РЕШЕНИЕ
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 1/2023 г. по
описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството е по реда на чл.6Зв от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр.Ловеч против Решение №
120/09.11.2022 г., постановено по НАХД № 300/2022 г. по описа на Районен съд
гр.Троян, с което е отменено НП № 11-2200032 от 28.07.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Ловеч, с което на
касационния ответник "Боники" ЕООД, БИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с.Черни Осъм, област Ловеч, ул."Васил Радев" № 11,
представлявано от управителя Б.Н.П., е наложена на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.413, ал.2 от КТ „имуществена санкция" в размер на 1500 лева,
за нарушение на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че районният съд е постановил
решението без да извърши задълбочен анализ на всички доказателства по делото и
след неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 година. Сочи, че въпреки възприетата като установена
фактическа обстановка, изложена в обжалваното НП, то последното е било отменено с мотива, че
деянието се явява несъставомерно от обективна страна. Изтъква, че е неправилен
извода на съда за това, че кухнята на обекта е помещение, което не може да бъде
квалифицирано като производствено звено на предприятието. Позовава се в тази
връзка на дадената в разпоредбата на §1, т.2 от ДР на КТ дефиниция на „предприятие",
анализирайки смисъла й. На следващо място, в касационната жалба се оспорва като
неправилен извода на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота
на описанието на извършеното нарушение. Изложени са подробни доводи в този
смисъл. В заключение в касационната жалба се сочи, че състава при PC Троян, постановил оспорваното решение създава
противоречива съдебна практика, като се позовава на друго решение на същия
състав по идентичен казус, където съдът е потвърдил наказателното постановление
и съответно решението на районния съд е било потвърдено от АдмС Ловеч. Иска се
отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, от които 100 лева за
представителство пред PC Троян
и 100 лева пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация -
"Боники" ЕООД, редовно призовани, се представлява от процесуалния си
представител адвокат Б.Д., който оспорва касационната жалба и моли за
оставянето й без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение. Счита
решението на PC Троян за правилно и
подробно мотивирано. Счита, че Наредбата, която регулира трудови правоотношения
не може да създава права и задължения за субекти, които са извън тези
правоотношения, какъвто е и обсъждания случай. Изтъква съображения за това, че
целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6 от Наредбата не е ясно, поради което
се нуждае от тълкуване. Твърди, че завареното в кухнята на ресторанта лице В.не
е било в трудовоправни отношения с дружеството и не е бил длъжен да възприеме
въведените там правила за здравословни и безопасни условия на труд. Пледира
решението на PC Троян да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Ловеч намира касационната жалба за неоснователна и счита, че
следва да бъде оставена без уважение. Изтъква, че решението на първата
инстанция е валидно, допустимо и правилно, като изцяло споделя мотивите на съда
за несъставомерност на деянието, за което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Според прокурора,
лицето е било установено в помещение, което не може да се определи като
„производствено, звено на предприятие" и затова липсва извършено
административно нарушение.
Административен съд гр. Ловеч, първи касационен състав, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното :
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.6Зв от ЗАНН, административният съд разглежда
касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава
XII от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
За да постанови оспореното
съдебно решение, първоинстанционният съдът е събрал необходимите доказателства
при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е
установил фактическата обстановка, като е извел и фактите, по които страните не
спорят. Относно приложението на процесуалния закон е намерил, че АУАН и НП са
съставени от лица, компетентни да сторят това, като при проведеното
административнонаказателно производство са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е също така, че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
както и че са били надлежно връчени.
По приложението на
материалния закон е изложил аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктаж се дължи,
както на работещите в предприятието, така и на всички други лица, които ще
посещават производствени звена на предприятието, т.е. лица, които не полагат
труд за дружеството, но по някаква друга причина посещават неговите
производствени звена. Приел е за безспорно установено, че санкционираното
дружество е имало качеството на „работодател" по смисъла на § 1, т.2 от ДР
на ЗЗБУТ, която препраща към дефиницията дадена в разпоредбата на § 1, т.1 от
ДР на КТ, както и че завареното в кухнята на ресторанта лице В.С.В.не е бил в
трудовоправни отношения с „Боники" ЕООД.
Едновременно с това,
първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна не е осъществен състава
на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като в описанието на нарушението в
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП никъде не е било
посочено, че кухнята на ресторант „Витраж", където е бил установен
свидетелят В.е производствено звено на предприятието. С оглед на това районният
съдът е достигнал до извода, че не са били осъществени в кумулативна даденост
всички признаци от обективната страна на състава на нарушението, поради което
неправилно е била ангажирана административнонаказателаната отговорност на
„Боники" ЕООД. Предвид на тези съображения, първоинстанционният съд е
отменил НП № 11-2200032 от 28.07.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Ловеч.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че решението на въззивния съд е неправилно и вътрешно
противоречиво.
Като е приел за доказани и
възприемайки изцяло съставомерните по случая факти, отразени в обжалваното НП,
съставът на въззивния съд го е отменил, поради причина, че в обстоятелствената
му част липсва отбелязване, че кухнята, където е бил заварено лицето В.В.представлява
производствено звено от предприятието стопанисвано от „Боники" ЕООД, а
именно: ресторант „Витраж". На практика, така мотивирано решението
означава, че въззивният съд е приел, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, макар и това да не е изрично отбелязано в решението. Липсват мотиви
обаче, по какъв начин неотбелязването, че кухнята представлява производствено
звено на ресторанта, се е отразило върху правото на защита на жалбоподателя и
защо съдът е приел, че това е съществено процесуално нарушение при издаването
на НП.
От друга страна, във
въззивното решение е посочено, че деянието отразено в обжалваното НП не съдържа
всички обективни признаци на административното нарушение по чл.11, ал.1, т.6 от
Наредба № РД-07- 2/16.12.2009 г. и по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради което се
явява несъставомерно от обективна страна, т.е. така мотивирайки се въззивният
съд е приел, че не е извършено деяние, което да осъществява състав на
административно нарушение.
Настоящият съдебен състав
не споделя изводите на въззивната инстанция в тези насоки.
Накратко фактите, описани в
НП № 11-2200032 от 28.07.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр.Ловеч, по които няма спор:
На 15.03.2022 г. длъжностни
лица към Дирекция „Инспекция по труда" гр.Ловеч извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект ресторант „Витраж", намиращ се в
гр.Троян, ул.„Васил Левски" № 12, стопанисван от „Боники" ЕООД -
с.Черни Осъм. При проверката на работните места в обект, в кухненския блок на
ресторанта било заварено лицето Васил Симеонов Василев. Последният
собственоръчно попълнил декларация /л.13 от въззив.дело/, в която посочил, че
на частни начала извършва в кухненския блок ВиК ремонти и не е в трудови
правоотношения с „Боники" ЕООД.
При последвалата на 18.03.2022 г. документална
проверка било установено, че „Боники" ЕООД не са представили книга за
провеждане на първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа. В
частност за лицето В.С.В.не са били представени доказателства, че е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Всички тези действия на
проверяващите органи са били обективирани в съставените от тях протоколи за
оглед изх.№ 11-С-19-28/15.03.2022 г. и изх.№ 11-С-19-28 от 18.03.2022 година.
Липсата на извършен
инструктаж на В.В.за датата на присъствието му в предприятието на „Боники"
ЕООД дало основание за съставянето на АУАН № 11-2200032 от 13.05.2022 г. от гл.
инспектор Катя Петрова, а административното нарушение, за което е повдиганото с
него обвинение, е квалифицирано като такова по чл. 11, ал.1, т.6 от Наредба №
РД- 07-2/16.12.2009 година.
Въз основа на така
съставеният АУАН, при липсата и на възражение срещу него, директорът на
Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч издал НП №
11-2200032/28.07.2022 г., оспорено пред PC Троян и отменено от съдебния състав, разгледал
жалбата.
Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07- 2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ : „Работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на - т.6 -
„всички други лица, които ще посещават производствени звена на
предприятието".
|
|
За да е налице нарушение на
тази разпоредба и да се осъществи състава на чл.413, ал.2 от КТ, според която
норма „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лева", е необходимо да са изпълнени следните две
условия : 1. Лицето, срещу което се повдига обвинение по текста на чл.413, ал.2
от КТ да има качеството на работодател, по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ.
Но не работодател на лицето, посетило или което ще посети производствени звена
на предприятието, а просто качеството "работодател". Това разбира се
важи само и единствено по отношение на нарушението по чл.11, ал.1, т.1-6 от
Наредбата. Във всички останали случаи трябва да се изследва дали е налице
трудово правоотношение между проверяваното от ИТ лице/дружество и
лицето/лицата, спрямо които следва да се проведе или да е проведен инструктаж и
2. Да е налице посещение в предприятието от лице, попадащо в категорията на
описаните в чл.11, ал.1, т.1-6 от Наредбата и спрямо това лице/лица да не е
извършен инструктаж.
От събраните по делото
доказателства, в настоящият случай и двете условия при извършената на
15.03.2022 г. от длъжностните лица при Дирекция „Инспекция по труда" -
гр.Ловеч проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на
„Боники" ЕООД, в обект ресторант „Витраж", намиращ се в гр.Троян,
ул.„Васил Левски" № 12, са били налице. В предприятието служителите на ДИТ
са установили лице, което е външно за предприятието, като на това лице не е бил
извършен инструктаж, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6 от
Наредбата, и за което между страните няма спор. Няма спор и че „Боники"
ЕООД има качеството на работодател и се явява лицето по Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г., което следва да изпълнява всички правила и изисквания,
разписани в нея, сред които и тези за извършване на видовете инструктаж. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че от обективна страна са налице всички
признаци от състава на нарушението по чл.11, ал.1, т.6 от Наредбата.
Касационната инстанция не
споделя извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение
(макар и да не е формулиран по този начин в оспорваното решение) за това, че в
обстоятелствената част на НП не е изрично посочено, че кухненския блок, където
е било заварено лицето В.В.е производствено звено на предприятието. В
нормативната уредба липсва конкретна легална дефиниция на понятието
„производствено звено". Същото обаче може да извлече от дефиницията за
„Предприятие", дадена в разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на КТ, към която
препраща нормата на § 1, т.2в от ДР на специалния в случая Закон за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), а именно: „Предприятие"
е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение,
обект и други подобни, където се полага наемен труд. Видно от тази дефиниция,
за предприятие се счита всеки обект, където се полага наемен труд. Респективно,
всяко едно предприятие може да се състои от едно или няколко обособени
производствени звена. Такова е и едно от значенията на думата „звено",
съгласно Българският тълковен речник: относително самостоятелна част на машина,
на производствена линия. В случая като предприятие се явява целият ресторант
„Витраж", стопанисван от касационния ответник и ноторно известно е, както
и житейски логично е кухненския блок на един ресторант да е основно
производствено звено, част от цялото предприятие. Ето защо, настоящият съдебен
състав счита, че след като в обстоятелствената част на наказателното
постановление е посочено, че
лицето В.В.е бил заварен да извършва ВиК ремонти в кухненския блок на ресторанта, но не е
било изрично отразено, че кухненският блок представлява производствено звено,
то правото на защита на наказаното лице по никакъв начин не е било нарушено в
степен, че да не може да разбере какво нарушение му е вменено, мястото и
начина, по който наказващият орган е приел, че е извършено. В този смисъл, при
словесното изписване в обстоятелствената част на НП на нарушението на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. са посочени
всичките му съставомерни признаци, както и обстоятелствата, при които е било
извършено.
С оглед на тези
съображения, касационната инстанция намира, че правилно и обосновано е
ангажирана отговорността на дружеството за допуснатото от него нарушение на
изискванията на чл.11, ал.1, т.6 от Наредбата, съответно то е санкционирано по
реда на чл.413, ал.2 от КТ, тъй като това нарушение е вид неизпълнение на
задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. В тази връзка, категорично не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на касационния ответник относно тълкуването,
характера и систематичното място на нормата на чл.11, ал.1, т.6 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 1
визира целите и обхвата на Наредбата, а именно: определяне условията и редът за
провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа и се
прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност
или се провежда обучение, съгласно чл.2, ал.1 и 2 от ЗЗБУТ. Безспорно е, че на
инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд подлежат всички лица
заети по трудово правоотношение. В нормата на чл.11, ал.1, т.1-6 от Наредбата
са посочени изключенията от изискването за инструктаж на заети по трудови
правоотношения лица, но това не означава, че систематичното й място не следва
да е в Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Като подзаконов нормативен акт по
приложението на ЗЗБУТ Наредбата е част от законодателството уреждащо
изключително важният и значим въпрос при полагането на наемен труд, а именно :
гарантиране здравето и безопасността на работниците и служителите. Поради това
и в случаите, когато на мястото, където те полагат наемен труд, по някаква
причина е необходимо да бъдат допуснати лица, които не са в трудови
правоотношения с работодателя, то тези лица също е необходимо да бъдат
инструктирани, тъй като в противен случай с действията си тези лица могат да
доведат до застрашаване освен на собственото си здраве и безопасност, то и до
тези на наетите по трудово правоотношение лица. Необходимостта от инструктаж е
изискване към работодателя и негова е отговорността за спазване на наредбата.
Поради това и законодателно не е оправдано отговорността на работодателя за
допускане до предприятия и места, където се осъществява трудова дейност на
лица, които не са в трудови правоотношения с него, да се урежда с отделен
нормативен акт.
Административният съд
счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили
производството по установяване на нарушението и налагане на административното
наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Така издаденото от директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
гр.Ловеч НП № 11-2200032 от 28.07.2022 г.
е законосъобразно и като такова то следва да се потвърди.
Подхождайки противно на
тези доводи, с отмяната на санкционния акт, Районен съд гр.Троян е постановил
неправилен съдебен акт, който по изложените по-горе съображения подлежи на
отмяна.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е
своевременно поискано, както пред настоящата, така и пред първата инстанция.
Ангажираният юрисконсулт Д. е осъществил пред въззивната инстанция в пълна
степен процесуално представителство - явил се и участвал в откритото съдебно
заседание пред районния съд, ангажирал е и становище по същество, като е
представил и писмени бележки. При това положение, за участието на юрисконсулт
при разглеждането на делото пред първата инстанция следва на ДИТ Ловеч да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Пред настоящата
инстанция юрисконсулта е изготвил касационната жалба, но не е участвал в
откритото с.з. по делото, поради което на ДИТ Ловеч следва да се присъди
минималния размер на възнаграждението в размер на 80 лева. Или общо
„Боники" ЕООД - с.Черни Осъм следва да бъде осъдено да заплати на ДИТ
Ловеч сумата от 180 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
изр.1-во, предл.2-ро от АПК, във връзка с чл.6Зв от ЗАНН и чл. 143 от АПК, във връзка с чл.6Зд, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН, Ловешки административен съд,
първи касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 120 от 09.11.2022 г., постановено
по а.н.д. № 300/2022 г. по описа на Районен съд гр.Троян, с което е отменено,
като неправилно и незаконосъобразно НП № 11-2200032 от 28.07.2022 г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Ловеч.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 11-2200032 от 28.07.2022 г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр.Ловеч, с
|
i j |
което
на "БОНИКИ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Черни Осъм, област Ловеч, ул. "Васил
Радев" № 11, представлявано от управителя Б.Н.П., е наложено на основание чл.416, ал.5, във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА "БОНИКИ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с.Черни Осъм, област Ловеч, ул.
"Васил Радев" № 11, представлявано от управителя Б.Н.П. да заплати на
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" - гр.Ловеч, представлявана от директора,
сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. №
300/2022 г. на PC Троян и по к.а.н.дело №
1 по описа за 2023 г. на Административен съд гр.Ловеч.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: