Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

№197

гр.Силистра, 21 май 2013 година

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Г.Й., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 234 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе взе  предвид следното:

 

Ищецът Р.Р.Г. *** с ЕГН **********, е предявил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ. Моли съда да признае за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 99 / 14. 01. 2013 г. на Кмета на Община С., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “пазач, невъоръжена охрана” с място на работа Община Силистра, а ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ поради незаконното му уволнение. Като основание за отмяна на уволнението се сочи липсата на извършен подбор.

ОТВЕТНИКЪТ- Община С., е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове.Заявява, че с оглед компетенциите си и въз основа на взето решение от Общински съвет – С. е преценил по целесъобразност промяна в щатното разписание, като е закрито цялото звена “охрана на общинската собственост”, подчиняващо се на лицензионен режим и са открити 11 щатни бройки за длъжността “портиер”.

  СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

В исковата си молба ищецът е съединил обективно 3 иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3  от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Не се спори, че между страните са съществували трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността “пазач, невъоръжена охрана” с договорено основно трудово възнаграждение в размер на 313.00 лв. – допълнително споразумение № 740 / 09. 05. 2011 г.

Със Заповед  № 99 / 14. 01. 2013 г. на Кмета на Община С.  трудовите правоотношения между страните са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щата. Като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е посочено обстоятелството, че с решение № 326 по протокол № 16 / 27. 09. 2012 г. на ОС гр. С. е закрита длъжността “пазач, невъоръжена охрана” и е утвърдена нова длъжност “портиер”. Спорното обстоятелство в настоящото производство е наличието на реално съкращаване в щата, като ищецът твърди, че такова не е налице, а е предприето единствено преобразуване на една длъжност в друга, като при това не е извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ.

Съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато съответната трудова функция е премахната реално във вида и обема, в който е съществувала, а не само като наименование в щатното разписание. При фиктивно съкращение на щата, което не е основание за уволнение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от  КТ е необходимо трудовите функции и на двете длъжности - на старата и на новосъздадената да са идентични по съдържание и по своя характер, но да им е дадено различно наименование. По делото са представени две щатни разписания старо от 02. 05. 2012 г., в което съществуват шестнадесет щатни длъжности “пазач невъоръжена охрана” и общата численост на персонала в звено охрана на общинска собственост е 17 щатни бройки и ново - от 12. 10. 2012 г., с което е утвърдена нова структура на това звено, като е премахната длъжността на ищеца и е създадена нова – “портиер”, като общата численост на персонала в звено охрана на общинска собственост е 12 щатни бройки. По делото не се спори относно обстоятелството, че тази промяна е предприета поради влезли в сила изменения в ЗЧОД и необходимостта самоохранителната дейност да бъде лицензирана. По никакъв начин не се доказва обаче, /няма и твърдения в тази насока /, че обема и характера на работата между двете длъжности е различен – напротив става ясно, че единствената причина за предприетото изменение е нововъведения лицензионен режим. От изложеното се установява, че реално са съкратени 5 щатни бройки, като в този случай работодателят е длъжен да извърши подбор, какъвто в случая, дори и да се приеме, че е извършен, то същия е незаконосъобразен, тъй като не е извършен съобразно критериите, заложени в чл. 329 от КТ - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, а като единствен критерий е преценявано наличието, респективно липсата на основания за закрила по реда на чл. 333 от КТ – уведомително писмо изх. № 10439 / 13. 12. 2012 г. в трудовото досие на ищеца.  Освен това по делото не става ясно между кои служители е извършен така наречения подбор.

  Предвид изложеното, съдът счита, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и издадената Заповед № 99 / 14. 01. 2013 г. на Кмета на Община С.  следва да бъде отменена.

Поради основателността на основния иск за признаване уволнението за незаконно, следва да се уважат акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение.

Правоотношението между страните е прекратено считано от 14. 01. 2013 г. Следователно, ищецът е останал без работа за периода 14. 01. 2013г. – до датата на последното съдебно заседание – 15. 04. 2013 г., поради незаконно уволнение и  затова това му се дължи обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение на работника за три месеца. Ищецът е представил доказателства по делото, а и ответника не оспорва обстоятелството, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е работил по трудов договор, което е релевантно за основателността на искането за обезщетение. Обезщетението по чл. 225 КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение. Няма спор между страните, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 313.00 лв. месечно, поради което дължимото обезщетение е в размер на 939.00 лева. Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 05. 02. 2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски, но по делото не са представени доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция. 

На основание чл.359 от КТ, производството по трудови спорове е безплатно за работниците и служителите, но при уважаване на предявените от тях искове, държавната такса и разноските по производството се заплащат от работодателя. Същия следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 150.00 лева – ДТ по трите обективно съединени иска / по 50.00 лева за исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 50.00 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3  от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Р.Р.Г. с ЕГН ********** и ОТМЕНЯ  Заповед  № 99 / 14. 01. 2013 г. на Кмета на Община С., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение помежду им.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Р.Г. с ЕГН ********** на длъжността - “пазач, невъоръжена охрана” – трансформирана след съкращаването на щата в длъжност “портиер”.

 

ОСЪЖДА Община С. с ЕИК . да заплати на Р.Р.Г. с ЕГН **********, обезщетение поради незаконно уволнение и оставането му без работа за времето от 14. 01. 2013г. – 15. 04. 2013 г. в размер на 939.00 / деветстотин тридесет и девет / лева, заедно със законната лихва, считано от 05. 02. 2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Община С. с ЕИК . да заплати по сметката на СРС сумата от сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева - разноски по производството.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му, пред Силистренски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: