РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Перник, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251700600106 по описа за 2025
година
Производството е образувано по въззивни жалби и допълнение към същите от
подсъдимия П. Л. Н. чрез адв. Й. Т. от САК и адв. Д. А. от САК, против присъда № 43
от 26.11.2024 г., постановена по НЧХД № 1566/2023 г. по описа на Районен съд -
Перник.
С посочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. Л. Н.-
род. на *** в ***, постоянен и настоящ адрес: ***, *** образование, работи, неженен,
неосъждан, л.к. № ***, изд. на *** от МВР – ***, ЕГН: ********** за виновен в това,
че на 30.03.2023 г. около 20,30 ч. в *** /в болница МБАЛ “***“, при вратата на
кабинета на скенера на втория етаж, напръскал в очите с аерозолен спрей тъжителя С.
Й. С. ЕГН **********/, като му причинил лека телесна повреда извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК/, изразяваща се в «...химично изгаряне на корнеята и
конюктивалния сак, вдясно хиперемия, роговица еродиран- зачервяване на лигавицата
на дясната очна ябълка», довело до състояние на «временно разстройство на здравето,
неопасно за живота"– престъпление по чл.130 ал.1 от НК, но тъй като за това
умишлено престъпление се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 2 /две/
години или ”Пробация”, деецът е пълнолетен и не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от престъплението не са причинени имуществени
вреди на основание чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като на
осн. чл.78а ал.1 НК вр. чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, му е наложил административно
наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Със същата присъда съдът е осъдил
1
подсъдимия П. Л. Н., ЕГН: **********, да заплати на частния тъжител и граждански
ищец С. Й. С., ЕГН **********, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него в резултат на деянието, извършено на
30.03.2023г. и описано по -горе неимуществени вреди /болка и страдания/, ведно със
законовата лихва върху посочената главница, считано от момента на увреждането
30.03.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер на иска от 5000 /пет хиляди/ лева, е отхвърлил същия като неоснователен и
недоказан. Съдът е осъдил подсъдимия П. Л. Н., ЕГН: **********, да заплати на
частния тъжител и граждански ищец С. Й. С., ЕГН ********** /адрес: ***/, сумата от
3712 /три хиляди седемстотин и дванадесет/ лева, представляваща направени от него
разноски, а по сметка на Районен съд-гр.Перник, в полза на републиканския бюджет,
да заплати сума от 80/осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Ц. Л. Н., род. на ***
в ***, постоянен и настоящ адрес: ***, *** образование, работи, неженен, неосъждан,
л.к. № ***, изд. на *** от МВР-***, ЕГН: ********** за невиновен в това, че на
30.03.2023г., около 20,30 ч. в *** /в болница МБАЛ “***“, при вратата на кабинета на
скенера на втория етаж/, нападнал в гръб С. Й. С.-ЕГН ********** и му нанесъл с
ръце „множество удари по торса-гърба“, като му причинил лека телесна повреда, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК/, изразяваща се в причиняване на «временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", поради което и на основание чл.304 от
НПК, го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130
ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло предявения от частния тъжител и граждански
ищец С. Й. С., ЕГН ********** /адрес: ***/, граждански иск срещу подсъдимия Ц. Л.
Н.-ЕГН: ********** за сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК, заедно със законовата лихва, считано от 30.03.2023г. до
окончателното изплащане като неоснователен и недоказан. С посочената въззивна
жалба и допълнението към същата се развиват подробни оплаквания за това, че
присъдата е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Във въззивната жалба и допълнението към същата се твърди, че от установената
по делото фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод за
осъществяване на състава на престъплението от жалбоподателя. Излагат се доводи по
същество, като се прави анализ на събраните доказателства в първоинстанционното
производство. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно
възраженията и доводите в отговора на частната тъжба, не е обсъдил всички приети по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не е посочил дали кредитира
и в коя част свидетелските показания. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
изложил мотиви защо приема, че средството за извършване престъплението, в което
подсъдимият е обвинен, е аерозолен спрей, а не е кредитирал твърденията на
тъжителя, че се касае за лютив спрей. В заключение се прави искане присъдата да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, при
условията на евентуалност се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Перник.
Срещу депозираната въззивна жалба и допълнение към същата е постъпило
възражение от повереника на частния тъжител- адв. Ц. А. от САК, с което се моли
същата да бъде оставена без уважение, а постановената от първоинстанционния съд
присъда да бъде потвърдена по подробно изложени съображения.
2
В съдебно заседание подсъдимият П. Н. и защитникът му молят да се уважи
жалбата им и да се отмени присъдата на Районен съд – Перник в частта, в която
подсъдиият е признат за виновен в извършването на престъплението по чл.130 ал.2 от
НК и да бъде оправдан по това обвинение или след отмяна на присъдата делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по
подробно изложени доводи за нейната незаконосъобразност и неправилност.
Подсъдимият Ц. Н. моли по отношение на него присъдата на първата инстанция
да бъде оставена в сила.
Частният тъжител и граждански ищец С. Й. С. не се е явил в съдебно заседание,
вместо него се е явил повереникът му- адв. А., която моли да се остави жалбата без
уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд – Перник като законосъобразна и
правилна. Посочва, че по категоричен начин е доказано извършеното от подсъдимия
П. Н. деяние, че районният съд е установил правилно правната и фактическа
обстановка по делото, като е постановил мотивиран и законосъобразен съдебен акт.
Пернишкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата инстанция и провери
атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна в процеса, разполагаща с необходимата процесуална легитимация да обжалва
съдебния акт.
Изпълнявайки задължението си за цялостна проверка на правилността на
атакуваната присъда, Пернишкият окръжен съд осъществи проверка за съблюдаване и
коректно прилагане на процесуалните разпоредби, уреждащи провеждането на
първоинстанционното съдебно производство, както и тази на чл. 305, ал. 3 от НПК,
регламентираща изискванията към мотивите на присъдата.
При извършената служебна проверка, а и в контекста на развитите от страна на
защитата конкретни оплаквания в тази насока, въззивният съд констатира, че при
първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения.
При изготвяне на мотивите към обжалваната присъда районният съд е допуснал
нарушение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК, което се приравнява на липса
на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се
посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те
са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при
противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях
3
се приемат, а други се отхвърлят. Доколкото първата инстанция е първият по ред
съдебен орган, пред който се разглежда делото, и тъй като все още не е ясно какво ще
бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите,
доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт
/респ. по частна тъжба/, разбор по събраните в открито съдебно заседание
доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. Затова, при
възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и
ценими обстоятелства, той е длъжен да оповести и да анализира кои са подкрепящите
неговото решение фактори, като е длъжен да изложи своите фактически констатации и
да посочи кои доказателствени средства са ги обосновали, както и да даде ясен и
недвусмислен отговор на въпроса съставлява ли деянието престъпление и неговата
правна квалификация /чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК/.
В мотивите към обжалвания съдебен акт първият съд не е дал ясен и еднозначен
отговор на тези въпроси. В присъдата РС-Перник е възприел за установена фактическа
обстановка по отношение на деянието, за което с тъжбата е повдигнато обвинение на
подсъдимия П. Н., която е извел отчасти въз основа на обясненията на подсъдимия,
както и от гласните доказателства, изходящи от свидетелите В.И.И., С.Г.Г., И.И.Ж., К.
Й. С., К.И.К. и Д.В.Д., И.Д.В.-Н., Б.М.Б., Р. Й. И., Н.С.П., които е оценил като
относими за изясняване на цялостната фактология- било в отделни части, респ. в
пълен обем. От друга страна, при предложения от първия съд разбор на гласните
доказателствени източници РС-Перник не е констатирал противоречията в
доказателствения материал по отношение на действията на подс.П. Н., осъществени
при разигралия се между него и частния тъжител С. С. конфликт в МБАЛ „***“ – ***,
изводими от показанията на св.К. Й. С. от една страна, и тези на св. В.И.И. и св. С.Г.Г.-
П.-от друга, като в обстоятелствената част на мотивите не е обсъдил изобщо
показанията на св. К. С.-очевидец на случилото се, и в тази връзка не е изложил
съображения кои доказателствени източници кредитира и защо.
Макар доказателственият и правен анализ да са последващи спрямо отразяването
на възприетата от съда фактическа обстановка, то тази последователност е само
структурна, доколкото мисловно-логически фактологията на инкриминираното
събитие се гради именно върху доказателствения и правен анализ. Така например
свидетелят С. е посочил в своите показания, че „…в момента, в който С. видя П.,
директно се нахвърли на бой… Докато тръгваше С. към него, П. се стресна и се
отдръпна настрани и после побягна към първия етаж…“, а св.В. И. поддържа, че „След
като дойде, П. викаше по коридора „Какво си направил на майка ми, бе?... Викаше на
С.…П. посегна с ръка към С. със спрей и го напръска…“. Абсолютно задължително е
било в този случай да се посочи поради какви причини първата инстанция е ценила с
пълно доверие именно показанията на св.И., а не тези на св.С., което е обусловено от
задължението на съда да изложи убедителни и конкретни съображения относно
4
причините, поради които възприема едни или други доказателствени източници.
От друга страна, неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза
районният съд е кредитирал изцяло, като с постановената присъда е признал
подсъдимия П. Н. за виновен в това, че на инкриминираната дата и място е напръскал
в очите с аерозолен спрей тъжителя С. Й. С., като му причинил лека телесна повреда
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, но не е изложил никакви мотиви досежно
естеството на приетото за използвано средство /посочено в тъжбата като „лютив
спрей“/, което е довело до непълноценно и противоречиво отразяване на
обстоятелства, които се субсумират под състава на престъплението „телесна повреда“.
Установените неясноти в мотивите на съда поставят под съмнение формирането на
вътрешното убеждение на съдебния състав, постановил атакуваната присъда, така
както изисква процесуалната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от НПК. Количественият обем
на съдебния акт не може да замести качествените му характеристики и неговата
съответност с процесуалния закон, тогава, когато той не представя обсъждане на
фактическите обстоятелства, такива, каквито са приети за установени от съда; не
предлага убедителен и последователен анализ и оценка за допустимост, относимост,
достатъчност и достоверност на доказателствените материали, от които се извеждат
фактическите положения; отсъстват ясни правни съображения за взетите решения по
въпросите в присъдата, съдържат се вътрешни противоречия между изводите по
фактите и правото.
Неизвършването на пълен анализ на доказателствения материал води до извод за
липса на мотиви, както и до необоснованост на присъдата. Същото обаче няма как да
бъде отстранено във въззивната инстанция, тъй като е обусловено от допуснати
нарушения на процесуалния закон. От така изложените мотиви на
първоинстанционния съд въззивната инстанция е лишена от възможността да прецени
какво е прието за установено, въз основа на кои доказателства, както и доводите на
съда, свързани с правната квалификация и субективната страна на деянието. Липсата
на изложени аргументи по основните въпроси на практика представлява липса на
мотиви. Допуснатото процесуално нарушение е от кръга на особено съществените,
поради което и води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, тъй като е от категорията на тези, които въззивния съд не може да санира.
В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в множество решения
на ВКС.
На фона на горното, за въззивната инстанция не става ясно поради какви
съображения първостепенният съд е уважил предявения от частния тъжител срещу
подсъдимия П. Н. граждански иск за сумата от 2000 лв., както и относно наложеното
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. на основание чл. 78а от НК,
вр. чл. 27, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН.
5
Визираното нарушение, изразило се в липса на мотиви поради неизпълнение на
задълженията на съда по чл. 305, ал. 3 от НПК, не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, но то е отстранимо и следва да бъде преодоляно при ново
разглеждане на делото от друг състав на Районен съд – Перник.
Предвид изложеното, ПОС намира основания за отмяна на атакувания съдебен
акт поради допускане на процесуални нарушения от кръга на съществените, поради
което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на делото от друг състав на
ПРС.
По изложените съображения съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на
страните, свързани с обосноваността на фактическите изводи на първоинстанционния
съд и законосъобразността на правните му доводи.
С оглед правоприлагането по чл.335 ал.2 от НПК, доводите във въззивната жалба
по отношение на приложението на института на неизбежната отбрана по чл.12 НК не
следва да бъдат обсъждани, но спрямо тях се дължи мотивиран отговор при новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. В същия стадий е необходимо да
се съблюдава и забраната reformatio in pejus предвид нормата на чл. 314, ал. 2 от НПК
спрямо подсъдимия Ц. Н., т. к. не е подавана жалба срещу от частния тъжител С. С.
срещу първоинстанционната присъда в оправдателната й част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от
НПК, ОС-Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 43 от 26.11.2024 г., постановена по НЧХД № 1566/2023 г.
по описа на Районен съд -Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6