Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 09.01.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на
двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Д. И., като
разгледа докладваното от съдия Рубиева
гр. дело № 10292 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В исковата молба ищецът – Т.А.Г.
твърди, че по ч.гр.д. №496/2006г. по описа на Районен съд - Пещера, ответникът Н.К.К.
е бил осъден да му заплати сумата от 15 000 лв., ведно с разноски в размер
на 500лв. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2006г.
Твърди, че на основание определението на районния съд, влязло в законна сила,
са му били издадени два изпълнителни листа под №38/16.11.2006г. и
№50/02.05.2007г. Твърди, че въз основа на изпълнителните листи е образувал
изпълнително дело №20077870400063 по описа на ЧСИ Д., което изпълнително дело
впоследствие е било прехвърлено и преобразувано под нов номер, а именно: 722/2009г.
по описа на ЧСИ Т.. Ищецът твърди, че на ответника е била връчена призовка за
доброволно изпълнение. Твърди, че на 02.04.2007г. К. се е разпоредил със своя
недвижим имот-1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.” *,
бл. ***, вх. *, ет.*, ап.* с площ 81.430 кв.м. Ищецът твърди, че по отношение на ответника
има качеството на „кредитор”. Счита, че извършените от ответника разпоредителни
действия с част от имуществото му го увреждат, тъй като намаляват имуществото
на длъжника. Твърди, че приобритателите по сделката /втори и трети ответник/ са
низходящи-син и дъщеря на длъжника, поради което увреждащият анимус на приобритателите
се предполага-аргумент от чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Ищецът твърди, че знанието на
самия длъжник за увреждането е безспорно - същият е предприел разпоредителни
действия, след като е бил наясно с факта, че е осъден и спрямо него е
образувано изпълнително производство. Ищецът твърди, че предмет на
разпоредителната сделка е придобит в режим на СИО имот, но тъй като дългът на
единия от съпрузите е личен, то обезпечението на задълженията му се покрива
само от ½ идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което
счита, че относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на другия
съпруг – четвъртата ответница по иска. Предвид изложените
обстоятелства, моли съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителна спрямо него, в качеството му на кредитор на Н.К.К. за сумата в
размер на 15 500лв., на следната разпоредителна сделка: договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт, вписан в книга „прехвърляния” на Служба по вписванията на
02.04.2007г., под №7, том 047, вх. Рег. №19397, №33, том І, рег. №2001, дело
№29 от 02.04.2007г. по отношение на ½ идеална част от следния недвижим
имот: апартамент №9, находящ се в град С., ж.к. „Л.”, в сградата на блок ***,
вх. Е, на ІІІ етаж, състоящ се от три стаи, кухня и обслужващи помещения,
застроен на обща площ от 81.43кв.м., при граници на апартамента по нотариален
акт: изток-зелена площ, запад-ул. „505-та”, север-апартамент №8, юг-външна
фасада, отгоре-апартамент №12, отдолу-апартамент №6, заедно с принадлежащото
избено помещение №9, застроено на площ от 5.81 кв.м., при граници на избеното
помещение по нотариален акт: изток-зелена площ, запад – мазе №10,
север-коридор, юг-зелена площ, заедно с 5,560% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място,
находящо се в гр. С., район „Л.”. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Н.К.К.
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Поддържа, че е узнал за
вземането на ищеца по цитираните в исковата молба изпълнителни листи едва с
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 25.11.2009г. Поради това
счита, че извършената от него прехвърлителна сделка е с много по-ранна дата от
датата на първото извършено спрямо него изпълнително действие по цитираното
изпълнително дело. Възразява, че към датата на извършената от него разпоредителна
сделка той не е знаел, че уврежда ищеца в качеството му на негов кредитор по
изпълнителен лист. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. При
условията на евентуалност възразява, че не могат да бъдат предмет на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо
които не може да се насочи принудително изпълнение, тъй като прехвърленият от
него апартамент е единственото му жилище, което не надхвърля жилищните му нужди.
В писмените бележки поддържа, че от приложения в съдебно заседание от ищеца
препис от запис на заповед не би могло да се направи извод, че именно той е бил
основанието в производството по реда на чл. 237, ал.1, б. „е” от ГПК /отм./, по
който ред са издадените по ч.гр.д. №496/2006г. на РС-гр. Пещера два броя изпълнителни
листа. На следващо място, твърди, че приложеният запис на заповед не му е бил
предявен за плащане. Счита, че тъй като ищецът, след представянето на този
запис на заповед не е предприел изменение на иска, то съдът не следва да го взема
в предвид, а следва да основе своите изводи само на заявеното в исковата молба.
Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответниците – К.Н.К., В.Н. К. в
срока за отговор по чл. 131 от ГПК са оспорили иска, като противопоставят
същите възражения, както и ответникът –Н.К.. Молят иска да бъде отхвърлен.
Ответницата – А. В. К. в срока за отговор по чл. 131 от ГПК е оспорила иска,
като противопоставя същите възражения, както и ответникът – Н.К.. Моли иска да
бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен изпълнителен лист №38 от
16.11.2006г., издаден от Пещерския районен съд по ч.гр.д. №496/2006г., на
основание чл. 237, б.”е” и чл. 242 до 248 от ГПК, съгласно който Н.К.К. е
осъден да заплати на Т.А.Г. сумата от 15 000лв., както и направените по
делото разноски в размер на 500лв.
По делото е представен изпълнителен
лист №50 от 02.05.2007г., издаден от Пещерския районен съд по ч.гр.д.
№496/2006г., на основание чл. 237, б.”е” и чл. 242 до 248 от ГПК, съгласно
който Н.К.К. е осъден да заплати на Т.А.Г. законовите лихви върху сумата от
15 000лв., считано от 17.10.2006г. до окончателното плащане.
По делото като доказателство е приложен нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №33, том І,
рег. №2001, дело №29 от 02.04.2007г. От същия се установява, че на 02.04.2007г.
А. Вълчева Караманова и Н.К.К. прехвърлят на К.Н.К. и В.Н.А. следния свой
собствен недвижим имот: апартамент №9, находящ се в град С., ж.к. „Л.”, в
сградата на блок ***, вх. Е, на ІІІ етаж, състоящ се от три стаи, кухня и
обслужващи помещения, застроен на обща площ от 81.43кв.м., при граници на
апартамента по нотариален акт: изток-зелена площ, запад-ул. „505-та”,
север-апартамент №8, юг-външна фасада, отгоре-апартамент №12, отдолу-апартамент
№6, заедно с принадлежащото избено помещение №9, застроено на площ от 5.81
кв.м., при граници на избеното помещение по нотариален акт: изток-зелена площ,
запад – мазе №10, север-коридор, юг-зелена площ, заедно с 5,560% идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавно място, находящо се в гр. С., район „Л.”, заедно с всички находящи се в
недвижимия имот движими вещи срещу гледането и полагането на необходимите
грижи.
По делото като доказателство е приложено копие от
изпълнително дело №20118200401940, по описа на ЧСИ Т. Л.
/предишно №722/2009г. на ЧСИ Т./, от което се установява, че същото е
образувано по молба на взискателя Т.Г. с длъжник: Н.К., въз основа на приложени
изпълнителни листи. В кориците на приетото изпълнително дело под №111 се
съдържа покана за доброволно изпълнение изх. №722/2009г., адресирана до
длъжника Н.К. и получена на 12.01.2010г., видно от известие за доставяне.
В съдебно заседание ищецът, съобразно разпоредбата на чл.
143, ал.2 от ГПК и във връзка с оспорване на качеството му „кредитор” на
ответника, е представил препис от запис на заповед, издаден на 29.05.2006г. В
ценната книга е отбелязано, че издател на записа на заповед е Н.К., който
безусловно се е задължил да заплати на Т.Г. сумата от 15 000лв., като е
посочен падеж на плащане: 30.09.2006г.
Във връзка с възражението на ответника, че не е знаел за
съществуването на вземане в полза на ищеца спрямо него към 2006г., както и
незнанието на приобретателите по сделката са събрани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел. В съдебно заседание свидетелят С.Г. Р. излага, че от месец юни 2006г. до месец май 2007г. е
работил заедно с ответника – Н.К., виждали са се всеки ден, с изключение на
празниците. Свидетелят установява, че пред него Н. не е споделял, че има
някакво задължение към Г.. Заявява, че знае за сключената от Н. сделка през
2007г., но не е чувал останалите ответници да са знаели за задължение на Н.К.
към ищеца Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.135 ЗЗД с предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на него сделка (или друго
действие), с която длъжникът го уврежда.
Настоящата
инстанция приема, че по делото се установи, че ищецът има качеството на „кредитор”
по отношение на първия ответник – прехвърлител по процесния договор. До този
извод съдът достигна, съобразявайки приложените по делото писмени доказателства
– изпълнителни листи, изпълнително дело и запис на заповед. От приложените
изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д. № 496/2006г., на основание чл. 237,
б.”е” от ГПК /отм./, се установи, че ищецът има вземане по отношение на
ответника в размер на 15 000лв. Съобразявайки цитираната разпоредба, въз
основа на която е издаден изпълнителният лист, съдът приема, че същият е
издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед.
Ответникът възразява, че ищецът не е установил качеството си на кредитор спрямо него, твърдейки, че от приложения запис на заповед не може да
се направи извод, че именно този запис на заповед е бил основанието в
производството по реда на чл. 237, ал.1, б. „е” от ГПК /отм./, по който ред са
издадените два броя изпълнителни листа. Съдът счита, че от представените
изпълнителни листи и приложеното изпълнително дело, може да се направи извод,
че именно приложеният от ищеца в съдебно заседание запис на заповед, издадена
на 29.05.2006г., представлява основанието, въз основа на което са издадени изпълнителните
листи от 16.11.2006г. и от 02.05.2007г., въз основа на които е образувано
изпълнителното производство. Неоснователно е възражението на ответника, че
съдът не следва да взима в предвид приложения запис на заповед, тъй като ищецът
не бил направил изменение на своята искова молба след представянето на записа
на заповед. Според настоящият състав, с представения запис на заповед по
никакъв начин не се внасят нови обстоятелства, водещи до промяна в
обстоятелствената част на исковата молба и налагащи изменението й. С оглед на
това и като съобрази, че записът на заповед е представен при условията на чл.
143, ал.2 от ГПК, настоящият състав приема, че същият следва да бъде обсъден наред
с всички събрани по делото писмени доказателства. Следва да се отбележи, че в
настоящото производство, ответникът не е релевирал никакви правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу твърдяното от ищеца вземане, обективирано в
записа на заповед. Неговите възражения са свързани с липсата на предявяване на
записа на заповед. В разглежданата хипотеза това възражение е без значение. Но
дори и да бъде разгледано, то е неоснователно, тъй като записът на заповед е
издаден с падеж: на определен ден, поради това не е било необходимо
предявяването на записа на заповед за плащане.
В
тази връзка следва да се отбележи, че за упражняване на потестативното право по
чл.135 от ЗЗД е достатъчно да бъдат ангажирани доказателства за възникване на
вземането на кредитора. В производството по Павловия иск съдът не може да
преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като
кредитор. Това може да стане, в случай, че Павловият иск е съединен обективно с
иск за вземането, предмет на делото. В настоящия случай не е налице такова
обективно съединяване, затова съдът изхожда единствено от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Съдът може да
приеме обратното само, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо /в
този смисъл и постановено по реда на чл. 290 от ГПК Решение №552/15.07.2010г. по
гр.д. №171/2009г. на ВКС, ІV ГО/. В разглеждания случай такова решение,
отричащо със сила на пресъдено нещо вземането на ищеца, не е налице. Следва да
се отбележи, че длъжникът не придобива качеството „длъжник”, а кредиторът
„кредитор” едва, когато съдия-изпълнителят извърши някакви действия по събиране
на кредите, в който смисъл са твърденията на ответника, а това се случва,
когато неговото задължение възникне в обективната действителност. В конкретния
случай, задължението на ответника е възникнало с издаването на въпросния запис
на заповед. Към момента на сключване на процесния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /02.04.2007г./ вземането
на ищеца е било възникнало – записът на заповед е издаден на 29.05.2006г., а
падежът на задължението е 30.09.2006г.
По
отношение на останалите предпоставки, настоящият състав намира, че процесният
договор за прехвърляне от 02.04.2007г. е увреждащ ищеца като кредитор. С тази
сделка ответникът Н.К. като длъжник намалява имуществото си, което служи като
общо обезпечение за изпълнение на задълженията му към ищеца и затруднява
удовлетворяването му. Очевидно е знанието на длъжника –че с прехвърлянето на
имота намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото му. В
случая ответникът не ангажира доказателства, че разполага с парични средства
или друго имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредитора, като
навеждането на такива доводи и доказването им е в негова тежест.
По
отношение знанието на длъжника: съдът приема, че показанията на свидетеля са
без значение, тъй като обстоятелството, че ответникът не му е споделил, че има
парично задължение спрямо ищеца, не води до извода, че такова задължение не
съществува. На следващо място, по делото е безспорно обстоятелството, че
приобретателите по атакуваната сделка са син и дъщеря на първия ответник и с
оглед презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД тяхната недобросъвестност като трети
лица, придобили права по сделката се предполага, тъй като са низходящи на длъжника.
В конкретния случай, ответникът, в чиято доказателствена тежест е това, с
ангажираните от него гласни доказателства, по никакъв начин не успя да обори
тази законова презумпция.
Без
значение е обстоятелството, дали прехвърлената от ответника идеална част от
апартамента, който представлява СИО, е единствено негово жилище, тъй като в
своята практика ВКС приема, че с факта на прехвърлянето той се е отказал сам от
привилегията, която му дава правилото /чл. 444 от ГПК/ за несеквестируемост на
единствен жилищен имот. Предмет на
отменителния иск по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат и разпореждания на длъжника с
права, спрямо които по принцип не може да бъде насочено принудително
изпълнение, след като самият длъжник, отчуждавайки имуществото си, е преценил,
че същото не е сред необходимите за оцеляването му, като след връщане на
имуществото в патримониума на длъжника последният не би могъл да противопоставя
на кредиторите си възражение за несеквестируемост /в този смисъл решение № 357
от 11.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 100/2010г., ІV
г.о., ГК, постановено в производство по реда на чл.290 от ГПК и задължително за
настоящия състав/.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав
на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, поради което иска следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в
размер на 2 679.94лв.
Мотивиран
от горното, СГС, І ГО, 19 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Т.А.Г., ЕГН:**********,***, по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от него против Н.К.К., ЕГН:**********, К.Н.К., ЕГН:**********, В.Н.А.,
ЕГН: **********, А. В. К., ЕГН:**********,всички с адрес:***-адв. С., договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №33, том І, рег. №2001, дело №29 от 02.04.2007г. по отношение на ½ идеална част
от следния недвижим имот: апартамент №9, находящ се в град С., ж.к. „Л.”, в
сградата на блок ***, вх. Е, на ІІІ етаж, състоящ се от три стаи, кухня и
обслужващи помещения, застроен на обща площ от 81.43кв.м., при граници на
апартамента по нотариален акт: изток-зелена площ, запад-ул. „***-та”, север-апартамент №8, юг-външна фасада,
отгоре-апартамент №12, отдолу-апартамент №6, заедно с принадлежащото избено
помещение №9, застроено на площ от 5.81 кв.м., при граници на избеното
помещение по нотариален акт: изток-зелена площ, запад – мазе №10,
север-коридор, юг-зелена площ, заедно с 5,560% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място,
находящо се в гр. С., район „Л.”.
ОСЪЖДА Н.К.К.,
К.Н.К., В.Н.А., А. В. К. да
заплатят на Т.А.Г. сумата от 2 679.94лв. /Две хиляди шестстотин седемдесет
и девет лева и 94 ст./, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: