Р Е
Ш Е Н
И Е
26. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на десети януари,през две хиляди
и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Г.Герасимов,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 5181 по описа за 2017г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 11.05.2016г. по н. о. х. д. № 8529/15 г. Софийски районен съд, НК,122 с –в е признал подсъдимата М.А.Р. за виновна
в това ,че на 27.09.2014г. в гр.София, на бул.******,при управление на
МПС-л.а. Шкода,модел Фабия,с ДК № ******е нарушила правилата за движение по пътищата,визирани
в чл.19 ал.2 и чл.20 ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинила средна телесна
повреда на на Е.С.А.,изразяваща се в счупване на втората предноходилна кост на
стъпалото на десния крак ,което е довело до трайно затруднение на движението на
десния долен крайник,като след деянието е избягала от местопроизшествието по,поради
което и на основание чл.343 ал.3 пр.4 б.А,пр.2 вр. Ал.1 б.Б пр.2 вр.чл.342 ал.1
пр.3 вр.чл..78А ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е
наложил административно наказание-глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година.В тежест на подсъдимата са възложени и
направените по делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата ,в която се излагат
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на нова-оправдателна присъда по отношение на подсъдимата..
В
съдебно заседание, подсъдимата и нейния защитник поддържат жалбата и изложените
в нея доводи.
Представителят
на СГП,счита ,че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимата моли съда да бъде
оправдана
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си,районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни
и писмени доказателства и въз основа на
техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
Подсъдимата Р. е правоспособен водач на МПС.Притежава свидетелство за
управление на МПС № **********,категория В на отчет в ОПП-СДВР.
На 27.09.2014 п, около 14, 30 часа,
подсъдимата е управлявала моторно превозно средство - л.а.“Шкода“, модел
„Фабия“ с ДК№ ******в гр. София, бул."Янко Сакъзов", с посока на
движение от ул."Васил Априлов" към бул."*******,със скорост от
около 40 км/ч.с включени къси светлини..Движението по булеварда било
двупосочно,с по две ленти за движение във всяка посока и релсов път за
трамвайни мотриси между тях във всяка от двете посоки..Трафикът на автомобили
бил интензивен.Дясната лента била заета от паркирали автомобили, а в лявата се
движели автомобили.Пътната настилка била асфалтова,суха и без неравности. По
същото време пострадалия Е.А.предприел пресичане на булеварда в близост до № 78
на няколко метра от пешеходната пътека.Подсъдимата,която в този момент се
движела по трамвайните релси на платното, забелязала пресичащия пешеходец в
последния момент и предприела аварийно спиране.Въпреки това настъпил удар между
пешеходеца и автомобила.От удара пострадалия паднал на пътното платно.Подсъдимата
продължила движението си,въпреки пътния инцидент.Действията й били забелязани
от свидетеля Д. ,който предприел преследване на автомобила на подсъдимата със
своя автомобил,успял да го задмине и препречил пътя й.
Пострадалият бил откаран в болнично заведение за оказване на медицинска
помощ.При прегледа му било установено счупване на втората предноходилна кост на
стъпалото на десния крак.
Според заключението на СМЕ,травмата на пострадалия е довела до трайно
затруднение на движение на десния долен крайник за повече от 30 дни.
От заключението на АТЕ се установява ,че настъпването на пътния инцидент са
субективните действия на подсъдимата,която се е движела с неподходяща скорост с
оглед пътните знаци и пешеходната пътека върху трамвайната релса.
Гореизложените факти се споделят и от настоящият съд ,с известни допълнения
и корекции,относими към предмета на
доказване,но без да водят до други както фактически,така и правни изводи.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимата Р. е призната за виновна в извършването на престъпление
по чл..чл.343 ал.3 б.А вр. Ал.1 б.Б пр.2
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъплението, описано
във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Обосновано съдът е дал вяра на
показанията на пострадалия А.,свидетелите Р. и Д.,които са безпротиворечиви и
подробни, и кореспондират със заключението на АТЕ и СМЕ.По убедителен начин ,пострадалия
и останалите свидетели пресъздават механизма на ПТП,които намира потвърждение в
протокола за оглед на местопроизшествие и констативния протокол.Без съмнение се
установява ,че автомобилът,управляван от подсъдимата се е движел с несъобразена скорост върху
трамвайните релси в нарушение на чл.19 ал.2
и чл.20 ал.2 от ЗДвП и не е
пропуснал движещия се пешеходец като по
този начин е станал причина за настъпване на ПТП,в какъвто смисъл е и
заключението на АТЕ.Действително,пострадалия не е пресичал на обозначено за
това място , а в близост до него,но дори и в този случай законът задължава
подсъдимата да кара с повишено внимание.Натовареното движение в този пътека
участък,близостта с пешеходната пътека,ограничената видимост с оглед спрелите и
паркирали автомобили е изисквал управление с по-ниска скорост,която да позволи
своевременно спиране и предотвратяване на удара с пешеходеца.
Обосновано,съдът от първата
съдебна инстанция е кредитирал заключенията /АТЕ и СМЕ/като компетентни и недаващи
съмнение за тяхната правилност.
Правилно,действията на подсъдимата
са квалифицирани като престъпление по чл..чл.343 ал.3 б.А вр. Ал.1 ал.1 б.Б
пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Несъмнено ,с действията си,същата
е нарушила правилата за движение по пътищата ,визирани в чл.19 ал.2 и чл.20
ал.2 от ЗДвП,тъй като не е пропуснала пресичащия
в близост до пешеходна пътека,пострадал,като намали скоростта или спре.Подсъдимата
се е движела с несъобразена скорост,с оглед интензивния трафик на
движения,пешеходната пътека в този пътен участък,релсовия път и
множеството автомобили от двете й
страни,които са пречили същата да има добра видимост към случващото се на пътя.С
действията подсъдимата е причинила виновно настъпилия вредоносен резултат-счупване
на втората предходилна кост на дясното стъпало ,увреждане,което се субсумира
под признаците на медико-биологичния признак-
средна телесна повреда.Вина за настъпилото ПТП носи изцяло подсъдимата.
Налице е и квалифициращият
признак бягство от местопроизшествието.От показанията на свидетелите очевидци
на инцидента,в това число и пострадалият, подсъдимата не е спряла движението си
след пътния инцидент ,като е потеглила с мръсна газ ,по описанието на св.Р..Адекватните
действия на св.Д. да принудили подсъдимата да се върне на местопроизшествието и
да изчака пристигането на компетентните органи.Обосновано,твърдението на подсъдимата,че
трафикът не е позволявал спирането й на място е игнориран от първата съдебна инстанция.Не
е имало пречка подсъдимата да спре и след местопроизшествието и да изпълни задължението си като водач на
МПС да остане на местопроизшествието и да изчака компетентните органи.
С оглед липсата на съответен
протест е безпредметно обсъждането на оправдателната част на атакувания съдебен
акт,в частта за квалифициращото обстоятелство,че деянието е извършено на
пешеходна пътека..
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното административно
наказание –глоба и лишаване от право да управлява МПС е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
На първо място,правилен е
решаващия извод на СРС за приложението на института на чл.78А от НК,с оглед
отпадане на квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено на пешеходна
пътека.
Отчетено е като смекчаващо обстоятелство – изтеклия
период от време от деянието до постановяване на присъдата пред първата съдебна
инстанция.Отчетена е проявената критичност от подсъдимата и съдействието й за разкриване
на обективната истина.Отчетени са и положителните характеристични данни,поради
което размера на наложената глоба е близък до минималния.
Няма основание наложеното
наказание да се определи като несправедливо от гледна точка на подсъдимото лице,тъй
като не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието.Размерът на
наказанието е определен в близък до минимума размер,с оглед преобладаващите
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът от първата съдебна
инстанция е приложил разпоредбата на чл.78А ал.4 от НК и е наложил на подсъдимата допълнителното
наказание-лишаване от право да управлява МПС.Решаващо значение за приложението
му първата инстанция е отдала на квалифициращото обстоятелство , а именно бягството
на подсъдимата от местопроизшествието ,извод ,който се споделя и от настоящия
съд.Към него следва да се прибави и събраната информация относно миналото на
подсъдимата като водач на МПС,която е санкционирана за нарушения на правилата
за движение по административен ред,поради което и налагането на допълнително
наказание е от естеството да постигне целите на наказанието,визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и се явява оправдано.
С оглед изложените съображения ,
въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 11.05.2016г. на СРС,НО,122 състав,постановена по нохд № 8529/15г.по описа на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.