ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
гр. гр. София, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600352 по описа за 2021 година
след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 352 по описа на
АСНС за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.
Делото е образувано по жалба на И.Й., подсъдим по НОХД 195/2019 г. на
СНС, 6-ти състав против протоколно определение от 09.09.2021г., с което в
производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането на
подсъдимия и неговия защитник за изменение на мярката за неотклонение на
Й. от „Задържане под стража“ в по-лека.
С жалбата се иска отмяна на постановения съдебен акт, като са
релевирани оплаквания, досежно идентичността на мотивите на
първоинстанционния съд, с тези от предходните му произнасяния по мярката,
както и по отношение липсата на конкретика в тяхното съдържание.
Изложени са аргументи във връзка с личността на дееца и семейно му
положение, сочещи на чисто съдебно минало и две малолетни деца. Обръща
се внимание на посочената от СНС опасност от извършване на престъпление,
изведена единствено от тежестта на обвиненията, повдигнати на Й.. Поставя
се акцент на непропорционалността на мярката за неотклонение, с оглед
изминалия продължителен времеви период. В подкрепа на становищетото си,
1
защитникът се позовава на ЕКЗПЧОС, както и на установения принцип за
разглеждане на делата в „разумен срок“.
Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по
делото материали счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен
акт срещу седемнадесет лица, сред които и подсъдимият И. Й. Й., с
повдигнати срещу него обвинения за престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал
1 от НК, за 4 /четири/ престъпления по 117, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, за 3
/три/ престъпления по чл.159г вр. с чл.159а, ал.2, т.6 вр. с ал.1, предл.1 вр. с
чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК., всяко от които наказуемо с „лишаване от
свобода“. С присъда от 17.02.2021г. СНС е признал подсъдимия Й. за виновен
по част от повдигнатите му обвинения, като му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 години, с приложение на разпоредбата на
чл.23 от НК.
Законосъобразен е актът на СНС, с който не е уважено искането за
изменение на взетата по отношение на И.Й. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, като изложените в тази насока мотиви са ясни и
убедителни.
Правилно първостепенният съд е приел, че срещу И.Й. са повдигнати
обвинения за престъпления с висока степен на обществена опасност, като
фактическите данни по делото са достатъчни за обезпечаване на изискуемото
се от закона обосновано предположение, за неговото извършване и авторство.
От предходното произнасяне на СНС, 6-ти състав на 08.07.2021г. и на
въззивната инстанция на 21.07.2021г. не са установени и приобщени
доказателства, разколебаващи същото.
Липсват и нови обстоятелства по отношение на наличната реална
опасност от извършване на престъпления от подсъдимия Й..
Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за
това, че срокът на задържане на подсъдимия до настоящия момент, не може
да бъде определен като неразумен. В практиката на ЕС е установено, че
2
продължителността на разумния срок се оценява с оглед фактическите
обстоятелства по делото и сложността на правните проблеми в него. При тази
преценка следва да бъдат взети предвид тежестта и високата степен на
обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение,
както и броят на инкриминираните деяния, броят на пострадалите и броят на
подсъдимите. От материалите по делото е видно, че същото може да бъде
преценено като такова с фактическа и правна сложност. В контекста на
изложеното, несъстоятелни са оплакванията, релевирани в частната жалба,
депозирана от защитника на И. Й. Й. за непропорционалността на
определената мярка за неотклонение с оглед на прекомерната й
продължителност.
Въззивният съд намира за неоснователни и изложените от страна на
защитника доводи във връзка с липсата на реална опасност от извършване на
престъпление. На първо място – видно от приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия – същият е осъждан. В конкретния случай
обвинението е за ръководство на организирана престъпна група, състояща от
множество на брой лица, както и за вторична престъпна дейност, като всяко
от твърдените в нея престъпления се отличава със сложен механизъм на
реализиране и високо ниво на конспиративност при комуникацията с другите
участници в групата.
Липсват и новонастъпили обстоятелства, които да бъдат разгледани и
обсъдени от съда и да обосноваваат промяна на заключението по отношение
на наложената мярка за процесуална принуда.
Поради изложените съображения, СНС законосъобразно е счел, че
искането на подсъдимия следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея определение – потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.09.2021 г. по НОХД
№ 195/2019 г. на СНС, VI състав, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
подсъдимия И. Й. Й..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4