РЕШЕНИЕ
№ 4246
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110205619 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 8096/15.03.2023 г., издадено от В Б А - началник на отдел „Контрол по
РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”- гр. София (АПИ), на Л. Д. Р., с ЕГН **********, за това, че:
На 16.02.2023 г., в 12:05 ч., на път II-18, км. 25, на 1 км. преди разклон за бул.
„Ботевградско шосе“, в посока Чепинци - Казичене, Л. Д. Р. е управлявал и извършвал
превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „Волво” с рег.№ като
водачът е извършвал превоз на пясък, без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително) по чл. 8, ал. 1 – 2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направено измерване
било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29.300 тона при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11. С
горното била нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от Закона за пътищата
(ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ, поради което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП, на Л. Д. Р.
е наложена глоба в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Л. Д. Р., който в подадената жалба моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди за
процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП
1
не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението и конкретното основание
на чл. 26, ал. 2 от ЗП, станало повод за налагане на глобата. Изтъква се, че подобен тип
нарушение, съгласно Наредба №11, може да бъде вменено на превозвач или собственик на
извънгабаритното ППС, тъй като водачът нямал отговорност за издаване, ползване и
изпълнение на разрешителния режим по чл. 15, ал. 3 от Наредба №11. В този смисъл,
отговорен за нарушението бил превозвача или собственика. Разпоредбите на чл. 36 и чл. 37
от Наредба №11 изисквали присъствие при проверката и на двата органа за контрол от МВР
и АПИ, а в случая присъствал единствено инспектора от АПИ. Изтъква се също, че за
водачите била предвидена отделна отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, като отношение
следвало да вземат органите на МВР. За с. з., редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Административно наказващият орган изпраща процесуален представител, който в
писмено становище и присъствено в с. з. моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и издадено при липса на допуснати процесуални нарушения и надлежна
компетентност на актосъставителя и АНО. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗП и приложеното по преписката заверено копие
на Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ, относно
компетентността на актосъставителя А. А., както и заверено копие на Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ, относно компетентността на В Б А -
началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
при АПИ да издава НП за нарушения на ЗП); датата и мястото на извършване на
нарушението са посочени по достатъчно ясен и недвусмислен начин; налице е съответствие
между текстовата част на АУАН и НП; АУАН и НП са изготвени в сроковете на чл. 34 ал. 1,
и ал. 3 от ЗАНН; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по достатъчно
ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 16.02.2023 г., в 12:05 ч., на път II-18, км. 25, на 1 км. преди разклон за бул.
„Ботевградско шосе“, в посока Чепинци - Казичене, жалбоподателят Л. Д. Р. управлявал и
извършвал превоз на товари (пясък) с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка
„Волво” с рег. № , собственост на „Гранит – 90 - Цинцова“ ЕООД. Жалбоподателят Р.
изпълнявал маршрут по пътен лист № 093337, издаден от служител при „Гранит – 90 -
2
Цинцова“ ЕООД. За товара водачът притежавал експедиционна бележка № 330410193646, в
която било упоменато, че с МПС се превозвал пясък 30.340 тона.
На горепосоченото място св. З. З. и неговият колега А. А. – главни инспектори в
отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при АПИ,
спрели за проверка горепосоченото МПС и установили неговия водач именно като
жалбоподателя Л. Р., както и че с МПС-то се превозва пясък.
В процеса на проверката контролните органи осъществили измерване с техническо
средство ролетка № 1302/18 (5 м.), както и с електронна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844. При измерването било
констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29.300 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в” от Наредба №11. При
проверката водачът Р. не представил Разрешително по чл. 8, ал. 1 – 2 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ.
На съдебното следствие се депозират сертификат и декларация за съответствие на
ролетка № 1302/18, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, както и заявление за
последваща проверка, холограма и удостоверение за одобрен тип за електронна везна модел
DFW-KR № 118844.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, непосредствено извършил
проверката З. З., както и от приложените по делото и допълнително събрани на съдебното
следствие писмени доказателства: заверени копия от СУМПС на Л. Р., както и от малък
талон за МПС с рег. №; заверено копие от пътен лист № 093337; заверено копие от
експедиционна бележка № 330410193646; кантарна бележка № 2150/16.02.2023 г.; заверени
копия на сертификат и декларация за съответствие на ролетка № 1302/18 и заверени копия
на заявление за последваща проверка, холограма и удостоверение за одобрен тип за
електронна везна модел DFW-KR № 118844. Гласните доказателства са в достатъчна степен
подробни, логични и вътрешно непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло. Същите, от своя страна, кореспондират на писмените доказателства, като в
съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се
опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът констатира, че на
жалбоподателя Л. Р. е вменено административно нарушение за виновно осъществен състав
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «a», пр. 2 от ЗП («За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват:1. в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства»),
съгласно който, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). Установено е също, че процесното МПС (с
четири оси, с две управляеми оси марка „Волво” с рег. №) представлява «тежко» ППС,
3
съгласно нормата на чл. 3, т. 2 (« Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат:…2.
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7») от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгарабитни и/или тежки ППС (Наредбата), тъй като при измерено
разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос
на МПС била 29.300 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” („Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища,
е за:… 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни
средствa, когато рaзстоянието между осите е:… в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19
t)“) от Наредбата.
От събраните по делото доказателства се установява също, а и това не се оспорва от
жалбоподателя Р., че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с
процесното тежко пътно превозно средство без Разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата. Отделно от това, процесното МПС е било измерено с надлежни технически
средства (електронна везна и ролетка), съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата,
като допълнителното приложените на съдебното следствие писмени доказателства изрично
сочат, че използваните измервателни уреди към момента на проверката са били технически
изправни.
В този смисъл, предвид така установените стойности и доколкото проверката е
осъществена на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, както и
доколкото водачът Р. не е подал заявление съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата и не е
представил Разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 («Извънгабаритните и/или тежки ППС
могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя“) от Наредбата, в
случая същият е осъществил формално нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «a», пр. 2 от ЗП.
Същевременно, деянието е извършено виновно, доколкото водачът Р. е бил длъжен
да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на «тежко» такова и в случай,
че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма изискуемото Разрешително.
Аргумент в подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че един немалък брой
места от пътната инфраструкрура са забранени за преминаване от МПС над определени
стойности за товар, поради което всеки един правоспособен шофьор от съответната
категория, и особено професионалните такива, са длъжни да знаят какво е натоварването на
ППС-то, което управляват, за да съобразят това. В противен случай всеки нарушител би
черпил права от собственото си противоправно поведение. Тоест, водачът Деведжиев е
знаел, че управляваното ППС е с надвишени стойности на натоварване, но въпреки това се е
качил на него и се е движил по пътя без да има разрешение за това.
С оглед гореизложеното, АНО е приложил правилно относимата санкционна
разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП («Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности:... 2. движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя”).
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е следвало да му бъде
наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не да се ангажира отговорността му по чл. 53,
ал. 1 от ЗП. В случая приложими са специалните разпоредби на ЗП, съобразно и
4
специфичния предмет на засегнатите обществени отношения. По реда на чл. 177, ал.3, т. 1 от
ЗДвП се наказва водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В тази разпоредба от ЗДвП обаче са регламентирани правила за
безопасност на движението по пътищата, докато в ЗП, включително в чл. 53, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 2 от ЗП, са уредени правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг участник в
движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради което
законосъобразно е привлечен към административно-наказателна отговорност именно по
реда на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Неоснователни са и възраженията, че в случая не можело да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача, а единствено на превозвача. В чл.
53, ал. 1 от ЗП алтернативни субекти на административно-наказателна отговорност са както
физическите лица, осъществили в качеството си на водачи движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, така и физическите лица (превозвача), които наредят
да бъдат извършени тези действия. В тази насока законът е ясен и не буди съмнение –
кръгът на отговорните лица е посочен с оглед обхващане на всички възможни хипотези и
ангажирането на отговорността на единия (напр. фактическия извършител) не изключва
тази на лицето, наредило извършването на забранената от закона дейност (напр. съответния
ръководител). В подкрепа на извода, че съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗП наказанието за
нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП се налага и на физическите лица, в качеството им на
водачи, е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г ., която изрично
предвижда, че службите за контрол при АПИ имат правомощия да спират и съставят акт на
водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство.
Съдът обаче счита, че наложената глоба в завишен размер от 3500 лева е
несъразмерно тежка спрямо фактите по делото. Последните (доколкото не се твърди
противното) сочат, че нарушението е извършено от Р. за първи път и няма допълнително
настъпили вредни последици. В тази връзка НП следва да бъде изменено в частта за размера
на наложената глоба, като вместо 3500 лева, глобата бъде намалена до законоустановения
минимум от 1000 лева като най-съответен на тежестта на нарушението.
Същевременно, не са налице основания за третиране на случая като “маловажен” по
чл.28 от ЗАНН, доколкото този вид нарушения винаги съдържат в себе си потенциална
опасност от увреждане на пътната инфраструктура и самото ППС.
С оглед изменението на атакуваното НП в частта за размера на наложената глоба,
искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне
на настоящото решение разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител
с юридическо образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.
27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
наказаното лице следва да заплати на АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 8096/15.03.2023 г., издадено от В Б А - началник на отдел „Контрол
по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, АПИ, на Л. Д. Р., в ЧАСТТА
за размера на наложената глоба, като вместо глоба в размер на 3500 лева, ОПРЕДЕЛЯ глоба
в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, Л. Д. Р. да заплати на
АПИ за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6