Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10018/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.Л.И., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 26000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 29.09.2013 г., вследствие на което е
починала Б..Т.А. – баба на ищеца. Претендира законната лихва и направените по
делото разноски.
Ищецът
твърди, че при произшествието, осъществило се на 29.09.2013 г. по вина на лице,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на Б..Т.А. – негова баба.
От загубата е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
По делото е
прието за безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 29.09.2013 г. на път ПП І-3/гр.Плевен-гр.Русе/, км.79+666. ПП І-3 е
настъпило пътнотранспортно произшествие по следния механизъм: лек автомобил Киа
с рег.№ ********, управляван от Г. М., се движил в посока от гр. Русе – към гр.
Плевен със скорост от 135 км/ч, при разрешена в участъка – 90 км/ч и поради
загуба на контрол върху автомобила навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил насрещно движещият се в собствената си лента за движение автомобил
„Фолксваген“, управляван от В.И.. В следствие на удара починала Б..Т.А. –
пътник в лекия автомобил „Фолксваген“. Причина за настъпване на произшествието
са субективните действия на водача на лек автомобил „Киа“, който е управлявал
автомобила с превишена скорост и изгубил контрол върху него – нарушения на чл.21,
ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП.
Безспорно е,
че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от водача на автомобила, застрахован
при ответника, при което е починала Б..Т.А.. От удостоверение за родствени
връзки (л.8) се установява, че починалата е баба на ищеца.
Спорен по
делото е и въпросът явява ли се ищецът материално легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба си.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите
право на обезщетение се включва по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за
действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на увреденото
лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя
съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета.
Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на
увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или
отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), така и
размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи:
увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца,
съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са
във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с
пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно –
отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на
Върховния съд извежда, че обезщетение се присъжда при наличие на трайно влошени
отношения. Новият момент е, че се признава по
изключение право на обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с
които пострадалото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито
продължителни болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният
въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства, при които лица извън най-близкия
семеен кръг, придобиват „по изключение“ правото да бъдат обезщетени. Бабата и дядото
са сред най-близките родственици – от втора степен по права линия. Обичайно за
българското общество е дори и след напускане на общото семейство (формално
включващо родители и деца до 18-годишна възраст) и създаване на собствени
семейства, родителите да продължават да поддържат близки отношения със
семейството на децата си и да помагат активно в отглеждането на внуците. Ако
това обичайно за обществото ни положение се приемаше от законодателя, съответно
– ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна практика), за достатъчно, за
да обоснове понесени вреди от такова естество, които е справедливо да бъдат
обезщетени, то баба, дядо, съответно – внуци, щяха да бъдат включени в кръга
лица, за които изначално се приема, че им право на обезщетение (съпруг, деца,
родители и лицата, чиито фактически отношения ги поставят в идентично
положение). След като това не е направено, то следва да се установят такива
отношения между баба и внук, които са изключение от обичайното, което изключение
обосновава правото на обезщетение. Следва да се отбележи, че смисълът на
ограничаване на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт, не е за
целите на предпазване на имуществото на делинкванта, а е в закрила именно на
най-близките на починалия, понесли вреди от смъртта му. Това е така, защото
ако кръгът не беше ограничен, обезщетения могат да се присъдят на много
лица, страдащи от загубата – по-близки и по-далечни родственици, приятели,
съученици, съседи, които са имали някаква емоционална връзка с починалия и
изпитват страдание от загубата му. В този случай кредиторите на делинквента
биха били неограничен брой лица, а поради идентичността на вземанията,
най-близките (деца, съпруг, родители) не биха се ползвали с привилегия и биха
били поставени пред опасността да не получат обезщетение или в много ниска
степен да удовлетворят вземанията си. Именно изхождайки от принципа, че селектирането
на кръга от правоимащи да получат обезщетение при смърт е в защита на
най-близките, които нормите на справедливостта изискват да бъдат обезвредени,
съдът следва да извърши внимателен анализ на фактическите твърдения и
представените доказателства, за да обоснове извод налице ли е онова изключение,
което дава право на трети лица да получат обезщетение за неимуществени вреди.
Такова изключение би било налице между например между братя и сестри, когато са
единствените живи роднини и наследници един на друг, нямат собствени семейства
и живеят заедно в общо домакинство, между баба и дядо и внуци, когато поради
ранна смърт или отсъствие на родителите дядото и бабата са отгледали внуците
си, живеят с тях в общо домакинство и осигуряват възпитанието и образованието
им, или между приятели, които поради отчуждение от биологичните си семейства, са
в най-тясна връзка помежду си - споделят общ живот в едно домакинство и са си
единствено семейство един за друг и т.н. Примерите не могат да бъдат
изчерпателно изброени, но общият критерий за изключителност според настоящия
състав е, че тези други лица, които по изключение е справедливо да бъдат
обезщетени, в някаква степен са заместили обичайния най-близък кръг (деца,
съпруг, родители) и са били в най-близка емоционална връзка приживе с починалия
– в този случай, макар да не са дете, съпруг или родител, изключителността на
тази най-близка връзка обуславя правото им да получат обезщетение. Този извод
на съда се опира на обстоятелството, че съгласно постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, а с ТР
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази постановка не е отменена, а е разяснено, че е
възможно лица, които не са сред посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право
на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г.
и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка“ т.е. когато
„най-близките на починалия“ са други
лица, извън съпруг, деца, родители.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От
показанията на свидетеля В. П. И. и С.П.К. – майка и вуйчо на ищеца, съответно
– дъщеря и син на починалата, се установява, че починалата и ищеца са имали
много близки отношения. Видетелката И. сочи, че поради здравословни проблеми на
съпруга й - бащата на ищеца, бабата е помогнала много в отглеждането на ищеца и
брат му – в някакъв момент от детството им е ходела в дома на семейството в с.
Семерци, Търговищко, за да гледа децата, а в друг момент ищецът и брат му са
ходели в с. Крива бара, Врачанско, където бил домът на починалата – братята
вяко лято прекарвали там при баба си и дядо си, а после – като възрастни –
ищецът и брат му ходели при баба си и дядо си, когато имали нужда от помощ. В
последните шест години преди смъртта си Б. Т. живеела при дъщеря си –
свидетелката В.И., където – в същия двор били къщите на ищеца и брат му. Ищецът
се е грижил много за баба си – купил й проходилка, водел я на лекарски
прегледи. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля С.К. –
син на починалата и вуйчо на ищеца. Свидетелят К. сочи, че той има две дъщери,
които починалата също е гледала като малки, но те били омъжени, живеят на друго
място и затова за тях било по-трудно да оказват грижи на баба си. Двамата
свидетели сочат, че ищецът и брат му наричали баба си и дядо си с обръщенията
„мама Б.“ и „тате П.“. Ищецът е понесъл тежко загубата, мъчно му е дори и сега
– години след произшествието.
От така
установените факти съдът приема, че ищецът и починалата като внук и баба са
имали близки отношения на взаимна обич и уважение, подкрепа и грижа – в
детството на ищеца баба му е участвала активно в отглеждането му, грижела се е
за него и брат му, а след като Б. Т. е остаряла – ищецът като внук е полагал
грижи за нея, да й осигурява всичко необходимо за спокоен живот, да я
придружава при лекарски прегледи. Това обаче е обичайно за традициите в
българското общество и не може да се приеме за изключителен случай. Установи се
по делото, че ищецът има собствено семейство, живее в собствен дом с него и
макар домът му е да в един двор с къщата на майка му, където в последните 6
години е живеела и баба му, най-тесните семейни и емоционални връзки на
починалия са със съпругата и децата му. След като ищецът не е единствен роднина
на баба си, не е живеел с нея в едно домакинство, не е единственият й семеен
кръг, не може да се приеме, че отношенията им сочат на изключителност, годна да
мотивира извод за възникване в неговия патрумониум на право на обезщетение. Съдът
признава, че между ищецът и баба му е имало дълбока привързаност, обич и
уважение, но те са обичайни за такава близка степен на родство. Обръщението към
починалата – „мама Б.“ не сочи на заместване на майката в живота на ищеца, а
също е обичайно обръщение към баба в някой краища на България (включително в
Североизточна България). А както бе посочено по-горе, фактът, че починалата
системно е полагала грижи за внуците си – както за ищеца и брат му, така и за
внучките си (дъщерите на свидетеля С.К.) не сочи не сочи на изключителност в
обстоятелствата, тъй като в българското общество помощта на възходящите
традиционно се използва при отглеждане на децата. Този извод на съда не
означава, че ищецът не е понесъл страдания, а единствено цели да установи дали
в неговия патримониум възниква вземане за обезщетение съгласно критерия, описан
по-горе.
Ето защо
съдът приема, че по делото не се установяват такива житейски обстоятелства, сочещи
на изключително силна привързаност, при която смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Това води до извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за
претендираното вземане за застрахователно обезщетение и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На ответника следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение – в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.И., ЕГН:**********,
срещу З.Л.И. АД, ЕИК:*******, иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 26000 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 29.09.2013 г., вследствие
на което е починала Б..Т.А. – баба на ищцата.
ОСЪЖДА П.Л.И., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И.
АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: