№ 123
гр. В., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "Ченсфилд 55" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
2200397/18.05.2022г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с
което на въззивното дружество е наложено административно наказание "
Имуществена санкция" в размер на 1800 лева, на основание чл. 416, ал.5,
вр.чл. 414 ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, че не е
налице обективната и субективната страна на нарушението, а самото му
установяване не е подкрепено с доказателства.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли процесното НП да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
1
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Служители на Дирекция ИТ – В., един от които св. И., извършили
проверка на въззивното дружество по повод постъпил сигнал от Й. К., че при
прекратяване на трудовия и договор не са и били изплатени трудови
възнаграждения и е освободена от работа не от датата от която тя е поискала.
По постъпилия сигнал била извършена проверка при която свид.И.
констатирал, че въз.дружество е издало Заповед за прекратяване на Трудов
договор с работника К. на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно
съгласие/, считано от 23.02.2023г., без да е налице постигнато взаимно
съгласие между страните, изразено писмено за прекратяване на договора от
тази дата.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.325 ал.1 т.1 от
КТ. При предявяването на акта на упълномощено лице не били направени
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени
възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление, с
което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. На
въз.дружество била наложена “ Имуществена санкция” в размер на 1800 лв.
на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан И.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.
Съдът приобщи представените и от двете страни по делото писмени
доказателства, които кредитира като относими към спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства по административно-наказателната преписка,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
2
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок от надлежна
страна и като такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.В.. То е издадено
в шестмесечния преклузивен срок, като в него са посочени и доказателствата
по преписката.
Законът е предвидил, че на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият
договор може да се прекрати по взаимно съгласие между двете страни.
Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено
предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от
получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е
прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с
получаването на отговора договорът се прекратява, а издаването на
последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно
действие. В разглеждания случай съдът намира, че е налице писмено
волеизявление от работника К. за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие депозирано на 01.02.2022г..
След което е издадена на заповед за прекратяване на трудовия договор
считано от 23.02.2022г.. Видно от представените доказателства е че липсва
насрещно волеизявление на работодателят дали приема искането на
работника за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325 ал.1
т.1 от КТ, считано от 01.03.2022г. Своето волеизявление по отношение
предложението на работника макар и извън предвидения в закона 7-дневен
срок работодателят е обективирал чрез издаването на Заповед за прекратяване
на трудов договор. Безспорно е налице подпис на работника в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Законът сочи, че за да се
прекрати трудовия договор по взаимно съгласия между страните следва да е
налице изрично изявление от страна на работника /може и върху заповедта
или с отделен писмен акт, че работникът е съгласен трудовото
правоотношение между страните да се прекрати по взаимно съгласие/, за да е
3
налице на съвпадение на две насрещни волеизявления за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Законът
също така е предвидил и такова изрично волеизявление да може да отправи и
работника към работодателят. Това в настоящият случай е сторено от страна
на работника К.. Законът обаче в тази си хипотеза не е предвидил уговарянето
на срок или дата, която страните са длъжни да спазват при прекратяване на
трудовото правоотношение, така както е предвидено при прекратяване на
трудов договор с предизвестие.
Свид.К. е уведомила работодателят си, че желае да прекрати
трудовото си правоотношение с него при условията на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ –
при взаимно съгласие. Т.е. налице е волеизявление от страна на работника,
изискуем факт по чл. 325 ал.1 т.1 от КТ. Този факт обаче не е посочен и
отчетен от страна на АНО. Никъде в текста на НП и АУАН не е посочено
наличието на молбата депозирано от страна на работника за прекратяване на
трудовото правоотношение при взаимно съгласие. АНО също така не е отчел
факта, че Заповедта за прекратяване подписана от работника, съдържа
изричното изявление, че ТПО се прекратява при постигнато взаимно
съгласие.
В съдебно заседание при разпит на актосъставителят И., се установи,
че дружеството е наказано затова, че е освободило работника 5 дни по-рано, а
не от дата на която е посочена в молбата на работника. Видно от разпита на
актосъставителя действителното нарушение е извършено при прекратяване на
трудовото правоотношение на 23.02, а не от поисканата от работника дата
01.03.2022г. Факти за това обстоятелство обаче липсват в процесното НП.
Никъде не е посочено наличието на депозирана молба от работника
К. да прекрати трудовото си правоотношение с въз.дружество. Не е посочено,
че нейното желание е това да се реализира на 01.03.2022г. Никъде не е
посочено дали това нейно предложение до работодателят е прието, така както
повелява нормата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ – „Трудовият договор се прекратява
без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
4
прието.“
Въпреки, че тези обстоятелства са били известни на АНО, те не са
отразени като факти в НП, а в настоящият случай те са съществени по
отношение на възведеното нарушение, доколкото в настоящият случай е
налице предизвестие от работника за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие. Ако дата на предизвестието не е спазена то затова е следвало да има
факти в НП. За коректност следва да се посочи, че АНО е следвало да
прецени дали при прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл.
325 ал.1 т.1 от КТ, може да се посочи дата от която работника иска да се
случи това и тя ангажира ли работодателят ли с нея или се изисква
единствено да бъде постигнато съгласие между двете страни за прекратяване
на трудовите правоотношение. Законът не е предвидил посочването на датата
от която да се прекрати трудовото правоотношение при хипотезата на
взаимно съгласие и тази дата да е обвързваща за една от страните, както е при
прекратяване на трудов договор с 30 дневно предизвестие. Срок за
прекратяване на трудово правоотношение с 30 дневно предизвестие, сочи на
съвсем друга хипотеза на правната норма и съвсем друг ред при прекратяване
на трудово правоотношение. Доколкото тези факти са били известни в хода
на адм.производство, но не са анализирани и не са посочени в актовете на
АНО се ограничава възможността на страната да разбере какво точно
нарушение е осъществила. Също така се ограничава и възможността съда да
измени нарушената или санкционна норма, поради липсата на факти.
По делото липсват доказателства Заповедта за прекратяване на
трудово правоотношение да е обжалвана поради липса на изразено съгласие
от страна на работника.
Доколкото работника е подал молба до управителят на въз.дружество
за прекратяване на трудовия му договор при условията взаимно съгласие, то
няма как да е осъществен състав на нарушение по чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, след
е налице съвпадение на двете насрещни волеизявления.
По гореизложените съображения съдът намира, че е налице
съвпадение на насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, поради което посоченото в заповедта за
прекратяване на трудов договор основание - взаимно съгласие, постигнато
между страните за прекратяване на трудовото правоотношение е налице.
5
Единствения спор между страните е датата от която работника е искал да се
случи това. Отново съда посочва, че в тази посока липсват факти в
процесното НП.
По въпроса може ли искането за съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ да
се конвертира в предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, е даден отговор в Решение
№ 193 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 767 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение. Със същото съдът е постановил, че "законът не позволява
волеизявлението по чл. 325, ал. 1 КТ да се конвертира във волеизявление по
чл. 326, ал. 1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са
законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. В мотивите на
цитираното решение, ВКС е приел, че "едностранното волеизявление на
страната има за съдържание онези правни последици, които се иска то да
породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
писменото волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за
насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия
договор от работника или служителя с предизвестие, писменото
волеизявление по чл. 326 КТ има за съдържание прекратяване на трудовия
договор след изтичането му. Поради това, когато не се осъществи
основанието за прекратяване по взаимно съгласие, работникът или
служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл. 326, ал. 1
КТ, при условие, че желае да упражни това право. " В този смисъл е и
Решение от 21. VІІ. 2010 г. по гр. д. № 201/2009Г. ВКС ІV ГО, в което съдът е
приел, че предложението по чл. 325, т. 1 КТ е волеизявление на страна по
трудово правоотношение към съконтрахента за прекратяването му по взаимно
съгласие. Ако в него няма записано изявление на предложителя при отказ то
да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, работодателят не може да го
зачете като такова, защото самоволно променя волята на предложителя,
каквато възможност не е уредена от законодателя.
АНО не е приел, че неправилно от страна на въз.дружество договора
е прекратен при условията на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ при взаимно съгласие.
По отношение съставомерност на нарушението е без значение факта
дали има извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на
свид.К., тъй като трудовия договор не се прекратява на това основание. В тази
посока липсват и преки доказателства работодателят по съответния ред да е
6
констатирал финансови вреди за дружеството при изпълнение на трудовите
задължение от страна на К.. В тази посока съда неможе да цени показанията
на свид. Янчева и Грекова, разпитани по искане на въз.страна, тъй като
същите не сочат данни за действията и волята на страните при прекратяване
на трудовия договор.
Липсата на съставомерни признаци и на относимите към тях факти
ограничава правото на защита и е основание за отмяна на НП. Налице е едно
бланкетно обвинение. На практика е посочена правната норма, без
установените в обективната действителност факти да са приведени към
нейната хипотеза. Правната норма обаче поначало посочва общо признаците
на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като
се подведат под съответната правна норма осъществяват предвидения в нея
състав на административно нарушение. За действителната фактическа
обстановка съдът може да направи само предположение след запознаване със
събраните доказателства в хода на производство. Без да е налице обаче такава
в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му
административно наказващият орган, както и да се налага наказание въз
основа на предположения, е недопустимо.
Иначе принципно правилно е била определена санкционната норма и
правилно е бил определен размера на санкцията.
Не може обаче да бъде споделено твърдението, че с процесното НП е
потърсена отговорност на работодателя за прекратяване на трудовия договор
без изразено съгласие от работника за това, тъй като е депозирана молба от
работника за прекратяване на договора по реда на чл. 325 ал.1 от КТ, или за
неправилно определяне на дата от която се счита за прекратено трудовото
правооотношение. Такова обвинение с НП не е повдигнато спрямо въззивното
дружество, хипотезата на правната норма не е предвидила срок за това
действие, а и факти в тази посока не са били посочени. Също така АНО не е
посочил, че процедурата по прекратяване на трудовия договор не е спазена
съгласно изискванията на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, съответно липсват и такива
факти.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е
издадено при спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН, тъй като същото
7
не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба,
задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното
постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата и мястото
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Нещо повече, в обстоятелствената
част на НП не се сочи при какви обстоятелства и кога е извършено
нарушението. Липсата на обстоятелствата на нарушението всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
съдът е в невъзможност да направи преценка за обективната съставомерност
на същите. Недопустимо е факти от обективната страна на нарушението да
бъдат установявани тепърва в съдебното производство чрез разпит на
свидетели и съответно да се предявяват нови факти на нарушителя, които не
са му били предявени с наказателното постановление. Липсата на изискуем
реквизит на обжалваният акт е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя да знае в какво точно е обвинен и да организира защитата си,
а така също препятства възможността съда да издири обективната истина по
делото и да постанови законосъобразен акт, тъй като в обстоятелствената част
на наказателното постановление не са посочени факти, които да бъдат
проверени от настоящата инстанция. Тези факти касаят съставомерни
признаци на нарушението и непосочването им винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава възможността нарушителят да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски".
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният
има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на
8
жалбоподателя също следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 427.20 лева ведно с дължимия ДДС.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200397/ 18.05.2022г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на "Ченсфилд-
55" ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция" в
размер на 1800 лева, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда"-В. да заплати на
"Ченсфилд-55" ЕООД сумата от 427.20лева, представляваща адвокатско
възнаграждение и дължим ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред
Административен съд-В. по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9