Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
07.06.2016
година, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.
КОТЕЛ, граждански състав на 26.05.2016 г., в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ…………………………..
……………………………
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………
...........................
секретар С.П. ..………………………………………………………………………
прокурор………………………………….................................................................................
като разгледа
докладваното от председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско
дело № 339 по описа на РС Котел за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е иск за развод от К.Й.К., ЕГН **********,
с адрес ***, против ответника Х.Х.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Б., кв. „*******“,
бл. ** вх. * ет*, ап. *, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачните отношения. От брака си имат родени две
деца, едното от които вече е пълнолетно,
а другото дете М., родено на *** г., е малолетно.
В
исковата молба се излагат обстоятелства, според които сключеният на 03.10.1996
г. между страните граждански брак, първоначално
вървял добре. Били се установили да
живеят при родителите на ответника в гр. Котел. По-късно, през 2008 г. заживели
на квартира в гр. Бургас и до 2009 г. поддържали нормални съпружески отношения,
като възникналите проблеми преодолявали нормално. По-късно обаче се появило
напрежение, което според ищцата било вследствие настъпила у ответника промяна, изразяваща
се в заяждане, агресивност, скандали, като това се случвало и пред децата. През
2011 г. ответникът бил опрял нож до гърлото на ищцата, поради ревност. През
2010 г. се наложило ищцата да отиде за 40 дни до Гърция да работи за да
подпомогне онкоболната си сестра и след като се върнала, той изпаднал в
ревностен пристъп, завел я на гинеколог, за да се установяло дали е имала
сношение с друг мъж. По думите на ищцата, държал се като луд. През 2015 г.
поради финансови затруднения, ищцата заминала на работа в Англия и през това
време всеки месец изпращала пари на ответника и му се обаждала по два пъти по
телефона, по негово настояване. Когато през лятото на същата година ищцата си
дошла в България, за да отпразнуват рождения ден на малолетната си дъщеря М., ответникът
заплашил ищцата, че ще ù отреже главата и че няма да вижда децата, ако
отново замине в чужбина, поради което тя се прибрала при майка си в гр. С.,
несмеейки да се прибере в жилището им в гр. Б.. Всичките тези обстоятелства я
мотивирали да предяви настоящия иск за развод. Моли съда да ù предостави
родителските права спрямо малолетното дете М., а на бащата да определи режим на
лични контакти с детето, като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева.
Ищцата желае да продължи да носи след развода брачното си име К..
В
указания му срок, ответникът не е депозирал отговор и не е изразил становище по
предявения срещу него иск.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и заедно с адвокат С.
П. от АК Сливен, която заедно с доверителката си поддържат иска и молят съда да
го уважи, като прекрати брака с развод, без да се произнася по въпроса за
вината и ѝ предостави родителските права по отношение на детето.
Ответникът, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните
са съпрузи от 03.10.1996 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен брак № **** от *********** г. на Община Б..
От
брака си страните имат две родени деца – Д., на 18 години - вече пълнолетна и детето
М., родено на *** г., което към настоящия момент е малолетно, видно от
представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане ****** от ******* г. на Община С.
По
делото бе назначен и приет социален доклад, изготвен от Отдела за закрила на
детето при Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Бургас, тъй като детето М. живее
в гр. Б., заедно с бащата и ответник по
делото Х.К. и с пълнолетната си сестра Д.. Видно от изнесеното в доклада, основни
грижи за двете момичета полага ответникът, а майката и ищца по делото, живее и работи в Англия. Видно
от изнесеното в социалния доклад, децата с баща си обитават двустаен
апартамент, с обособена самостоятелна стая за двете деца, с добри
хигиенно-битови условия, с осигурен личен лекар и били в добро здравословно
състояние. При осъществената среща при посещението на представители на Отдела
за закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас в дома,
където живее ответника с двете си деца,
е констатирано добра семейна атмосфера и стабилна връзка между децата и бащата,
който оказвал съдействие за изготвянето на социалния доклад. Същият работел по
трудово правоотношение във фирма „ПМУ“ АД, в района на „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД на 8-часов работен ден и декларирал устно
доход от 880 лева месечно. Родителите на бащата живеели в с. Д., община Б.,
където двете момичета гостували почти всяка седмица. Децата рядко посещавали
баба си по майчина линия, която живее в гр. С.. Същата бе разпитана и като
свидетелка по делото от страна ищцата.
През
месец януари пълнолетната сега Д. гостувала на майка си в Англия и споделила
пред социалните работници, изготвящи доклада, че майка ù живее във
фургон там. Бащата ответник споделил пред социалните работници притеснението си
от този факт, тъй като в случай, че съдът предостави на майката родителските
права, нямало да знае с кого и в какви условия ще бъде отглеждана малолетната М.,
тъй като в един фургон едва ли би имало подходящи условия за отглеждане на
детето.
Малката
М. не знаела, че родителите ѝ се развеждат и мислела, че раздялата
между родителите ѝ била вследствие на местоработата на майка ѝ.
Също така заявила, че с нетърпение чакала да отиде да ѝ гостува в Англия.
Понастоящем М. е ученичка в четвърти клас на в СОУ „Добри Чинтулов“ гр. Бургас,
с отличен успех и изградена приятелска среда.
Разбира
се, съгласно указанието на Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане, социалните работници от Отдела за закрила на детето при Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Бургас, не са изразили конкретно становище относно предоставяне
на родителските права и определяне на издръжка поради неоправомощаването им за това.
По
делото е приложена и декларация, подписана от родителите, за даване на съгласие
малолетното дете М. да пътува и пребивава в чужбина, придружена от всеки един
от родителите заедно или поотделно за неопределен период от време, което
навежда, на евентуално взимане на детето при работещата в Англия майка и ищца
по делото.
От
страна на ищцата са представени и приети като писмени доказателства документи, в
превод от английски на български език от лицензиран преводач, удостоверяващи упражняването
на трудова дейност във фирмата - работодател Prime Produce
Limited, назначена там с договор от 11.03.2015 г. с посочени в него длъжност транжорист, със заплащане от по 6.50 английски паунда на
час, със социално и здравно осигуряване, работно време, дисциплинарни правила и
пр.
Видно
от представения надлежно оформен договор за наем с фиксиран срок, също в превод
от английски на български език, ищцата живее в град М., графство К., на посочен
адрес, за което е подписала на 12.03.2016 г. договор за наем с фиксиран срок първоначално
от шест месеца, който евентуално може да бъде продължен, съобразно клаузите в
договора. От никъде обаче не става ясно и няма никакво описание какво точно
представлява мястото, което ищцата обитава – апартамент, къща или все още фургон
и пр.
По
делото бе разпитана като свидетелка майката на ищцата – Я. Н., която под страх
от наказателна отговорност даде показания като цяло относно настъпилата фактическата
раздяла между съпрузите, лошо отношение на ответника към ищцата, грижовността
на по-голямата дъщеря към малолетната си сестра. Свидетелката каза също:
„Когато съм разговаряла с него /ответника/, той си е признавал пред мен, че не
е бил прав и че щял да се промени, но не се променяше.“. Също така свидетелката
съобщи, че майката на ответника имала здравословни проблеми и имала припадъци,
така че при нужда не можело да се разчита на грижите ѝ за детето.
Въз
основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният
иск за развод, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство в брачните отношения, съдът намира за е основателен
и доказан и като такъв следва да го уважи, като не се произнася по въпроса за
вината. Налице е мотивация на ищцата да предяви иска си пред съда, респективно
условията на чл. 49, ал. 1 от СК.
Приоритет
за съда в настоящото производство са
интересите на малолетното дете М.. Действително, от страна на ищцата нямаше
изявление, че желае да вземе детето при себе си в Англия, въпреки, че представените
от нея доказателства навеждаха в тази насока. Същата посочи адрес на живеене
този, при нейната майка и свидетелка по делото Я. Н. в гр. С., на ул. „Г.“ № **
която би оказвала помощ и съдействие при необходимост, но с оглед трайното й
отсъствие от страната, това би означавало, тя почти изцяло да разчита на майка
си за грижите за малолетното дете, за което обаче свидетелката Н. не изрази нагласа
и готовност. В случай, че ищцата вземе детето при себе си в Англия, което по
подразбиране не е изключено, не стана ясно при какви условия би живяло детето
там евентуално, и никакви доказателства не бяха ангажирани в тази насока.
Също така не бе изразено или
декларирано от ищцата, по какъв начин ще отглежда малолетното си дете, в
случай, че съдът присъди родителските права на нея – къде ще живее детето и при
какви условия ще бъде отглеждано, къде ще продължи да учи, след като напусне
досегашното си училище и други такива обстоятелства в тази насока.
Действително,
през време на отсъствието си, ищцата е осъществявала контакт с децата си по
телефона, което общуване обаче, не може да бъде заменено с физическото присъствие на майката – нещо, от
което детето се нуждае и което на този етап е осигурявал единствено бащата и то
съвсем не лошо. Съдейки от социалния доклад, той е осигурявал до последно
необходимите битови условия, спокойна домашна атмосфера, въз основа на които обстоятелства
са били налице нормални взаимоотношения на разбирателство и подкрепа, както
между близки хора, което съответно оказва влияние и в училището – детето е
отлична ученичка и с изградена там среда.
Между съпрузите
липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът
е опразнен от онова съдържание, което влага в него
закона и морала. Това довежда до разкъсване на
семейната общност, като брачната връзка
съществува само формално и това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може
да бъде преодоляно. Като безспорно
обстоятелство по делото се установи,
че съпрузите не живеят заедно.
Всеки от двамата съпрузи
е започнал да урежда живота си
по свой независим
от другия начин. Всичко това, съдът приема
като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване
на брака. Ето защо съдът намира,
че следва да прекрати брака
на страните с развод по реда
на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата
на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата
съпрузи не е поискал, съдът не следва
да изследва въпроса за вината
за разстройството на брака.
Съдът
следва да уважи претенцията на ищцата, досежно
прекратяване на брака с развод, без да се произнася по въпроса за вината.
Относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете съдът
намира за необходимо да бъдат предоставени на бащата, тъй като не се доказа в
процеса незаинтересованост от негова страна спрямо децата, напротив, той е
задоволявал нуждите на децата си не само материално, а и морално – констатирана
е много добра връзка между бащата и децата. Очевидно и двамата родители са се
стараели техните влошени отношения да не бъдат в ущърб на децата, в това число
и на малката М. – тя не е знаела, че родителите й ще се разделят официално, с
цел да не я тревожат, с оглед възрастта й. Социалните работници не са
констатирали някакво отношение против единия или другия родител. Ищцата не успя
в защита на претенцията си за родителски права достатъчно убедително да докаже,
че може да осигури в пълен обем нужните условия на отглеждане и възпитание на
малолетното дете. В тази връзка на майката следва да бъде определен съответния режим
на лични контакти с детето по смисъла на закона. Относно месечната издръжка, която ищцата
следва да заплаща, съдът я определя по размер, какъвто е по исковата молба, а
именно 150 лева. Претенцията относно фамилното име, съдът също намира за уважителна. Жилището в гр. К.,
на улица „Т.“ №**, посочено като семейно и където първоначално са се установили
да живеят, е собственост на родителите на ответника и тъй като не се
установи по делото наличието
на семейно жилище по смисъла на закона, съдът не
дължи произнасяне относно ползване на такова. Местоживеенето
на детето ще бъде по местоживеенето на бащата, а именно на посочения адрес в
гр. Б., където живеят и понастоящем.
В
съдебно заседание ищцата се е отказала от претенцията за присъждане на разноски,
поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за направените разноски
в този смисъл.
Ищцата следва да бъде осъдена на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Котел сумата от 216 лева, представляваща държавна такса върху присъдения
размер на издръжката определена по Тарифата за държавните такси, както и окончателния
размер на държавната такса по същата тарифа в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК, с развод сключения на *********
г. в гр. Бургас граждански брак между К.Й.К., с ЕГН **********,*** и Х.Х.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Б., кв. „**---********“
бл. **, вх. -**, ет. **, ап. **, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ на
осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването
на родителските права спрямо малолетното дете М. Х. К., родена на *** г. ЕГН **********,
на неговия баща Х.Х.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в с адрес
за връчване на съдебни книжа гр. Б., ************, като постановява детето да
живее при баща си на адрес гр. Б., /***************************
ОПРЕДЕЛЯ на майката К.Й.К., с ЕГН **********,*** на лични контакти с детето
М. както следва: всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, както и един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата К.Й.К., да запази брачното
си фамилно име К..
ОСЪЖДА К.Й.К., с ЕГН **********,*** да заплаща на малолетната
М. Х. К., родена на *** г., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител Х.Х.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в с адрес
за връчване на съдебни книжа гр. Б., кв. „*************, месечна издръжка в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА К.Й.К., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС Котел сумата от 216 /двеста и шестнадесет/ лева, представляваща държавна
такса върху присъдения размер на издръжката определена по Тарифата за
държавните такси, както и окончателния размер на държавната такса по същата
тарифа в размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд гр. Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: