Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Регионална дирекция за областите [област], Софийска, [област], [област] и [област] със седалище [област] (РД [област]) към Главна дирекция „Контрол на пазара” (ГДКП) при Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез адвокат И. А., срещу Решение № 443/18.12.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 985/2023 г. по описа на Районен съд – [община]. С посоченото решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 003350/15.06.2023 г., издадено от директора на РД [област] към ГДКП при КЗП, с което на „М [държава]” ЕООД, с [ЕИК], на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 23 от същия закон. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [община].

Директорът на РД [област] към ГДКП при КЗП не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 471/05.02.2024 г. адвокат И. А. поддържа жалбата.

„М [държава]” ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 1164/31.01.2024 г. и молба с вх. № 893/12.03.2024 г. процесуалният му представител пълномощие – юрисконсулт Д. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „М [държава]” ЕООД е ангажирана за нарушение по чл. 23 от ЗЗП – за това, че на 21.02.2023 г. в обект магазин „Т-М”, с адрес: [населено място] дол, [улица], се предлагат в насипно състояние подробно изброени стоки, на които чрез етикет с големи букви е обявена цена за 100 грама, а цената за килограм е обявена с малки букви и е трудно видима. Нарушението е установено при извършена на 21.02.2023 г. проверка на място, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № К-2758995/21.02.2023 г., съставен в присъствието на В. Н. Ш., за която е посочено, че е управител на проверения обект. На 17.05.2023 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003350, в който нарушението е квалифицирано по чл. 23 от ЗЗП. Актът е връчен на 01.06.2023 г. на В. Ш. – управител на обекта. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е отменил наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно реда за предявяване и връчване на акта за установяване на административното нарушение, което е ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [община], по следните съображения:

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, доколкото при реализирането на административнонаказателната отговорност на „М [държава]” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Съгласно чл. 233, ал. 3 и 4 от ЗЗП установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН (ал. 3), като актовете за установяване на административните нарушения и наказателните постановления може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени (ал. 4). Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 23 от ЗЗП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилно е определена и санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП.

Неправилно районният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно реда за предявяване и връчване на процесния АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В ал. 2 на чл. 40 от ЗАНН е предвидено, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Процесният АУАН е съставен в отсъствието на законния представител на „М [държава]” ЕООД или на надлежно упълномощен негов представител, в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. По делото липсват доказателства, че законният представител на дружеството или надлежно упълномощен негов представител е поканен да се яви на 17.05.2023 г. на адреса на КЗП в [населено място] за съставяне и връчване на АУАН (административнонаказващият орган не е представил доказателства поканата с изх. № С-03-1385/05.05.2023 г. да е изпратена по електронен път на посочения в нея адрес и да е получена), поради което е било неприложимо изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Посоченото нарушение обаче не е съществено, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на „М [държава]” ЕООД – в съответствие с чл. 233, ал. 4 от ЗЗП на В. Ш. – управител на процесния обект, е връчен препис от акта и същата е имала възможност да направи възражения при подписването му, а законният представител на дружеството, респ. надлежно упълномощен от него представител не е бил лишен от възможността да представи писмени възражения срещу акта в посочения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (ред., ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) 7-дневен срок от подписването му.

Настоящият касационен състав приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение, доколкото в същото липсват мотиви по съществото на спора. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [община], тъй като липсата на мотиви по съществото на спора води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на отмененото с обжалваното решение наказателно постановление.

По претенцията на „М [държава]” ЕООД за присъждане на разноски в касационното производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 443/18.12.2023 г., постановено по АНД № 985/2023 г. по описа на Районен съд – [община].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [община].

Решението е окончателно.