Р Е
Ш Е Н
И Е № 240
14.06.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурор Гриша Мавров
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №181 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
решение №260105 от 17.02.2021г. РС-Стара Загора отменил
наказателно постановление № 20-1228-002695 от 14.08.2020г., издадено от
Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор ПП, с което на С.С.П. ***, ЕГН **********
на осн. чл.178е от ЗДвП и за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от с.з., била
наложена административна санкция „глоба“ в размер на 50 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок с твърдения, че същото било
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът твърди,
че бил неправилен изводът на РС, че било несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение в
наказателното постановление /НП/. В конкретния случай се доказвало паркиране на
автомобила на наказаното лице пред гараж, а именно това се забранявало в чл.98,
ал.2, т.2 от ЗДвП, когато по този начин се затруднявал достъпът до него. И
двете предпоставки на тази норма били установени. По отношение на наложеното
административно наказание по чл.178е от ЗДвП /неправилно се сочи чл.179е,
какъвто няма в закона/, се твърди, че то напълно съответствало на извършеното
административно нарушение, тъй като не били предвиден изричен санкционен състав
при нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. По тези съображения се моли
касационния съд да отмени решението на РС и да постанови друго такова, с което
се потвърди процесното наказателно постановление. В алтернатива прави
възражение за прекомерност на уговорено възнаграждение за адвокат, ако другата
страна се представлява от такъв. Претеднира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Редовно призован в с.з., касаторът
не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява
и не се представлява, не взема становище по жалбата.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на
решението на РС, като правилно и законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата
е неоснователна.
Преди всичко следва да се посочи, че
касаторът макар и да претендира наличие на касационно основание по чл.348,
ал.1, т.2 от НПК, то не мотивира никакви конкретни доводи, чрез които да
обосновава същото и да са относно обстоятелства по см. на чл.348, ал.3 от НПК.
Всичко, което се мотивира в касационната жалба, касае материалната
незаконосъобразност на решението на въззивния съд, каквото обаче касационно
основание не се установява да е налице по отношение на жаленото решение.
За да отмени процесното наказателно
постановление РС приел, че от събраните пред него писмени и гласни
доказателства се установявала по един безспорен начин фактическата обстановка, така
както била описана от АНО в НП. Приел, че формулираното обвинение било ясно и
кореспондирало изцяло с описателната част на нарушението в АУАН. Налице било
извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Въззивният съд обаче приел, че
при реализиране отговорността на дееца били допуснати процесуални нарушения,
тъй като санкционната разпоредба на чл.178е от ЗДвП предвиждала наказание
„глоба“ за лице ,което паркира ППС в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места. В случая обаче, посочил РС, в съдържанието на НП
чрез направената фактическа формулировка и нейната правна обосновка не било
конкретизирано в достатъчна степен в какво се изразявало възприетото от органа
противоправно поведение на наказаното лице и кое от предложенията в чл.178е от ЗДвП се имало предвид. Налице било вътрешно противоречие при формулиране на
обвинението и приложената санкционна норма.
Касационната инстанция приема решението на
РС като правилно и законосъобразно постановено, при следните допълващо го
мотиви.
Изцяло се споделят фактическите изводи на въззивния съд, че пред него се доказва
от обективна страна извършеното от наказания деяние, а именно паркиране на
личния му автомобил пред гараж, като така е бил затруднен достъпът до него.
Правилно РС кредитира данните от свидетелските показания на св. Ж., които
кореспондират и на другия доказателствен материал /напр. АУАН, веществени
доказателства, снимки/. В тази насока следва да се посочи, че съгласно
презумпцията, установена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставения АУАН по
този закон има доказателствена сила до доказване на противното. При липса на
такова доказване на противното /относно описаните в акта факти от обективната
действителност/, то правилно въззивният съд възприема изцяло за достоверна
конкретно визираната в редовно съставения акт фактическа обстановка по извършване
на нарушенията по ЗДвП. Също безспорно се установява и че собственото на
наказаното лице МПС е „паркирано“ по см. на чл.93, ал.2 от ЗДвП, както е
безспорно и, че то е паркирано пред гараж, частна собственост, като по този
начин затруднява достъпа до него, а това се забранява именно във визираната от
органа като нарушена материално-правна разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Неправилността на издаденото НП обаче се следва от това, че за така описаната в
НП деяние от обективна страна, неправилно АНО прилага санкционната норма на
чл.178е от ЗДвП, тъй като със същата се предвижда съотв. наказание глоба от 50 до 200 лв. за лице, което
паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места. Гаражът не е сред изчерпателно изброените места,
паркирането където е санкциеруемо на осн. приложената от органа норма на
чл.178е от ЗДвП.
За така даденото описание от обективна страна на деянието, законът
предвижда друга санкционна норма и това е разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, според която наказва се с глоба от 20 лева водач, което неправилно
паркира или престоява. Тази норма обаче не е приложена от органа, което
обуславя и извода за незаконосъобразността на издаденото от него НП, в какъвто
смисъл е крайното правно решение на РС за отмяна като незаконосъобразно на НП №
20-1228-002695/14.08.2020г.
Касационната жалба се явява неоснователна, а жаленото решение като валидно,
допустимо и правилно следва да се остави в законна сила.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва
дасе присъждат в настоящото производство.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260105 от 17.02.2021г.
на РС-Стара Загора, постановено по а.д. № 2985/2020г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.