РЕШЕНИЕ

 

Номер 292                                       Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 23.01                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 21.01.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  14393  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на отв., че последната му дължи сумата 832, 71 лева  - стойността на неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г.; сумата 72, 53 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено отв. да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/26.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези в заповедното производство.

Отв. М.С.Ф. *** първоначално с подадения на 02.11.2018 г. отговор на исковата молба оспорва иска по основание и по размер, но в съдебното заседание по делото на 21.01.2019 г. чрез пълномощника си адв. ***  признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/26.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, е било разпоредено отв. да заплати на дружеството-ищец сумата 1 055, 56 лева  - стойността на неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 11.08.2014 г. до 11.06.2018 г.; сумата 138, 20 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2014 г. до 31.05.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането; сумата 25 лева – разноски за производството по делото за ДТ, както и сумата 300 лева без ДДС – адв. възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК отв. е подала възражение против Заповедта, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, предвид направеното от отв. признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер (съобразно допуснатото от съда в съдебното заседание по делото на 21.01.2019 г. изменение на иска) и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора отв. следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер общо на 400 лева – платени държавни такси за двете дела и адв. възнаграждение в заповедното производство, като с молбата за изменение на иска ищецът е поискал да му бъдат присъдени само тези разноски, без първоначално претендираното с исковата молба юрк. възнаграждение за производството по настоящето дело.

С отговора на исковата молба отв. е претендирала заплащане на разноски, но не е ангажирала доказателства за направени разноски, нито предвид уважаването изцяло на иска й се полагат такива, поради което и разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.С.Ф., ЕГН: **********,*** - ***, адв. ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., сумата 832, 71 лева  - стойността на неплатените суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г.; сумата 72, 53 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2015 г. до 11.06.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено отв. да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/26.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА М.С.Ф., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и ***, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 10412/2018 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав  В РАЗМЕР НА 400 лев.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІІ гр. състав ч. гр. дело № 10412/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Павел Павлов

 

Вярно с оригинала!

КЯ