Р Е
Ш Е Н
И Е №
120
гр.Шумен
9.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора
Димитрова
2. Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№59 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №374/12.11.2019г.
по гр.д.№32 по
описа за 2019г. на НПРС , съдът е отхвърлил
изцяло като неоснователен и недоказан иска с
правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,предявен от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК:...,със седалище и адрес на управление:гр.С..,чрез
пълномощника юрисконсулт Ц.П. срещу А.Я.С. с ЕГН:**********,*** за признаване за установено,че ответникът А.Я.С. дължи
на ищеца„Агенция за събиране на вземания“ЕАД следните суми:1/ 767.82лв.- неизплатена главница по Договор за
заем CrediHome №1181-10169921/14.07.2017г.2/ 113.00лв.-договорна
лихва по договор за заем за периода от 20.10.2017г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/до 20.07.2018г./падеж на последна погасителна вноска/, 3/ 79.20лв.-сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги от 14.07.2017г.за периода от 20.10.2017г.до
20.07.2018г., 4/ 594.00лв.-застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 20.10.2017г.до
20.07.2018г., 5/ 32.60лв.-лихва
за забава по договор за заем за периода от 21.10.2017г.до 31.10.2018г.,6/ 24.92лв.-лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.10.2017г.до 31.10.2018г.,ведно със
законната лихва за забава върху главницата ,начиная от 01.11.2018г.до
окончателното изплащане./за което е издадена ЗАПОВЕД № 888/05.11.2018 г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1490 по описа на
НПРС за 2018 г.,/ и искането на Агенция за събиране на
вземания“ЕАД за присъждане на съдебни и
деловодни разноски по заповедното и исковото
производство.
Решението
е обжалвано от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови
ново с което да уважи иска му и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемият А.Я.С., е депозирал отговор на въззивната жалба , чрез особен представител адв. Б.С. от ШАК с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна : На основание депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.С. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед № 888/05.11.2018 г. по ч.гр.д.№1499/2018г. по описа на НПРС по силата на която съдът е постановил А.Я.С. да заплати на заявителя сумата от 767.82лв.- неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome №1181-10169921/14.07.2017г., 113.00лв.-договорна лихва по договор за заем за периода
от 20.10.2017г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/до
20.07.2018г./падеж на последна погасителна вноска/, 79.20лв.-сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 14.07.2017г.за
периода от 20.10.2017г.до 20.07.2018г., 594.00лв.-застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 20.10.2017г.до
20.07.2018г., 32.60лв.-лихва за забава по договор за
заем за периода от 21.10.2017г.до 31.10.2018г., 24.92лв.-лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 21.10.2017г.до
31.10.2018г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата ,начиная от
01.11.2018г.до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 32.23лв.-държавна такса и 50.00лв.-юристконсултско
възнаграждение.
С определение №893/27.11.2018г. по ч.гр.д.№1490/2018г.
по описа на НПРС на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е даден едномесечен
срок за предявяване на установителен иск.
Установителният иск е
предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок ,поради което е и
допустим и следва да се разгледа.
Ищецът в
исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да признае
за установено ,че ответникът му дължи сумата от 767.82лв.- неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome №1181-10169921/14.07.2017г., 113.00лв.-договорна лихва по договор за заем за периода
от 20.10.2017г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/до
20.07.2018г./падеж на последна погасителна вноска/, 79.20лв.-сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 14.07.2017г.за периода
от 20.10.2017г.до 20.07.2018г., 594.00лв.-застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 20.10.2017г.до 20.07.2018г., 32.60лв.-лихва
за забава по договор за заем за периода от 21.10.2017г.до 31.10.2018г., 24.92лв.-лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.10.2017г.до 31.10.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата ,начиная от 01.11.2018г.до окончателното изплащане и да се присъдят и направените разноски по заповедното производство и по
исковото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.
Видно от договор
за заем CrediHome №1181-10169921/14.07.2017г., „Микро Кредит“АД е предоставил в
заем на ответника А.Я.С. заем на стойност 900.00лв.,с включена еднократна такса
от 45.00лв.,като заемът е следвало да се върне на 12 месечни вноски, на 20-то число,с размер на месечната
погасителна вноска 88.14лв.Уговорената дата на първата вноска е
20.08.2017г.
Страните са уговорили ,че погасителните вноски,указани по размер и брой в
договора,,съставляват изплащане на главницата по кредита,ведно с договорна
лихва,както и са определили ГПР -49.97% и фиксиран
лихвен процент в размер на 30.91%.Към договора са приложени Общи
условия към договор за заем CrediHome от 01.01.2017г.,подписани от заемодателя
и от заемателя. Те
са сключили и договор за допълнителни услуги от 14.07.2017г. по силата на която на ответника е
бил предоставен пакет допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на
сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка , като по този
пакет ответникът се е задължил да заплаща по 7.92лв. месечно за срок от 12 месеца,
което е сумата от общо 95.04лв. , а по застраховката сумата от 59.40лв. месечно
за срок от 12 месеца ,което е общо сумата от 712.80лв. Ищецът е представил и застрахователна
полица за застраховка „Защита „ №МС320141181-10169921 ,издадена от Застрахователна
компания „Уника Живот „АД в полза на застрахованото лице А.Я.С. ,чрез
застрахователния посредник „Микро Кредит „АД.Началният момент на застраховката
е 14.07.2017г.,крайна дата -14.07.2018г.,дължима застрахователна премия
-712.80лв.с включен 2% данък съгласно ЗДЗП.Покритите рискове са изчерпателно
изброени. Ищецът е представил Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.,
Анекс №1 /11.12.2015г.и Анекс №3/16.12.2016г.към него,сключен между „Микро
Кредит“АД/цедент/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД/цесионер/,с който
цедентът е прехвърлил на цесионера
всичките си вземания към свои
неизправни длъжници, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности,включително и лихви. Видно е от опис на вземанията към неизправните длъжници от
09.02.2018г. , че в него фигурира името на ответника под №57 с посочване на задължението му по процесния договор и цялата
дължима от него сума. „АСВ“ЕАД е представил потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите. С уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-МКР/1181-10169921/14.02.2018г., цедентът „МикроКредит“АД чрез
цесионера „Агенция за събиране на вземания „ЕАД
е предприел действия по уведомяване на длъжника А.Я.С. са извършената
цесия,което е върнато от куриерската фирма с отбелязване ,че лицето е
в чужбина. Изпратено е и второ
уведомително писмо от 20.12.2018г. до ответника ,което отново не му е било
връчено.
От заключението на вещото лице по
назначената от НПРС ССЕ се установява ,че размерът на
усвоения от ответника А.Я.С. паричен заем възлиза на 900.00лв., за погасяване на задължението заемателят извършил две
вноски – на 17.07.2017г. сума
в размер на 156.00лв. и на 21.09.2017г. сума
в размер на 155.50лв.
Остатъкът от задължението по него , вкл. и
по договорът за допълнителни услуги от
14.07.2017г. възлиза
на : главница- 767.82лв., договорна лихва за
периода от 20.10.2017г.до 20.07.2018г.-113.00лв., сума за допълнителни услуги
по договора за периода от 20.10.2017г.до 20.07.2018г.-79.20лв., застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода от 20.10.2017г.до
20.07.2018г.-594.00лв., лихва за забава върху главницата за периода от
21.10.2017г.до 31.10.2018г.- 94.39лв., в
т.ч. лихви върху договорена главница по Договор за
заем CrediHome №1181-10169921/14.07.2017г.- 49.65лв.
и лихви за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги от
14.07.2017г.- 44.74лв.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна
до следните правни изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК -
за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по
договор за потребителски кредит,както и за допълнителни услуги и
застрахователна премия по договор във връзка с договора за кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на облигационно
правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения
на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор,
прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия на ищцовото
дружество, съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния
кредитор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане
на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва, съответно на
сумите по договора за допълнителни услуги.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Микро Кредит“ АД-гр.София и А.Я.С.
са
били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит, като кредиторът е
предоставил на кредитополучателката уговорената сума. С подписването на
договора С. е потвърдил, че е получил
сумата от кредитора, същият е погасил и част от вноските по договора. Ответната
страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и
уговорената лихва по договора. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил
вземането си по договора на ищцовото дружество - на „Агенция за събиране на
вземания“ООД-гр.С. както и че цесията е била надлежно съобщена на ответника с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към него на назначения му
особен представител.
Първият спорен въпрос по делото е дали
с договора за цесия ,който е от 16.01.2015г. е било прехвърлено и задължението
на ответника , което е възникнало от договор за заем сключен на 14.07.2017г. Видно
е от договора за продажба и прехвърляне на вземане ,е че същият е рамков и
съгласно пар.2 от този договор страните по него са се съгласили ,че цедентът
регулярно ще прехвърля на цесионера станали ликвидни и изскуеми вземания и тези вземания ще се
индивидуализират в опис във вид и форма на Приложение №1 ,което е неразделна
част от договора и страните са се съгласили да прехвърлят и нови вземания при
спазване на договора на месечна база. Следващите вземания ще се
индивидуализират от страните в ново Приложение №1 със съответната нова дата
,като с неговото съставяне ,изпращане и
потвърждаване то става неразделна част от договора и то ще има силата на
допълнително споразумение изменящо го. Съответно по делото е представено такова
ново Приложение №1 от 09.02.2018г. подписано от цедента и цесионера ,което
съгласно горецитираното е станало част от първоначалният рамков договор и
следователно е породил прехвърлителното си действие между страните и е
прехвърлил надлежно на ищеца процесното вземане по договора за заем срещу
ответника. За извършената цесия ответникът е бил надлежно уведомен ,чрез пълучаване на препис
от исковата молба от назначеният му от съда особен представител. Въззивният съд счита ,че с връчване на исковата молба и приложените
към нея документи, част от които е уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД се постига ефектът на надлежно уведомяване , респ. прехвърлянето на вземането е породило действието предвидено в
чл.99,ал.4 от ЗЗД , като в този смисъл е налице и практика на ВКС. В конкретния случай по делото в рамковият договор в
т.4.4 страните са се договорили , че старият кредитор упълномощава новия да уведоми длъжниците от името на първия
за прехвърлянето на вземаниятаи на последният му се предоставя пълномощно за
това . В своята практика ВКС трайно и последователно приема, че такова
упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор
или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия
кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД
и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство
на основание чл. 235 от ГПК.
Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Също така следва да се отбележи още, че
съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а е само за противопоставимост, поради което длъжникът
може да възразява успешно за недължимост, поради липсата на уведомяване, само
ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението (в
този смисъл Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV
г. о.). Ето защо сама по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието
(непораждането) на дълг към новия кредитор- в случая ищецът по делото.
Ответникът пред
НПРС ,чрез назначеният му особен представител е възразил срещу претенцията за
заплащане на застрахователна премия и сума за допълнителна услуга по договора
за допълнителни услуги и срещу размера на договорната лихва и годишния процент
на разходите ,които били в прекомерно високи размери и недопустими.
По отношение на претенцията за заплащане на сума за
закупен от длъжника пакет от допълнителни услуги , имащо характера на главно
вземане : Видно от текста на договора, се установи, че предметът на
този договор е пакет от допълнителни
услуги, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска, безплатно внасяне на вноските, право за участие с специални промоции,
преференциално обслужване в офиса, преференциално одобрение. Прави впечатление
фактът, че тези суми следва да се заплащат за „услуги“, които не е уточнено
дали ще се предоставят или е само някаква възможност за предоставяне. На следващо
място, в договора липсва уточняване и конкретизиране размера на сумата, дължима
от длъжника за всяка една от услугите, които има възможност длъжникът да поиска
от кредитора. Уговорено е възнаграждението да е дължимо, независимо от
обстоятелството дали ще се предостави някаква услуга или не. Съдът счита този
допълнителен договор за нищожен, поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал.
1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за
потребителския кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/, както и като
неравноправен по смисъла на чл.143 ЗЗП. Добрите нрави са критерии и норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част
от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях.
Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, съдът следи служебно /Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. При
възмездните сделки, накърняване на добрите нрави има най-често, когато се
нарушават принципа на справедливост и производният му - еквивалентност на
престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради
размера си, е в противоречие и с двата принципа, тъй като предвиждайки
възнаграждение за някакви бъдещи, неясно определени „услуги“ води до липса на еквивалентност на
престациите. По този начин се позволява на кредитора да реализира приход,
без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на
някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в случая този договор
не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за
изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати неоснователно, което не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и е неравноправен по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП .
Действително законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на договора
/чл.9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава предвидена от законодателя
възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, като се
съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. На следващо
място, ЗПК /чл. 10а/, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит, но нормата
изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. При разглеждания
казус, се установи, че за услугата “безплатно внасяне на вноските“ се изисква
възнаграждение за изпълнение на задължението на кредитора да приеме
изпълнението на длъжника по договора за заем. Отделно от това, както е посочено
и по- горе, пакетът включва още четири „услуги“, като нито в договора, нито в
общите условия има яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“,
нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на
чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно на съда да приеме, че този договор има за
цел и резултат заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит,
поради което и е нищожен. Поради изложеното заключава, че искът, в частта му за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е изцяло неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли. Поради неоснователност на това главно
вземане, неоснователна е и акцесорната претенция за мораторно обезщетие, в
размер на 24.92лв.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума за застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги : Съгласно
чл. 4. 3 от договора за допълнителни услуги, в случай че клиентът е
избрал да сключи застраховка с посредничеството на "Микро кредит" АД
и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от
същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на
дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е видно, че
ответницата е избрала да сключи застраховка защита пакет "Премиум
живот" със ЗК "УНИКА"АД с посредничеството на "Микро
кредит"АД при уговорена премия от 792 лв., разсрочена на 48 седмични
вноски по 16.50лв. всяка с ден на изплащане – вторник. Така постигнатите
уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на
заем, по силата на който "Микро кредит"АД е поело задължението да заплати
на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която
последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора.
Съдът намира, че
доколкото по делото не са представени надлежни писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена, не може да се направи и извод за
валидност на полицата. Действително, ЗК "Уника
Живот"АД е направило изявление, че за ответника има заплатена еднократна премия от „Микро
кредит“АД, но липсват доказателства досежно това плащане, както и досежно размера
на същото. Предвид това и не може да се приеме, че са налице надлежни
доказателства, от които да се установява, че дружеството
"Микрокредит" АД е заплатило
процесната сума или че същата е заплатена именно относно ответницата, то
и претенцията за сумата от 792лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Само за пълнота следва да се отбележи и че е очевидно /и без да са необходими специални
знания/, че представеният договор за допълнителни услуги и полицата са с изключително ситен шрифт/под
12/, което налага извод за недействителността му съгласно чл.22 от ЗПК. Това
сочи, че ответника не се е запознал надлежно със съдържанието на същите. Това,
както и съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития
застрахователен риск дават основание да се приеме, че застрахователната полица
е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на
добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации. Уговорена е застрахователна премия в размер на 712.80лв.
срещу застрахователна сума от 900 лв. при срок на застраховката само 12 м.,
т.е. налице е нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави. В конкретния случай
застраховката е сключена и в полза на кредитора и като представляващ застрахователя,
което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора, а
не избрано свободно от потребителя. Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение
Липсват също така данни,
дали "Микро Кредит"АД е обвързан към ЗК "Уника" АД като
застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на
обвързания агент, да събира премии и да извършва плащания към потребителите на
застрахователни услуги.
Поради
изложеното заключава, че искът за
заплащане на застрахователна премия е
изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България".
Цитираният
законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски
и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо,
за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. Законната лихва по реда
на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на
БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от
01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%, след което и понастоящем е -0,
00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договореният ГПР /49,97%/ не надвишава 50%,
ето защо е в рамките на допустимата граница и поради това уговорените
клаузи за възнаградителна лихва и ГПР не са нищожни.
На
съда е известна съществуващата съдебна практика
възприемаща извода, че възнаградителна лихва над посочения трикратен
размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26 от ЗЗД, но намира, че не
е относима в настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането на
чл.19 ,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от
23.07.2014г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на
годишния процент на разходите по потребителски кредити, не съществуваше
нормативен текст регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда
от общите правни принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице
нормативен текст - чл.19,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила
от 23.07.2014г.), който точно и ясно определя
предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и
размерът и подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е
в размер на 49,97 % т.е. не надхвърля
размера предвиден в чл.19 ,ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Предвид
гореизложеното ,съдът приема ,че ответникът дължи на ищеца връщане на
предоставената в заем парична сума и уговорената върху нея договорна лихва ,
като предвид недължимостта на уговорените суми за допълнителни услуги и
застраховка съдът следва да съобрази дължимата сума като бъдат редуцирани
плащанията извършени от ответника и
отнесени от кредитора за погасяване на допълнителните услуги и за застраховка в
общ размер от 311.50лв. Тази сума следва да се отнесе само за погасяване на
главница и договорна лихва като по този начин ответникът остава да дължи сумата
от 641.06лв. главница по вноски от 4 до 12 и част и
договорна лихва в размер на 105.12лв. по
вноски от 5 до 12.
Предвид това и лихва за забава се
следва само върху непогасената част от главницата по сочените по-горе вноски,
която сума съдът определи на основание
чл.162 от ГПК/доколкото липсва заключение на вещото лице касателно този период и главница; вещото лице е дало
заключението си на база погасяване и на вноските за допълнителни услуги и
застраховка, чиято недължимост се установи/ на 38.74лв. Претенцията за лихва за забава на
ищеца е в размер на 32.60лв. и следва да се уважи до този размер.
Предвид
гореизложеното ,съдът счита ,че ответникът дължи на ищеца по процесният договор
за заем сумата от 641.06лв. главница , 105.12лв. договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.07.2018г. и 32.60лв. обезщетение за забава върху непогасените
вноски за главница за периода от 21.11.2017г. до
31.10.2018г.
Искът
в останалата му част до предявените размери – за главница за разликата над 641.06лв. до претендираните 767.82лв., за договорна лихва
за разликата над 105.12лв. до претендираните 113лв., за 79.20лв. за допълнителни услуги за
периода от 20.10.2017г. до 20.07.2018г. , за 594 лв. за застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 20.10.2017г. до 20.07.2018г. и за
24.92лв. лихва за забава върху сумата дължима за допълнителни услуги по
договора за допълнителни услуги за периода от 21.10.2017г. до 31.10.2018г. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно в частта му с която съдът е отхвърлил иска само до размера на следните суми - за установяване съществуването на вземане за главница за сумата от 641.06лв., на вземане за договорна лихва за сумата от 105.12лв. за периода от 20.12.2017г. до 20.07.2018г., на вземане за обезщетение за забава за сумата от 32.60лв. за периода от 21.11.2017г. до 31.10.2018г. и следва да се отмени в тази му част , като в останалата му отхвърлителна част то е правилно и следва да се потвърди.
По разноските : По представеният списък на разноските пред НПРС ищецът претендира такива в размер на 32.23лв. за държавна такса в заповедното производство 50лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и разноски за исковото производство в общ размер от 875.23лв. вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. Ищецът се представлява от юрисконсулт и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК , което съдът определя в размер на 100лв. на осн.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ . Съобразно частичната основателност на иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 39.74лв. за заповедното производство и в размер на 422.96лв. за исковото производство
Предвид изхода от спора следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за въззивното производство като по представеният списък той претендира държавна такса в размер на 32.23лв. , 343лв. за особен представител и 350лв. за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК , което съдът определя в размер на 100лв. на осн.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ . Съобразно частичната основателност на въззивната жалба на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 229.65лв.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №374/12.11.2019г. по гр.д.№32 по описа за 2019г. на НПРС, в частта му с
която съдът
е отхвърлил иска с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1
от ГПК,предявен от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК:...,със седалище
и адрес на управление:гр.С..,чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П. срещу А.Я.С. с
ЕГН:**********,*** за признаване за установено, че ответникът А.Я.С. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД следните
суми : 641.06лв. главница , договорна лихва за
сумата от 105.12лв. за периода от 20.12.2017г. до 20.07.2018г. обезщетение за
забава за сумата от 32.60лв. за периода
от 21.11.2017г.
до 31.10.2018г. ,ведно със законната
лихва за забава върху главницата за които
е издадена ЗАПОВЕД № 888/05.11.2018 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1490 по
описа на НПРС за 2018 г., и в частта за
разноските за сумата от 39.74лв. разноски направени по заповедното производство и за
сумата от 422.96лв. разноски направени делото , като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , на осн.чл.422 ал.1 от ГПК ,във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , че А.Я.С. с ЕГН:**********,*** , особен
представител адв.Б.С. от ШАК дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр. С..., представлявано от Д.Б.Б. изпълнителен
директор сумата от 641.06лв. главница , 105.12лв. договорна лихва
за периода от 20.12.2017г.
до 20.07.2018г. и обезщетение
за забава върху непогасените вноски за
главница в размер на 32.60лв.
периода от 21.11.2017г.
до 31.10.2018г., на основание Договор за паричен
заем CrediHome №1181-10169921/14.07.2017г. сключен
между „МикроКредит“АД гр.София и А.Я.С. с ЕГН:********** и
съгласно Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г.,
сключен между „МикроКредит“АД
гр.София и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно
със законната лихва върху главницата от от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК на 31.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед №
888/05.11.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1490 по описа на
НПРС за 2018 г.,
ПОТВЪРЖДАВА
решение №374/12.11.2019г. по гр.д.№32 по описа за 2019г. на НПРС
в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА А.Я.С. с ЕГН:**********,*** , особен
представител адв.Б.С. от ШАК да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
в гр. С..., представлявано от Д.Б.Б. изпълнителен директор разноски по делото в
размер на 39.74лв. направени по заповедното производство и в
размер на 422.96лв. разноски направени по делото пред НПРС.
ОСЪЖДА А.Я.С. с ЕГН:**********,*** , особен
представител адв.Б.С. от ШАК да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
в гр. С..., представлявано от Д.Б.Б.,
изпълнителен директор разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 229.65лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.