РЕШЕНИЕ № 3341

 

гр. Бургас, 03.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 999/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът П.В.В., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи следните суми: 409,28 лева – сборна главница за предоставени месечни услуги и за цена на вещ по рамков договор за електронни услуги от 04.07.2015 год. и договори към него от28.12.2015 год. и 23.04.2016 год., съгласно 7 фактури, издадени през периода 20.09.2016-20.03.2017 год., 509,88 лева – сборна договорна неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за електронни услуги – от 04.07.2015 год., 28.12.2015 год. и 23.04.2016 год. поради неизпълнението им от ответника, и 77,22 лева – обезщетение за забава върху сборната главница от 409,28 лева за периода 11.10.2016-07.11.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете главници, начиная от 08.11.2018 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № **/***2018 год. по ч. гр. д. № ****/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Искът за мораторна лихва е уточнен с писмена молба от 22.02.2019 год.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Представителят на ответника по чл. 47, ал. 6, ГПК оспорва исковете, не ангажира доказателства. В хода на делото ответникът е бил лично уведомен за исковия процес, но не е изразил становище и не е ангажирал доказателства.

Съдът, след запознаване с данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание три договора за електронни съобщителни услуги – рамков договор от ****.2015 год. (за тел. № *******), ***.2015 год. (за тел. № *********) и ***2016 год. (за тел. № ********), и на основание договор за покупко-продажба на изплащане от **** год., предмет пакет Lenovo ***** Ищецът сочи, че е изправна страна по процесните договори, като е престирал надлежно и е издал приложените 7 фактури, издадени по трите договори, на обща стойност 409,28 лева; твърди, че и трите договори за електронни услуги са прекратени едностранно от кредитора, поради неизпълнението им от длъжника – т. 54. 12. от общите условия, а за бездействието си да изпълни ответникът дължи договорна неустойка от общо 509,88 лева.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетение за забава, е издадена Заповед за изпълнение № *****/***.2018 год. по ч. гр. д. № ****/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за сборната главница от 409,28 лева за основателен. Представените рамков договор за електронни услуги от 04.07.2015 год. и трите договора към него, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на ответника като длъжник за заплащане цената на престираните месечни услуги, съгласно издадените през периода 20.09.2016-20.03.2017 год. 7 фактури – за достъп до далекосъобщителната мрежа на „А1 България“ ЕАД, както и за цената на вещта по договора за покупко-продажба на изплащане от 23.04.2016 год. Правилното отчитане на потребените услуги и фактурирането на стойността им не е оспорено от ответника, не са наведени насрещни възражения, не е подадено и рекламационно искане по т. 26. 6. от общите условия на ищеца. Видно от инкорпорирания в договора от 23.04.2016 год. двустранен протокол, продадената вещ е приета от купувача П.В. в същия ден. В тази насока съдът основава решението си и на писменото потвърждение на дължимите суми, направено от ответника във възражението и в заявлението му по заповедното производство, с което е изразено желанието за разсрочено погасяване на главниците. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено частично или пълно плащане по 7-те процесни фактури, поради което съдът намира, че главната претенция за сборната сума от 409,28 лева следва да бъде уважена, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното изплащане.

Съдът намира за основателен и акцесорния иск за обезщетението от 77,22 лева, за забавено плащане на уважената сборна главница от 409,28 лева. Срокът за плащане на задълженията по процесните договори е уреден в т. 26. 5. от общите условия на ищеца – 15 дни след издаване на фактура от ищеца, като неполучаването й от абоната не е основание за неплащане (т. 26. 4., изр. посл.). Както бе посочено по-горе в настоящото решение, ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане по процесните фактури, поради което той дължи и обезщетението по чл. 84, ал. 1, ЗЗД, което е предявено за период, съобразен с 15-дневния срок за доброволно изпълнение. Размера на акцесорното вземане съдът изчислява служебно, на основание чл. 162, ГПК, и констатира, че той възлиза на 77,22 лева, т. е. претенцията следва да бъде изцяло уважена.

Съдът намира за неоснователен иска за главницата от 509,88 лева – сборна договорна неустойка. Според обстоятелствената част на исковата молба, тази сума се дължи от ответника като обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в резултат от волята му едностранно да прекрати процесните три договора за електронни съобщителни услуги, неизпълнени от ответника – на основание т. 54. 1. от общите условия на ищеца и т. 6. 3. от процесните индивидуални договори. Съдът намира тези клаузи за нищожни, на основание чл. 143, т. 5 във вр. с чл. 146, ал. 1 и 2, ЗЗП, тъй като с тях е въведено задължение на абоната да заплати необоснована висока по размер неустойка спрямо неизпълненото си задължение, довело до едностранното прекратяване (по своята същност – разваляне) на всеки договор. Процесните три договора са изготвени предварително, няма данни, че потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им – в частта за едностранното прекратяване и размера на неустойката, поради което е налице нищожност на неравноправната клауза.

За пълнота на изложението,  съдът счита за необходимо да отбележи, че задължаването на абоната да плати всички абонаментни такси до края срока на всеки от двата договора, въпреки отпадането на облигационното правоотношение между страните (на основание т. 54. 12. от общите условия), представлява неравноправно третиране на единия контрахент, на когото е възложено реално изпълнение на вече развален договор, без да му се престира насрещно, т. е. тази клауза накърнява добрите нрави и е нищожна и по см. на чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Частичната основателност на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски в съответен размер, направени в настоящия процес – общо 109,90 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 25 лева, направени в заповедното производство – държавна такса, съобразно уважените вземания. Делото не съдържа данни за извършване на разходи от ищеца за комисионни банкови такси, поради което тези суми не следва да бъдат включени в дължимите разноски.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът П.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С*, *****, следните суми: 409,28 лева – сборна главница за потребени месечни услуги по фактури №№ *****/**.2016 год., ***/**2016 год., ***/***.2016 год., ***/***2016 год., ***/***2017 год., ***/***.2017 год. и ***/**.2017 год., издадени на основание рамков Договор за електронни услуги № ****/04.07.2015 год. и договорите към него – за електронни услуги от 28.12.2015 год. и 23.04.2016 год., и за покупко-продажба на изплащане от 23.04.2016 год., и 77,22 лева – обезщетение за забавено плащане на сборната главница от 409,28 лева за периода 11.10.2016-07.11.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 409,28 лева, начиная от 08.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № ***/12.11.2018 год. по ч. гр. д. № ***/2018 год. на БсРС.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, за приемане за установено, че ответникът П.В.В., ЕГН **********, дължи на ищеца сума в размер от 509,88 лева, представляваща сборна договорна неустойка за едностранното предсрочно прекратяване от ищеца на договорите за електронни услуги от 04.07.2015 год. (за тел. № ****), **2015 год. (за тел. № ***) и ***.2016 год. (за тел. № *****), както и на обезщетение  в размер на законната лихва за забавено плащане на неустойката от 509,88 лева, начиная от 08.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № ****/****.2018 год. по ч. гр. д. № ***/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА П.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С*, *****, деловодни разноски в размер от 25 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № *****/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА П.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С*, *****, деловодни разноски в размер от 109,90 лева, направени по гр. д. № 999/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала: М Е