Решение по дело №668/2013 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 363
Дата: 27 декември 2013 г. (в сила от 18 юли 2014 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20135620100668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2013 г.

Съдържание на акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                    

 

                                  27.12.2013 година, град Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският Районен съд, гражданска колегия, ІІ състав,

на 19.12.2013 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

Секретар: Н.Д.  

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

Гражданско дело номер 668 по описа на Съда за 2013 година,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.С.Д. с ЕГН ********** *** и Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, област Хасково на 04.11.2006 година с Акт №0071/04.11.2006 година, като дълбоко и непоправимо разстроен.

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Благовест Христов Д. с ЕГН ********** на майката Р.С.Д. с ЕГН ********** ***.

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Християн Христов Д. с ЕГН ********** на майката Р.С.Д. с ЕГН ********** ***.

          ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на роденото от брака дете Благовест Христов Д. с ЕГН ********** при майката Р.С.Д. с ЕГН ********** ***.

          ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на роденото от брака дете Християн Христов Д. с ЕГН ********** при майката Р.С.Д. с ЕГН ********** ***.

          ОПРЕДЕЛЯ режимът за осъществяване на лични отношения между бащата Х.Б.Д. и детето Благовест както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца за времето от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, както и в продължение на един месец през летния сезон и един месец през зимния сезон, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и през дните на официалните празници по Коледа на всяка четна година и през дните на официалните празници по Нова година на всяка нечетна година за времето от 09.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден.

          ОПРЕДЕЛЯ режимът за осъществяване на лични отношения между бащата Х.Б.Д. и детето Християн както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца за времето от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, както и в продължение на един месец през летния сезон и един месец през зимния сезон, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и през дните на официалните празници по Коледа на всяка четна година и през дните на официалните празници по Нова година на всяка нечетна година за времето от 09.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден.

          ОСЪЖДА бащата Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, да заплаща на на малолетното си дете Благовест, чрез неговата майка и законен представител Р.С.Д. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ месечно, считано от 23.09.2013 година до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА бащата Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, да заплаща на на малолетното си дете Християн, чрез неговата майка и законен представител Р.С.Д. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ месечно, считано от 23.09.2013 година до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия – СТОЯНОВА.

          ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИ не се дължи.

          ОСЪЖДА Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Районен съд - Свиленград сумата от общо 255.40 лв. /двеста петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавни такси за настоящото производство.

          ОСЪЖДА Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.С.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 527 лв. /петстотин двадесет и седем лева/, представляваща част от разноските по делото, като искането за разликата от 527 лв. до пълния предявен размер от 552 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователно. 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с Въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                           / Кремена Стамболиева /


          Мотиви към Решение от 27.12.2013 година по Гражданско дело №668/2013 година на Районен съд - Свиленград:

 

          Производство пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІ от ГПК.

Образувано по иск с правна квалификация чл.49, ал.1 от СК, предявен от Р.С.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №15, област Хасково, чрез адвокат П.К., против Х.Б.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №15, област Хасково, чрез адвокат А.Й..

        Съпругата Р.С.Д. твърди, че бракът й с Х.Б.Д., сключен на 04.11.2009 година с Акт за граждански брак №0071 от същата дата на Община - Свиленград, област Хасково, е дълбоко и непоправимо разстроен и на това основание иска от Съда да постанови Решение, с което да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината за разстройството му. Твърди, че съпруга Х.Б.Д. я игнорирал като съпруга при решаване на възникнали семейни проблеми, не уважавал роднините й, не полагал грижи за домакинството, не подпомагал финансово семейството, започнал системно да закъснява и т.н., в резултат на което зачестили скандалите по между им и съвместният им живот станал труден независимо от разговорите, които водели и обещанията, които давал съпруга да се поправи. След пореден скандал в началото на месец юли 2013 година съпругът я изгонил заедно с двете им деца и отишла в дома на майка си в град Свиленград на посочения по – горе адрес. Твърди, че двамата са отчуждени един от друг. Счита, че бракът е изпразнен от съдържание и не може да бъде заздравен. От Съда се иска да постанови Решение, с което да прекрати брака между двамата без да се произнася относно вината за разстройството на брака.

          Сочи, че родените от брака им малолетни деца Благовест и Християн от фактическата им раздяла живеят с нея като изцяло тя полагала грижи за възпитанието и издръжката им. Децата били привързани към нея. Имала условия да ги отлежда и получавала подкрепата на близките си, поради което претендира местоживеенето на децата да бъде определено при нея, както и родителските права да й бъдат предоставени, а бащата да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка като майка и законен представител на двете малолетни деца в размер на по 80 лв. за всяко от тях, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.09.2013 година /датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград/ до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжките. Посочва желания режим на лични отношения между децата и баща им. Не претендира ползване на семейното жилище, находящо се в село Димитровче, област Хасково, както и издръжка от съпруга си. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Стоянова.

Претендира разноски по делото. Съобразно дадените указания е представен Списък на разноските.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

          В едномесечния срок за Отговор на исковата молба, съпругът Х.Д. депозира такъв като сочи, че исковете са допустими и частично основателни. Твърди, че изложеното в Исковата молба не отговаря на действителността /изключая обстоятелството, че двамата са живеели при родителите му в село Димитровче, област Хасково/. Занимавал се със земеделие, с доходите от което осигурявал финансовата издръжка на семейството си. В началото на месец юли тази година съпругата му заявила, че отива на гости при майка си в град Свиленград. Отишла при майка си заедно с децата и повече не се върнала в семейното им жилище като заявява, че не я е гонил от последното. Провеждал многократно разговори с нея, за да я убеди да се върне заедно с децата при него в семейното им жилище в село Димитровче, но съпругата му отказала. И след раздялата им продължавал да поддържа връзка с децата, както и да задоволява финансовите им потребности.

          Желае местоживеенето на децата да бъде определено при него, тъй като имал всичко необходимо за да полага грижи за тях и можел да разчита на подкрепата на родителите си. Желае родителсите права спрямо двете деца да бъдат предоставени на него, а майката да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка като баща и законен представител на двете малолетни деца в размер на по 80 лв. за всяко от тях, ведно със законната лихва за забава до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжките, както и да й бъде определен режим на лични отношения с децата /не сочи предпочитания такъв/.

          Претендира разноски по делото. Представен е Списък на разноските съобразно дадените от Съда указания.

          Ангажира писмени и гласни доказателства.

          В срока за Отговор на исковата молба е постъпила Насрещна такава от съпруга Х.Б.Д., в която заявява че претендира местоживеенено и родителските права спрямо двете даца да бъдат предоставени на него, тъй като в дома му имало прекрасни условия за отглеждане и възпитание на децата, имал финансовата възможност да ги издържа, получавал финансова и физическа помощ от родителите си, нямало да бъдат откъснати от средата в която били расли до момента на фактическата раздяла с майка им. От друга страна съпругата му не разполагала с жилище, където да отглежда децата, а живеела под наем заедно с майка си в една стая. Желае майката да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка като баща и законен представител на двете малолетни деца в размер на по 80 лв. за всяко от тях, ведно със законната лихва за забава до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжките, както и да й бъде определен режим на лични отношения с децата /не сочи предпочитания такъв/.

          В срока за Отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от Р.С.Д., в който заявява, че предявените насрещни искове са допустими, но неоснователни, тъй като изложеното в Насрещната искова молба не кореспондирало на обективната истина, а било вярно това, което било описано в Исковата молба.  

          В съдебно заседание Р.С.Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява адвокат П.К., която пледира за уважаване на обективно съединените искове, предявени от доверитерката й и отхвърляне на насрещните такива.

          В съдебно заседание Х.Б.Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат А.Й.. Пледират за уважаване на насрещните искове.

          В дадените срокове са представени Писмени бележки от адвокат П.К. и от адвокат А.Й., в които всеки един от процесуалните представители на съпрузите обосновава подробно исковите си претенции и неоснователността на насрещните.

         След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Страните са сключили граждански брак в град Свиленград, област Хасково на 04.11.2006 година с Акт за граждански брак №0071 от същата дата на Община - Свиленград, област Хасково, видно от представеното и приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак серия СВАБ №060071 на Община – Свиленград, област Хасково.

           От брака си имат родени две деца – Благовест Христов Д., роден на *** година, който към настоящия момент не е навършил пълнолетие /видно от Удостоверение за раждане серия АРХС №070845 от 27.07.2007 година на Община – Хасково/ и Християн Христов Д., роден на *** година, който към настоящия момент също не е навършил пълнолетие /видно от Удостоверение за раждане серия СВАР №080221 от 26.11.2008 година на Община – Свиленград, област Хасково/.

          Относно разстройството на брака:

От събраните по делото доказателства се установява, че брачният живот на съпрузите в началото потръгнал добре, но в последно време се характеризира с постоянни проблеми, конфликти, разправии и скандали, свързани с нанасяне на удари от съпруга на съпругата, ревност от страна на съпруга, обиди на съпругата, неизпълнение на съпружески задължения от страна на съпругата, отсъствие от дома на съпругата и т.н.  

 Брачната криза и последвалата я фактическа раздяла /продължаваща вече около 6 месеца/ е довела до пълна липса на физическа, духовна и емоционална близост между съпрузите. Те са напълно и трайно отчуждени един от друг. Всеки от тях води самостоятелен живот. Направените опити за помирение и заздравяване на брака си са сае оказали неуспешни.

          Изложеното обосновава извода, че бракът е изпразнен от съдържание и че съществува само формално, поради което Съдът в настоящия си състав намира че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен и на това основание същият следва да бъде прекратен като съобразно желанието на страните не следва да се произнася по чия вина е дълбоко и непоправимо разстроен. 

            Съдът в настоящия си състав кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които показания касаят разстройството на барака, преценени и в условията на непосредственост, макар и дадени от лица в кръга на чл.166 от ГПК, доколкото именно тези свидетели – съответно майка и сестра на съпрузите имат впечатления от живота на последните.

          Относно ползването на семейното жилище:

По делото не се спори и се установява, че страните са живеели заедно на етаж от жилище, находящо се в село Димитровче, област Хасково. Това жилище по смисъла на закона се явява семейно такова. Жилището е собствено на дядото на съпруга, по което обстоятелство също не се спори и тъй като никой от съпрузите не изявява желание за предоставянето му да го ползва Съдът не следва да се произнася.

 Относно родителските права, местоживеенето и личните отношения с децата:

Спорният въпрос по настоящото дело е свързан с децата и по – специално на кого от двамата родители да бъдат предоставени родителските права, съответно при кого да бъде определено местоживеенето на децата.

От показанията на свидетеля Сийка Николова Лазарова – майка на съпругата става ясно, че заедно с майката Р.С.Д. живеят в жилище, което представлява долен етаж на къща и се състои от стая, килер, коридор обособен като кухня, баня, тоалетна, която е външна; майката Р.Д. работи в шивашката фирма „Софи 92” ООД на постоянен трудов Договор; детската градина, която посещават децата се намира срещу предприятието, където работи майката; децата били привързани и към майката, и към бащата; а от показанията на свидетеля Смилена Ботева Желева – сестра на съпруга става ясно, че децата след раздялата между родителите не са отглеждани добре - дрехите им били скъсани; по цели седмици се хранели с бухти и кроасани; били болни, но майката на ги била завела на лекар, а това сторил бащата; майката ги биела за което брат й Х. подал сигнал в отдел „Закрила на детето”; спели заедно с майка си и баба си в една стая.

Видно от Социалния доклад, изготвен от отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, става ясно, че майката, двете деца и бабата по майчина линия живеят под наем. Ползват една стая, килер и коридор, който е обособен като кухня. Санитарните помещения са външни. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Поддържа се добра хигиена. В жилищего има условия за отглеждане на децата. Бащата ползва втория етаж от жилищна сграда, собственост на дядо му – три стаи и салон. На първия етаж живеят бабата и дядото по бащина линия, а прадядото на децата – в лятна кухня. Санитарните помещения са външни. Има дорби кумнално – битови условия и обзавеждане. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Отопляват се с локално парно. Има условия за отглеждане на децата.

Майката работи по Трудов договор в шивашката фирма „Софи 92” ООД и получава месечно 310 лв., от ДСП – 70 лв., от ЗИХУ – 9.75 лв. и получава пенсия по инвалидност – 127.50 лв., като с доходите си и с подкрепата на бабата по майчина линия задоволява нуждите и потребностите на децата. Бащата работи на частно като се занимава със земеделие – отглежда 3 дка тгютюн и 1 дка домати като получава месечно 600 лв., с които задоволява нуждите си.

Децата посещават ЦДГ „Слънце” в град Свиленград /видно и от Служебна бележка с изх.№27 от 05.09.2013 година на ЦДГ „Слънце”/ като родителите имат положително отношение към обучението и образованието на децата. Физическото развитие на децата отговаря на възрастта им. Здравословното състояние на децата е добро. Децата имат личен лекар – д-р Патишева. Редовно се извършват имунизации и профилактични прегледи като при необходимост се предприемат мерки за лечение съобазно лекарските предписания. Децата са отглеждани в семейна среда от родителите си, а след раздялата им – от майката. Получават обич и топлина и от двамата си родители и са емоционално привързани към тях.

Майката има вродена деформация на бедрото, а бащата не съобщава за здравословни проблеми.

Социалните работници са констатирали, че винаги когато се е налагало бащата се е отзовавал и е вземал децата от детската градина, а майката не е възпрепятствала контактите между бащата и децата.

Изводът на отдел „Закрила на детето” е, че децата са отглеждани от майката в семейна среда и се чувстват добре. Осигурена им е сигурна и безопастна среда. Връзката между бащата и децата не е прекъсната.

          От събраните по делото доказателствата, се налага извода, че децата трябва да продължат да живеят при майката. Съдът намира, че не би било в интерес на децата да промени установените /вече от около 6 месеца/ начин и среда на живот, поради което родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, респ. местоживеенето на децата следва да бъде определено при нея, като поради привързаността между децата и малката разлика във възрастта им децата не следва да бъдат разделени /подобна раздяла би ги травмирала психически необратимо, тъй като до сега винаги са били отглеждани и възпитавани заедно като дори посещават една и съща детска градина/. За да стигне до този извод Съдът взе предвид възрастта на децата, която е ниска и на тази възраст децата имат изключителна нужда от майчина топлина и обич. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Смилена Желева относно липсата на полагана грижа от страна на майката, незаинтересованост към децата, подадени сигнали в Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград по повод на лошо отношение към децата, тъй като нейните показания са изолирани в тази си част и в противоречие с други събрани доказателства и по – специално със Социалния доклад, който Съдът кредитира като добросъвестно изготвен и от лица /социални работници/, които не са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Предвид изложеното Съдът кредитира показанията на бабата по майчина линия, която охарактеризира Р.Д. като добра и грижовна майка при която има подходящи условия за отглеждане и възпитание на децата. В тази насока са и констатациите в Социалния доклад. Действително дома на бащата е по просторен досежно площа му и по конфортен досежно наличието на локално парно и самостоятелна детска стая, но това не променя горните изводи на Съда, тъй като безспорно по делото е че децата от раждането им преимуществено са били отглеждани от майката както по време на съвместния й живот с Х.Д., така и след фактическата им раздяла, както и поради факта, че майката е ободрена за общинско жилища, който факт е посочен в Социалния доклад, а не представяла голословно твърдение така както сочи адвокат Й. в Писмените си бележки. При вземане на решението си Съдът отчете обстоятелствата, че и двамата родители имат подкрепяща среда в лицето на родителите си и че санитарните им помещения са извън жилищната площ, която обитават, но се съобрази с факта, че детската градина, която посещават децата се намира срещу местоработата на майката /, по което обстоятелство не се спори/, което ще й позволи при необходимост да отреагира незабавно за разлика от бащата, който живее и полага труд в село Димитровче, което е на километри от Свиленград; че жилището на майката и детската градина на децата са в едно и също населено място и много по – лесно децата ще бъдат изпращани сутрин отколкото ако трябва всяка сутрин да се водят от село Димитровче в град Свиленград, което ще наложи и сутрешното им ставане да бъде по – ранно и че бащата работи до късно на частно, което би му попречило своевременно да взема децата от детската градина. Отделно от изложеното в дома на майката има подходящи условия за отглеждане и възпитание на децата /както е посочено в Социалния докад/ и там децата са обградени с грижи и любов и за отглеждането им майката е подпомагана от бабата по майчина линия. Вземайки точно това решение Съдът в настоящия си състав счита че така в най – висша степен ще бъдат охранени интересите на двете малолетни деца.  

          От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград Социален доклад и от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че връзката на бащата с децата не е прекъсната. В интерес на децата е да не се прекъсва биологичната и емоционална връзки между родител и дете, както и контактите с другия родител, тъй като следва да се укрепват отношенията на доверие и емоционална привързаност между родител и дете, поради което на бащата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетните си деца. Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца за времето от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, както и в продължение на един месец през летния сезон и един месец през зимния сезон, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и през дните на официалните празници по Коледа на всяка четна година и през дните на официалните празници по Нова година на всяка нечетна година за времето от 09.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден. Съдът счита, че режима следва да бъде по – разширен и с приспиване предвид факта че независимо от раздялата на родителите децата продължават да поддържат контакти с баща си и да му гостуват, т.е този режим в най – голяма степен и най - адекватно отговаря на потребностите и нуждите за общуване между децата и другия родител.

Относно издръжката на децата:

За всеки родител съществува не само морално, но и задължение по чл.143, ал.1 от СК да осигурява част от издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца. От Социалния доклад и от Декларацията на бащата за семейно и материално състояние става ясно, че има месечни доходи в размер на 600 лв. По делото липсват данни за здравословни проблеми по отношение на бащата и за други задължения за издръжка, дължима от него. Майката има общ месечен доход в размер на около 520 лв. съгласно Социалния доклад и приетите като доказателства по делото Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, Служебна бележка  №100 от 23.08.2013 година на „Софи 92” ООД, Разпореждане №********** от 01.04.2013 година на НОИ, ТП – град Хасково и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

За посрещане нуждите на всяко едно от децата на майката са необходими средства в размер поне на по 200 лв. месечно за всяко дете. С оглед изложеното и желанието на майката, изразено в Исковата молба Съдът приема, че бащата следва да заплаща издръжка на всяко едно от децата в размер на по 80 лв. месечно, а останалите необходими за всяко едно от децата средства, както и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието им, следва да се осигуряват от майката.

           Издръжката за децата се дължи от датата на образуване на делото до навършване на пълнолетие от всяко едно от децата или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

Относно фамилното име на съпругата:

Съпругата желае да възстанови предбрачната си фамилия, с което желание е съгласен и съпруга. Съдът приема искането за основателно и счита, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи предбрачната си фамилия – Стоянова.

Относно издръжката между съпрузите:

Такава не се дължи, тъй като няма подобна претенция.

Относно разноските:

По делото се констатираха разноски, направени от Р.Д. в общ размер на 552 лв. /500 лв. - адвокатски хонорар, 50 лв. – държавна такса за образуване на производството и 2 лв. - комисионна на банката/; а от Х.Д. – 580 лв. /500 лв. – адвокатски хонорар и 80 лв – държавни такси/ .  

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на Р.Д. да се присъдят част от направените по делото разноски в размер от 527 лв., тъй като окончателната държавна такса в размер на 25 лв. следва да се заплати от всеки от съпрузите /първоначалната държавна такса е в размер на 25 лв., но Р.Д. е внесла 50 лв./.

На основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лв., която следва да се заплати по равно от двамата съпрузи както вече бе посочено по - горе, т.е. остатъкът от 25 лв. следва да се заплати от съпруга, тъй като съпругата е внесла дължимите от нея 25 лв. при образуване на производството заедно с първоначалната държавна такса.

         Съгласно чл.1, вр.чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съпругът дължи държавна такса в общ размер на 230.40 лв. за присъдените издръжки.

         По изложените съображения Съдът постанови Решението си.

 

                                              

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                       / Кремена Стамболиева /