О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Хасково, 11.06.2018 г.
Хасковският окръжен съд, осми граждански състав в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
при секретаря ……………………и в присъствието на прокурора …..……………………, като разгледа докладваното гр.д. № 230 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 3062/03.04.2018 г. от К.И.Б. против „Бруната“ ООД – гр. София.
Ищецът сочи в исковата молба, че живеел със съпругата си Т.Ц.Б. в икономическа общност в продължение на 45 години. След получаване на сметка за консумирана топлинна енергия през месец ноември 2006 г. за 14 отоплителни дни в размер на 600 лв. ищецът преустановил заплащането на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД сметки. Във всички искови молби, подадени срещу съпругата на ищеца Т.Б. като титуляр на сметката за апартамент № 12 и гараж № 2 на ул. „Драган Цанков“ № 59 – 63, вх. Д, гр. София, „Топлофикация София“ ЕАД изисквала от съда привличане на „Бруната“ ООД като трето лице – помагач, тъй като исковете се основавали на документи, изходящи от същото дружество. „Топлофикация София“ ЕАД обосновавала правният си интерес от привличане на „Бруната“ ООД като трето лице – помагач на основание чл. 141, ал. 1 от Закона за енергетиката, като сочела, че има сключен договор при общи условия с „Бруната“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство в конкретната сграда и помещенията към нея – гараж, който не се отоплявал. „Топлофикация София“ ЕАД твърдяла, че е остойностявала топлинната енергия за тези имоти по данни, предоставяни от „Бруната“ ООД, но до настоящия момент ишецът никога не бил виждал изходящи първични счетоводни документи. Представяните от „Топлофикация София“ ЕАД извлечения от сметките, за които се твърдяло, че са съставени по данни, предоставяни от „Бруната“ ООД не давали ясна и точна картина за състоянието на задължението. От тези извлечения било видно, че като задължено лице по абонатен номер 99246 се водел и ищецът, живущ на същия адрес. До настоящия момент „Топлофикация София“ ЕАД предявила три иска срещу съпругата на ищеца Т.Б., по които били образувани три отделни дела в Софийски районен съд, като по всяко от тях все още нямало влязло в сила решение. И трите иска били изготвени въз основа на недействителни данни за изразходвана топлинна енергия, предоставяни от „Бруната“ ООД. Основание за подаване на настоящата искова молба били именно неверните данни, подавани от ответното дружество „Бруната“ ООД. По всички горепосочени дела било доказано от ищеца, че „Бруната“ ООД не използвала търговски уреди за измерването на количествата подадена и употребена топлинна енергия, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Начина, по който било калкулирано и натрупано претендираното от „Топлофикация София“ ЕАД, се явявало в пълно нарушение на изискванията на чл. 13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), където се изисквало в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия. „Бруната“ ООД използвала устройства за дялово разпределение на топлинна енергия, по които едно отчетено деление никога не отговаряло на едно и също количество енергия, вследствие на което и издаваните от него документи били неистински и не отговаряли на действително потребената топлинна енергия от конкретния обект. Всеки отопляем апартамент, таван, ателие и др. помещение имали специфични за него условия на експлоатация и след като устройствата за дялово разпределение на „Бруната“ ООД не отчитали едно и също количество топлинна енергия, преминала през топлоотдаващото тяло при различни условия на експлоатация, то използваната формула била произволно съставена и неточна. Съставените от ответника счетоводни документи били неверни, с неистинско съдържание и не можели да служат като основание за предявяване на иска за дължими суми за употребена топлинна енергия. В същото време ЧСИ М.М. бил уведомен, че представените от ответника отчети за периода за употребена в обекта – гараж № 2 топлинна енергия са нереални и затова не администрирал подадена чрез него жалба до Софийски градски съд. Съдия Т.К. от Софийски районен съд също била уведомена за неистинността на данните и претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД, но издала изпълнителен лист по гр.д. № 15670/2013 г. четири години след като заповедта за изпълнение влязла в сила. Размерът на предявената сума за нанесени материални и нематериални вреди била съобразена с факта, че ответникът със своите виновни действия въвел ищеца в заблуждение, че ще извършва счетоводна услуга – т.е. точно ще отчита индивидуално потребената топлинна енергия.
Ищецът се позовава и на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.01.2018 г. на Специализирана прокуратура – отдел първи „Антикорупция“ по пр.пр. № 89/2018 г. и постановление от 15.01.2018 г. на Софийска градска прокуратура по пр.пр. № 19626/2017 г., ведно с 5 бр. изпълнителни листове. Ищецът сезирал и главния прокурор относно престъпно поведение на съдиите от СРС, издаващи официални документи с неистинско съдържание. Главният прокурор възложил на ДАНС проверка по твърденията, след това преписката била прехвърлена на Софийска градска прокуратура, а оттам – на Софийска следствена служба. В крайна сметка Специализираната прокуратура издала горепосоченото постановление от 24.01.2018 г. Всички така изложени обстоятелства пораждали за ищеца правен интерес от предявяване на исковата молба, тъй като с виновните си и престъпни действия, ответникът грубо накърнявал правата му, като го измамил при подписването на договора с него, накърнявал достойнството му със своята престъпност и противоправност на поведението, поради което възниквало правно основание да потърси възмездяване на понесените емоционални вреди, вследствие на виновното поведение на ответника и неговите длъжностни лица.
С оглед на така изложените твърдения се претендира ответникът да бъде осъден да заплати 146 лв. материални вреди - намаляване на имотното му състояние, в резултат на извършено плащане на 27.03.2017 г. на вноска по изпълнително дело, и 1 450 000 лв. – нематериални/емоционални вреди вследствие предоставяне на неверни данни за потребена топлинна енергия, станали повод за издаването на изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС и инициираното изп.д. № 2163/2017 г. по описа на ЧСИ М.М..
Към исковата молба са представени и писмени доказателства за установяване на изложените твърдения.
С разпореждане от 17.04.2018 г. са дадени подробни указания на ищеца да идентифицира ответното дружество с всички негови признаци; да уточни активната и пасивната процесуална легитимация по исковете; да посочи фактическите или правни действия/бездействия на ответника, от които са произтекли твърдените имуществени и неимуществени вреди; да посочи дали твърдените от него различни нарушения на магистрати от други съдилища се намират в причинна връзка с претендираните вреди; да уточни петитума на исковата молба; да внесе държавна такса в посочен размер.
В изпълнение на указанията е депозирана уточняваща молба с вх. № 4904/04.06.2018 г. В нея ищецът уточнява, че имуществената вреда се прехвърляло изцяло върху него и той плащал частичните вноски по изпълнителното дело. Никога не бил пускал отопление в притежавания от него гараж. Ответното дружество предавало на „Топлофикация София“ ЕАД информация за ползваната от него топлоенергия за отопление на гаража, откъдето се предявявала за плащане на него. Размерът на претенцията за нематериални вреди бил съобразен с факта, че ищецът бил гражданин на най-бедната страна в Европа. „Топлофикация София“ ЕАД възложила на ответника с договор дейността по измерване и отчитане на използваната в процесния имот топлинна енергия и именно отчетите на ответното дружество послужили за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС. Навеждат се твърдения за злоупотреби от страна на съдия Д.К., без да се посочва в какво точно се изразяват същите. Отправя се и искане за освобождаване от държавна такса. Иска се и предоставянето на правна помощ.
Съдът като прецени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се запозна с доводите и твърденията, изложени в исковата молба и уточняващите молби, приема от правна страна следното:
Основно процесуално задължение на съда е преди да разгледа по същество повдигнатият пред него правен спор да извърши проверка на процесуалните предпоставки, които обуславят наличието на право на иск. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните процесуални предпоставки, се явява определящо за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на крайния съдебен акт.
Изложените в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви и взаимноизключващи се, водещи до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Основният момент, който може да се извлече от исковата молба и от уточняващата молба, се свежда до понасянето на вреди от страна на ищеца. От там нататък се изброяват многобройни факти и обстоятелства, които рефлектират както върху основанието на иска, така и върху петитума при проверката за редовност и допустимост по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, като за съда е невъзможно да извлече кои са правопораждащите факти на ищцовата претенция, т.е. от настъпването на кои факти се извлича причиняването на претендираните имуществени и неимуществени вреди. От една страна, се твърди, че вредите са причинени от действия на „Топлофикация София“ ЕАД, но в същото време се аргументира, че причина за това било поведението на ответника. Навеждат се твърдения за съществуващи отношения между „Топлофикация София“ ЕАД и ответното дружество, но последните не са конкретизирани и не е посочено каква е причинно следствената връзка между същите и понесените от ищеца вреди. Това, от своя страна, затруднява изясняването на пасивната процесуална легитимация. В тази връзка следва да се подчертае, че ищецът посочва наличието на три отделни висящи съдебни производства, образувани от „Топлофикация София“ ЕАД срещу съпругата му Т.Б., по които като помагач било привлечено и ответното дружество, както и висящо изпълнително производство пред ЧСИ М.М., по което длъжник също се явявала съпругата му. Остава неясно какво е активната процесуална легитимация и правният интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск, при положение, че се изтъкват накърнени права и законни интереси на неговата съпруга. Изложеното в уточняваща молба, че той плащал вноските по изпълнителното дело не е достатъчно за преодоляване на тази нередовност. Освен това наличието на висящи съдебни производство, по които участва ответното дружество като помагач предоставя възможност за упражняване на процесуалното право на защита във вече образуваните производства, въпреки че ищецът не пояснява защо не е изтъкнал своите доводи, изложени в исковата молба, в същите производства. Ако трите иска на „Топлофикация София“ ЕАД се основават на неверни данни, предоставени от ответното дружество, то именно в делата, образувани пред Софийски районен съд, следва да се изтъкнат всички възражения, за които е направен опит да се въведат с настоящата искова молба. От друга страна, наведените твърдения за незаконосъобразно образуване на изпълнително дело поради недължимост на суми по издаден изпълнителен лист по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС, както и оспорване на възможността съпругата на ищеца да бъде страна в заповедното производство и по изпълнителното дело следва да бъдат защитени по друг процесуален ред, предвиден в ГПК, но не и чрез осъдителен облигационен иск за вреди. Твърденията за неизвършено администриране на жалба от ЧСИ М.М. и злоупотреби от страна на съдия Т.К. и съдия Д.К. (последната се споменава за първи път в уточняващата молба, без видима връзка с описаното в исковата молба) затруднява още повече изясняване естеството на предявения иск. Отделен е въпросът, че част от тези твърдения съдържат индиции за действия, представляващи правонарушения, които се преследват по друг ред. Въпреки това изложените твърдения за корупционен натиск върху съдии в СРС и СГС са били обект на проверка от страна на органите на прокуратурата и са завършили с постановление за отказ да се образува наказателно производство и не попадат в която и да е от посочените хипотези на чл. 124, ал. 5 ГПК, за да се реши евентуално въпросът за правната квалификация на исковата претенция. Последното е от съществено значение, като се има предвид формулировката на петитума, видно от текста на който както по отношение на имуществените, така и на неимуществените вреди не се споменава същите да се произтекли от поведението на ответното дружество, а се сочат плащане на вноски по изпълнително дело на ЧСИ М.М. и виновни действия от страна на съдия Т.К. и юрисконсулт М.Д. – Л.. Налице е пълно несъответствие между обстоятелствена част и петитум, което не е преодоляно и с уточняваща молба, водейки до неотстраними противоречия в съдържанието на исковата молба
След изброяването на различни вреди и различни факти, от които са произтекли същите, за съда е невъзможно да установи кои са признаците на спорното право и да очертае предмета на делото. Дори и да се приеме, че става дума за различни правни основания, съединени в една искова молба, за всяко от тях не се установява наличието на необходимите реквизити, за да се приеме, че всяка отделна искова претенция отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Навеждането на противоречиви и взаимноизключващи се твърдения за участието на различни лица, без видима връзка между тях, не дава възможност да се установи какви са материалните правоотношения между ищеца и всяко едно от тези лица, по какъв начин са причинени претендираните имуществени и неимуществени вреди и в какво се изразява отговорността на всяко едно от тези лица.
С подадената уточняваща молба не са отстранени най-съществените нередовности на исковата молба, свързани с описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената й част и нейният петитум. Уточнението, че „Топлофикация София“ ЕАД възложила на ответника с договор дейността по измерване и отчитане на използваната в процесния имот топлинна енергия и именно отчетите на ответното дружество послужили за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС, релевират към изложеното по-горе относно различният процесуален ред за защита. Упоменаването за първи път на съдия Д.К., без да се конкретизира какво общо има тя с поведението на ответника и с причинените вреди, е ирелевантно и не спомага за изясняването на исковата претенция. По този начин констатираните вътрешни противоречия и неясноти в съдържанието на исковата молба не са отстранени и не позволяват редовното провеждане на искова защита на накърнени права, чийто носител е ищеца.
От всички изложени обстоятелства, съдът приема, че обективно съединените искове се явяват недопустими поради липсата на ясно очертан спорен предмет, т.е. липсата на ясно очертано спорно материално право. Вътрешно противоречивите твърдения на ищеца са от такова естество, че за съда е невъзможно да извлече дори и чрез разширено тълкуване каква точна е волята на ищеца, какви са обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, какъв е конкретният механизъм, по който са причинени претендираните вреди, както и свързаните с това въпроси за активната и пасивната процесуална легитимация на страните. Макар и да са изложени данни за претърпени от ищеца вреди, същите са изложени по начин, който изключва валидното сезиране на съда за разглеждането на така повдигнатия гражданскоправен спор. За прецизното изясняване на тези въпроси съдът не може да се основава на догадки или предположения какво действително е искал да изложи ищеца в исковата си молба. От друга страна, настоящият съдебен състав положи достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция, като остави без движение исковата молба и даде изключително изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес.
С оглед на гореизложеното производството по настоящото дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска, а на ищеца да се върне исковата молба.
С уточняваща молба вх. № 4904 от 04.06.2018 г. е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство, както и искане за предоставяне на правна помощ. Предвид прекратяването на производството и очевидната недопустимост на исковата претенция съдът не намира за нужно и процесуално целесъобразно да се произнася по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, както и по искането за предоставяне на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 230/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3062/03.04.2018 г., ведно с приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: