Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.10.2024 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

15

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М.Н.П., ЕГН ********** *** е предявила иск против Ю.Ц.Н.,***, за сумата от 12 000 лв., с която ответника неоснователно се е обогатил на основание чл. 59 от ЗЗД с оглед тяхното съжителство на семейни начала, без сключен граждански брак и ежемесечно за чистене, пране, готвене, гладене и други домакински дейности за период от десет години назад, считано от дата 24.12.2008 г. до 24.12,2018 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника, и в срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, в който иска се оспорва като изцяло неоснователен.

Правното основание на иска е чл. 59 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала около 15 години, след което се разделили към края на месец декември 2018 г. за периода от 24.12.2008 г. до 24.12.2018 г. ищцата твърди че предявява иск по 100 лв. месечно за горния период или общо 12 000 лв. за чистене пране, готвене гладене  и други домакински дейности, единствено и само по отношение на ответника, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2019 г. Настоящото дело е образувано на 13.01.2019 г., тъй като настоящия иск е бил предявен като насрещен иск, който е отделен от първоначално образуваното дело за разглеждане в отделно производство.

В писмения си отговор ответника оспорва иска. Не се оспорва обстоятелството, че страните са били в съвместно съжителство от което имат родени две деца. Ответникът оспорва обстоятелството, че ищцата сама е извършвала посочените по-горе дейности по време на съвместното им съжителство. Тези действия никога не са надвишавали обема на обичайното дължимо между съвместно живеещи партньори. Ответника твърди, че е плащал всички разходи да поддържа домакинството. Ищцата съзнателно е поемала всички дейности по поддръжка на дома.

По делото е разпитана свидетелката Г., която е майка на ищцата. Същата твърди, че съвместното им съжителство е започнало 2001 г. Живели са в София. Домакинската работа в къщи я е вършила М.. Когато е била в дома им, ответника е бил на работа. Живели са под наем, свидетелката им е помагала със средства за издръжка. В София М. работила в магазин с нормално работно време през деня.

Свидетелката К., твърди, че познава М., но не познава ответника. Знае, че М. е гледала децата, ходила е на работа и си е вършила всички домакински задължения. От ищцата узнала че Ю. не допринася с нищо в къщи. Нейните впечатления са от М. и от майка й. няма наблюдения върху живота им в София.

Свидетелката Н. – дъщеря на страните, твърди, че докато е отглеждана в семейството баща й е поемал всички отговорности. Майка й се е прибирала вечер уморена, почивала си е. майка и е работила на пълен работен ден, понякога се е прибирала късно и е имала нужда от почивка.

Свидетеля Г. е брат на Ю., познава страните, ходил е в жилището им в София много пъти. През това време впечатленията му са че домакинството го е поддържал Ю..

Свидетеля С. – без роднинска връзка със страните, познава страните, знае къде живеят в София, по време на посещенията му там има впечатление че Ю. се е грижел за семейството. Когато ищцата се прибира в къщи е видял че ляга да си почива а през дома Ю. е изпрал, изгладил е изчистил е.

По основателността на иска.

Съдът намира иска за неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, липса на правно основание за разместване на имуществените блага, връзка между обедняването и обогатяването и липса на друга правна възможност за защита на обеднилия се. В хипотезата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В производството следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване патримониума на друго, като следва да се изясни и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да се установи дали разместването на благата е в резултат на един общ факт или от обща група факти. Цитираната разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване (чл. 59 ал. 2 от ЗЗД).

При условията на фактическо съжителство обаче между страните безспорно се е формирало общо домакинство, в което партньорите участват с намерение да поддържат общ дом с общи средства, като допринасят за себе си в същата степен както за другия участник в домакинството. Налице е съгласие, че вложените усилия и средства са във взаимна полза, което е несъвместимо с претенции за обогатяване, съответно за обедняване между лицата, които съжителстват заедно. Житейски възможно е през определен период един от партньорите да полага повече грижи за домакинството, но това може да е само съзнателен акт, който предвид данните по делото е мотивиран единствено от морални подбуди. По тези съображения съдът приема, че ищцата, извършвайки дейностите, посочени в исковата молба, е изпълнила един свой нравствен дълг.

Съдът намира, че се установява и вторият елемент за прилагане на нормата на чл. 55 ал. 2 от ЗЗД, а именно, че нравственият дълг е изпълнен съзнателно, който предвид изложеното по-горе е мотивиран единствено от морални подбуди.

С оглед изложеното, съдът намира, че показанията на свидетелите са неотносими към спора.

По горните съображения съдът намира, че иска следва да се отхвърли. При това положение, при отхвърляне на иска изцяло, съдът намира, че не следва да обсъжда възражението от ответника за изтекла давност.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Н.П., ЕГН ********** ***, иск против Ю.Ц.Н.,***, за сумата от 12 000 лв., с която ответника неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 от ЗЗД с оглед тяхното съжителство на семейни начала, без сключен граждански брак, ежемесечно за чистене, пране, готвене, гладене и други домакински дейности, за период от десет години назад, считано от дата 24.12.2008 г. до 24.12,2018 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.

  Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                            Районен съдия: