ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….12.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 1958 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във
вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В.П.Д. с ЕГН
********** *** 15 чрез пълномощник адв.Йордан Алексиев от ВАК, срещу
Определение № 13403 от 14.10.2019г., постановено по гр.д.№ 34 по описа за 2018г.
на ВРС, в ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател за изменение на Решение 3000/02.07.2018г., постановено по същото
дело, за намаляване на присъдените в полза на ответника ЗД „Бул инс“ АД ЕИК
********* разноски от 290 лева на 250 лева. Настоява се, че определението в
обжалваната част е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което решението да бъде изменено и ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 250 лева, съобразно отхвърлената частта на иска,
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК. Настоява се за присъждане на разноски в настоящото
производство.
Частният жалбоподател оспорва извода на
исковия съд, че след като е налице доказателство за регистрацията на адвоката
по ЗДДС, то същото му се дължи. Твърди се, че доколкото не са ангажирани
доказателства за реално заплащане на сумата от 160 лева, формираща размера на
ДДС съобразно данъчната основа от 800 лева, договорено възнаграждение, то
същата не му се следва съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът по частната
жалба ЗД «Бул Инс» АД ЕИК ********* гр.София, редовно уведомен, представя писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява
относно мотивите на частният жалбоподател за недължимост на сумата,
представляваща ДДС, като твърди, че начисленият към адвокатското възнаграждение
и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноска по
смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната – получател на услугата има
право на данъчен кредит, като се позовава на постановеното по реда на чл.274,
ал.3 от ГПК Определение №109/18.02.2016г. по ч.т.д. № 1983/2015г. на ВКС, Първо
т.о. Сочи се, че по делото е доказано, че са направени разноски за
адв.възнаграждение в размер на 800 лева /без ДДС/; установен е и фактът, че
пълномощникът на дружеството-ответник е регистриран по ЗДДС, като е представено
удостоверение за регистрация, поради което и данъкът в размер на 160 лева е
дължим. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение и присъдени разноски,
в условие на евентуалност е въведено възражание за прекомерност на
адв.възнаграждение на ищцовата страна.
Частната жалба е
депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо
правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
С постановеното по
гр.д. № 34/2018г. на ВРС, решаващият съд
е уважил частично иска, като на осн.чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил ищеца В.П.Д. с ЕГН ********** да заплати на
ответника ЗД «Бул Инс» АД ЕИК ********* разноски в размер на 290 лева, съгласно
представен списък и разходни документи, от които 800 лева адв.възнаграждение и
160 лева – ДДС, както и 200 лева – възнаграждение на вещото лице по САТЕ.
В срока по чл.248, ал.1
от ГПК ищецът е депозирал молба с искане за изменение на решение в частта за
разноските както по отношение на присъдените в негова полза суми, така и в
частта, в която е осъден за заплати разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Молбата
е удовлетворена в първата част и оставена без уважение в останалата част.
По същество : При
извършена справка с книжата по гр.д. №34/2018г. на ВРС се установява, че
пълномощникът на ответното дружество – адв. Мариан Илиев Гочев, е представил на
дата 08.02.2019г. писмено становище, придружено със списък на разноските по
чл.80 от ГПК, заверен препис от удостоверение за регистрация по ЗДДС и договор
за правна защита и съдействие серия А № 750726 от 09.03.2018г. С последния е
договорено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство
по гр.д. № 34/2018г. на РС Варна в размер на «800 лева без ДДС», платимо
«авансово, изцяло в брой». В реквизита на договора «внесена сума, от която в
брой» е отразена сумата от 800 лева, цифром и словом.
С параграф 2а от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е прието, че за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за регистрираните
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
В относимата към случая
практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение
№ 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. на ВКС, както и в соченото от
ответника по настоящата частна жалба Определение №109/18.02.2016г. по ч.т.д. №
1983/2015г. на ВКС, Първо т.о, постановени
по приложението на пар.2а на
Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е прието, че, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази
при присъждане на разноските, като ДДС се начислява върху възнагражденията по
Наредба №1/2004г.
Приетото в практиката
на ВКС кореспондира с постановката на т.1 на Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК, че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната е заплатила
възнаграждението. Когато възнаграждението е заплатено в брой, както е в
настоящата хипотеза, договорът, в който е отразен този факт, има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското
възнаграждение.
Видно е, че страните са
договорили адв.възнаграждение в размер на 800 лева без ДДС, както и не се
спори, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, поради което начисленият и платен от
страната ДДС представлява разноска по смисъла на чл.78 от ГПК. Липсват, обаче,
данни, че страната е сторила разноските като е заплатила и сумата от 160 лева,
представляваща ДДС върху облагаемата основа от 800 лева. Това е достатъчно да
се приеме, че сумата от 160 лева не е платена, съответно, не подлежи на
присъждане при съобразяване с отхвърлената част от иска. При изчисляване на разноските, които следва
да бъдат присъдени, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника се отчита
сумата от 800 лева – договорено и платено адв.възнаграждение и 200 лева – за
вещо лице, при което за отхвърлената част от иска в размер на 2500 лева, на
страната се следва сума и в размер на 250 лева.
Това обосновава извод
за неправилност на поставеното по реда на чл.248 от ГПК определение на исковия
иск, с което молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските,
което дължи на ответника, е оставено без уважение. Същото следва да бъде
отменено в обжалваната част, с произнасяне по същество на искането.
По разноските : С оглед
разултата по спора на частния жалбоподател се дължат разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и разходни документи за ДТ по чл.19 от Тарифа
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 15 лева и 240 лева –
адв.възнаграждение, на осн.чл.11 и §2а от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Липсва основание за намаляване размера на договорено
адв.възнаграждение на пълномощника на частния жалбоподател, доколкото същото е
договорено към минимума и при съобразяване с регистрацията на адвоката по
ЗДДС.
С оглед изложеното, СЪДЪТ :
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 13403 от
14.10.2019г., постановено по гр.д.№ 34 по описа за 2018г. на ВРС, в ЧАСТТА, в
която е оставена без уважение молбата на В.П.Д. с ЕГН ********** *** 15 чрез
пълномощник адв.Йордан Алексиев от ВАК, за изменение на Решение №
3000/02.07.2018г., постановено по същото дело, за намаляване на присъдените в
полза на ответника ЗД „Бул инс“ АД ЕИК ********* разноски от 290 лева на 250
лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК, Решение № 3000/02.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 34 по описа за 2018г. на ВРС, в частта за разноските, в
която В.П.Д. с ЕГН ********** *** 15 е осъдена да заплати на ЗД „Бул инс“ АД
ЕИК ********* сумата от 290 лева, представляващи сторените разноски в
производството, съобразно списък по чл.80 от ГПК, като
ОСЪЖДА В.П.Д. с ЕГН ********** *** 15 да заплати на ЗД „Бул инс“ АД
ЕИК ********* сумата от 250 лева, представляващи сторените разноски по гр.д. №
34/2018г. по описа на ВРС, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на В.П.Д. с ЕГН **********
*** 15 сумата от 255 лева, представляващи сторените разноски във въззивното
производство, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.