Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………….
гр. София, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д.
№ 446 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2401/08.12.2020 г.,
подадена от длъжника И.Л.Д. срещу постановление с изх. № 1885/19.11.2020 г., с
което ЧСИ П.М., с рег. № 845 от
РКЧСИ, е отказал да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително
дело № 20108450400432 по описа на ЧСИ П.М..
Жалбоподателите сочи, че длъжникът
по изп.д. № 20108450400432
– Г.Й.И., починал през 2011 г., му е бил братовчед. Жалбоподателят направил опит
да се снабди с удостоверение за наследници от кметството на с. Искрец, но му
било отговорено, че такова не може да му бъде издадено. И.Л.Д. поискал от ЧСИ П.М.
да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с акт,
който да подлежи на обжалване. Поискал и да му бъдат предоставени копия от
материалите по изпълнителното дело, но такива не му били предоставени, поради
което и Д. бил затруднен да разбере какви действия са предприемани. Моли, да
бъде отменено обжалваното определение.
Взискателят „Ф.И.А.“ ЕООД счита, че жалбата е изцяло неоснователна.
Сочи, че е невярно твърдението на жалбоподателя, че по изпълнителното дело не
са предприемани изпълнителни действия и подробно описва такива в периода от 2010 г. до 2019 г.
Моли, жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал.
3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага
съображения, че делото не е перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
тъй като няма изтекъл период от две години, през който взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните
доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Производство по изпълнително дело № 20108450400432 по описа на ЧСИ П.М., с рег. № 845 в РКЧСИ, с район на действие СГС,
е образувано по молба с вх. № 02317/17.09.2010 г. на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД срещу длъжника Г.Й.И., с ЕГН: **********, въз основа на изпълнителен лист от
15.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 18/2010 г. по описа на Районен съд – Своге,
с който Г.Й.И. е осъден да заплати на „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, сумата от 2 463.28 лева – главница по договор за
индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки от 25.10.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.01.2010 г. до изплащане на вземането, сумата
от 292.73 лева – лихва за периода от 27.05.2009 г. до 13.01.2010 г., както и
сумата от 305.12 лева – разноски по делото.
По изпълнителното дело са извършени
множество справки (в НАП, Агенция по вписванията и др.), а на 30.09.2010 г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 25.05.2011 г., Г.Й.И. е починал.
На 30.05.2012 г., взискателят е
направил искане по изпълнителното дело да бъде насрочен опис на движими вещи.
В отговор на искане от ЧСИ, по
делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № 081/14.06.2012 г.,
издадено от Кметство Искрец, община Своге, обл. Софийска (л. 29 от изп.дело),
от което е видно, че единствени наследници по закон на Г.Й.И., с ЕГН: **********, са Х.И.Х.(чичо),
Г.И.Х.(леля) и И.Л.Д. (син на Р.С.В.– леля, починала на 12.06.1975 г.).
С постановление от 25.09.2012 г., Х.И.Х., Г.И.Х.и И.Л.Д. са
конституирани като длъжници по изпълнителното дело.
На 08.01.2013 г., „Ф.И.А.“ ЕООД е депозирало молба по изпълнителното дело,
ведно с която е представило Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
29.09.2012 г., с който „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД му е прехвърлила вземанията,
принудително събирани по изп. дело и е направило искане да бъде конституиран,
като взискател по делото.
С постановление от 08.01.2013 г., „Ф.И.А.“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело.
На 23.05.2013 г., взискателят „Ф.И.А.“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ да бъдат
направени справки за трудов договор и осигуровки на И.Л.Д., каквито ЧСИ е
постановил да бъдат направени.
На 09.05.2014 г., взискателят е
депозирал молба да се направят нови справки за имуществото на И.Л.Д., както и е направил
искане да бъде насрочен опис на движимите вещи в дома на И.Л.Д..
На 25.06.2014 г.,
взискателят е депозирал нова молба да се направят нови справки за
регистрираните трудови договори И.Л.Д., както и да се направи справка, дали е държавен служител.
В отговор на искане от ЧСИ, по делото са постъпили справки от НАП и с
молба от 22.06.2015 г., взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
възнаграждението на И.Л.Д., получавано от „********.
На 14.08.2015 г., взискателят е поискал да бъде извършена нова справка.
С молба от 15.02.2017 г., взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки, открити на името на И.Л.Д.
в „ОББ“ АД.
С молба от 22.05.2018 г., взискателят е поискал да се извършат нови
справки, да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на И.Л.Д., както
и да бъде извършен опис на движимите вещи, които се намират в дома му.
С молба от 23.04.2019 г., взискателят е поискал да се извършат нови
справки, да бъде наложен запор върху банковите сметки, открити на името на И.Л.Д.,
да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на И.Л.Д., да се
впише възбрана върху поземлени имоти, намиращи се в с. Добърчин, както и да
бъде извършен опис на движимите вещи, които се намират в дома на Д..
На 26.06.2019 г., взискателят отново е депозирал молба по
изпълнителното дело, да бъде наложен запор върху банковите сметки, открити на
името на И.Л.Д., да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И.Л.Д., както и да
бъде извършен опис на движимите вещи, които се намират в дома на Д..
На 25.02.2020 г., взискателят отново е депозирал молба да се извърши
опис на движимите вещи, които се намират в дома на И.Л.Д..
На 25.08.2020 г. на И.Л.Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена от него на 08.09.2020 г.
С молба от 17.09.2020 г., И.Л.Д. е направил искане изпълнителното дело
да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С постановление № 1618/29.09.2020 г., ЧСИ е оставил без уважение
искането за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, поради това, че няма изтекъл период от 2 години, през който
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Постановлението от 29.09.2020 г. е било връчено на И.Л.Д., на
13.10.2020 г.
На 29.10.2020 г., И.Л.Д. е депозирал заявление, с което отново е
направил искане за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство постановление с изх. № 1885/19.11.2020 г., ЧСИ П.М., е приел, че не са налице
основания за прекратяване.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното
изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Жалбата въз основа на
която е образувано настоящото производство е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК
срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу акт на съдебния
изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност. Поради това,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Следователно, за да е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят по
изпълнителното дело следва да не е поискал извършване на изпълнителни действия
за период от 2 години.
В случая, 2-годишният срок е бил прекъснат с молбата на
първоначалния взискател от 30.05.2012 г. (която е подадена преди изтичане на 2
години след образуване на изпълнителното дело).
Молбата от 08.01.2013 г. на „Ф.И.А.“ ЕООД с искане за конституирането му като взискател по делото,
също прекъсва 2-годишния срок, тъй като с тази молба е
реализирано едно от действията, което представлява изпълнителен способ по смисъла
на мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС –
искане за присъединяване на взискател. След настъпилото правоприемство, с искането
му за конституиране като взискателя, носителят на вземанията ясно
е посочил, че е заинтересован да води изпълнителното дело. Поради това и
срокът, в който бездействието на взискателя има значение за прекратяване на
делото, се прекъсва.
След конституирането му като взискател по делото, „Ф.И.А.“ ЕООД периодично е правил
искания за извършването на изпълнителни действия с отделни молби, периодът между
които е бил по-кратък от две години - 09.05.2014 г., 22.06.2015 г.,
15.02.2017 г., 22.05.2018 г., 23.04.2019 г.,
26.06.2019 г., 25.02.2020 г. Следва да се посочи също
така, че реакцията на съдебния изпълнител на молбите на взискателя е
ирелевантна за теченето на срока, тъй като законът свързва прекратяването на
изпълнителното дело с бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител.
Последният изпълнява публични функции и взискателят не може пряко да влияе
върху момента, в който изпълнителят ще реагира на неговото искане. Именно
поради това за закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) относими са единствено
действията на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Смисълът на разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до
прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще
продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят
не е изгубил интерес, което в случая не се установява - видно от описаните
молби на взискателя.
Както беше посочено, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки,
обаче, че изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело №
2/2013 ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по
себе си, нито до погасяване на
вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов
изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Ако длъжникът счита, че
вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той разполага с
възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от
изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на
вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането.
Доводите, изложени в подадената жалба, че жалбоподателят
не е успял да се снабди с
удостоверение за наследници от кметството на с. Искрец, както и че ЧСИ не му е
предоставил копие от изпълнителното дело са извън предмета на проверката, която е
допустимо да извършва съда съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК, с оглед на което съдът
изобщо не следва да се произнася по тях. Следва, обаче, да се посочи, че по
делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № 081/14.06.2012 г.,
издадено от Кметство Искрец, община Своге, обл. Софийска (л. 29 от изп.дело), в
което е посочено, че И.Л.Д. е наследник по закон Г.Й.И., с оглед на което и жалбоподателят е
бил конституиран като длъжник по изпълнителното дело.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2401/08.12.2020 г., подадена от длъжника И.Л.Д.
срещу постановление с изх. № 1885/19.11.2020 г., с което ЧСИ П.М., с рег. № 845 от РКЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.