Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 467
16.01.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА
ДИНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
при
секретаря Зорница Делчева
и с
участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ДИНКОВА КАН дело № 461 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР - Стара Загора против Решение № 539 от 21.10.2019г.,
постановено по АНД № 2438/ 2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ №19-1228-001755 от 08.08.2019 г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора. В жалбата се
твърди материална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт с искане да бъде
отменен и вместо него да се постанови съдебно решение за потвърждаване на
наказателното постановление. Доводите на касатора се свеждат до факта, че към
момента на паркиране на пътното превозно средство водачът не притежава валидна
карта по смисъла на чл. 99а ал.1 от ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба – Д.И.С., не
се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата. Предлага
съдебното решение да бъде отменено и да се постанови друго за потвърждаване на
наказателното постановление с доводи, че решението на ТЕЛК е основание за
издаване на карта по чл.99а ал.1 от ЗДвП, но само лице, което я притежава има
право да паркира на местата, определени за пътни превозни средства, обслужващи
хора с трайни увреждания.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на Д.И.С. срещу Наказателно постановление № 19-1228-001755
от 08.08.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Стара Загора, с което на основание чл.178Д от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 200лв, за извършено нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на наказателното
постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че на 16.07.2019г. около 14.00ч в град Стара Загора, на ул. „Света Троица“ №79,
Д.И.С. е паркирал собствения си лек автомобил *** с рег. №*** на място, определено за ППС, обслужващо
хора с трайни увреждания, без да има това право. Паркомястото е обозначено с
хоризонтална пътна маркировка, синя на цвят и вертикална сигнализация с пътен
знак Д-21 и допълнителна табела. НП е било издадено въз основа на АУАН,
съставен по преписка с вх. №122800-18644/17.07.2019г. и след подадено
възражение по фиш серия GT
№40209/19г., който е бил анулиран.
За да отмени наказателното постановление Старозагорският
районен съд е приел, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – Експертно решение **** от ****. на първи състав на ТЕЛК при МБАЛ „ Проф.
Д-р Стоян Киркович“ – АД Стара Загора, с което се установява *******, че наказаното лице притежава
право да паркира на място, предназначено за пътно превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно.
По делото не съществува спор по фактите. Спорът
е изцяло правен и изисква да бъде даден отговор на въпроса от кое правно
събитие възниква правото да се ползва за паркиране място, определено за пътни
превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.
Съгласно административно-наказателната
разпоредба на чл. 178д от ЗДвП, посочена като основание за налагане на
административно наказание на ответника по касация, се наказва с глоба в размер
на 200лв лице, което без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Нормата не
визира като обективен елемент на състава притежаване на карта по чл.99а, ал.1
от ЗДвП. Административно - наказателния състав на чл.178д от ЗДвП визира
поведение, което противоречи на забраната на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП –
паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
Законодателя не е посочил, че местата са за хора, притежаващи карта за
паркиране по чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Правните изводи на АНО са основани на
изолираното тълкуване на чл.99а, ал.1 от ЗДвП и по –конкретно от наименованието
на официалния, свидетелстващ документ, който кмета на общината е компетентен да
издаде, а именно – карта за паркиране на места, определени за превозните
средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при
паркиране. Картата за паркиране е официален документ от значение за упражняване
на правото, посочено и охранявано от забраната, въведена с чл.98, ал.2 от ЗДвП
и чл. 178д от същия закон. Статутът на лице с увреждане обаче се признава от
органите на медицинската експертиза, включително по аргумент от определението
на §1, т.64 от ДР на ЗДвП, който препраща към определенията на Закона за хората
с увреждания. Обособяване на паркоместа за хората с увреждания е задължение,
което удовлетворява правото на тези лица на достъпна градска среда, а съществуването
на правото тези лица да паркират на обособените и обозначени места не зависи от
притежаването на картата по чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Този документ е свидетелство,
че притежателят му има право да паркира на специалните места за хора с
увреждания, но същото значение има и
Решението на ТЕЛК, който е документ и с конститутивно действие. От
влизане в сила на решението на органите на медицинската експертиза лицето
притежава правата на хора с увреждания, уредени от ЗДвП. Следва само за яснота
да се каже, че цитираните по-горе разпоредби подлежат на стриктно тълкуване в
полза на хората с увреждания, поради което при представено експертно решение на
ТЕЛК, удостоверяващо съществуването на упражненото право и при липса на
санкционна норма, която да въздига в състав на административно нарушение
паркирането без притежаване на карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, следва правния
извод за отсъствие на основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на ответника по касация. Поначало наказателните разпоредби не
подлежат на разширително тълкуване и не може да се приеме, че липсата на
валидна карта за паркиране към датата на нарушението е факт от състава на
чл.178д от ЗДвП. Административно-наказателната разпоредба визира отсъствие на
право, което е лично и се поражда не от издаването на свидетелстващия документ
по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, а от влизане в сила на решение на ТЕЛК, с което е
призната вид и степен на увреждане 50 или над 50 на сто по аргумент от §1 т.2
от ДР на ЗХУ. Ако законодателят е искал да постави упражняването на правото в
зависимост от притежаването на картата по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, то в
административно наказателната разпоредба на чл.178д от ЗДвП следваше да е
вписано, че отговорност възниква за лицето, което не притежава този документ.
Вместо това законът въздига в съставомерен елемент отрицателния факт на непритежаване
на правото да се паркира на място, предназначено за хора с увреждания.
Стриктното тълкуване на закона не позволява друг правен извод освен възприетия
от РС Стара Загора, а именно, че за да се
паркира на място, предназначено за превозни средства на хора с
увреждания, превозното средство следва да се ползва от лице с трайни
увреждания, какъвто е и настоящия случай. В случая няма извършено нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което поведението на ответника по касация не осъществява
състава на чл.178д от ЗДвП и неправилно АНО е приел, че същото е виновно и
противоправно.
Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност
на Наказателно
постановление № 19-1228-001755 от 08.08.2019 г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора и го е отменил,
районният съд е приложил правилно материалния закон,
поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната
му.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 539 от 21.10.2019г., постановено по АНД № 2438/ 2019 г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.