Р Е Ш Е Н И Е №146
гр. С., 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 38 по описа за
М.Ю.Ц., действащ първоначално като непълнолетен лично
и със съгласието на майка си Е.И.А., а към датата на последното по делото с. з.
действащ лично като пълнолетен, е предявил срещу „Б. И.” АД обективно
съединени искове за плащане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
30.04.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на увреждането – 30.04.2018 г., до окончателното
плащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 30.04.2018 г. около 18.05 ч.
в гр. Сливница ищецът управлявал по ул. „Х. К.“ в посока ул.
„И. В.“ велосипед,
когато на кръстовището с ул. „И.В.“ бил ударен от лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СО
2557 ВМ, управляван от В. Г. Ц.,
който се движел в същата посока. Водачът В. Г. Ц. изпреварил ищеца отляво и когато ищецът навлязъл в
кръстовището, В. Г.Ц. *** без да
го изчака да премине, препречил пътя му, в резултат на което се стигнало до
удар между лекия автомобил и велосипеда. Виновен за ПТП бил водачът на лекия
автомобил, който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата,
като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, не
изчакал ищецът да се изтегли от кръстовището и предприел рязко завой надясно, с
което се стигнало до настъпването на процесното ПТП. В резултат на ПТП ищецът
получил тежки травматични увреждания, подробно описани в исковата молба, в
която са описани и търпените болки и страдания като интензитет, както и проведеното
лечение. Собственикът на лекия автомобил „Рено Клио” имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника със застрахователна полица №
BG/02/117001605520, валидна от 08.06.2017 г. до 07.06.2018 г., поради което се
предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете изцяло. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение. Оспорва причиняването на деликт, вината на сочения за виновен
водач и механизма на ПТП. Прави неконкретизирано възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, основано на неконкретизираното фактическо твърдение, че
с поведението си пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск,
като е извършил и конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение и в тази връзка
излага доводи, свързани с интензитета на търпените болки и страдания. В молба
от 27.06.2019 г. при условията на евентулност /неуточнено спрямо какво/ прави
уточнение на възражението за съпричиняване в следния смисъл: ищецът като водач
на велосипед не се е движил възможно най-дясно на пътната лента, респективно не
е ползвал пътния банкет и тротоар. Навежда се и твърдение в същата молба
/отново при условията на евентуалност/, че не е настъпил удар между автомобила
и велосипеда, тоест не е настъпило ПТП.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение по н. а. х. д. № 2/2019 г. по
описа на РС – Сливница, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК
обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото
авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е
установено, че В. Р. Ц. на 30.04.2018
г. около 17.35 часа в гр. С. в района на
кръстовището между улици „Х.К.“ и „И.В.“ при управление на МПС „Рено Клио“ нарушил правилата
за движение по ЗДвП – чл. 25, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1, като при извършване
на маневра завиване надясно за навлизане в улица „И. В.“ не се е
убедил, че няма да създаде опасност за движещия се преди него велосипедист и
при извършване на маневрата не се е съобразил с неговото положение, посока и
скорост на движение и вследствие на настъпилото ПТП е причинил по
непредпазливост на М. Ю. Ц. средни телесни повреди – счупване /епифизиолиза/ на
дясната лъчева кост, долната й трета, което увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок
по-голям от 30 дни, травматично избиване на първи горен ляв зъб, както и
счупване по дължина на коронковата част на първи долен десен зъб, което
увреждане е реализирило медико-биологичния критерий за избиване на зъби, без
които се затрудняват дъвченето и говореното – престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От заключенията по допуснатите съдебно-медицински експертизи
и от обясненията на вещото лице М. в о. с. з. на 17.10.2019 г. се установява
следното: От заключението на вещото лице д-р Д. се установява следното: Ищецът
е получил следните телесни увреждания при процесното ПТП по отношение на
ортопедичния статус: счупване - епифизиолиза втора степен на дясната лъчева
кост, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30 дни при обичаен
възстановителен процес; охлузване и кръвонасядане на дясна мишница; охлузване
на ляво коляно, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. След инцидента ищецът е транспортиран от екип на СМП и е
посетил СО-УМБАЛСМ "П." ЕАД-С. -
спешен к-т по детска травматология. Направени са рентгенографии на дясна
гривнена става и лява колянна става, ПХО на охлузванията - дясна мишница, ляво
коляно. Установено е счупване - епифизиолиза втора степен на долния край на
дясна лъчева кост -поставена е гипсова имобилизация за 21 дни, назначени са превръзки
при ОПЛ и контролен преглед на 23.05.18 г. Насочен е за освидетелстване от
съдебен лекар. Наложило се е ползване на чужда помощ в рамките на имобилизацията
и началото на раздвижването – 1 - 1.5 месеца. По делото няма данни за остатъчни
явления по отношение на счупването. Общият възстановителен период при нормално
протичане при този вид увреждания е около 1.5 - 2 месеца. Болките и страданията,
причинени на ищеца, са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
поставяне на гипсовата имобилизация и в началото на раздвижването. За в бъдеще
при интензивно натоварване, промени във времето пострадалият може да се оплаква
от известен дискомфорт в мястото на счупването. От заключението на вещото лице
д-р М. се устантовява следното: Ищецът е получил в резултат на ПТП следните
травматични увреждания в лицево-челюстната област: травматично избиване на
първи горен зъб в ляво /21 зъб/; травматично вертикално счупване на зъбната
коронка на първи долен зъб в дясно с последващо изваждане; травматична луксация
/изместване/ на първи и втори горни зъби в дясно навътре към устната кухина; мекотъканни
травматични увреждания в областта на устата /оток, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузна рана/. Травматичното счупване на зъбната коронка на първи
долен зъб в дясно в този си вид се приравнява на избиване. Не са налице
рентгенови данни за увреден костен участък на горна челюст. Налице е нарушаване
на естетиката в зоната на фронталните зъби на горната челюст вследствие на
избития зъб и луксираните два зъба. Временно е нарушена захапката вследствие на
изместените зъби. Не са налице рентгенови данни за анкилоза. В резултат не
травматичното увреждане на венечната лигавица /гингива/ и травмата на зъбите не
е възможно осъществяване на устна хигиена в пълен обем. Извършено е ортодонтско
лечение и протезиране в областта на изгубения първи горен зъб в ляво -
неподвижна мостова конструкция. Към момента на прегледа се установява поставени
ритейнери във фронта на долната челюст с цел стабилизиране на резултатите от
ортодонтското лечение. Към момента на контролния преглед функцията на зъбите е
възстановена след проведеното ортодонско лечение и поставяне на изкуствена
неподвижна мостова конструкция на горната челюст. Продължаването на лечението е
решение на лекуващия дентален лекар, съобразено с лечебния му план. С оглед
инервацията и кръвоснабдяване в лицево-челюстната област в първите часове и дни
след получената травма болките и страданията са с по-голяма интензивност и след
проведено лечение намаляват и във времето отшумяват. От обясненията на вещото
лице в о. с. з. се установява следното: Ортодонтското лечение на травмата на
зъбната редица на горна и долна челюст се изразява в поставяне на фиксиращи
устройства, наречени брекети, с които се преместват зъбите. Лечението е продължително,
сроковете са различни и се определят от лекуващия дентален лекар. При ищеца за
момента е постигнато задоволително състояние, но първи горен ляв зъб, който е
избит от травмата, е възстановен по изкуствен начин, сложена е мостова
конструкция. Ритейнерите са телени лигатури, които се поставят след като се
свалят брекетите, за да няма рецидив, тъй като организирането на костта около
зъбните корени е бавен процес, те са задръжни елементи, които при съвременната
ортодонтия се поставят отвътре на зъбната редица и се фиксират с течен
фотополимер. В първите дни и седмици след травмата храненето на ищеца е било с
течно-кашава храна, тъй като са пострадали фронталните зъби и във фазата на
отхапване дъвченето на твърда храна е било затруднено, но постепенно, в периода
на оздравителния процес, се е възстановило храненето.
В същата насока /към установяване на
гореизложените факти/ са и представените по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Лозанов се
установява следното: След ПТП в резултат на причинените увреждания ищецът не
можел да говори, трудно се хранел, два или три месеца бил в гипс и с превързана
ръка, оплаквал се от болки. Докато бил в гипс, не можел да работи, към момента също
му било трудно да работи, оплаквал се, като се сменя времето, че ръката го
боли, не смеел да я натоварва, имал белези по лицето.
Безспорно е по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от В. Г.Ц. МПС е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а разгледани по същество – основателни, поради което следва да бъдат
уважени. Съображевията на съда са следните:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи
се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили болки и
страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено
от В. Г. Ц..
Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и
причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи
се и вината на В. Г. Ц. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не
бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/.
Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от В.Г. Ц. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал.
1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 40000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се отчетат видът и характерът на получените травматични
увреждания: счупване - епифизиолиза втора степен на дясната лъчева кост;
охлузване и кръвонасядане на дясна мишница; охлузване на ляво коляно; травматично избиване на първи горен зъб в ляво /21
зъб/; травматично вертикално счупване на зъбната коронка на първи долен зъб в
дясно с последващо изваждане; травматична луксация /изместване/ на първи и
втори горни зъби в дясно навътре към устната кухина; мекотъканни травматични
увреждания в областта на устата /оток, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузна рана. Така получените увреждания безспорно са причинили на
ищеца болки и страдания, като следва да се отчете интензитета на тези болки и
страдания и продължителността на проведеното лечение, както и ограниченията
относно нормалния начин на живот, които е търпял ищецът. В резултат от
счупването на лъчевата кост ръката на ищеца е била имобилизирана за период от
21 дни, наложило се е ползване на чужда помощ и то не само в рамките на
имобилизацията, но и в началото на раздвижването – за период от около 1 - 1.5
месеца, а общият възстановителен период при нормално протичане при този вид
увреждания /доколкото по делото няма данни да усложнения/ е около 1.5 - 2
месеца. Болките и страданията, причинени на ищеца, са били най-интензивни
непосредствено след травмата и поставяне на гипсовата имобилизация, но е имало
такива и в началото на раздвижването. В резултат на травмата в
лицево-челюстната област и с оглед инервацията и кръвоснабдяване в нея ищецът е
търпял силни болки и в тази област – те са били най-интензивни в първите часове
и дни след получената травма и след проведено лечение са намалявали. Затруднено
е било обаче и храненето на ищеца – имало е период с прием само на течно-кашава
храна, освен това е нарушена естетиката в зоната на фронталните зъби на горната
челюст вследствие на избития зъб и луксираните два зъба, затруднено е
осъществяването на устната хигиена в
пълен обем. Всичко това безспорно се отразява негативно на ищеца, особено като
се има предвид възрастта му – 16 години към датата на ПТП.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 40000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му
телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца. Доколкото е конкретизирано такова твърдение,
то не е своевременно наведено /конкретизирането е направено едва в молба от
27.06.2019 г./. Само за пълнота следва да се отбележи, че от доказателствата по
делото не се установи какъвто и да е принос на ищеца, в т. ч. да не се е движел
възможно най-дясно на пътната лента, респективно да не е ползвал пътния банкет
и тротоар /с оглед несвоевременното навеждане на възражението съдът не
коментира къде следва да се движи велосипедистът като участник в пътното
движение съгласно правилата на ЗДвП/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:
С оглед изводите за основателност на главния иск за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен.
Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 22.08.2018
г. – датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ /застрахователната
претенция пред застрахователя е заведена на 21.05.2018 г., ищецът не е изложил
твърдения и не е ангажирал доказателства за представяне на изисканите от
застрахователя на основание чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства, съответно съдът
приема, че по-ранна дата съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ е тази по т. 1 от същата
алинея/. Съобразно изложеното за периода от датата на увреждането до 21.08.2018
г. /вкл./ акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, съответно претендира само разноски за възнаграждение
на адвокат, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по
реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата размерът на
възнаграждението съобразно цената на исковете е 1730 лв., съответно с оглед изхода на делото това
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Н..
Ответникът не е поискал присъждане на разноски,
съответно такива не следва да се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати и държавна такса за производството по делото върху размера на исковете, а именно такава в размер на 1600 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К. К., да плати на М.Ю.Ц.
с ЕГН **********,*** сумата от 40000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 30.04.2018 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главния иск от 22.08.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за плащане на обезщетение
за забава върху сумата на главния иск за периода от 30.04.2018 г. до 21.08.2018
г. /вкл./
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. . да
плати на адв. С.К.Н. от САК с ЕГН ********** сумата от 1730 лв. /хиляда
седемстотин и тридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на М.Ю.Ц. ***” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на на 1600 /хиляда
и шестстотин/ лева върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: