РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Перник , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20201700600265 по описа за
2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 39 от 11.08.2020 г. по н.ч.х.д. № 647/2020 г., Пернишкият районен съд е
признал подсъдимия Р. Р. А. за виновен в това, че на *** г. до 01.30 часа във фургон на 3 км
от ***, чрез нанасяне на удари с ръце в главата и в областта на лицето, причинил на Ю. А.
Н. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в дясна слепоочна окосмена област
на главата, кръвонасядане и лек оток по клепачите на дясно око, охлузване и кръвонасядане
по лигавичната повърхност на долната устна на устата вляво, което е довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на
основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го е
оправдал по обвинението да е причинил на пострадалия и кръвонасядане по дясна мишница.
Със същата присъда Пернишкият районен съд е осъдил подсъдимия Р. Р. А. да
заплати на гражданския ищец Ю. А. Н., сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал.
1 НК/обида, срам, унизяване на мъжкото и човешкото достойнство, физически болки и
страдания/, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден и да
заплати на частния тъжител и граждански ищец Ю. А. Н. сумата от 12 /дванадесет/ лева,
1
представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник- сумата от 50,00 /петдесет/
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Р. Р. А., подадена чрез защитника адв. С. Д., с която се иска отмяна на
присъдата изцяло като неправилна и оправдаване на подсъдимия, както и отхвърляне на
гражданския иск. Претендира се и осъждане на частния тъжител да заплати разноските по
делото. В жалбата не са изложени подробни съображения.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната
жалба от частния тъжител и граждански ищец Ю. А. Н..
В съдебните прения повереникът на частния тъжител и граждански ищец- адв. Л. С.,
поддържа, че подадената от защитника на подсъдимия жалба е неоснователна, а
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички релевантни
доказателства, като обосновано е кредитирал някои от тях и не е дал вяра на други. По
отношение на размера на наложеното наказание счита, че същото е правилно определено
съобразно смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Намира за
справедлив и размер на присъденото на частния тъжител обезщетение по гражданския иск.
Претендира разноски, за които представя списък.
Частният тъжител добавя, че той лично е написал частната тъжба, по която е
образувано наказателното производство, и моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия- адв. С. Д., пледира за отмяна на присъдата и отхвърляне
на гражданския иск. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Твърди, че показанията на св. С. противоречат на показанията на св. А. и Х., като
същевременно тази свидетелка е била пияна по време на събирането на страните на
инкриминираната дата, поради което счита, че нейните показания не следва да се
кредитират. Позовавайки се на обясненията на подсъдимия, защитникът поддържа, че с цел
да предпази частния тъжител подзащитният му е нанесъл шамари, а не удари с юмрук.
Затова защитникът счита, че при тези доказателства подсъдимият следва да бъде оправдан.
Подсъдимият Р. А. поддържа казаното от защитника му. Твърди, че е застанал пред
частния тъжител, за да му попречи да излезе, като от адреналина и замахването на частния
тъжител към него се е стигнало до шамара.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за справедливо
решение.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери за установено
следното:
Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочен и внимателен
анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или
доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено
съдържание, каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни
2
доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и
чл. 305, ал. 3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия в някои от
доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне с
останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила подробни и
убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква причина и кои
игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни от гледна точка на
предмета на делото.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, събрани
от първата инстанция и във въззивното производство- гласни- обясненията на подсъдимия
Р. Р. А. (частично), показанията на свидетелите Д. А. Ни., З. И. Н., С. А. С., В. В. Х., В. Г.
С., В. И. Г. и А. Д. А.; писмени доказателства- съдебномедицинско удостоверение № ***
г., лист за преглед на пациент *** г., писмо с рег. № *** г. от РП-Перник, писмо с рег. № ***
г. от Началник сектор „Пробация“ при ГДИН, удостоверение *** г. от ОС „ИН“-П., справка
и бюлетин за съдимост на подсъдимия, настоящата инстанция намери за установена
следната фактическа обстановка, която не се отличава съществено от възприетата от ПРС,
но е детайлизирана, за да бъде отговорено на релевираните от жалбоподателя оплаквания:
Подсъдимият Р. Р. А. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин,
неженен, с *** специално образование, неосъждан- реабилитиран по право, работи като ***
в ***, с постоянен адрес: ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А. се познавал с цялото семейство на частния тъжител Ю. А. Н., тъй
като преди години е имал връзка със сестра му- свидетелката Д. А. Н.. Вечерта на *** г. по
покана на подсъдимия частният тъжител взел бутилка ракия и се присъединил към
компанията, която се била събрала във фургон на 3 км от *** и се състояла от подсъдимия
А. и свидетелите С. А. С., В. В. Х., В. Г. С., В. И. Г. и А. Д. А.. Всички се забавлявали, като
консумирали алкохол и били под негово влияние. Малко след полунощ на *** г. частният
тъжител Н. и свидетелката Г. танцували заедно, след което излезли извън фургона и седнали
на скамейка в близост до него да си говорят заедно със свидетелката С.. Свидетелят С.-
фактически съжител на свидетелката Г., решил също да излезе, за да поговори с тримата
извън фургона. Виждайки това, подсъдимият А. също излязъл извън фургона, тъй като се
притеснил, че ще възникне конфликт между частния тъжител и свидетеля С. поради ревност
от страна на последния. Свидетелят С. и свидетелката Г. разменили няколко реплики, в
резултат на което Г. решила да си прибира и тръгнала сама към селото, а малко след това
свидетелят С. я последвал.
След тръгването на тези свидетели частният тъжител Н. влязъл във фургона и счупил
стъклото на прозореца му в яда си, че му развалят хубавата вечер. По това време вътре във
фургона били свидетелите В. В. Х., А. Д. А. и С. А. С.. С. видяла, че от ръката на частния
тъжител тече кръв и започнала да я почиства, при което до тях двамата се приближил
подсъдимият А., който чул счупването на стъклото и потърсил обяснение от частния
тъжител. След разменени между тях реплики, подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук
в главата и областта на лицето на частния тъжител. В резултат на ударите частният тъжител
залитнал назад към масата. Намесата на С. в боя позволила на частния тъжител Н. да излезе
извън фургона. Подсъдимият го последвал и му нанесъл още няколко удара в главата.
Частният тъжител отново се измъкнал с помощта на С., върнал се във фургона, за да си
вземе чантичката, след което тръгнал с колелото си към селото. От ударите усещал силна
болка в главата. След известно време във фургона се върнали и свидетелите Г. и С. и били
уведомени от останалите от компанията- свидетелите С., Х. и А., че частният тъжител и
подсъдимият са се сбили.
Частният тъжител Н. се прибрал вкъщи около 1 часа и 30 минути на *** г. и събудил
майка си- свидетелката З. И. Н., която възприела вида му- по лицето му имало отоци, от
устата му течала кръв и бил целият мръсен. Притеснена, свидетелката З. Н. извикала дъщеря
3
си- свидетелката Д. А. Н., като последната също забелязала нараняванията по лицето на брат
си. Частният тъжител разказал на майка си и сестра си какво се е случило по време на
събирането във фургона, но не пожелал веднага да отиде в болница и двете жени му
промили раните. На следващия ден свидетелката Д. А. Н. придружила брат си до Спешното
отделение при МБАЛ „Р. А.“ АД- гр. П., където прегледали частния тъжител, който
съобщил за нанесен побой от познато лице преди 12 часа с контакт в главата и лицето. В
издадения лист за преглед на пациент- *** г. било отразено обективното състояние на Н., а
именно, че е контактен, адекватен, без гадене и повръщане, имал е спомен за станалото и с
леко насиняване в дясна очна орбита.
От приетото по делото като писмено доказателство съдебномедицинско
удостоверение № *** г. се установява, че в резултат на нанесените на инкриминираната дата
удари в лицето и главата частният тъжител Н. е получил кръвонасядане в дясна слепоочна
окосмена област на главата, кръвонасядане и лек оток по клепачите на дясно око, охлузване
и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата вляво. Установява
се също така, че описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледният, а
именно с юмруци в областта на лицето и главата. Настоящият съдебен състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че описаното в удостоверението кръвонасядане по
дясна мишница не е получено от нанесените от подсъдимия А. удари, доколкото нито
частният тъжител твърди, че е удрян в тази част от тялото си, нито от свидетелските
показания се установява ударите да са нанасяни другаде освен по главата и лицето на
частния тъжител.
Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно обсъждане
на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от установените от
първата инстанция факти.
Фактическите констатации относно деня, мястото и причиненото на пострадалия
телесно увреждане се извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото
доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния факт,
предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал е
непротиворечив.
Съществено разминаване съдът констатира по отношение механизма на причиняване
на уврежданията, за което по делото са събрани две групи противоречиви твърдения.
Подсъдимият Р. А. признава, че на инкриминираната дата е нанесъл удари в областта
на лицето на частния тъжител Ю. Н., но твърди, че ударите са били два-три шамара и то с
цел да попречи на тъжителя да излезе и да се сбие със свидетеля С., като поддържа, че не е
излизал след Н. и не го е удрял извън фургона. Сходна теза, макар и с редица нюанси и
разминавания, се съдържа в показанията на свидетелите В. В. Х. и А. Д. А.. Свидетелят Х. е
втори братовчед на подсъдимия А. и тази сравнително близка степен на родство налага
внимателен анализ на изявленията му, предвид заинтересоваността от благоприятен за дееца
изход на делото. На такъв задълбочен анализ следва да бъдат подложени и обясненията на
самия подсъдим, на които законът придава двояка процесуална роля – на средство на защита
и на доказателствено средство, източник на сведения за фактите, интересуващи процеса.
На показанията на тези свидетели и на обясненията на подсъдимия се
противопоставят втората група свидетели – Д. А. Н., З. И. Н., С. А. С.. Свидетелките Д. Н. и
З. Н. са съответно сестра и майка на частния тъжител и по отношение на техните показания
се прилага същият критерий за отчитане вероятната им заинтересованост от изхода на
делото в полза на частния тъжител, който е повдигнал и поддържа обвинението, като се е
конституира в процеса и като граждански ищец. Още повече, че тези две свидетелки не са
присъствали при извършване на инкриминираното деяние и събраните чрез техния разпит
4
гласни доказателства са производни досежно механизма на деянието, като преразказват
споделеното от частния тъжител.
Останалите свидетели В. Г. С. и В. И. Г. не са присъствали при нанасяне на ударите
от подсъдимия и не установяват релевантни за делото факти относно механизма на
извършване на деянието, а единствено досежно предхождащите ударите обстоятелства.
Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото и изхождайки от тези
принципни критерии, съдът прие за недостоверни обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите от първата група по отношение на броя и вида на нанесените
удари, като счете, че правдивата картина на механизма на извършване на деянието е
обрисувана от втората група свидетели. Този решаващ от гледна точка на доказателствени
констатации извод се гради на принципното разбиране, че единствено многобройността на
свидетелите от една група не прави тяхната теза достоверна, а за това е необходимо
еднопосочно и правдиво излагане на фактите, които интересуват процеса, съпоставени със
спецификите на конкретния казус.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката С. досежно това, че са
нанесени множество удари на частния тъжител не само във фургона, но и извън него най-
напред, защото те се подкрепят от приетото по делото като писмено доказателство
съдебномедицинско удостоверение № *** г., от което се установява, че описаните
увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и са получени с
множество юмруци в областта на лицето и главата. Макар и в близка роднинска връзка с
частния тъжител, свидетелите Д. А. Н. и З. И. Н. дават еднозначни и непротиворечиви
показания относно външния вид на частния тъжител непосредствено след инкриминираното
деяние, като и споделеното от него относно начина на нанасяне на ударите.
Съдът не кредитира в частта им относно механизна на деянието показанията на
свидетелите В. В. Х. и А. Д. А., защото същите са вътрешно противоречиви, двамата
твърдят, че подсъдимият А. не е излизал от фургона преди счупването на стъклото от
частния тъжител, което противоречи на обясненията на подсъдимия, не са сигурни относно
това дали свидетелката С. е била във фургона по време на нанасяне на ударите, а и самият
свидетел А. твърди, че най-силно повлияни от действието на алкохола са били именно той и
Ю. Н.. Ето защо съдът приема, че техните показания, че подсъдимият е нанесъл един-два
шамара на частния тъжител, само обслужват защитната теза. Нещо повече, обясненията на
подсъдимия са противоречиви относно това, дали е излизал или не извън фургона след
нанасяне на ударите, като едновременно твърди, че не е излизал, а после казва, че се е
върнал във фургона и е започнал на прибира нещата от масата.
Фактически констатации за съдимостта на подсъдимия съдът изведе от приложените
по делото писмени доказателства- писмо с рег. № *** г. от РП-Перник, писмо с рег. № *** г.
от Началник сектор „Пробация“ при ГДИН, удостоверение *** г. от ОС „ИН“-П., справка и
бюлетин за съдимост на подсъдимия.
При правилно установена фактическа обстановка ПРС е направил и верен извод, че са
налице всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 130,
ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Р. Р. А. на *** г. до 01.30 часа във фургон на 3 км
от ***, чрез нанасяне на удари с ръце в главата и в областта на лицето, причинил на Ю. А.
Н. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в дясна слепоочна окосмена област
на главата, кръвонасядане и лек оток по клепачите на дясно око, охлузване и кръвонасядане
по лигавичната повърхност на долната устна на устата вляво, което е довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
5
Посоченото увреждане по медикобиологичната си характеристика представлява
лека телесна повреда. Съгласно разясненията на ППВС № 3 от 27.09.1979 г. този вид телесна
повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна
телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения
във физиологическите функции извън болката и страданието. За леки телесни повреди с
разстройство на здравето се приемат случаите на наранявания на кожата, насиняване на
части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания
на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.
От субективна страна настоящият състав прави аналогичен на първата инстанция
извод, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Като е нанесъл множество удари с юмрук в
областта на главата и лицето на частния тъжител, у подсъдимия е била налице ясна
представа за деянието, увреждащите последици и причинната връзка между тях, като
същевременно е целял именно причиняването на този вредоносен резултат.
Съдът прие, че в случая не са налице предпоставките на чл.132, ал.1, т. 2 НК, тъй като
деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от частния
тъжител с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие.
В конкретния случай правилно и законосъобразно районният съд е приложил спрямо
подсъдимия Р. Р. А. института на освобождаване от наказателна отговорност, чрез налагане
на административно наказание "Глоба", поради наличие на материално-правните
предпоставки за това – подсъдимият не е осъждан(реабилитиран е по право) и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК съгласно приложената по делото
справка за съдимост, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и за
престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, извършено при форма
на вина – умисъл, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
При индивидуализацията на административно наказание "Глоба" първата инстанция
правилно е отчела като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия чистото му
съдебно минало, положителни характеристични данни- подсъдимият работи, дадените от
него обяснения са съдействали за разкриване на обективната истина, като частният тъжител
също е проявил агресивно поведение, счупвайки стъклото на прозореца на фургона. Не се
установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това правилно е определен
минималният размер от 1000 лева на глобата с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Дори да се приемеше друг справедлив размер на наказанието, въззивният съд
не би могъл да влоши положението на подсъдимия, тъй като настоящото производство е
образувано единствено по негова жалба.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Въззивният съд споделя извода на ПРС, че предявеният от гражданския ищец Ю. А.
Н. граждански иск е основателен по своето основание, доколкото в случая са налице всички
предпоставки по чл. 45 ЗЗД, обуславящи наличието на непозволено увреждане от страна на
подсъдимия по отношение на пострадалия. Налице е деликт, изразяващ се в причиненото
противоправно деяние, като са налице и останалите предпоставки по чл. 45 ЗЗД - причинени
вреди на гражданския ищец в резултат на непозволеното увреждане, причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на подсъдимия и причинената телесна повреда и
виновно поведение на дееца. Доколкото с осъщественото от подсъдимия Р. А. престъпление
са причинени неимуществени вреди на гражданския ищец, то същите предвид характера им
6
подлежат на обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчита факта, че поради
нараняванията си гражданският ищец е изпитвал болки и страдания, срам и нараняване на
мъжкото му достойнство, още повече, че нараняванията са в зоната на лицето и са били
видни за всички. Съдът споделя изводите на ПРС, че гражданският ищец не се е изолирал за
една седмица на вилата си в *** след деянието, както твърди, тъй като през тази седмица е
бил виждан в тяхното село от свидетелите С. и С.. Вземайки предвид тези релевантни
обстоятелства се налага изводът, че определеният от първоинстанционния съд размер на
справедливото обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди се явява
необосновано завишен, поради което присъдата следва да бъде изменена в тази част, като
искът бъде уважен от съда за сумата от 500 лева и отхвърлен за разликата над тази сума до
присъдения размер от 1000 лева като неоснователен и недоказан по размер. В останалата си
част, с която гражданският иск е отхвърлен за горницата над 1000 лева до целия предявен
размер от 5000 лева, присъдата на ПРС е влязла в сила като необжалвана.
С оглед изхода на делото, правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е
осъден да заплати на частния тъжител Ю. А. Н. сумата от 12 лева държавна такса за
първоинстанционното производство, както и сумата от 50 лв., представляваща държавна
такса върху уважения размер на предявения граждански иск, определена съгласно чл. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Ю. А. Н. и разноски за
въззивното производство в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от *** г., обективиращ разписка за заплащане на
хонорара в брой.
При внимателния преглед на атакуваната присъда не се установяват други основания за
нейното изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, освен посоченото неправилно определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, предмет на гражданския иск.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 и чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 39 от 11.08.2020 г. по н.ч.х.д. № 647/2020 г. на Пернишкия
районен съд в частта относно присъденото обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД, като
НАМАЛЯВА размера на същото от 1000/хиляда/ лева на 500/петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Р. Р. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, да заплати на Ю. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 600
лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от *** г., обективиращ разписка за заплащане на хонорара в брой.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8