№ 209
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100902791 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Д.П.Б.“ ЕООД /с
предишно наименование „ОС Б.“ ООД/, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, представлявано от
управителя И.И. чрез адвокат И. Д. и адв. Х.Р. от САК, с която е предявен срещу С. М. З.
ЕГН ********** с адрес гр.София, жк.“**** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца суми в размер на 67 757,67лв., представляваща обезщетение за причинени на
дружеството вреди, произтичащи от подписване на неверен и антидатиран протокол от
29.06.2018г., в условията на евентуалност, произтичащи от сключване на неизгодна
увреждаща дружеството сделка съгласно приемо-предавателен протокол от 29.06.2018г.,
както и сума в размер на 5000лв., представляваща обезщетение за причинени на
дружеството вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от действия на
ответника пред трети лица, довели до загуба на клиенти и нереализирани от дружеството –
ищец приходи от продажба на стоки и услуги, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендират се сторените в производството разноски.
С Молба в съдебно заседание от 13.12.2022г. „Д.П.Б.“ ЕООД е направило изменение
на иска за обезщетение за причинени на дружеството вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от действия на ответника пред трети лица като увеличава същия от
5000лв. на 35 800 лева.
Ищецът твърди, че С. З. е бил управител на „Д.П.Б.“ ЕООД. Същият е бил освободен
от длъжността управител с решение на Общото събрание на съдружниците от 17.10.2018г., а
заличаването на управителя е било вписано в ТР към АВп на 17.12.2018г. Твърди, че в
периода, последвал неговото освобождаване едноличният собственик на ищеца е открил
информация, която не му е била известна и според която имало сериозно основание да се
приеме, че със свои действия и бездействия бившият управител З. виновно е причинил вреди
на дружеството.
Изложени са твърдения, че С. З. е бил управител на дружеството от самото му
учредяване до освобождаването му с решение на ОС от 17.10.2018г. С това решение общото
събрание е отказало да вземе решение за освобождаването му от отговорност с оглед
1
необходимостта да бъде предаден архива и счетоводството. С приемо-предавателен
протокол от 07.11.2018г. З. е предал архива на дружеството – ищец. Ищецът сочи, че
„Д.П.Б." ЕООД е дружество, регистрирано през 2005г., като фирмата от 2006г. и до месец
май 2019г. е с наименование „ОС Б.“ ЕООД. Основният предмет на дейност на дружеството
е адаптиране и стандартизиране на тестове, психологични и социално - психологични
изследвания, изследвания с полиграф /детектор на лъжата/, обучения. Като част от
международната група на водещ европейски издател, развиващ и предлагащ инструменти и
методики за психологическа оценка - Джунти Психометрикс (https://www.giuntipsy.com/),
„Д.П.Б.“ ЕООД е получило по силата на ексклузивни договори права да преведе, адаптира и
разпространява на територията на Б. като единствен легитимен представител на
правопритежателите и изключителен лицензополучател рейтингови скали, скринингови
инструменти, личностни въпросници, психологически тестове. Въз основа на така
сключените договори, „Д.П.Б." ЕООД изцяло за своя сметка е организирало и изпълнило
съгласно всички утвърдени научни стандарти в психологичната общност превод,
адаптацията и стандартизацията на тестове, рейтингови скали, инструменти. „Д.П.Б.“ ЕООД
(с предишно наименование „ОС Б.“ ООД) твърди, че като изключителен лицензополучател и
официален издател на българските адаптации на тестовете и по силата на сключените
договори, притежава изключителни права за възпроизвеждането и разпространението на
тестовете (българските адаптации) на българския пазар. Ищецът твърди, че през 2014г.
управителят С. З., заедно с Н.й Н., Т.Б. и Д.Д. - всички по това време служители по трудово
правоотношение в „Д.П.Б.“ ЕООД учредяват Фондация Х.. Съгласно учредителния акт
Фондацията има право да развива стопанска дейност - чл.10, ал.1, т. 3 от Устава на
Фондацията. През месец февруари 2014г. управителят на „ОС Б.“ ООД С. М. З., заедно с
още двама от служителите на дружеството по това време - Т.Б. и Н.й Н. - регистрират „П.“
ООД, с предмет на дейност, конкурентен на този на ищеца. За участието си като съдружник
и учредител в други юридически лица, които извършват сходна дейност, С. З. не е уведомил
и не е получил съгласие на дружеството по смисъла на чл.142 от ТЗ.
Ищецът твърди, че в периода след създаването на посочените две юридически лица, с
действията си управителят С. З. започнал да пренасочва част от дейността на „Д.П.Б.“ЕООД
(с предишно наименование „ОС Б.“ ООД) към „П.“ООД и Фондация Х.. Твърди се, че
притежателите на правата върху произведенията - тестовете, скалите и инструментите WISC
IV, MMPI A, TEMAS, MMPI 2, Conners 3, CARS-2, DP-З, никога не били давали съгласие
друго физическо или юридическо лице, в това число Фондация Х. или „П.“ ООД да
възпроизвеждат и разпространяват тестовете в Б., а в сключените лицензионни договори
правото „Д.П.Б.“ ЕООД по своя преценка да възлага права върху тях на подизпълнители или
суб-лицензополучатели, е поначало изключено.
След заличаването на С. З. като управител в „Д.П.Б." ООД, свързаните с него
юридически лица - Фондация Х. и „П.“ ООД започнали активно и неприкрито да предлагат
на пазара и да продават тестовете, рейтинговите скали и методиките, по отношение на които
ищецът има изключителни права за Б.. Във връзка с установените неправомерни действия,
извършвани от Фондация Х. и „П.“ ООД по отношение правата на ищеца, „Д.П.Б.“ ЕООД
инициирал през 2020г. редица производства за защита на своите накърнени права.
Твърди се, че съгласно задълженията по сключените лицензионни договори „Д.П.Б.“
ЕООД (със старо наименование „ОС Б.“ ООД) е отчитало извършените продажби на
произведенията на всеки шест месеца. С фактура №3346 от 29.06.2018г. е била удостоверена
сделка, попадаща в първото полугодие на 2018г. и в този смисъл тя следвало да попада в
отчетите до лицензодателите, изготвени от управителя С. З. през месец юли 2018г. Тези
отчети били последвани и от фактури от м.август 2018г., по които дружеството е заплатило
дължимите „роялти“ за продадените тестове. З. е отчел продажбата на 2 комплекта WISC-IV,
/фактури с номера 3218/14.02.2018 г. и 3222/19.02.2018г./ През есента на 2020г. бил
представен приемо-предавателен протокол от 29.06.2018г. за извършена продажба на 21
броя комплекти тестове WISC-IV. Твърди се, че отчетените и заплатени на лицензодателите
количества продадени тестове MMPI-2 (два комплекта) и MMPI-A (1 комплект) по никакъв
2
начин не съвпадали с посочените в протокола бройки. Ищецът поддържа, че подписаният
приемо-предавателен протокол от 29.06.2018г. от негово име и за негова сметка е с невярна
дата и невярно съдържание. В този протокол невярно било посочено, че ищецът е предал на
Фондация Х. определени по вид и количество тестове, като протоколът се използвал заедно
с действително съществуваща фактура от същата дата, която обективирала сделка за
продажба на тестове за деца на стойност 10 329 лв. По този начин с подписването на
антидатирания протокол с невярно съдържание, С. З. е създал привидно правно основание
на свързаните с него юридически лица да възпроизвеждат и продават защитени с авторски
права тестове, по отношение на които нямат права. По този начин свързаните с управителя
З. юридически лица генерирали приходи от продажбата на тези обекти на интелектуална
собственост, които единствено ищецът имал право да възпроизвежда и продава. В този
смисъл „Д.П.Б.“ ЕООД търпи вреди под формата на пропуснати ползи от непродадените
тестове, описани по вид и количества в протокола от 29.06.2018г. Вредите са в размер на
пазарната стойност на тестовете, описани в протокола от 29.06.2018г., която стойност
ищецът като ексклузивен лицензополучател не е получил е в общ размер без ДДС
78 086,67лв., платена сума по фактура от 29.06.2018г. без ДДС – 10 329лв. или пропуснатата
полза за ищеца е 67 757,67лв.
Ищецът твърди, че по времето, в което С. З. е бил управител на дружеството,
съзнателно е извършвал действия, с които е въвеждал в заблуждение клиентите на
дружеството - ищец, че част от дейността му е пренасочена или преструктурирана и вече се
осъществява от друго дружество, а именно от учреденото от ответника З. конкурентно
дружество „П.“ ООД. В резултат на тези действия ищецът сочи, че е изгубил редовни
клиенти и претърпял вреди под формата на пропуснати ползи. Сигурни и рамкови търговски
отношения били прекратени след действията на З., извършени докато той още е бил
управител на ищеца, в резултат на които клиентите на ищеца продължавали да възлагат
същите услуги, но вече на свързаното със З. „П.“ ООД вместо на „Д.П.Б." ЕООД.
Ищецът сочи, че за реализирането на отговорността по реда на чл.145 от ТЗ
едноличният собственик е взел решение на основание чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ, с което е
изпълнил изискуемата от закона предпоставка. Възникналата отговорност на управителя не
е погасена, тъй като по отношение на нея нямало взето решение по реда на чл.137 ал.1 т.5 от
ТЗ.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва исковите претенции, като излага подробни доводи за недопустимост респ.
за неоснователност. Ответникът твърди, че ищцовото дружество е било учредено от С. З.,
който го е развил и наложил на българският пазар. Фондация „Х.“ е била създадена през
2014г., като същата не попада в обхвата на чл.142 ал.1 от ТЗ. Твърди, че на 05.02.2016г. е
бил подписан Договор за сътрудничество между „ОС Б.“ ООД /предишното наименование
на „Д.П.Б.“ ЕООД/ и Фондация „Х.“. В производството пред КЗК били подробно
анализирани отношенията между фондацията и дружеството ищец и като заключение КЗК
приема, че фондацията и „Д.П.Б.“ ЕООД си сътрудничат и партнират при изпълнение на
дейностите си. Твърди, че през периода 2016г. - 2018г., след подписване на Договора за
сътрудничество, фондация „Х.“ е един от най-големите клиенти на „Д.П.Б.“ ЕООД.
Фондация „Х. и „Д.П.Б.“ ЕООД са работили в тясно сътрудничество.
Дружеството „П.“ ООД е било учредено от З. през 2014г. и през 2016г., З. го е
напуснал. Ответникът прави възражение за изтекла давност на евентуално твърдените вреди,
нанесени от З. във връзка с това дружество. Обосновава, че специалната имуществена
отговорността на управителя по чл.145 33Д е договорна, а не деликтна и съставлява
обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. Твърди
приложимост на чл.111 б.”б” ЗЗД при определяне срока на погасителната давност. Сочи, че
отговорността по чл.145 ТЗ е за т.нар. „управителски деликт”, а не същински деликт.
Поддържа, че по отношение на иска с правно основание чл.145 ТЗ се прилага тригодишна
давност. Сочи, че с протокол от ОС от 17.10.2018г. събранието освобождава от длъжност
управителя на дружеството С. М. З., а ИМ е депозирана в съда на 17.12.2021г. поради което
3
прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищцовото дружество.
Ответникът сочи, че в исковата молба не се твърди с поведението си З. да е нарушил
разпоредбите на дружествения договор, на договора за управление, на закона, неспазване на
решение взето от ОС. Твърди, че между „Д.П.Б.“ ЕООД и фондация „Х.“ е бил сключен
Договор за сътрудничество на 05.02.2016г. Съгласно същия ищеца и фондацията си
сътрудничат и извършват съвместна дейност при - „провеждането на обучения за работа с
психологически тестове“, „организация на тематични събития и инициативи“ и др.; между
фондацията и ищеца са се осъществявали съвместни дейности и инициативи. Сочи, че
фондацията е най-големият клиент на „Д.П.Б.“ ЕООД за детски тестове, и един от най-
големите клиенти на ищеца като цяло. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен.
Оспорва на осн.чл.193 ГПК истинността на Декларация от 15.03.2021г. на Ж.С.Г. и
Протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „Д.П.Б.“ ЕООД,
представени като доказателства с исковата молба по отношение на авторството на
положените подписи, съответно авторството на подписа на Ж.С.Г. и авторството на подписа
на Д.Д.. На основание чл.190 от ГПК иска съдът да задължи ищеца да представи
Споразумение за освобождаване от отговорност от 14.05.2019г.
В законов срок е постъпила допълнителна искова молба. Поддържа изцяло
изложеното в исковата молба. Взема становище по всяко едно от твърденията на ответника.
Твърди се, че не е налице освобождаване от отговорност на ответника по реда на чл.137,
ал.1 т.5 от ТЗ. Оспорва наличието на сътрудничество между „Д.П.Б.“ ЕООД и Фондация Х..
Ищецът твърди че представения към отговора на исковата молба договор за сътрудничество
от 05.02.2016 г. е антидатиран, неверен и съставен впоследствие с оглед спорните
отношения между страните. Оспорва го на осн. чл.193 ГПК. Оспорва като неоснователно
възражението за изтекли давностни срокове за ангажиране отговорността на ответника.
Поддържа че исковите претенции се основават на последващи увреждащи действия,
извършени от ответника, след учредяване на дружеството, от които действия твърди, че
ищецът е понесъл вреди. Оспорва като неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД - не било безспорно дали отговорността на управителя е
договорна или деликтна, и съответно дали давността е тригодишна или петгодишна. Сочи,
че давността започва да тече от датата на заличаване на управителя в Търговския регистър, а
не от датата на решението за освобождаване като управител. В конкретния случай
ответникът е заличен като управител на ищеца на 17.12.2018г. Оспорва като неверни
твърденията за освобождаване от отговорност на управителя от ОС. Заявява, че няма
подобно решение за освобождаване от отговорност, взето в изискуемата от закона форма.
Оспорва твърденията на ответника във връзка със съвместни действия и инициатива между
Фондация „Х.“ и ищеца, както и че фондацията е била най-големият клиент на ищеца.
Оспорва да е предоставял преференциални цени на Фондация „Х.“ и особено в твърдения
размер. Сочи, че това намаляване на цена с над 85 % от пазарната цена противоречи на
всякаква търговска практика и икономическа целесъобразност. И в този смисъл се явява
увреждаща. Ищецът е заявил, че ще се ползва от двата оспорени документа - декларация от
15.03.2021 г. на Ж.С.Г. и Протокол за решение на едноличния собственик на капитала на
„Д.П.Б.“ЕООД. В тази връзка е поискал да бъде допусната съдебно-почеркова експертиза,
която да установи автентичността на подписите върху двата документа.
Ответникът е депозирал допълнителен писмен отговор. Поддържа изцяло подадения
отговор на искова молба, като оспорва исковата молба и подадената допълнителна искова
молба. Поддържа становището си, че между Фондация „Х.“ и ищеца са били налице трайни
търговски взаимоотношения както и тясно сътрудничество. Заявява, че ще се ползва от
Договора за сътрудничество от 05.02.2016г. По отношение на спора дали предметът на
продажбата, описана в процесната фактура са пълни комплект тестове или отделни техни
компоненти, ответникът е конкретизирал, че предмет на продажбата са отделни компоненти
на комплект тестовете, а не пълни комплекти. Направил е доказателствени искания: да бъде
допусната комплексна експертиза във връзка с изясняване на обстоятелствата около
предмета на процесната фактура, а именно дали се касае за отделни компоненти от комплект
4
тестове или пълни комплекти тестове, по въпроси, поставени в ДОИМ; да бъде допусната
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси, във връзка с
доказване на търговските отношения и сътрудничеството между Фондация „Х.“ и ищеца.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.145 от ТЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от подписването на
неверен и антидатиран протокол от 29.06.2018г., при условия на евентуалност –
произтичащи от сключване на неизгодна увреждаща ищеца сделка по посочения протокол
от 29.06.2018г.,, както и за заплащане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от действия на ответника пред трети лица и иск за заплащане на
обезщетение в размер на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата
на плащане.
По делото са изслушани три експертизи – съдебно-счетоводна, съдебно-
психологична и съдебно-почеркова.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Ответникът С. М. З. е изпълнявал длъжността управител на „Д.П.Б.“ ЕООД /към
датата на постановяване на настоящото решение дружеството е ООД/ в периода 24.06.2008г.
- датата на пререгистриране на дружеството в ТР /същият е бил управител и преди тази дата,
но доколкото претенцията по настоящия иск е за действия след 2014г., предходен период не
е предмет на изследване/ до 17.12.2018г. Общото събрание на съдружниците на „Д.П.Б.“
ЕООД, провело се на 17.10.2018г. е освободило от длъжност управителя С. З., като не го е
освободило от отговорност. Дружественият договор към датата на събранието е предвиждал
решение за избор/освобождаване на управител да се взема само с писмена форма на
протокола.
На 15.10.2014г. ответникът е сред учредителите на Фондация „Х.“, ЕИК ****. В
чл.10, ал.1 от Учредителния акт на фондацията от 15.10.2014г. се предвижда за постигане на
целите на фондацията да бъде генерирано имущество, вкл. като приходи от извършване на
издателска, научно-изследователска, образователна, информационна, консултантска и друга
стопанска дейност. От учредяването си до март 2021г. фондацията е имала седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“****, офис 1, каквито са били седалището и адресът на
управление и на „Д.П.Б.“ ЕООД до май 2019г.
Ответникът е сред учредителите на „П.“ ООД, ЕИК ****, в което дружество е
съдружник до 28.09.2016г.
По силата на Договор за публикуване и разпространение от юни 2010г., сключен с
Е.С.Е.П. Инк. „Д.П.Б.“ ЕООД е придобило изключителен и непрехвърляем лиценз да
разпространява тест - скала за интелигиентност Уекслер за деца, четвърто издание WISC-IV,
както и лиценз за софтуер PSY-SISTEM 4. Лицензът е със срок от 7 години с възможност за
продължаване за следващите три. На 05.11.2021г. е подписан анекс към Договора от юни
2010г., от който е видно, че до 05.11.2021г. договорът между страните е бил в сила.
По силата на Договори за превод/публикуване на български език на Минесотски
многофакторен личностен въпросник-2 /MMPI-2/ и Минесотски многофакторен личностен
въпросник-Юноши /MMPI-А/ от 27.11.2006г. и 12.11.2009г., сключени с Настоятелството на
Университета на Минесота, САЩ „Д.П.Б.“ ЕООД е придобило изключителни права да
разпространява и продава в Б. тест – личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-А. Лицензът и
за двата въпросника е 5 години с възможност за автоматично продължаване за още 5. На
24.02.2015г. е подписан анекс към двата договора с уточнение какво обхваща лиценза. На
13.05.2021г. е подписан анекс към Договора от 27.11.2006г., от който е видно, че до
13.05.2021г. договорът между страните е бил в сила. На 14.05.2021г. е подписан анекс към
Договора от 12.11.2009г., от който е видно, че до 14.05.2021г. договорът между страните е
бил в сила.
По силата на Договор за лицензия за превод, адаптация, публикуване и
5
разпространение от 01.06.2011г., сключен с Мултихелт систъмс Инк, Канада. „Д.П.Б.“
ЕООД е придобило изключителен и непрехвърляем лиценз да разпространява на български
език тест – рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3 Edition, както и
онлайн версията. Лицензът е с първоначален срок от 7 години с възможност за
продължаване за следващите две. На 23.04.2021г. е подписан анекс към Договора от
01.06.2011г., от който е видно, че до 23.04.2021г. договорът между страните е бил в сила.
По силата на Договор за публикуване от 21.07.2011г., сключен с Western
Psychological Services, САЩ „Д.П.Б.“ ЕООД е придобило изключителен лиценз да
разпространява рейтингова скала за оценка на развитието DP 3, състояща се от три
компонента - DP3-формуляр за интервю, DP3-списък на въпроси за оценка и DP3-
ръководство. Лицензът е със срок до 31.12.2021г. С Анекс от 26.04.2021г. срокът на
договора е продължен за 5 години.
По силата на Договор за публикуване от 21.07.2011г., сключен с Western
Psychological Services, САЩ „Д.П.Б.“ ЕООД е придобило изключителен лиценз да
разпространява рейтингова скала за оценка на детския аутизъм CARS 2, състояща се от
четири компонента - CARS 2-стандартна версия, книжка с рейтинг скала, CARS 2-
разширена версия, книжка с рейтинг скала, CARS 2 – въпросник и CARS 2-ръководство.
Лицензът е със срок до 31.12.2021г. С Анекс от 26.04.2021г. срокът на договора е продължен
за 5 години.
По силата на Договор за сублицензия от 23.09.2013г., сключен с Giunti O.S
Organizzazioni specili, Италия „Д.П.Б.“ЕООД е придобило сублиценз да разпространява на
територията на Б. проактивна методика за изследване на деца TEMAS. Договорът е със срок
до 31.12.2025г.
На 29.06.2018г. „Д.П.Б.“ ЕООД чрез управителя си С. З. е продаало на Фондация „Х.“
тестове за деца. За продажбата е била издадена фактура №3346/29.06.2018г. и е подписан
приемо-предавателен протокол от същата дата, в който протокол се описват
характеристиките на продадената стока. Стойността на сделката е 10 329 лв. без ДДС. С
въпросната продажба от „Д.П.Б.“ ЕООД са отчуждени части от тестове, описани в 19
позиции като вид и количество в протокола от 29.06.2018г., които според приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза възлизат на обща стойност 84 044,96 лева без ДДС. От
същата експертиза се установява още, че между „Д.П.Б.“ ЕООД и Фондация „Х.“ не е имало
установени трайни търговски отношения, въпреки сключен между двете лица Договор за
сътрудничество от 05.02.2016г. – не се установяват плащания във връзка с този договор,
няма издавани фактури от страна на фондацията в периода февруари 2016г.-декември
2020г., издадените от „Д.П.Б.“ ЕООД фактури в същия период са само две на обща стойност
10 495,67 лв. без ДДС. Освен горното експертизата установи в периода 2015-2020г. следните
приходи, реализирани от Фондация „Х.“: 35 945,83 лева - от продажба на печатни
екземпляри на тестове WISC-IV, Conners 3 Edition, CARS 2, DP3, TEMAS и MMPI-2 и
MMPI-А /установиха се и приходи от продажби на бланки и тестове в общ размер на
46 165,81 лева, за които обаче не е посочено конкретно наименование и не могат да се
приемат като приходи от тестове, за които „Д.П.Б.“ ЕООД притежава изключителна
лицензия/; 227 530,21 лева – от продажби на услуги по обучения, семинари и други
образователни събития, касаещи посочените тестове, за които „Д.П.Б.“ ЕООД притежава
изключителна лицензия.
Приетата по делото съдебно-психологична експертиза, назначена за изясняване на
въпроси относно съдържанието на един комплект тест, дали тестовете могат да се използват
самостоятелно на база само ръководството към комплекта, както и продадените на
Фондация „Х.“ елементи достатъчни ли са за прилагането на теста установява, че четири от
процесните тестове /а именно WISC-IV, CARS 2, DP3, TEMAS/ могат да бъдат използвани
самостоятелно от закупилото ги лице, тъй като същите нямат ключове за изчисляване на
резултатите по съответните скали на въпросниците и обучено лице може да прилага същите
без електронна обработка. Освен това тестовете се делят на количествени и качествени, като
последните могат да се обработват без ключ за обработка.
6
Установеното от експертизите доказва, че продадените на 29.06.2018г. тестове на
Фондация „Х.“ са могли да бъдат използвани по предназначение от купувача, както и че
продажната им цена е по-ниска от реалната. По делото не се установи представеният
Протокол от 29.06.2018г., в който са описани предадените на Фондация “Х.“ тестове да е
неистински. Независимо от това се доказа, че продадените с фактура №3346/29.06.2018г. и
подписан приемо-предавателен протокол от същата дата материали са на значително по-
висока пазарна стойност от стойността, на която ги е продал управителят С. З.. При
необоснована причина за това, с действията си управителят е причинил на представляваното
от него дружество вреда в размер на разликата между пазарната стойност на продадената
стока и стойността по фактурата.
В периода 02.11.2014г.-17.12.2018г., в който период управител е бил С. З., „Д.П.Б.“
ЕООД е имало търговски отношения с „А. Б.“ АД, „Райфайзен банк Б.“ ЕАД, „Г.“ ООД и
„Г.“ АД.
На 02.11.2014г. е сключен рамков договор между „П.“ ООД и „Г.“ АД с предмет:
оценяване при подбор на персонал, идентифициране и развитие на ключови за компанията
служители, одит на човешки ресурси, оценяване на организациите в холдинга, консултации
по въпроси, свързани със социални процеси, провеждане на обучения, проверки, свързани
със сигурността. Видно от представените на основание чл.192 от ГПК доказателства от
последното дружество се установява, че въз основа на този договор „Г.“ АД е извършило
възлагания, като „П.“ ООД е издало шест фактури в периода 15.12.2014г.-16.05.2018г. на
обща стойност 25 800 лева без ДДС. За „П.“ ООД документите са подписани от управителя
Т.Б.. Въпреки, че в периода на издаване на фактурите С. З., „Д.П.Б.“ ЕООД и „П.“ ООД са
свързани лица по смисъла на Търговския закон, от писмото и документите към него,
предоставени от „Г.“ АД не се установяват действия на ответника З. в качеството му на
управител на „Д.П.Б.“ ЕООД, които да са довели до прекратяването на договор между „Г.“
АД и „Д.П.Б.“ ЕООД, съответно такива, с които „Г.“ АД да е въведено в заблуждение, че
част от дейността на „Д.П.Б.“ ЕООД е пренасочена или пеструктурирана, което да е довело
до сключването на рамковия договор от 02.11.2014г. и последващите възлагания. Такива
действия обаче се установяват от писмо на „Г.“ АД до Комисия за защита на конкуренцията
с изх.№8173 от 28.10.2020г. и вх.№ на КЗК 479 от 30.10.2020г., в което дружеството заявява,
че между „Г.“ АД и „ОС Б.“ ЕООД /сегашно наименование „Д.П.Б.“ ЕООД/ е имало
търговски отношения през 2013г. с предмет „подбор на персонал“, като с уведомление изх.
№56 от 01.11.2014г. управителят на „Д.П.Б.“ ЕООД С. З. е уведомил, че поради
преструктуриране дейността на последното дружество същото няма да може да осъществява
дейността си по договора, като е предложил да бъде прекратен по взаимно съгласие и да
бъде сключен друг такъв договор с „П.“ ООД. В тази връзка съдът приема, че ответникът С.
З. в период, в който е бил представляващ „Д.П.Б.“ ЕООД умишлено е прехвърлил дейност
от дружеството към учреденото от него „П.“ ООД. Вследствие тези действия „Д.П.Б.“ ЕООД
вече не е могло да генерира приходи от договора си с „Г.“ АД, като тези приходи в общ
размер на 25 800 лева без ДДС са били насочени към „П.“ ООД за същата дейност.
На 08.11.2018г. е сключен рамков договор между „П.“ ООД и „Г.“ ООД. Видно от
представените на основание чл.192 от ГПК доказателства от последното дружество се
установява, че въз основа на този договор „Г.“ ООД е извършило две възлагания, като „П.“
ООД е издало една фактура на 24.06.2019г. на стойност 3 000 лева без ДДС. За „П.“ ООД
документите са били подписани от С. З. като пълномощник на управителя. Въпреки това, от
писмото и документите към него, предоставени от „Г.“ ООД не се установяват действия на
ответника З. в качеството му на управител на „Д.П.Б.“ ЕООД, които да са довели до
прекратяването на договор между „Г.“ ООД и „Д.П.Б.“ ЕООД, съответно такива, с които
„Г.“ ООД да е въведено в заблуждение, че част от дейността на „Д.П.Б.“ ЕООД е
пренасочена или пеструктурирана, което да е довело до сключването на рамковия договор от
08.11.2018г. Такива действия не се установяват и от писмо на „Г.“ ООД до Комисия за
защита на конкуренцията вх.№КЗК 479 от 12.11.2020г., в което дружеството заявява, че има
договори и с „Д.П.Б.“ ЕООД и с „П.“ ООД и не е получавало изрични оферти или
7
предложения от „П.“ ООД за сключване на конкретен договор. Сочи се, че С. З. е предложил
на „Г.“ ООД да сключи договор с „П.“ ООД, но това е станало през септември 2018г., когато
З. вече не е съдружник в последното дружество. С оглед изложеното не може да се приеме,
че ответникът е действал недобросъвестно спрямо „Д.П.Б.“ ЕООД, на което е бил
управител.
„Д.П.Б.“ ЕООД е имало и трайни търговски отношения с „А. Б.“ АД, които са
прекратени през месец май 2018г. след уведомление от страна на Тамара Гешева и от
22.05.2018г. услугите, извършвани в областта на човешките ресурси до момента от „Д.П.Б.“
ЕООД /тогава с наименование „ОС Б.“ ООД/ са прехвърлени към „П.“ ООД. Това се
установява от писмо на „А. Б.“ АД до Комисия за защита на конкуренцията от 02.11.2020г.
„А. Б.“ АД е представило на основание чл.192 от ГПК информация относно фактури,
издадени от „П.“ ООД в периода 23.05.2018г.-17.09.2019г., от които обаче не може да се
установи, че извършените по тези фактури услуги от „П.“ ООД са напълно идентични с
услугите, предлагани от „Д.П.Б.“ ЕООД. Освен това не се установява действие от страна на
ответника С. З., довело до прекратяване на договора между „Д.П.Б.“ ЕООД и „А. Б.“ АД и
сключването на такъв с „П.“ ООД. И в отношенията на „А. Б.“ АД не може да се приеме, че
ответникът е действал недобросъвестно спрямо „Д.П.Б.“ ЕООД, на което е бил управител.
Не се установяват и действия на ответника срещу „Д.П.Б.“ ЕООД и с отношенията,
които дружеството е имало с „Райфайзенбанк Б.“ ЕАД. От събраните доказателства /писмо
от банката, събрано по реда на чл.192 от ГПК и писмо на банката до КЗК от 30.10.2020г./ е
видно, че търговските отношения между двете дружества са съществували до 2019г., когато
са прекратени. През 2019г. С. З. нито е бил управител на „Д.П.Б.“ ЕООД, нито съдружник в
„П.“ ООД, за да се счете, че с действията си е повлиял банката да прекрати отношенията с
„Д.П.Б.“ ЕООД. Установяват се договори, сключени на 08.10.2018г. и на 04.09.2019г. между
„П.“ ООД и „Райфайзенбанк Б.“ ЕАД, но на първата дата С. З. няма връзка с „П.“ ООД, а на
втората – вече не е управител на „Д.П.Б.“ ЕООД.
Управителят на дружество с ограничена отговорност е длъжен да изпълнява
функциите си в интерес на дружеството и на всички негови съдружници. В случай, че
представляващият юридическото лице се разпореди с имущество на дружеството на цени,
значително под пазарните, без да има основание за това или пренасочва клиенти на
дружеството към трети лица за дейности, които дружеството извършва, дори тези трети
лица да не са свързани с него, това би противоречало на интереса на дружеството и на
същия може да бъде търсена отговорността по чл.145 от ТЗ. Отговорността, която
дружеството може да ангажира на представляващия юридическото лице може да бъде, както
на основание сключения договор за управление, така и на общо основание за нанесени на
дружеството вреди или т.нар. „управленски деликт“. Наличието на договор за управление
между дружеството и представляващия го не е пречка да бъде търсена деликтна отговорност
на лицето, нанесло вреда на дружеството. Деликтната отговорност е приложима за
обезщетяване вредите от една нежелана промяна в правната сфера на юридическото лице,
независимо от наличието или не на договор между страните. Отговорността произтича
едновременно от закона и от договора, доколкото с тях на представляващия са възложени
функциите да организира и управлява с грижата на добър търговец и стопанин дейността и
имуществото на дружеството. Поради това отговорността не е ограничена, като при
ангажирането й, претърпените от юридическото лице вреди от управлението подлежат на
обезщетяване в пълния им размер.
Решение на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на
капитала е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ за
търсене на имуществена отговорност на управител - заличен от регистъра в това му
качество. В случая с Протоколи от 13.12.2021г. и 15.12.2021г. едноличният собственик на
капитала на „Д.П.Б.“ ЕООД е взел решение да бъде търсена такава отговорност за
съответните суми. При оспорването от страна на ответника на подписа на представителя на
едноличния собственик на капитала на „Д.П.Б.“ ЕООД експертизата установи, че подписът
на Протокола от 13.12.2021г. е именно на Д.Д. – представляващ Джунти психометрикс
8
С.Р.Л. едноличен собственик на капитала на „Д.П.Б.“ ЕООД от май 2019г. до 08.11.2022г.,
предвид което съдът приема, че е налице условието на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за предявяване
на иск срещу С. З..
Въпреки, че за управителя на ООД законът не е предвидил изрично да изпълнява
дейността си с грижата на добрия търговец /за разлика напр. от управляващите акционерно
дружество - чл. 237, ал. 2 от ТЗ, за търговския представител - чл.33, ал.1 от ТЗ/, то тази
грижа се следва имплицитно от функциите на длъжността „управител“, а именно да
управлява чуждо имущество и да представлява търговеца пред трети лица. Затова
разпоредбата на чл.145 от ТЗ предвижда възможността да се ангажира имуществената
отговорност на управителя при изпълнение/неизпълнение на неговите функции. Както вече
се посочи, отговорността по своето естество е деликтна и за да бъде основателен
предявеният иск с правно основание чл.145 ТЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД е необходимо да са налице
следните предпоставки: 1/ответникът да има качеството на ръководен орган, в случая
управител; 2/неправомерно поведение от страна на ответника, обосновано с конкретни
нарушения на правна норма, установени в търговското предприятие правила, търговски
обичай, сключване на неизгоден договор, поведение срещу интересите на дружеството, т.е
необходимо е да се обоснове противоправността на поведението като обективна
предпоставка за ангажиране отговорността по общия състав на непозволено увреждане; 3/ да
е нанесена вреда за дружеството; 4/ да бъде установена вина и 5/ пряка причинна връзка
между поведението и вредата.
Безпорно е че ответникът С. З. е бил управител на „Д.П.Б.“ ЕООД в периода
24.06.2008г.-17.12.2018г., следователно е налице първата предпоставка за уважаване на
иска.
По отношение на останалите предпоставки, преценката дали поведението на
ответника е неправомерно, дали то е виновно и дали от него са произлезли вреди за
дружеството, следва да се извърши поотделно за наведените в исковата молба твърдения.
Съдът приема, че с продажбата от 29.06.2018г. на тестове на Фондация „Х.“ за 10 329
лв. без ДДС управителят е нанесъл вреда на „Д.П.Б.“ ЕООД. Това е така, тъй като: установи
се, че пазарната цена на тези тестове е 84 044,96 лева без ДДС; не се установиха трайни
търговски отношения между дружеството и фондацията към онзи момент, които да
аргументират тази цена; продажбата е извършена от дружеството чрез управителя З.. С това
си действие управителят е причинил на представляваното от него дружество вреда в размер
на разликата между пазарната стойност на продадената стока и стойността по фактурата или
сума в размер на 73 715,96 лева. Поведението на управителя противоречи на задълженията,
които той има - да организира дейността на дружеството, да осъществява стопанисването на
имуществото добросъвестно и в защита интересите на дружеството и съдружниците, да
обезпечава ръководството на финансите и контрола върху паричните средства. Поради това
съдът приема, че е налице противоправно поведение на ответника, в резултат на което на
дружеството ищец е причинена имуществена вреда. Вредата е този резултат, който при
противоправното поведение се отразява неблагоприятно в правната сфера на ощетеното
лице. Вредите сами за себе си не се определят с нарушението на права. Самото понятие за
вреда не включва по необходимост правонарушението. Но тъй като става въпрос за вредите,
които се обезщетяват по гражданското право, /вредите, за които се носи отговорност/, за да
се носи отговорност те трябва да бъдат свързани с нарушение на права и с противоправни
действия и резултати. Вредата е всяка неблагоприятна последица от едно правонарушение,
от неизпълнение на договорно задължение или от деликт, този резултат, който увреденият
от деликта, пострадалия претърпява. В случая се касае за имуществена вреда - разликата в
имущественото състояние на увредения, такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако
не беше непозволеното увреждане. Всъщност това е една загуба на парични средства,
каквото е налице в процесния случай и която възлиза на 73 715,96 лева, но доколкото искът
е предявен за 67 757,67 лева, следва да се уважи в предявения размер.
По отношение на иска за обезщетение за причинени на дружеството вреди под
формата на пропуснати ползи, произтичащи от действия на ответника пред „А. Б.“ АД,
9
„Райфайзен банк Б.“ ЕАД, „Г.“ ООД и „Г.“ АД, съдът намира, че само действията на С. З. по
отношение на „Г.“ АД могат да се приемат като такива, довели до пропуснати ползи от
страна на „Д.П.Б. ЕООД. Мотиви за това бяха изложени по-горе. В допълнение – в случай,
че управителят З. не беше предприел описаните в отношенията с „Г.“ АД действия, то
възложените от страна на последното дружество работи на „П.“ ООД щяха да бъдат
изпълнени от „Д.П.Б.“ ЕООД – дружеството, с което „Г.“ АД е имало отношения,
прекратени по инициатива на ответника. Искът в тази му част следва да се уважи до размер
на 25 800 лева, като за разликата до 35 800 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вината е налице презумпция, която в настоящото производство не
бе оборена. Ответникът е бил в процесния период управител на дружеството, управлявал го
е и се е разпореждал с негови активи – качество, което предполага висока професионална
подготовка в областта. Именно затова се изисква грижата на добрия търговец за изпълнение
на правомощията на всеки управляващ юридическо лице. Грижата на добър търговец е
паралел на грижата на добрия стопанин, те са огледални, но задълженията по едно
търговско правоотношение са по-сложни, комплексни и разнородни по съдържание и за
спазването на такава грижа се предполага, че управителят притежава висок ценз при
прилагането на закона и обичая. Конкретната вина на ответника е в сключването на крайно
неизгодна сделка за представляваното от него дружество, както и в действия, довели до
прекратяване на търговски отношения и пренасочването им към конкурентно дружество.
Ето защо съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на първия
иск, както и частично на втория.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, направено в отговора на
допълнителната искова молба, че претенциите на ищеца са погасени по давност. Вземанията
за обезщетение на имуществените вреди са възникнали, както следва: на 29.06.2018г. -
датата на която „Д.П.Б.“ ЕООД е продало на Фондация „Х.“ тестове за 10 329 лв. без ДДС; и
в периода 15.12.2014г.-16.05.2018г., когато са издадени фактурите от „П.“ ООД към „Г.“ АД
след прекратяването на отношенията с „Д.П.Б.“ ЕООД. Предвид характера на отговорността
на управителя, която в случая е деликтна, съдът приема, че се прилага общата давност по чл.
110 ЗЗД. В настоящия случай, обаче следва да се приложи чл. 115, б. "д" ЗЗД и да се приеме,
че давност не тече за вземания за обезщетение на юридически лица срещу техните
управители, докато последните са на служба. Ответникът е заличен като управител на
17.12.2018г., от която дата започва да тече давността за търсене на неговата отговорност.
Исковата молба е подадена в съда на 17.12.2021г. Дори да бъде приета тезата на ответника,
че давността е под режима на чл.111, буква б/ от ЗЗД като произтичаща от неизпълнен
договор, същата отново не е изтекла към датата на завеждане на иска.
С оглед направените изводи, ответникът С. М. З. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца главница в размер на 67 757,67 лева, представляваща нанесена вреда във връзка със
сключена неизгодна сделка на 29.06.2018г., главница в размер на 25 800 лева,
представляваща вреда под формата на пропуснати ползи от приходи от „Г.“ АД, както и
законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното
плащане на сумите.
Претендираните разноски се уважават съобразно изхода на делото. Общата искова
претенция е за 103 557,67 лева, от която се уважава частично за 93 557,67 лева. На ищеца
следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска, а на ответника –
съобразно отхвърлената. И двете страни са направили възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната. Част от адвокатското възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца в размер на 4 560лв. с ДДС е договорено и платено
преди изменението в ДВ,бр.88/2022г. на Наредба№1 от 09.07.2004г. Същото към онзи
момент преди увеличаване на иска е възлизало в минимален размер по наредбата от
3 255,28лв. с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото обаче, както и
извършените процесуални действия от страните, съдът намира, че така уговореното и
платено възнаграждение на процесуалният представител на ищеца не е прекомерно. След
увеличението на иска от страна на ищеца е платено адвокатско възнаграждение от 3 600
10
лева с ДДС при действието на наредбата в редакцията й след изменението в ДВ,
бр.88/2022г., което възнаграждение възлиза под минималния размер, изчислен само върху
увеличението на иска и същото възнаграждение не може да е прекомерно. На
процесуалният представител на ответника е платено адвокатско възнаграждение от 9 000
лева, като от представения Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023г. се прави
извод, че същото е уговорено именно на тази дата, поради което съдът не намира същото за
прекомерно. Предвид това разноските следва да бъдат присъдени, както следва: на ищеца –
12 423,83 лева и на ответника – 941,85 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. З., ЕГН ********** с адрес гр.София, жк.“**** да заплати на
„Д.П.Б.“ ЕООД /към датата на постановяване на решението ООД/, ЕИК ****, гр.София,
ул.“**** сумата в размер на 67 757,67 лева /шестдесет и седем хиляди седемстотин петдесет
и седем лева и 67ст./, представляваща обезщетение за причинени вреди на дружеството във
връзка със сключена неизгодна сделка съгласно приемо –предавателен протокол от
29.06.2018г., за която е издадена фактура №3346 от 29.06.2018г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба 17.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. М. З., ЕГН ********** с адрес гр.София, жк.“**** да заплати на
„Д.П.Б.“ ЕООД /към датата на постановяване на решението ООД/, ЕИК ****, гр.София,
ул.“**** сума в размер на 25 800 лева /двадесет и пет хиляди и осемстотин/,
представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди под формата на
пропуснати ползи, произтичащи от действия на С. З. пред трети лица /„Г.“ АД/, довели до
нереализирани от дружеството – ищец приходи от продажба на стоки и услуги в периода
15.12.2014г.-16.05.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба 17.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над 25 800лв. до претендирания размер от 35 800 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. З., ЕГН ********** с адрес гр.София, жк.“**** да заплати на
„Д.П.Б.“ ЕООД /към датата на постановяване на решението ООД/, ЕИК ****, гр.София,
ул.“**** разноски в размер на 12 423,83 лева. /дванадесет хиляди четиристотин двадесет и
три лева и 83ст./
ОСЪЖДА „Д.П.Б.“ ЕООД /към датата на постановяване на решението ООД/, ЕИК
****, гр.София, ул.“**** да заплати на С. М. З., ЕГН ********** с адрес гр.София,
жк.“**** разноски в размер на 941,85 лева /деветстотин четиридесет и един лева и 85ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11