Х МОТИВИ
ПО НОХД № 560/2013 год. на ОС –
ХАСКОВО:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура
– Хасково е повдигнала обвинение против М.Д.А. *** затова, че за периода 15.11.2011
– 18.01.2013 год. през ГКПП „Капитан Андреево” на четири пъти пренесъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без знанието и
разрешението на митниците стоки, както следва:
- на 15.11.2011 год. – с лек автомобил
рег.№ * **** **- 120 кутии цигари марка „Ашима”/„Ashima”/ на стойност
564 лв.;
- на 15.07.2012 год.- с лек автомобил рег№ * **** **- 83 кутии
цигари марка „ЛМ ред лейбъл”/”LM
Red label”/ и 25 кутии цигари „Карелия Оме”/”Karelia Ome”/,
всички на стойност 461.10 лв.
- на 18.12.2012 год.- с лек автомобил „******** **** *****”, рег№ *
**** **- 30 кутии цигари марка „ЛМ ред лейбъл 100мм”/ “ LM Red label
100s”/- на стойност 132 лв.;
- на 18.01.2013 год.- с лек автомобил „******** **** *****”, рег№ *
**** **- 130 кутии цигари марка ”Асос слимс”/„Assos slims”/ на стойност 572 лв.
или всички на обща стойност 1 729.10 лв., като деянието е
извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност– престъпление по
чл. 242 ал. 1 б.”а” от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Дава обяснения, в които твърди, че считано от 27.11.2008 год. имал петгодишна
забрана да влиза в Турция, наложена от турските власти. През това време на
всеки три- четири месеца влизал с някой познат /нямал собствен автомобил/ до
турския ГКПП, за да проверява дали забраната вече е изтекла, но още на първа
бариера бил връщан. По обратния път понякога се качвал в автомобили на свои
познати, които се оказвало, че пренасят цигари. Актове му били съставени,
защото откритите цигари се разпределяли между всички пътуващи в автомобила,
независимо чии са. Такъв съвет давали самите митнически инспектори, за да не
бъдел отнет автомобила. Той и защитникът му пледират за оправдателна присъда.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият М.Д.А. *** е на 35 год.,
български гражданин, неженен, но съжителства на семейни начала, с две непълнолетни
деца, грамотен, с основно образование, осъждан, безработен, без постоянна
трудова ангажираност и доходи.
На 15.11.2011 год., подс. А. пътувал
до Турция с лек автомобил „**** **”, рег.№ * **** **, собственост на П. П. Д., управляван
от З. З., а пътник бил още и свид.Б. М. При това закупил
120 броя кутии цигари марка „Ашима” без акцизен бандерол, които укрил в задната
дясна гума на автомобила. Същият ден се върнал, като преминал държавната
граница през ГКПП „Капитан Андреево”. Автомобилът и пътниците били подложени на
митническа проверка от митническите служители- свидетеля Д.Г. и Васил С., при която
първият от тях– митнически инспектор, устно го поканил да декларира пренасяните
от него подлежащи на деклариране стоки, лични вещи и валутни ценности, ако има
такива. Подсъдимият, а и останалите пътуващи отрекли. Била извършената т.нар.
щателна митническа проверка /ЩМП/ в специализиран затова гараж на митническия
пункт, при която укритите цигари без акцизен бандерол били намерени и
задържани. Като свидетел на установеното нарушение бил извикан и митническия
инспектор Д.Г.Д.. Били установени укрити цигари и на другите пътуващи лица. На
подсъдимия бил съставен АУАН № 4553/15.11.2011 год., въз основа на който
издадено НП № 4309/18.01.2012 год.,
необжалвано, влязло в сила на 02.02.2012
год.. Свид.Г.
е категоричен, че е запитал всеки от пътуващите кои цигари на кого са, при
което подсъдимият сам и лично е заявил,
че 120 кут. цигари „Ашима” са негови. Цигари били открити в три от четирите
гуми на автомобила, а на подсъдимия били тези от задната дясна гума.
На 15.07.2012 год., подсъдимият отново
пътувал до Турция, този път с лек автомобил „******** ****” рег.№ * **** **,
собственост на лицето С. С. Б. и управляван от самия него. Закупил 83 кутии
цигари марка „ЛМ ред лейбъл”/”LM
Red label”/ и 25 кутии цигари „Карелия Оме”/”Karelia Ome”,
всички без акцизен бандерол, и ги укрил във фабрични кухини между двигателя на
автомобила и арматурното табло, както и в самото табло. Около 13.00 часа на
същата дата влязъл в страната и се установил на трасе „Входящи леки автомобили
и автобуси” на ГКПП”Капитан Андреево”, където дежурни митнически служители били
свидетелят Д.М.Д. и А. О. И.. Свид.Д. го поканил
устно да декларира пренасяните от него подлежащи на деклариране стоки, лични
вещи и валутни ценности. Получил отрицателен отговор. За автомобила имало
издадено от органите на Гранична полиция Искане №822/15.07.2012 год. за ЩМП, поради
което свидетелят пристъпил към извършване на такава в присъствие на колегата си
А.О. И.. Укритите цигари били открити, а на подсъдимият бил съставен АУАН №2017/15.07.2012
год., въз основа на който впоследствие издадено НП №2068/13.08.2012 год.,
необжалвано от подс.А.. Свид.Д.Д. заявява, че в
случаите на констатирани нарушения, ако никой не заяви, че пренасяните цигари
са негови, поначало акт се съставя на собственика на превозното средство, а ако
същият не пътува- на водача, тъй като кслючовете са у него и той има достъп до
всички фабрични кухини и места, където могат да се укрият цигари, особено
когато в автомобила пътува само едно лице.
На 18.12.2012 год. подсъдимият отново
отишъл до Турция, този път с лек автомобил „******** ****” рег.№ * **** **, собственост
на лицето Г.Д. Д., който бил управляван от свид.А.Н..
Този път закупил 30 кутии цигари марка „ЛМ ред лейбъл 100мм, като ги укрил под
предните седалки. Около 11,30 часа управлявания от свид.Н.
автомобил се установил за проверка на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси” на ГКПП”Капитан Андреево”, където бил посрещнат от дежурните
митнически служители- свидетелят П.Д. и К. Г.. Свид.Д.
приканила устно пътниците са декларират пренасяни стоки, които подлежат на
деклариране, но подсъдимият и свид.Н. не декларирали
нищо. Присъпила към проверка и установила укритите цигари под предните две
седалки. Подсъдимият потвърдил, че цигарите са негови. Според свид.Д., в случаите,
когато в автомобила пътуват повече от едно лице, същите биват запитани чии са
цигарите и устинте им изявления в тази насока се закрепват и в писмени
обяснения, които се изискват от лицата и остават по админстративно-
наказателната преписка. На подсъдимия бил
съставен от свид.Д. АУАН №3352/18.12.2012 год., въз
основа на който по- късно било издадено и НП №23446/2012 от 7.02.2013 год.,
също необжалвано.
На 18.01.2013 год. подс.А. за пореден път се отправил за Турция с горепосочения
лек автомобил „******** ****”, който този път управлявал лично, а бил
придружаван и от лицето М. А.. Там закупил 130 кутии цигари „Асос слимс” и ги
укрил във фабрични кухини около двигателя зад предната решетка. Около 15,30
часа пресякъл границата през ГКПП „Капитан Андреево”, където дежурели
митническите служители свидетелят Н.Н. и Г.В.. Свид.Н.
приканил устно пътуващите да декларират пренасяни стоки, лични вещи и валутни
ценности, които подлежат на деклариране. И двамата не декларирали нищо. За
автомобила имало издадено от органите на Гранична полиция Искане №28/18.01.2013
год. за ЩМП, поради което бил отделен към специализирания гараж и свидетелят
пристъпил към извършване на такава съвместно с други митнически служители. При
това открил укритото количество цигари на посочените места. Свидетелят заявява,
че подсъдимият лично е заявил, че цигарите са негови. Бил съставен АУАН №115/18.01.2013
год., въз основа на който и НП №136/21.032013 год., необжалвано.
Със заключения на оценителни експертизи
са установени- стойността на пренасяните цигари- общо 1 729.10 лв., и пазарната
стойност на автомобилите, с които са били пренасяни, както следва- „**** **”,
рег.№ * **** **, собственост на П. П. Д.- 3 500 лв., „******** ****” рег.№
* **** **, собственост С. С. Б.- 1 600 лв. и „******** ****” рег.№ * ****
**, собственост на лицето Г. Д. Д.- 1 777 лв.
За възприемането на гореописаната
фактическа обстановка, съдът взе предвид следното:
Подсъдимият отрича да е влизал в
Републка Турция през целия период на обвинението, като се аргументира с
наложено наказание- забрана за влизане от турските власти. Твърди, че
периодично и многократно е отивал до турския граничен пункт да проверява дали
забраната му е изтекла, при което всеки път бил връщан на първа бариера. На
връщане се качвал във влизащи в страната автомобили на свои познати от
Свиленград. Забраната му изтекла в края на м.ноември 2013 год. и обхващала
целия инкриминиран период на пренасяне. В подкрепа на същото представя изтеклия
си задграничен паспорт, в който няма положени печати за влизане и излизане от
турските гранични власти.
Представя и писмена Справка,
издадена от Областна дирекция полиция- Едирне, Република Турция за
регистрираните от турсите власти негови за влизания/излизания в Турция за
периода 21.11.2008- 3.12.2013 год., съгласно която са регистрирани общо 14
вризания от България в Турция, най- ранното от които от дата 24.11.2013 год.
По делото дадоха показания свидетелите
З. З., пътувал заедно с подсъдимия на 15.11.2011 год.и А.Н., пътувал с него на
18.12.2012 год.
Свид.З. заявява, че на 15.11.2011
год. пътувал с лице на име Бисер, отишли до Одрин, закупили цигари, укрили ги в
гумите на автомобила и на връщане срещнали подсъдимия на територията на
българския граничен пункт, когото качили. Той ги уведомил, че ходил да
проверява дали му е изтекла забраната. При
митническата проверка пренасяните цигари, които били около 300- 350 кутии, били
открити. Тогава митничалите заявили, че за да не бъде конфискуван автмобила,
количеството цигари трябва да се разпредели поравно между тримата пътници и
подс.А. приел за около една трета от цигарите да бъде съставен акт на него.
Автомобилът не бил отнет. Същият бил на свидетеля „по документи”.
Свид.Н.
утвърждава, че на 18.12.2012 год. пътувал сам до Турция със собствен лек
автомобил „Мерцедес”. Закупил си цигари от Одрин, които били укрити някъде в
парното на колата. На връщане преди ГКПП видял подсъдимия, който ходил до
турско да си провери забраната и го качил. При митническата проверка отрекъл да
пренася цигари, но същите били намерени и митничарите го заплашили, че ако
актът се състави само на него, автомобилът ще му бъде отнет. Той помолил
подсъдимия да се съгласи да му бъде състамен акт за половината количество
цигари, което и станало.
Съдът отказа доверие на тези
свидетелски показания, след като ги съпостави с всички останали събрани по
делото доказателства и установи, че те не намират подкрепа в нито едно от тях,
а тъкмо обратното- категорично се опровергават.
Преди всичко- много подробни,
последователни и абсолютно непротиворечиви са показанията на всички митнически
служители, които правят впечатление със своята категоричност и изчерпателност. Макар
някои да не помнят подробности от конкретния случай, всички потвърждават
изложените по изготвените от тях АУАН обстоятелства досежно осъществена
проверка, установено противозаконно пренасяне на цигари, описват къде са били
укрити цигарите. Всички категорично и единодушно заявяват, че във всеки от
случаите подсъдимият сам е признал, че цигарите са негови и това е причината
актовете да са съставяни на негово име. Нещо повече, всички свидетели
утвърждават, че познават подсъдимия лично, като жител ***, но и служебно,
поради твърде честите му пътувания за Турция и многобройни преминавания на
границата.
Свидетелските показания на митническите служители намират пълна
подкрепа и потвърждение в писмените доказателства по делото- съставените АУАН
за всяко едно от инкриминираните преминавания на границата и пренасяне на
цигари без бандерол.
Напълно недостоверно звучат твърденията на свидетелите З. и Н., че
придумали подсъдимия да си „разделят” актовете, защото в противен случай
рискували да бъде отнет автомобилът, с който са пътували. Отправянето на такава
„закана” от страна на митническите служители е несериозно- разпоредбата на ЗМ,
която предвижда възможност за отнемане на превозното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда
/чл.234 ал.6/ има абсолютносъщата редакция, като тази на чл.242 а.8 от НК и
предвижда същата предпоставка затова- „...независимо чия собственост са, освен
ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата
контрабанда”. Видно е, че при преценката дали да се постанови отнемане на
автомобила, законът не установява критерий неговата стойност да се съпоставя
със стойността на контрабандно пренасяните само от собственика му стоки. Поради
това „разделянето” на пренасяните цигари между всички пътуващи с нищо няма да
попречи на евентуалното отнемане.Освен това от заключението на назначената
стоково- оценъчна експертиза на стойността на автомобилите става ясно, че
пътуването със свид.Здравков е осъществено с автомобил на стойност 3 500
лв., която значително надхвърля стойността на 300- 350 кутии цигари /колкото
твърди той, че са си разделили/, а пък
при пътуването със свид.Н., според същия са били пренасяни
общо само 60 кутии цигари, чиято стойност не може да надхвърли цената на
какъвто и да е автомобил.
Не на последно място- нито едно от НП, издадени въз основа на
съставените актове не е било обжалвано от подсъдимия. Те са били издадени месец-
два или дори три по- късно, когато не е била актуална угроза автомобилът да
бъде отнет и нищо не му е пречело да обжалва, вместо да понася едно след друго
административни наказания за чужди грехове.
Най- после- на ДП е била изискана и приложена справка за задграничните
пътувания на подс.М.Д.А. /т.ІІ л.76- 85/, изготвена
от ОД на МВР- Хасково сектор КИАД, според която изброяването на броя на
задграничните пътувания на същия за периода само между 1.02.2011 год. и
28.06.2013 год. /който изцяло обхваща инкриминирания по обвинението период, а
така също изцяло се вмества и в периода, за който е издадена справката от
полицейското управление на Одрин/ е с обем 10 страници и включва десетки на
брой, ако не и повече от 100 пътувания. Съдът преценява, че е напълно резонно
да отдаде приоритет на данните от справката, изготвена от органите на
българското МВР пред тези по справката от турските полицейски служби. Отделно
от това, след като подсъдимият е успял да се снабди с такава справка от
Областна дирекция полиция- Едирне, не би трябвало да има пречки да се снабди и
със съответно доказателство от турските държавни ограни, установяващо
наложената му петгодишна забрана- било съдебен акт или такъв на
административно- наказващ орган. Такова доказателство обаче не беше
представено.
Ето защо гореописаната фактическа обстановка следва да се приеме за
безспорно установена въз основа на последователните и непротиворечиви свидетелски
показания на митническите инспектори, установили всяко едно от нарушенията,
съставените АУАН и издадени НП, справката за задгранични пътувания, заключение
на назначена експертиза, които изцяло подкрепят изложените изводи на съда.
По правната квалификация на
деянието:
Със стореното подсъдимият е осъществил състава на чл. 242 ал. 1 б.”а”
от НК, като през периода 15.11.2011 – 18.01.2013 год. на ГКПП „Капитан
Андреево”, на четири пъти, съответно на- 15.11.2011год., 15.07.2012 год.,
18.12.2013 год. и 18.01.2013 год. пренесъл през границата на страната от
Република Турция за Република България, без знанието и разрешението на
митниците общо 388 кутии цигари без акцизен бандерол на обща стойност 1 729.10
лв., като деянията са извършени от лице, което системно се занимава с такава
дейност.
Гореописаните доказателства не оставят
съмнение досежно авторството, фактическото извършителство на всяко едно от деянията, осъществени през
инкриминирания период.
От обективна страна– били са предприети
преминавания на държавната граница през ГКПП „Капитан Андреево”, като при всяко
от четирите си влизания в страната от Република Турция подс.А.
е пренасял стоки, за които свободното пренасяне не е допустимо от закона, а са
под правноустановен режим на деклариране. Всеки път, макар запитан от
митническите служители, изрично е отрекъл да пренася нещо, подлежащо на
деклариране и стоките са били повече или по- малко старателно укрити. С това са
осъществени обективните признаци– „пренасяне през границата на страната без
знанието и съгласието на митниците”.
Последният съществен обективен
признак, за да е осъществено престъплението по чл. 242 ал. 1 б.”а” от НК е да е
налице системност в дейността на подсъдимия, тъй като в противен случай стореното
остава административно нарушение, наказуемо по реда на Закона за митниците.
Признакът „системност” не е легално дефиниран в НК, критерий за същия е
изработен от доктрината и съдебната практика, които приемат, че „системност”
има, когато са осъществени най-малко три деяния, между които е налице устойчива трайност, без да е нужно да са
извършени при еднородна фактическа обстановка и всяка едно да се явява от
обективна страна продължение на предшестващите. Вън от съмнение и този
обективен признак е доказан по делото. Подсъдимият е осъществил четирикратно
пренасяне през границата на страната, всеки път без знанието и съгласието на
митниците на цигари без акцизен бандерол. Периодът – м.11.2011 – м.01.20013 год.
/14 месеца/ за четири случая на пренасяне е сравнително непродължителен.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл, което ярко се илюстрира от ред обстоятелства– отказът
да се декларират пренасяните цигари, фактът, че същите всеки път са били укрити. Ето защо се налага извода, че подсъдимият е
осъзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни
последици и въпреки това е искал тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът сподели
дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието на подсъдимия А. и
го призна за виновен в извършването на престъпление по чл. 242, ал. 1 б.”а” от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъпленето по чл.242 ал.1 б „а” от НК се предвиждат наказания
„лишаване от свобода” от три до десет години и „глоба” от 20 000 до
100 000 лв..
При определяне вида и размера на наказанието, което да бъде адекватно на
конкретното деяние и на целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът
на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и останалите отегчаващи и
смекчаващи облстоятелства.
Подс.М.А. е осъждан двукратно: 1/ по Нохд №233/2003
год. по описа на РС- Свиленград, по което с Определение №74/14.04.2004 год. на
същия съд е било одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което
той се признава за виновен в престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е било наложено наказание
„глоба” в размер на 600 лв.- осъждане, по което е реабилитиран; и 2/ по Нохд
№686/2011 год. на ОС- Хасково, по което с Определение №239/23.12.2011 год. на
същия съд е било одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което
той се признава за виновен в престъпление по чл.242 ал.1 б.”а” от НК, за което
при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал3 от НК му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване е било отложено по
реда на чл.66 ал.1 от същия със срок от 3 години.
Предвид на това личността на подсъдимия разкрива известна степен на
обществена опасност, макар не особено висока. Същият очевидно е в затруднено
материално положение и житейска безизходица като трайно безработен, което е
станало причина да се поддаде на изкушението да потърси начин за материално
облагодетелствуване и издръжка.
По отношение степента на обществена опасност на деянието- същата е
незначителна. Цигарите са били укривани, но не в тайник, а в различни фабрични
кухини на автомобила. Количеството им не е особено значимо- общо 388 броя, не е
голям и броят на пренасянията- четири за период от 14 месеца. Малко по-
значителна е общата стойност- 1 729.10 лв., която обаче също е минимална на
фона на обичайните случаи на стокова контрабанда.
Отегчаващи обстятелства са проявените упорство и постоянство при
извършването на контрабандна дейност, която не се е повлияла от наложените
административни наказания.
Ето защо съдът достигна до преценката, че са установени многобройни
смекчаващи обстоятелства, а незначителното количество и ниската стойност на
пренасяните цигари пък съставляват изключително такова, при които действително
и най- малкото, предвидено от закона наказание би било несъразмерно тежко. В
тази насока са от значение и конкретните предвидени наказания, съпоставени с
конкретното престъпно деяние. В случая по чл.242 ал.1 от НК би следвало да се
наложат две, при това кумулативно предвидени наказания- „лишаване от свобода” и
„глоба”, като долната граница на наказанието
„лишаване от свобода” е три години, а тази на наказанието „глоба”- 20 000
лв. И двете са явно неадекватни на конкретната обществена опасност на деянието
и дееца.
Предвид изложеното, съдът прецени приложение на чл.55 от НК, в случая в
хипотезата по ал.1 т.1 от същия и наложи наказанието „лишаване от свобода”
значително под предвидения от закона минмум, като прецени, че същото за срок от
4 месеца в достатъчна степен ще изиграе предупредително- поправителна и
възпираща роля по отношение на подсъдимия.
По отношение на наказанието „глоба” съдът прецени приложение на
разпоредбата на ал.3 на чл.55 от НК, тъй като това наказание, дори наложено в
размер на ½ под предвидената долна граница от 20 000 лв., т.е.- в
размер на 10 000 лв. не е съответно на престъпното деяние и би било не
проява обществено възмездие, а икономическа разправа със социално слаб субект..
Както се посочи по- горе- подс.А. е осъждан,
като настоящото престъпление е извършил в изпитателния срок по предходното му
осъждане, който започва да тече от 23.12.2011 год. и е тригодишен- съответно
изтича на 23.12.2014 год. В този период са извършени три от четирите процесни
пренасяния. Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК като
постанови подсъдимият да изтърпи наложеното му по Нохд № 686/2011 год. по описа
на ОС- Хасково наказание „лишаване от свобода” за срок от една година- отделно,
изцяло и ефективно преди наказанието, което му се налага по настоящата присъда.
Отделно от това недопустимо е отлагане изтърпяването и на настоящото наказание.
При това положение двете наказания следва да бъдат изтърпяни при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип или в
затвор, тъй като настоящото осъждане е второ за подс.А.
и независимо, че не е търпял предходното си осъждане, по настоящата присъда той
не се осъжда за първи път. Поради това за него не е приложим чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, а следва да се приложи чл.60 ал.1 от същия
По веществените доказателства и разноските:
Предметът на престъплението- 120 кутии цигари марка „Ашима” /“Ashima”/,
83 кутии цигари марка „ЛМ ред лейбъл” /“LM red label”/, 25 кутии цигари марка
„Карелия Оме” /”Karelia Ome”/, 30 кутии цигари марка „ЛМ ред лейбъл 100мм” /“LM
red label 100s”/ и 130 кутии цигари марка „Асос слимс” /“Assos slims”/.
Разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК не следва да се прилага.- нито един от
автомобилите, с които подсъдимият е извършвал пренасянията не е негова
собственост, а стойността на вески от тях надхвърля тежестта на всяко едно от
деянията, включени в системността, тъй като стойността на пренасяните цигари
във всеки един случай поотделно е относително ниска.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски в
размер на 125 лв. общо за досъдебното и съдебно производство бяха поставени в
тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: