Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
04.12.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
04.11.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
127 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ/второ/
от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава ХІІ/дванадесета/ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от директора на РИОСВ
– град Хасково, подадена чрез Д. Ж. Д. -
главен юрисконсулт и процесуален представител на директора на РИОСВ – град
Хасково, против Решение №194 от
13.07.2020 год., постановено по АНД №487/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с което е отменено наказателно постановление №13 от
07.04.2020 год., издадено от директора на РИОСВ – град Хасково.
Касаторът заявява в касационната жалба, че не е доволен от така постановеното решение,
поради което го обжалва пред настоящата инстанция в законоустановения
срок, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, като счита, че решението
на Pайонен съд - Кърджали е неправилно и необосновано. Излага съображения за това, като заявява,
че категорично не споделя тълкуванията на съда за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение, а именно такова на чл.18 от ЗАНН. Сочи, в тази връзка,
че в настоящият случай предписанието е едно, с две точки, които следва да бъдат
изпълнени: точка 1 от предписанието -
преустановяването на приемане
на нови количества ИУМПС е
задължително да бъде със срок незабавен, за да бъде стопирана в момента
извършваната установена незаконна дейност на дружеството и точка 2 от предписанието - наличните на
площадката отпадъци от излезли от употреба МПС да се предадат на лица,
притежаващи документ по чл.35 от ЗУО, за извършване на дейности с този вид
отпадъци, въз основа на сключен писмен договор със срок до 30.09.2019 год.
(удължен) се дава с цел осигуряване на физическо време на нарушителя да почисти
отпадъците от ИУМПС, натрупани вследствие на дейността. Касаторът
счита, че освен по този начин формулирано, вменяването на задължение от
контролен орган към даден субект няма как да бъде зададено целесъобразно и
адекватно, като сочи, че практиката е единна в това отношение: Решение №2843 от
10.06.2020 год. по адм. дело №1680/2020 год. на
Административен съд – София град; Решение №30 от 30.01.2020 год. по АНД
№547/2019 год. на Районен съд - Димитровград; Решение от 07.10.2019 год. по АНД
№200/2019 год. на Административен съд - Русе; Решение №232 от 24.09.2019 год.
по АНД №195/2019 год. на Административен съд - Шумен и др. В жалбата се сочи,
че единството на двете точки от предписанието логически следва единството в
поведението на задължения субект - преустановяване на определено неправомерно
поведение и поправянето на вредоносния резултат, като и такава е целта на
закона, следвана от административнонаказващия орган. Касаторът счита, че в тази насока е необходимо да отбележи,
че непротиворечиво Върховният административен съд на Република България приема,
че по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите
действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на
допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните
административни органи дейност и следователно, предписанието изисква активно
поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за
изпълнение. Касаторът сочи, че като акт, създаващ
задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, предписанието е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в
хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били
налице материалноправните предпоставки за издаването
му и че доказателствата сочат, че така даденото на „Кардо
партс” ЕООД *** предписание не е било оспорено,
съответно отменено по надлежния ред и при положение, че даденото предписание е
влязло в законна сила, то същото е станало задължително за посоченото като
негов изпълнител лице. Сочи също, че влизането на последното в сила определя
неговата задължителност за субекта, към който е отправено и преклудира
възможността да бъдат направени възражения, досежно
правилността и законосъобразността на предписанието в хода на последващото административнонаказателно
производство и че следвало да се отбележи, че в случая, изпълнителното деяние,
осъществяващо административнонаказателния състав на
чл.166, т.3 от ЗООС, е неизпълнение на влязло в сила предписание, каквото
нарушение е приписано на жалбодателя, като
осъществяването му е доказано по несъмнен начин, което предопределяло извода за
законосъобразност на НП и определения в него размер на имуществената санкция от
2000 лева. Касаторът излага довод, че в настоящето производство
по ЗАНН, релевантно по делото, за същността на спора, е изпълнението или
неизпълнението на задължително предписание, а не законосъобразността на
съдържанието му и че още повече, неприемливо било, при установена незаконна
дейност на ЮЛ, с влязлото в сила Решение
№74/19.06.2020 год. по КАНД
№25 по описа за 2020 год. на АдмС -
Кърджали, да се твърди в решението на Районен съд - Кърджали (предметът на
делата бил един и същ), че за нарушителя не било ясно какво точно следва да
извърши. Касаторът счита, че след като е налице
доказана незаконна дейност с отпадъци, последствията от същата трябва да бъдат
поправени и възстановени, когато е възможно това (случаят бил такъв) и именно
такава била целта на закона - недопускане, превенция и възпитателно действие
спрямо извършителите на нарушения, като сочи, че ако това не се случи, може да
се предполага, че ИУМПС (опасни отпадъци) ще продължат да се трупат на
незаконно място и да се извършва нерегламентираната дейност. В касационната
жалба се твърди също, че при определяне на административното наказание са
отчетени всички смекчаващи и отегчаващи тежестта на нарушението обстоятелства,
като се сочи, че деянието в случая е с по-висока степен на обществена опасност,
тъй като води до повишен риск за околната среда, поради което се санкционира и
по-строго от законодателя и че е безспорно, че дружеството е извършвало
нарушение на екологичното законодателство, поради което се приема, че
последното като цяло няма правилно и отговорно отношение към установения правов
ред. Касаторът заявява също, че не е доволен от
решението на въззивния съд в частта на присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение и нямало как в съдебно заседание да
направи възражение за прекомерност за поискано възнаграждение поради причина,
че не се бил запознал с приетото пълномощно по делото на явилия се адвокат на жалбодателя, като и самият той в съдебно заседание по
никакъв начин не е претендирал присъждане на разноски, т.е. не били поискани
такива в това производство. С оглед изложеното, касаторът
моли настоящата инстанция да отмени Решение №194/13.07.2020 год., постановено
по АНД №487/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали и да се произнесе с
решение, с което да потвърди изцяло процесното НП,
издадено от директора на РИОСВ – Хасково, като правилно и законосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – директорът на РИОСВ – Хасково, не се явява и не
се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк.Д. Ж. Д., преди съдебното заседание е постъпила молба,
в която заявява, че поддържа изцяло съображенията, изложени в касационната
жалба, като счита същите за основателни. В молбата излага кратки съображения в
подкрепа на жалбата и отново моли да бъде отменено обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали, като настоящата инстанция постанови друго решение, с
което да потвърди изцяло наказателното постановление, издадено от директора на
РИОСВ – Хасково. Към молбата е приложено копие от решение на АдмС – Хасково, от 24.07.2020 год., постановено по АНД
№345/2020 год., което касае идентичен казус, както и заповед на директора на
РИОСВ – Хасково, за упълномощаване на Д. Ж. Д. за осъществяване на процесуално
представителство.
Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по
жалбата – „Кардо
партс” ЕООД ***, ***, с ЕИК ***, не се представлява и
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита,
че касационната жалба е неоснователна и че споделя изводите на Районен съд –
Кърджали, за това, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а
именно, както в АУАН, така и в НП, били описани две отделни деяния и всяко от
тях осъществявало състав на отделно нарушение, за което, обаче, било наложено
едно наказание. С оглед на тези съображения, счита, че правилно съдът е
преценил, че процесното НП следва да бъде отменено и
поради това предлага съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на
касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
В касационната жалба се сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като от изложеното в същата може да се изведе, че
се релевира наличие на касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕ/ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №194 от 13.07.2020 год.,
постановено по АНД №487/2020 год., Районен съд – Кърджали е отменил наказателно
постановление №13 от 07.04.2020 год., издадено от директора на РИОСВ – град
Хасково, с което, на „Кардо партс”
ЕООД ***, ***, ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Е. Б. Ю., с ЕГН **********,
на основание чл.166, т.3, във връзка с чл.165, ал.2 и чл.168 от Закона за
опазване на околната среда/ЗООС/, е наложено наказание „имуществена санкция”, в
размер на 2000/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.166, т.3, във
връзка с чл.156, т.2 от ЗООС. Със същото решение Районен съд – Кърджали е
осъдил РИОСВ – град Хасково да заплати на „Кардо партс” ЕООД ***, ***, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на
360.00 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
За да постанови оспорения в настоящото производство
съдебен акт, Районен съд – Момчилград е приел, че на 26.03.2019 год.
свидетелката Ц. М. – *** в РИОСВ – град Хасково и служители от ОДМВР - Кърджали,
извършили съвместна проверка за нерегламентирано третиране на излезли от
употреба МПС. По този повод те посетили обект, намиращ се в ***, *** (на входа на ***), стопанисван от ответника по касация в настоящото
производство „Кардо партс” ЕООД
***. Проверката на обекта била документирана в Констативен протокол №258 от
26.03.2019 год. С предписание под т.1 от цитирания протокол, „Кардо партс” ЕООД *** било
задължено да преустанови приемането на нови количества излезли от употреба МПС,
срок за изпълнение – незабавно. С т.2 от констативния протокол, на дружеството
било дадено предписание, наличните на площадката отпадъци от излезли от
употреба МПС, да се предадат на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за
извършване на дейности с този вид отпадъци, въз основа на сключен писмен
договор, със срок за изпълнение – 26.06.2019 год. На 02.07.2019 год. в РИОСВ –
град Хасково постъпила молба от управителя на „Кардо партс” ЕООД, с искане да бъде удължен срокът за изпълнение
на дадените предписания, поради невъзможност да ги изпълни в срок. Молбата била
уважена и с писмо Изх.№О-263/04.07.2019 год. на директора на РИОСВ – град
Хасково, срокът за изпълнение на предписанието за почистване на площадката,
като наличните излезли от употреба МПС се предадат на лица, притежаващи
документ по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности с този вид отпадъци, бил
удължен до 30.09.2019 год. На 12.12.2019 год. свидетелите Ц. М. и Н. Н. – *** в
РИОСВ – град Хасково, отново проверили нерегламентираната площадка за третиране
на излезли от употреба МПС, намираща се в ***, *** (на входа на ***), стопанисвана от „Кардо партс” ЕООД. На тази дата бил извършен последващ
контрол за изпълнението на задължителните предписания, дадени с Констативен
протокол №258 от 26.03.2019 год., като свидетелите Ц. М. и Н. Н. установили, че
горепосочените предписания не били изпълнени от жалбоподателя в срок. Дружеството
„Кардо партс” ЕООД не било
преустановило дейностите по събиране, съхраняване и разкомплектоване на излезли
от употреба МПС, представляващи отпадък по смисъла на ЗУО на територията на ***
(входа на ***), като
на място били налични над 100 броя излезли от употреба МПС, много от които били
частично разкомплектовани, с липсващи по тях основни
части и компоненти. Излезлите от употреба МПС се разкомплектовали
на място с цел добиване на употребявани авточасти, годни за повторна употреба,
като продължавало и съхранението на големи количества части и компоненти от
разкомплектоването на излезли от употреба МПС на територията на обекта – брони,
капаци, калници и др. разглобени възли и детайли. При поискване от контролните
органи, не били представени документи – договор, кантарни
бележки, приемо-предавателни протоколи и др., от
които да е видно, че дружеството е предало за последващо
третиране събраните от него излезли от употреба МПС, части, компоненти и
отпадъци от разкомплектоването им, на лица, притежаващи документи по чл.35 от
ЗУО, за извършване на дейности с тези отпадъци. Установените на 12.12.2019 год.
нарушения били документирани в Констативен протокол №1252/12.12.2019 год.,
който се съставил на същата дата в сградата на РИОСВ – град Хасково, а по този
повод, на 28.02.2020 год. срещу дружеството „Кардо партс” ЕООД бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.166, т.3, във вр. с чл.156,
т.2 от ЗООС. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана,
получена с обратна разписка на 13.02.2020 год., а на 05.03.2020 год. актът бил
предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал с възражение.
Въз основа на този АУАН, на 07.04.2020 год. било издадено атакуваното
постановление, с което на „Кардо партс”
ЕООД *** било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 2000 лева, за извършено нарушение по чл.166, т.3, във вр. с чл.156, т.2 от ЗООС.
Изложената фактическа обстановка районният съд е
установил след анализ на показанията на свидетелите Ц. М., Н. Н. и В. К., на
които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и безпристрастни
и събраните писмени доказателства - Акт за установяване на административно
нарушение от 28.02.2020 год., Констативен протокол №258/26.03.2019 год.,
Констативен протокол №1252/12.12.2019 год., писмо Изх.№О-263/04.07.2019 год. на
директора на РИОСВ – град Хасково, както и другите, приети по делото, писмени
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и
в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Районният съд е посочил, че административнонаказателната
отговорност на „Кардо партс”
ЕООД *** е ангажирана за нарушение по чл.166, т.3, във вр.
с чл.156, т.2 от ЗООС и че разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС предвижда, с наказанията по чл.165 да се наказват и лицата,
които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на
околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица, а съгласно чл.156, т.2 от ЗООС, последващият контрол се осъществява чрез проследяване на
изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на
извършването на превантивния и на текущия контрол. Съдът е посочил също, че
наказанието за посоченото нарушение е наложено на основание чл.165, ал.2 от
ЗООС, който гласи, че имуществена санкция от 2000 до 20000 лева се налага на
юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или
служител извърши нарушение по ал.1, независимо от това дали контролният орган
може да установи самоличността на работника или служителя. Районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбодателят действително е извършил деяния, които са в
нарушение на цитираните норми и че на същия са били дадени две предписания с
Констативен протокол №258/26.03.2019 год., а именно: по т.1 – да преустанови
приемането на нови количества излезли от употреба МПС, със срок за изпълнение –
незабавно и по т.2 – наличните на площадката отпадъци от излезли от употреба
МПС да се предадат на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за извършване
на дейности с този вид отпадъци, въз основа на сключен писмен договор, със срок
за изпълнение – 26.06.2019 год., удължен впоследствие до 30.09.2019 год. Съдът
е приел също, че при извършената проверка на 12.12.2019 год. е било констатирано,
че нито едно от двете предписания не било изпълнено в определения срок и че това
означава, че с бездействието си „Кардо партс” ЕООД е нарушило разпоредбите на чл.166, т.3, във вр. с чл.156, т.2 от ЗООС. Независимо от изложеното, районният
съд е счел, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради
допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено процесуално нарушение, като е посочил, че в случая, в
съставения акт и в издаденото наказателно постановление срещу жалбодателя, били описани две деяния, всяко от които
осъществявало състав на самостоятелно административно нарушение (неизпълнение на дадено от контролен орган задължително
предписание), а в същото време му било
наложено едно наказание, на основание чл.165, ал.2 от ЗООС. Според решаващия
състав на съда, това било в разрез с уредения в чл.18 от ЗАНН основен принцип,
според който, за всяко нарушение следва да има отделно наказание, което да се
изтърпи отделно и че актосъставителят и административнонаказващият орган са създали неяснота в АУАН и в наказателното
постановление относно правните си твърдения, а именно - за кое нарушение
приемат, че следва да бъде санкционирано дружеството, а още повече, според
съда, не ставало ясно и времето на извършване на нарушенията. Районният съд е отбелязъл, че в акта и в атакуваното постановление се сочело,
че датата на извършване на нарушението е 01.10.2019 год., а от писмото на
директора на РИОСВ – град Хасково, обаче, било видно, че до 30.09.2019 год. е
бил удължен само срока за изпълнение на второто предписание, а срокът за
изпълнение на предписанието по т.1 е бил незабавен, не бил удължаван, съответно
датата на неизпълнението му не би могла да е 01.10.2019 год., както се твърдяло
в АУАН и наказателното постановление. Според районния съд, с така допуснатите
пороци било
нарушено правото на защита на привлеченото
към отговорност лице да узнае, за какво и кога извършено деяние му се налага
наказание, а това представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.
По тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид отмяната на
наказателното постановление, районният съд е приел, че в полза на жалбодателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, като е посочил, че от пълномощника на жалбодателя са поискани и направените разноски по делото в
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 360 лева и тъй
като не било направено възражение за прекомерност, съгласно предвидената в
чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 360 лева и че доколкото издателят на наказателното
постановление е Регионална инспекция по околната среда и водите – град Хасково (!?! – издател на наказателното
постановление, т.е. административнонаказващ орган, е
директорът на РИОСВ – Хасково),
именно същата в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.14, ал.2 от ЗООС,
следвало да понесе разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното
пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият касационен
намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, фактическата
обстановка е правилно установена
от първоинстанционния съд и
се споделя в пълна степен и
от настоящата инстанция. При правилно
установената фактическа
обстановка, районният съд е
направил правилни и законосъобразни
правни изводи, довели до постановяване
на решение в съответствие с материалния
закон, като в тази връзка, настоящият състав намира инвокираните
в касационната жалба оплаквания за недоказани и неоснователни, предвид следните съображения:
Безспорно е, че в случая са дадени две отделни
предписания, но с един констативен протокол, с №258 от 26.03.2019 год.,
съставен от *** *** в Дирекция „Контрол на околната среда” при РИОСВ – Хасково,
връчен на управителя на дружеството на същата дата – 26.03.2019 год. Като акт,
създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, този констативен
протокол е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по
реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и
дали са били налице материалноправните предпоставки
за издаването му. По делото няма спор, че този Констативен протокол №258 от
26.03.2019 год., съставен от *** *** в Дирекция „Контрол на околната среда” при
РИОСВ – Хасково, с дадените в него две предписания, не е бил оспорен от
задълженото лице по предвидения ред и е влязъл в сила на 10.04.2019 година. С
първото от тези предписания, по т.1 от протокола, провереното лице е задължено,
да преустанови приемането на „нови ко-ва”/вероятно количества/ ИУМПС, със срок: незабавно, а с второто
предписание, по т.2 от протокола, провереното лице е задължено, да предаде
наличните на площадката отпадъци и ИУМПС
на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за извършването на
дейности с този вид отпадъци, въз основа на сключен писмен договор,като за
изпълнението му е определен срок: 26.06.2019 год., като срокът за изпълнение на
това предписание – по т.2, впоследствие, по повод подадена молба, постъпила в
РИОСВ – Хасково с Вх.№О-263/02.07.2019 год., с писмо Изх.№О-263 от 04.07.2019
год. на директора на РИОСВ – Хасково, е удължен до 30.09.2019 година.
Касационната инстанция в настоящия състав намира, че в
случая са дадени две отделни предписания, които задължават провереното лице да
изпълни различни по вид и обем дейности – по т.2 и респ., да се въздържа, т.е.
да преустанови извършването на друг вид дейност – по т.1. Следователно,
предписанието, дадено с т.2 от цитирания по-горе констативен протокол изисква
активно поведение от страна на адресата му, във връзка с изпълнението му,
рамките на посочения в него срок за изпълнение – до 30.09.2019 год., а
предписанието по т.1 изисква точно обратното – преустановяване и въздържане от
извършване на определена дейност – приемане на нови количества ИУМПС, т.е.
изисква се пасивно поведение, като срокът, определен като „незабавно” за изпълнението
му, по разбиране на настоящия състав означава, че това пасивно поведение се
дължи от адресата на предписанието, считано от датата на влизане в сила на
Констативния протокол №258 от 26.03.2019 год., съставен от *** *** в Дирекция
„Контрол на околната среда” при РИОСВ – Хасково, т.е. в случая - считано от
10.04.2019 година. От това следва, че за всяко едно от тези две предписания е
налице различна начална дата на неизпълнението им или, следва и изводът, че
няма как началната дата и за двете неизпълнения да е 01.10.2019 год., както
това е посочено в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление.
От друга страна, тези предписания, създаващи
задължения за адресата им и предписващи конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, безспорно по
своя характер представляват принудителни административни мерки/ПАМ/, като с
прилагането им се преследва постигането на определена цел. С първото от тези
предписания, т.е. с предписанието по т.1 от констативния протокол, като ПАМ, се
цели преустановяване извършването на административното нарушение, а с
предписанието по т.2 се цели предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от това нарушение, като за неизпълнението на всяка едно от тези две
отделни предписания задълженото лице, т.е. техният адресат, следва да понесе
съответната административнонаказателна отговорност. Предвид
това, съдът в настоящия състав също намира, че неизпълнението, в случая, на
всяко едно от дадените две отделни предписания представлява отделно административно
нарушение, за което се следва отделна административнонаказателна
санкция. В този смисъл разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е императивна и не допуска
възможност за отклонения от правилото – когато едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях, като по същество, тази законова норма представлява и забрана
за кумулиране на административни наказания.
Нарушаването на тази разпоредба винаги е съществено процесуално нарушение,
което ограничава правото на защита на наказаното лице като препятства
възможността му да разбере за кое от извършените нарушения му се налага наказание,
същевременно води до неправилно приложение на санкционната норма. Предвид това,
след като е стигнал до извода, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в противоречие с императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН и с
решението по делото го е отменил, Кърджалийският районен съд е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Ето защо, предвид изложеното, настоящият състав на
Административен съд - Кърджали намира, че касационната жалба, с изложените в
нея доводи и оплаквания, подадена от директора на РИОСВ – град Хасково, чрез Д.
Ж. Д. - главен юрисконсулт и процесуален представител на директора на РИОСВ –
град Хасково, се явява неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно, постановено при
правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и като такова, с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Деловодни разноски не са претендирани
от ответника по касация в настоящото производство, поради което и съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2,
предл.І/първо/ от АПК, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.II/второ/ от
ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №194 от 13.07.2020 год., постановено по АНД
№487/2020 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.