдът осъдил МКВП към МС да заплати на ищеца сумата от 5000
лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди /подробно посочени/ в периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016 г., както и
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 06.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, а за остатъка до пълния предявен размер от
10 000 лв. /десет хиляди лева/ отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Решение №
138/12.05.2017 г., постановено по адм.д. № 450/2016 г. по описа на Административен
съд – П.***, е оставено в сила с Решение № 6088/10.05.2018 г. по адм.дело №
9396/2017 г. на Върховния административен съд на Република България.
Въпреки
връщането на преписката на МКВП към МС за ново произнасяне и изричните указания
в съдебните актове, посочени по-горе, по настоящото дело не са представени
доказателства те да са изпълнени. Бездействието на ответника е продължило и
след влизането в сила на Решение № 138/12.05.2017 г. по адм.д. № 450/2016 г.
на Административен съд – П.***, което е обусловило правния му интерес от
предявяване на исковете – предмет на разглеждане по настоящото административно
дело. Това бездействие е станало
причина за воденето на множеството съдебни спорове и заедно с отказа на МКВП
към МС да изпълни предписанията на съдебните актове в разумни срокове, у ищеца,
в периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019
г., се натрупали
възмущение, гняв,
обида, потиснатост, дългогодишен стрес, които довели и до гражданско
разочарование от незачитане на правото му на добра администрация и незачитане
на съдебноустановените му права. В исковата молба Б. сочи, че демонстрираната недосегаемост и
пренебрежение при изпълнение на задълженията от страна на МКВП при МС, които от
една страна: са установени със закон, и от друга: са съдебно санкционирани, са
предизвикали неговото дълбоко възмущение.
Нежеланието на комисията да изпълни предписанията на съдебните решения и
правнодължимите действия за преодоляването на последствията от тежкото природно
бедствие, сполетяло него и семейството му, той възприема като форма на
административен произвол, подигравка с честта и достойнството му на български
гражданин и абдикиране на държавата от отговорността да осигурява защита
правата на гражданите си.
Твърденията
на ищеца, изложени в исковата молба, са установени както от приложените по
делото писмени доказателства, така и от гласните такива, събрани чрез разпит на
свидетеля Г. И. И.*** /без родство и дела със страните/. Показанията на
последния съдът възприема като логични, последователни, правдиви, лишени от
заинтересованост и изясняващи в пълнота обстоятелствата по казуса.
Свидетелят
И.*** сочи, че отношенията между ищеца и МКВП при МС, определени от него като
„проблеми“, са започнали след земетресението от 22.05.2012 г., при което
къщата му в с. Д.*** силно пострадала. От този момент започнали и неговите
тегоби, ядове и разправии с административния орган. Липсата на отговорно
отношение налагало да води съдебни дела, които печелел, но МКВП не изпълнявала
и съдебните решения, дори когато на председателя й била наложена глоба за това.
Разглеждането на неговата преписка нееднократно се отлагало и ищецът възприемал
това като психически тормоз, продължаващ много години. Това променило
светогледа му и натрупало у него огромно разочарование, възмущение,
подтиснатост и обезвереност. Чувствал се подложен на постоянен стрес.
Достойнството и честта му на български гражданин били дълбоко накърнени.
Спор по
фактите между страните няма. В писмения отговор вх. № 706/25.02.2020 г.,
представен по делото, е заявено, че не е налице акт, действие или бездействие
на ответника, нито на МКВП при МС, от които да са настъпили вреди за Б.С.Б., а
твърдените от него „разочарование и раздразнение“, „усещане за обида,
малоценност и незначителност като гражданин“ не са в пряка причинна връзка с
актове или действия на служители на ответника, поради което не могат да бъдат
основани за ангажиране на отговорността му. Това становище обаче не се споделя
от съдебния състав, съображения за което ще бъдат изложени по-долу.
От
правна страна:
Предявеният
осъдителен иск е процесуално допустим –
подаден е от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие на държавен орган при изпълнение на
административна дейност и от постановяването на незаконосъобразни актове от
същия орган. Разгледан по същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република
България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Нормата прогласява основен принцип,
осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Така извъндоговорната
деликтна отговорност на държавата и общините за вреди е предвидена в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който на свой ред
урежда отговорност за дейността на администрацията /чл.1 от ЗОДОВ/, по който
ред е предявен и настоящият иск. Отговорността на държавата и
общините е за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е
обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, в какъвто смисъл е т. 6
от ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за
отговорност на работодателя по чл.49 от Закона за задълженията и договорите
/ЗДД/.
Административен орган по смисъла на §
1, т.1 от ДР на АПК е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната
власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа
на закон.
Съгласно
чл.205
от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Участието на държавата в гражданските правоотношения предполага
гражданска правосубектност, а такава, съгласно чл.131 от Закона за лицата и
семейството притежават юридическите лица. Законът за администрацията /ЗА/ не признава
качеството юридическо лице, съответно не признава гражданска правосубектност на
изброените в него административни органи. Законът признава качеството правосубектност
на техните администрации. В чл.40, ал.3
от ЗА Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице на
бюджетна издръжка.
Настоящите искове са насочени срещу това юридическо лице, тъй като към неговата
структура принадлежи органът, от чието бездействие са причинени твърдените
вреди. В този смисъл, исковата молба е предявена срещу надлежно легитимиран
ответник, а възражението в обратния смисъл е неоснователно.
Настоящият
съдебен състав не споделя твърдението на ответника за недопустимост на исковата
претенция, тъй като не били налице акт, действие или бездействие, от които да
са произтекли вреди за ищеца. От представените по делото доказателства е видно,
че са налице актове на МКВП при МС, които са отменени по надлежния ред като
незаконосъобразни. В процесния период, МКВП при МС, вместо да се съобрази с
указанията на съда, в т.7 от Протокол №
2 от 06.07.2017 г. отново е потвърдила размера на получената от Б.С.Б. помощ за
възстановяване на жилищна сграда на ул. 11, № 26, с. Д.***. Този
административен акт също е обявен за нищожен по жалба на ищеца, по която е
образувано административно дело № 10485/2017 г. по описа на АССГ. С Решение №
7177/29.11.2017 г. преписката е върната на органа за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на същото решение, а с Протоколно решение от 29.01.2018
г. е определен 40-дневен срок за изпълнение на указанията, считано от връчване
на съобщението. Самото Решение № 7177/29.11.2017 г. е влязло в сила на
01.03.2018 г., но не е изпълнено. Фактът на неизпълнението е установен в хода
на производството по административно дело № 10407/2018 г. на АССГ, приключило с
Разпореждане № 174/08.01.2019 г., с което на председателя на МКВП към МС е
наложена глоба.
Горното
дава достатъчно основания да се счете, че исковата молба е процесуално
допустима, поради което по нея се дължи произнасяне.
Разгледана
по същество тя е
основателна.
Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск,
а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден от
длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник, действие или
бездействие на органа;
- незаконосъобразност на административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от
административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и да е от
елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът намира
горните предпоставки за доказани.
От събраните по делото доказателства се установи, че МКВП при МС
се е произнасяла с актове, които са отменени по съдебен ред, а някои от тях /в
т.ч. т.7 от Протокол № 2 от 06.07.2017
г./ са прогласени за нищожни, което ги приравнява на липсващи такива.
Неизпълнявайки съдебните решения и дадените с тях указания МКВП при МС е проявила
и бездействие. Ето защо, в случая е налице първата от посочените по-горе
кумулативнонеобходими предпоставки.
Неимуществените вреди са
нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за
професионална реализация, страдания, незачитане на човешко достойнство, право
на свобода на личността и други. В производството по обезщетение за вреди по
ЗОДОВ, както и в общия исков процес, ищецът носи тежестта да докаже иска си по
основание и размер.
В
случая ищецът
проведе главно и пълно доказване на релевантните
факти, в т.ч. на претърпените неимуществени вреди, като ангажира
безспорни доказателства в тази насока. Психическото му
състояние
се установи в
хода на съдебното дирене и
чрез гласни доказателствени средства, а именно: чрез показанията на
свидетеля Г.И.*** И.***. Пред съда последният
излага впечатленията си относно разочарованието и възмущението на ищеца от
продължаващото с години бездействие и безотговорно поведение на ответника. Тегобите,
ядовете и разправиите с административния орган, необходимостта да води съдебни
дела, за да защити интересите си, той възприемал като психически тормоз. Тези
негативни емоции, причинени от поведението на комисията, довели до натрупването
на неприязън, потиснатост и угнетеност, обезвереност и накърняване на честта и
достойнството му на български гражданин. С оглед на тези категорично установени по делото факти, следва да
се приеме настъпването на неимуществени вреди за ищеца, респ. до доказване на
втория кумулативен елемент от фактическия състав на предявения
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Тъй като настоящата искова претенция касае само
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, разочарование, безполезно
очакване на помощ и съдействие, както и адекватна реакция от компетентните
държавни органи, то твърденията на ответника в отговора на исковата молба за
заплащане на обезщетение и неспазване изискванията на Закона за устройство на
територията са неотносими.
Взаимната връзка между издадените
незаконосъобразни актове и бездействието на ответника от една страна, и
отрицателното отражение на това върху ищеца от друга страна, е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие. По делото се установи, че причинените неимуществени вреди са в
пряка и непосредствена причинна връзка с издадените незаконосъобразни административни
актове на МКВП при МС /отменени по съдебен ред/, както и продължаващо с години
бездействие, поради което е налице и третата
посочена по-горе кумулативна предпоставка за реализиране на отговорността на
ответника.
Обезщетението
за неимуществени вреди,
съгласно чл.52 от ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. Във всички случаи вредите трябва да са действително
настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки
нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.
При
преценката си съдът изхожда не от субективното си схващане, а от
общоприетото обществено становище за справедливост. Понятието „справедливост"
като морално-етично понятие включва „съотношението
между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване“.
Това, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост не освобождава ищеца от
отговорността да ангажира и представи всички доказателства, за да установи, че
е претърпял такива вреди, за да може съдът да направи преценката си. В случая,
съдът намира, че искът на Б.С.Б. е доказан в пълния размер, в който е предявен,
а именно: 6000 лв. /шест хиляди лева/. Обезщетение в този размер би репарирало действително
причинените му неимуществени вреди, описани по-горе и затова съдебният състав
го приема за справедлив и обоснован.
С оглед на горния извод следва, че е основателна и
акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху
тази сума, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 29.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно, ищецът е направил и разноски в хода
на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по
чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, поради което и на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати внесената
държавна такса, която видно от Платежно нареждане № 9/29.11.2019 г. е 10,00 лв.
/десет лева/, както и възнаграждението за един адвокат, което според договора
за правна защита и съдействие от 20.09.2019 г. е 1260 лв. /хиляда двеста и
шестдесет лева/.
Така
мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ,
Административен съд П.***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Администрацията на
Министерския съвет на Република България, с адрес: гр. София, бул. Дондуков, №
1, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 6000 лв. /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., изразяващи се в дългогодишен стрес,
потиснатост, възмущение, обида, гняв, обзверяване, гражданско разочарование от
незачитане на правото му на добра администрация и зачитане на
съдебноустановените му права, вследствие на съвместния ефект на нищожната т.7
от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на Комисията, незаконосъобразното бездействие
при изпълнение на административните задължения на Комисията, установени чрез
Решение № 7177/29.11.2017 г., допълнено с Решение от 29.01.2018 г. по адм. дело
№ 10485/2017 г. на АССГ, както и от нарушаването на правото на ищеца на разумен
срок при разглеждането на заявлението му за възстановителна помощ /правото на
добра администрация/, ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския
съвет на Република България, с адрес: гр. София, бул. Дондуков, № 1, ДА ЗАПЛАТИ
на Б.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в
размер на 1270,00 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/, от които: 1260,00 лв.
/хиляда двеста и шестдесет лева/ – платено адвокатско възнаграждение, и 10,00
лв. /десет лева/ - внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез
Административен съд П.*** пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/