Решение по дело №29/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260103
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20211800900029
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № …

 

 

гр. София, 26.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 29 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

„А. К. и К. С.А. д. С. и Р.”, дружество със седалище и адрес на управление ***, П. д. л. К. 4, вписано в Търговския регистър на М. с рег. № М-171144, чрез адв.Й.Ч. от АК-Бл. е предявил против „С." ЕООД, вписано в TPРЮЛНЦ при АВ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, осъдителни искове, с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД  - за заплащане на сумата в размер на 67500,00 (шестдесет и седем хиляди и петстотин) евро – представляваща заплатено застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по Застрахователен договор № 191219 от 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2021 година, до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 04.06.2018 година между клона му в Б. и „Б. П.” ЕООД с ЕИК ********* е сключен застрахователен договор със застрахователна полица № 191219/04.06.2018 г., по силата на който било осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования от продажби, осъществени в периода на валидност на полицата, от негови контрагенти. Един от тези контрагенти бил ответника по делото.

Предмет на покритите рискове по застрахователния договор били загуби при несъстоятелност, продължително неизпълнение на плащане /за такова се считало неплащане в период от 6 месеца/ и политически риск.

Ищецът сочи още в исковата си молба, че в настоящия случай предмет на застрахователната полица било вземане на „Б. П.” ЕООД от „С.” ЕООД по договор от 27.04.2015 г. за продажба на стоки. Поддържа се, че ответникът не заплатил на „Б. П.” ЕООД цената на извършени доставки по 22 фактури, издадени в периода от 28.02.2019 г. до 28.05.2019 г., подробно описани и приложени към исковата молба.

Поради продължило и след периода на изчакване неплащане от страна на ответника на процесните фактури, както и съгласно уговореното между страните по застрахователния договор, с изрично уведомление от 06.12.2019 г. по мейл „Б. П.” ЕООД подало искане до застрахователя си за заплащане на застрахователно обезщетение по отношение на клиента си „С.” ЕООД.

На 09.04.2020г. ищецът, чрез клона си в България уведомил „Б.П.” ЕООД, че размерът на застрахователното му обезщетение за настъпилото застрахователно събитие е в размер на 67 500 евро. На 05.11.2020г. последното било заплатено от ищеца, чрез клона му в Б. на „Б. П.” ЕООД.

Ищецът твърди, че предвид на изложеното и на основание чл.410, ал.1 от КЗ с извършеното плащане е встъпил в правата на застрахования до размера на заплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни, като е изложил, че е налице разминаване между реално полученото и заплатеното от него. Направил е и искане за продължаване на срока за депозиране на отговор на исковата молба с един месец по уважителни причини. Въпреки предоставената му от съда възможност, ответникът не е депозирал такъв и не е допълнил първоначалното си общо възражение.

Видно от заключението на назначената и извършена по делото ССчЕ, приета от съда и неоспорена от страните, ищецът е заплатил на „Б. П.“ ЕООД  застрахователно обезщетение в размер на 67 500,00 евро на 05.11.2020 г., от банкова сметка ***: ***, в качеството му на застраховател по банкова сметка *** „Б. П.“ ЕООД, IBAN: ***, съгласно представено платежно нареждане. По предоставено извлечение от разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „Б. П.“ ЕООД е видно, че по сметката на застрахованото лице „Б. П.“ ЕООД на 06.11.2020 г. по сметката е получена сумата от 67 500,00 евро, с левова равностойност 131 692,50 лева.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Предявен е иск, с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.

            Същият се явява допустим, а разгледан по същество и основателен.

    Налице са основанията, посочени в  чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за встъпване на заплатилия застрахователното обезщетение застраховател в правата на застрахования, до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата - ответника по делото. Дължима е в случая и лихва за забава върху заплатеното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на сумата по главницата, съгл. чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства и от неоспореното от страните заключение по назначената ССчЕ по несъмнен е безспорен начин е установена дължимостта на претендираните с исковата молба парични суми по основание и размер, поради което съдът следва да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски, както следва: 5280,74 лева – държавна такса; 500,00 лева – възнаграждение за вещо лице; 170,35 лева – разходи за превод и 4283,27 лева – адвокатско възнаграждение, съгл.своевременно и надлежно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Съдът намира, че не е налице основание за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за представителство от пълномощника на ищеца, тъй като платеното възнаграждение от 4283,27 лева е близко до минималния размер, установен в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в случая 4163.85 лева.

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД „С." ЕООД, вписано в TPРЮЛНЦ при АВ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „А. К. и К. С.А. де С. и Р.” дружество със седалище и адрес на управление ***, П. д. л. К. 4, вписано в Търговския регистър на М. с рег. № М-171144 сумата от 67500,00 (шестдесет и седем хиляди и петстотин) евро – представляваща заплатено застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по Застрахователен договор № 191219 от 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2021 година, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „С." ЕООД, вписано в TPРЮЛНЦ при АВ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „А. К. и К. С.А. де С. и Р.” дружество със седалище и адрес на управление ***, П. д. л. К. 4, вписано в Търговския регистър на М. с рег. № М-171144, направените по делото разноски, както следва: 5280,74 лева – държавна такса; 500,00 лева – възнаграждение за вещо лице; 170,35 лева – разходи за превод и  4283,27 лева – адвокатско възнаграждение

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :