Определение по дело №405/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на Н. Й. Г. Г.Б., У.”М.”№*, против определение №2475/18.06.14г на РС-Р. по Г.д.№1313/13г по описа на с.с.,подадена Ч. процесуален представител по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт е прекратено производството по делото пред РРС и същото е изпратено по подсъдност на БРС, който е счетен за местнокомпетентен съд.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и връщане делото на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че към момента на увреждането ищеца изпълнява длъжността „младши полицейски разузнавач” в група „КП” към РУП-Б.(вж.удостоверение І14611/04.11.13г от началника на РУП-Б. и останалите заповеди). По този въпрос не се спори, както и че РУП-Б. е неперсонифицирано и принадлежи към структурата на ОДМВР-Б..

При тези данни местнокомпетентния първоинстанционен съд по арг. на чл.108, ал.1, пр.2 ГПК се явява именно РС-Р.. Това така, понеже цитираната норма дерогира общата за подсъдността и дава възможност на ищеца при спорове, възникнали от преки отношения с териториално поделение, исковете да се предявят и по тяхно местонахождение. Както се изтъкна по-горе ищеца е в трайни преки отношения с поделението на ОДМВР-Б. в Б.. Въпреки отсъствието на акта, породил служебните правоотношения между страните, този извод се обосновава в нужната степен както от твърденията в исковата молба(вж.обстоятелствената част и петитума), че ищеца е пострадал именно при изпълнение задълженията си в РУП-Б., така и от приложените писмени доказателства,вкл. и тези към отговора на ответника.Ето защо обстоятелството, че въпросното териториалното поделение е към ОДМВР-Б. не променя горните изводи и не подкрепя ответната теза, отнасяща местоработата на въззивника в Б.. Напротив, сочи именно Областната Д. за надлежна страна по спора, който след като е възникнал от преките отношения с негово поделение в Б., ищеца има правото да го отнесе за разрешаване в местния съд – РРС.

Доводите на жалбоподателя, черпени от чл.114 ГПК са неоснователни, понеже е приложима към трудовите спорове, докато ищеца е държавен служител по см. на ЗМВР, към който КТ е неприложим.Отношенията му се регламентират от специалният ЗМВР(вж.Опр.№674/15.04.10г на САС по Г.д.№622/10г ГК, І състав и др.).

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалният и процесуалният закон, което налага отмяна на атакувания акт и връщане делото на РС-Р., явяващ се местнокомпетентния съд, с оглед продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на жалбоподателя заплащането на направените пред настоящата разноски, които видно от списъка и договора за правна защита и съдействие, възлизат на 200лв, платени в брой за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение №2475/18.06.14г на РС-Р. по Г.д.№1313/13г по описа на с.с. и ВРЪЩА делото на РС-Р. като местнокомпетентния съд, с оглед извършване на следващите съдопроизводствени действия.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Н. Й. Г. Г.Б., У.”М.”№*, сумата от 200лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция за адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: