Решение по дело №2433/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2018 г. (в сила от 1 март 2019 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430202433
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                         20.12.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на тридесети ноември

Четиринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2433 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 15-0000741 от 06.02.2018 г. на Директора на Д. „И.п.т.“ –. на „Е.к.” ЕООД ***, представлявано от А.В.К. с ЕГН ********** в качеството му на последник на основание чл. 85, ал. ІV от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във вр. с чл. 81, ал. ІІ от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 30, ал. ІІІ, т.3 във вр. с чл. 30, ал. І от Наредба за условията и реда за извършане на посредническа дейност по наемане на работа.

 Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез пълномощника си – адв. Ц. Ц. от ПлАК е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. Релевирано е оплакване, че санкционираното юридическо лице не е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. 

В съдебно жалбоподателят, редовно призован не се представлява.   

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от ст. юрк. Р.И., която взема становище, че жалбата е неоснователна.  

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:    

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

При извършена проверка на 22.01.2018 година на място в посреднически офис, намиращ се в ***, стопанисван от „Евкалипт конселт“ЕООД, представлявано от А.В.К. – управител с адрес по съдебна регистрация ***в качеството си на регистриран посредник по наемане на работа, с удостоверение за извършване на посредническа дейност по наеманена работа за чужбина №***/***година от представените при проверката на 23.01.2018 година обяснения за съответствието на представения в официален превод на български език посредническия договор, сключен с чужд работодател, договор за сътрудничество с ***s.r.o.  е видно, че същият не съдържа данни за длъжностите на които ще бъдат наемани лицата, срока на наемането, работното време, почивките, отпуските, битовите условия, здравното осигуряване, обезщетението при трудова злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт, предсрочно прекратяване на трудовия договор, транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, включително при предсрочно прекратяване на трудовия договор – договр, сключен с чужди работодатели, а именно договор за сътрудничество с ***s.r.o. от 14.11.2016 година. За така констатираното нарушение на 23.01.2018 година против жалбоподателя е съставен АЕАН № 15-0000741, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. ІІІ, т.3 във вр. с чл. 30, ал. І от Наредба за условията и реда за извършване на последническа дейност по наемане на работа.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на „Е.к.” ЕООД ***, представлявано от А.В.К. с ЕГН ********** в качеството му на последник на основание чл. 85, ал. ІV от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във вр. с чл. 81, ал. ІІ от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева. В подкрепа на изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка са показанията на актосъставителя В.Т.Н. и свидетеля *Г.Б., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тези свидетели пресъздават свои преки и непоследствени впечатления относно релевантните за делото факти и изцяло пресъздават описаната в АУАН ив НП фактическа обстановка. Показанията им изцяло кореспондират и с приобщените към доказателствената съвкупност по делот опо реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: заверено копие от извлечение от Търговския регистър, наказателно постановление № 15-0000741/06.02.2018 г., акт за установяване на административно нарушение № 15-0000741/23.01.2018 г., заверено копие от известие за доставяне, заверено копие от удостоверение за регистрация за посредническа дейност на основание чл.28 ал.5 от Закона за насърчаване на заетостта и чл.5 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, заверено копие от обяснение (сведение) от 23.01.2018 г.,  заверено копие от договор за посредничество между „***“ с.р.о. и „Е.К.“ ЕООД.

Съдът намира за неоснователно релевираното в жалбата оплакване, че извършената от „Е.К.“ ЕООД-гр. ***  посредническа услуга била такава по предварително информиране и консултиране, предхождаща евентуалното сключване на трудов договор между определено лице и съответния работодател, който би съдържал всички необходими клаузи. Храктерът на предоставената от  жалбоподателя посредническата услуга е определен в  приложения към преписката договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, сключен на 14.11.2016 г. между възложителя ***s.r.o. и  посредника „Е.К.“ ЕООД. Регламентираното в чл.2  от договора задължение  на посредника да намира контрагенти за възложителя и да ги свързва с последния, напълно опровергава доводите на жалбоподателя, че предоставената от него услуга се изразявала само в информиране и консултиране на търсещото работа лице. Така  както е договорена, посредническата услуга се изразява в насочване и подпомагане за започване на работа в друга държава – чл.26,т.5 от Закона за насърчаване на заетостта. Несъстоятелните възражения  на жалбоподателя по фактите, водят до несъстоятелност и на  правните такива –  разпоредбата на чл.28,ал.ІІІ,т.2 от Закона за насърчаване на заетостта изисква сключването на посреднически договор с работодателите търсещи да наемат работници и служители, което в случаите като  настоящия, когато посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица за започване на работа в друга държава е  задължително съгласно разпоредбата на чл.30,ал.І от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, която гласи следното : „Посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица за започване на работа в друга държава съгласно условията на посреднически договор, сключен с чужд работодател”. Липсата на сключен от жалбоподателя посреднически договор с чужд работодател не е спорна по делото, но оттсъствието  на такъв договор несъмнено представлява нарушение на въведените с горепосочените законови и подзаконови норми изисквания за осъществяване на посредническа дейност, което от своя страна  противно на наведените в жалбата доводи, води до осъществяване на визирания в обжалваното наказателно постановление състав на административно нарушение. Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 81, ал.ІІ от Закона за насърчаване на заетостта, която гласи: „ На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000  лева“. Правилно е определено по вид и размер наложеното наказание, като са отчетени обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път и сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието, а именно имуществена санкция в минимален размер от 2500,00 лева.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено от съда на основание чл. 63, ал. І от зАНН като законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 15-0000741 от 06.02.2018 г. на Директора на Д. „И.п.т.“ –. с което на „Е.к.” ЕООД ***, представлявано от А.В.К. с ЕГН ********** в качеството му на последник на основание чл. 85, ал. ІV от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във вр. с чл. 81, ал. ІІ от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 30, ал. ІІІ, т.3 във вр. с чл. 30, ал. І от Наредба за условията и реда за извършане на посредническа дейност по наемане на работа.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: