№ 77
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110140006 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 14.08.2023г., ищецът
„ТЕАД е предявил искове да бъде осъдена ответницата да му плати следните суми:
319,37 лв, стойността на неизплатена топлинна енергия за стопански нужди, доставена
без договорни отношения между страните в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
1111 фризоьорски салон /магазин № 2/, с абонатен № 390073, през периода от 01.10.2020г.
до 30.04.2022г., и 75,36 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 01.12.2020г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 18.07.2023г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото , включително юрисконсулско
възнаграждение в размев на 100 лв.
В откритото съдебно заседание на 08.12.2023г. не е яви представител на ищеца , но с
писмена молба от 07.12.2023г. пълномощник на ищеца е признал извършеното от
ответницата плащане на претендираните суми по делото за главница , за лихви и за
разноски (държавна такса), като претендират само юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Ответната страна Д. Л. М. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
102403/18.08.2023г. – б.с.) не е представила отговор на исковата молба в срока по
чл.131,ал.1 ГПК.
С писмена молба от 24.11.2023г. ответницата е посочила , че е платила всички
1
дължими суми , за доказване на което е представила платежен документ.
В заседанието на 08.12.2023г. ответницата е поддържала твърдението за плащане на
всички претендирани от ищеца суми. При устните състезания в същото заседание
ответницата е пледирала за постановяване на решение , с което исковете да бъдат
отхвърлени , както и претенцията за юрисконсулско възнаграждение , тъй като е платено .
Подпомагащата страна – „БООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК -
б.с.) не е изразила становище по исковете , не е представила доказателства и не е
изпратила представител по делото.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.59,ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника за
сумите : 319,37 лв, стойността на неизплатена топлинна енергия за стопански нужди,
доставена без договорни отношения между страните в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, 1111 фризоьорски салон /магазин № 2/, с абонатен № 390073, през периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., и 75,36 лв, представляващи мораторната лихва върху цената
на топлоенергията за периода от 01.12.2020г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 18.07.2023г. до
окончателното плащане, както и че след предявяването на исковата молба ответницата е
изплатила изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че вземанията са погасени поради
изпълнение (плащане). Това се установява от представения от ответницата фискален бон,
удостоверяващ плащането на 02.10.2023г. на сумата от 512,43 лв.
Независимо, че плащането на сумата от 512,43 лв е извършено след предявяването на
иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от
съда .
Тъй като претендираните вземания за главницата и за обезщетението за забава са
погасени, предявените осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ
и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и
претенцията за законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до плащането
(7,70 лв), тъй като ищецът не поддържа тази претенция , а и тя също е погасена поради
изпълнение (плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че исковете по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1
ЗЗД не са уважени (отхвърлени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното
производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, доколкото плащанията не
2
са били извършени до датата на предявяване на исковете , а след това. Според установената
съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на
исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата
молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (100 лв). Тези разноски обаче са платени от ответника видно от фискалния
бон от 02.10.2023г. , което не се оспорва от ищеца видно от изявлението на пълномощника
му в писмената молба от 07.12.2023г. поради което не следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния предявен
размер от 100 лв претенцията на ищеца за юрисконсулско възнаграждение следва да бъде
отхъврлена. Възражението на ответницата за плащане и на вземането за юрисконсулско
възнаграждение е неосонвателно , тъй като от вписванията в представения фискален бон от
02.10.2023г. се установява , че не е вписано погасяване на задължение за юрисконсулско
възнаграждение.
Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като исковете са отхвърлени поради
плащане на претендираните вземания след предявяването на исковата молба. Според
съдебната практика в тези случаи ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:1111, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111 против Д. Л. М. , ЕГН: ********** ,
град София, ж.к. „1111, обективно съединени осъдителни искове по чл.59,ал.1 ЗЗД и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумите : 319,37 лв,
стойността на неизплатена топлинна енергия за стопански нужди, доставена без
договорни отношения между страните в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1111
фризоьорски салон /магазин № 2/, с абонатен № 390073, през периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г., и 75,36 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 01.12.2020г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба– 18.07.2023г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото, представляващи платената държавна
такса за исковата молба.
ОСЪЖДА Д. Л. М. , ЕГН: ********** , град София, ж.к. „1111, ДА ЗАПЛАТИ на
3
„Т ЕАД, ЕИК:1111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111 следните суми:
50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК).
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част предявената от ищеца „Т ЕАД претенция по
чл.78,ал.8 ГПК за юрисконсулско възнаграждение до пълния предявен размер от 100 лв (сто
лева).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „БООД ,гр.
София,бул. „Братя Бъкстон” № 85.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4