Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 964
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1848/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от Д.Г.Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-
1030- 013090 от 24.01.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Пловдив, с което на Д.Г.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 178д ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа
страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че мястото, на което е паркирал управляваното от него
МПС на процесната дата, по никакъв начин не е било обозначено като инвалидно.
Изтъква се, че мястото не е обозначено със знак „Д21“, съобразно изискванията
на Наредба № 18 от 23.07.2001г., липсва и съответна маркировка с характерен син
цвят. Поддържа, че на цялата територия на паркинга на търговки магазин „Билла“,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 221, не е поставен знак
„Д21“. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа така депозираната
жалба. Излага становище по същество на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на
26.02.2020г., а жалбата е входирана на 02.03.2020г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок
от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за
нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен
му е и е подписан лично от Г..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 28.12.2019г.,
на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 24.01.2020г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на 28.12.2019г., около 11.45ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил марка и модел „Киа
Соренто”, рег. № *****. С управлявания автомобил, жалбоподателят навлязъл на
паркинга на търговски магазин „Билла“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 221 и потърсил подходящо място, на което да паркира.
Жалбоподателят набелязал свободно място и осъществил съответните маневри, с
които паркирал посоченото МПС. Паркомястото не било обозначено със знак „Д21“,
липсвала и съответна синя маркировка, придружена с ясна стилизация на инвалидна
количка. Върху самото паркомясто имало единствено остатъци от маркировка, чиято
стилизация напомняла на инвалидна количка. Жалбоподателят бил в автомобила със
своята съпруга А.Г., тяхната дъщеря и друго, неустановено по делото лице. След
като автомобилът бил паркиран, жалбоподателят, съпругата му и неустановеното
лице го напуснали и влезли в магазин „Билла“. В самия автомобил останала дъщерята
на жалбоподателя. Малко след това, на място пристигнал св. П., който преценил,
че жалбоподателят е паркирал на място, обособено за инвалиди, без автомобилът
да е обозначен със съответен стикер. Предвид това, П. съставил АУАН бл. №
121820 от 28.12.2019г. Посоченият АУАН бил предявен на жалбоподателя, като
последният се запознал със съдържанието му и го подписал лично. Така
описаната фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на св. П.
(л. 22- гръб), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си,
обективирани в АУАН. Ключови за пълното, всестранно и обективно изясняване на
релевантните по делото обстоятелства са и показанията на св. Г. ( л.23). Изложената от свидетелите информация е обективна,
логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в
цялост изложеното от тях. В подкрепа на описаната по- горе фактическа
обстановка са приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН
бл. № 121820 от 28.12.2019г., Заповед рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита за нужно да подложи на детайлно обсъждане
обстоятелството дали на паркинга на търговски магазин „Билла“ в гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“, паркомястото на което е паркирал жалбоподателят е било обозначено
със знак „Д21“. Според настоящия съдебен състав, отговорът на този въпрос е
отрицателен. Запитан изрично в ОСЗ, проведено на 02.06.2020г., актосъставителят
посочи, че няма спомен досежно това обстоятелство, поради което в тази си част
показанията му не носят релевантна за делото информация. Същевременно обаче,
св. Г. бе категорична, че паркомястото на магазин „Билла“, върху което е
паркирал жалбоподателят не е обозначено със съответен знак („Това място, където беше спрял съпругът ми
нямаше знак“). В тази връзка, свидетелката посочва, че върху мястото не е
била нанесена и ясна маркировка ( с характерен син цвят), обособяваща го като
паркомясто, което следа да бъде ползвано от лица с увреждания. Макар и
свидетелката да е съпруга на жалбоподателя, то за настоящия съдебен състав не
съществува каквото и да било основание да се съмнява в правдивостта на
изложеното от нея. Нещо повече- казаното от свидетелката се потвърждава и от
приетия по делото снимков материал ( изготвен от актосъставителя П. на
процесната дата)- на фотоклиповете / л.
19 и л. 20 от съд. пр./ не се забелязва около паркомястото да е поставен знак
„Д21“.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, неправилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, паркирането е забранено на места,
определени за хора с трайни увреждания. Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци регламентира видовете пътни знаци и
другите средства за сигнализиране, с които водачите на МПС следва да съобразят
поведението си. Съгласно чл. 3 от тази наредба, пътните знаци могат да се използват
самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни сигнали и други
средства за сигнализация и организация на движението. Те се поставят в обхвата
на пътя при спазване изискванията на тази наредба, а в населените места -
съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на
генералния план за организация на движението. Съгласно чл. 120 от същата
наредба, „пътен знак Д21
"Инвалид" се използва за сигнализиране на място, предназначено за
паркиране само на пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак
"Инвалид". Пътният знак се
поставя самостоятелно“. В конкретния случай, от показанията на
разпитаните свидетели и приетия по делото снимков материал се изяснява, че на
мястото за паркиране, за което се твърди, че е предназначено за паркиране на
хора с увреждания и за паркирането върху което жалбоподателят е санкциониран,
няма поставен пътен знак „Д21“. Употребеното в чл. 120, изр. „последно“
словесно съчетание- „пътният знак се поставя самостоятелно“, налага
разбирането, че за водачите на МПС се създава задължение да не паркират върху
съответното обособено място, единствено в случай, че то е обозначено като
инвалидно с пътен знак „Д21“. Тоест, след като мястото не е надлежно обособено
като такова за ползване от лица с призната степен на инвалидност ( чрез
поставянето на знак „Д21“), то за жалбоподателя не е съществувала забрана за
паркиране върху него- при липса на знак, то мястото може да бъде ползвано за
паркиране от всяко едно лице, без оглед на това дали МПС, което управлява, обслужва
лице с трайни увреждания)
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи и следното: Наредба № 4 от 2009 г.
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания и по-точно чл. 22 от нея, указва следното: местата за паркиране на
автомобили на хора с увреждания се
обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в съответствие с Наредба №
18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с
международния символ за достъпност (светло синя маркировка със знак за
инвалидна количка). Тоест, дори и при хипотезата на Наредба № 4 от 2009г.,
надлежното обособяване на паркомястото като такова, което следва да бъде ползвано
от инвалиди, изисква задължителното
поставяне на пътен знак „Д21“ и в допълнение към него съответната
стилизация на пътната маркировка. Всъщност, от показанията на св. Г. се
установи, че освен пътен знак „Д21“, то процесното паркомясто не е обозначено и
с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Единствената графична
стилизация, която би мога да бъде оприличена върху мястото, е неясен остатък от контурите на изобразена инвалидна количка.
Съобразно
гореизложеното и доколкото се изясни, че жалбоподателят не е извършил вмененото
му нарушение, то атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено в своята цялост.
Разноски
не са претендирани, предвид което съдът не дължи и по- нататъшно обсъждане на
този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1030- 013090 от
24.01.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на Д.Г.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 98,
ал. 2, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 178д ЗДвП, му е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с
оригинала!
Т. К.