РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000407 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260050/16.02.2022г., постановено по търг. д. №1041/2019г.
по описа на Пловдивския окръжен съд, В. А. Т. ЕГН ********** и А. В. Т.
ЕГН ********** /понастоящем с неизвестен адрес/ са осъдени да платят на
"Ю.Б." АД ЕИК ********* солидарно сумите от: 14 942,76 евро,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ******** от 05.04.2006г., сключен между страните;
3 429.18 евро, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с
настъпил падеж; 2 842.10 евро, представляващи дължима наказателна лихва
за просрочие с настъпил падеж; 29.38 евро, представляващи дължими вноски
за имуществени застраховки, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 29.11.2019г. до изплащане на
сумата, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над уважения размер
на главницата от 14 942.76 евро до предявения от 23 276.23 евро; за 64.43
евро такси и за 400лв. разноски за покани.
1
В. А. Т. и А. В. Т. са осъдени да платят на "Ю.Б." АД разделно
направените по делото разноски от 5 870,41лв.
"Ю.Б." АД е осъдено да плати на В. А. Т. сумата от 144.10лв.,
представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
„Ю.Б.” АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която
исковете са отхвърлени. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Изложени
са подробни доводи, свеждащи се до несъгласие с изводите на окръжния съд
за ненадлежно уведомяване на длъжниците относно предсрочната
изискуемост и относно извършените цесии, включително и относно правната
природа на договора за прехвърляне на вземания. /В жалбата се сочи, че към
същата се прилагат двустранно снимани покани, каквито не са приложени,
нито е заявено доказателствено искане в тази насока./ Наведени са доводи
относно естеството на сключените между кредитополучателите и банката, а
по време на действие на договор за цесия с трето лице - „Б.Р.С.“ АД –
допълнителни споразумения между кредитополучателите и третото лице.
Твърди се, че изводите на окръжния съд, че тези споразумения не пораждат
правни последици, са неправилни, тъй като споразуменията са сключени по
изрично искане на кредитополучателите и с тях са уговорени облекчени
периоди за погасяване на кредита. Инициативата на кредитополучателите за
сключване на допълнителните споразумения и въведения с тях по-облекчен
режим на погасяване на кредита - вместо да се начисляват наказателни лихви,
дължимата възнаградителна лихва е капитализирана, са въведени и като
оплакване за необоснованост на изводите на първостепенния съд, че със
сключените допълнителни споразумения е постигнат ефектът на анатоцизъм.
Развити са съображения относно характера на възнаградителната лихва и
разграничението й от законната лихва, както и относно разграничението
между анатоцизъм и капитализация на възнаградителната лихва. В тази
насока жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.13 от Наредба
№9/03.04.2008г. Изразено е несъгласие и с изводите на окръжния съд, че
клаузите от договора за банков кредит и допълнителните споразумения не са
индивидуално уговорени. В тази насока се твърди, че съдът е извършил
неправилна преценка на депозираните по делото гласни доказателства –
2
показанията на свидетеля Т.. Твърди се и че съдът неправилно не е извършил
преценка на допълнително споразумение от 29.11.2013г., с което страните са
уговорили прилагането занапред на нов лихвен процент „Прайм“ по различна
методология. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Жалбоподателят
претендира сторените по делото разноски, не предявява доказателствени
искания.
В представения отговор в срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата
страна В. Т., както и от въззиваемата страна А. Т., чрез особения й
представител – адв. З. Н., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. С
постъпилите отговори на въззивната жалба не са заявени доказателствени
искания. Претендират се сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.430 от
ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в
настоящето – "Ю.Б." АД, е изложил фактически обстоятелства за наличието
на договорни отношения между него /тогава с фирмено наименование
„Б.п.б.“/ и ответниците, възникнали по силата на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ********* от 05.04.2006г. По силата на този
договор ищецът е предоставил на ответниците – кредитополучатели 17 145
евро, от които 8 400 евро за покупка на недвижим имот – подробно описан и
8 745 евро за други плащания, с краен срок за погасяване 300 месеца, считано
от дата на откриване на заемната сметка по кредита, с краен падеж
20.04.2031г. За първата година е уговорена фиксирана годишна лихва в
размер на 1%, а за всяка следваща година годишната лихва е в размер на
сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за периода на
3
начисляването й, плюс договорна надбавка 1.90 пункта. При подписване на
договора БЛП е 6%. Подробно са посочени условията по договора, чрез
позоваване на клаузите от същия, относно начина и срока на погасяване,
случаи на забава на месечните погасителни вноски, такси за управление,
автоматична промяна на БЛП на банката, задължение на кредитополучателите
за застраховане обезпечаващия кредита имот, възможност за предсрочна
изискуемост на кредита. За преуреждане на отношенията си, страните
сключили последващи допълнителни споразумения за периода 30.04.2009г.
до 26.02.2015г. – подробно изброени. С допълнителните споразумения са
констатирани сумите на просрочени задължения за главница, лихви и такси,
както и какъв е остатъкът от редовната главница, като предоговарят
условията на договора чрез преоформяне служебно от кредитора към датата
на подписване на допълнителните споразумения като се натрупва към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит на просрочените задължения. Уговарят се периоди на
облекчено погасяване на дълга, условията за това, лихвата, както и размера на
БЛП на банката при подписване на споразуменията и приложимата
възнаградителна лихва. Освен това се твърди, че след сключване на договора
с ответниците банката е цедирала вземанията си по него на 02.05.2006г. на
„Б.Р.С.“ АД, а на 05.03.2014г. цесионерът „Б.Р.С.“ АД обратно му цедира
вземанията по договора, което е съобщено на ответниците с нотариални
покани от 21.06.2019г. С тези покани ответиците – длъжници са уведомени и
че поради непогасяване на забавени задължения и неизпълнение на условията
на договора, договорът за кредит се обявява изцяло за предсрочно изискуем.
Длъжниците са поканени в 7 – дневен срок да погасят дълга доброволно.
Изложени са подробно съображения за начина формиране на БЛП, характера
на този компонент, причината за подписване на допълнителните
споразумения – по облекчени условия за кредитополучателите, характера на
допълнителните споразумения и непостигането на анатоцизъм със същите.
Предявена е осъдителна искова претенция – ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно сумите от: 23 276,23 евро, представляваща дължима
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ****** от
05.04.2006г., сключен между страните, с настъпил падеж за периода
11.06.2018г. – 21.11.2019г.; 3 429.18 евро, представляващи дължима
възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж за периода 11.06.2018г.
4
– 21.06.2019г.; 2 842.10 евро, представляващи дължима наказателна лихва за
просрочие с настъпил падеж за периода 11.06.2018г. – 26.11.2019г.; 64.43
евро - такси по договора за времето от 13.06.2018г. до 26.11.2019г.; 29.38 евро
- имуществени застраховки за периода 13.05.2019г. – 26.11.2019г.; 400лв. за
нотариални разноски по кредита за периода 13.06.2018г. – 26.11.2019г.; 35 лв.
такси за периода 08.10.2018г. – 26.11.2019г., както и законна лихва за забава
от подаване на исковата молба на 29.11.2019г. до изплащане на сумата.
С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор
на исковата молба ответницата А. Т., чрез назначения особен представител –
адв. З.Н., е оспорила иска. Отрича настъпването на предпоставките за
предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че както поканите-
уведомления за извършените цесии, така и поканата за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, не са й надлежно връчени. Позовава се
на потребителска защита и въвежда възражение за нищожност, съответно –
неравноправни клаузи от договора, а оттук – и нищожност на допълнителните
споразумения, подписани към договора. Като неравноправни – нищожни се
сочат договорните клаузи за опреД.е на възнаградителната лихва на база
БЛП и възможността за едностранна промяна на БЛП от банката и оттук на
лихвата по договора, респективно на размера на месечните погасителни
вноски. Възразява се, че банката е увеличавала договрната лихва и таксите
въз основа на нищожни клаузи, извършила е едностранно изменение на
договорните условия, не е спазила чл.10 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че има липса на
уговорка за методиката за формиране на лихвата и се позовава на
заблуждаваща търговска практика от страна на банката.
Ответникът В. А. Т. не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като
поддържа изцяло направените от особения представител на А. Т. възражения
– за наличие на неравноправни клаузи, наличие на анатоцизъм, ненадлежно
връчване поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и на
уведомленията за извършените цесии. По отношение на последното
възражение се аргументира с факта, че с А. Т. са във фактическа раздяла
повече от пет години.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:
5
Правоотношенията межди страните произтичат от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ****** от 05.04.2006г. Съгласно чл.1 ал.1 от
договора ищецът "Ю.Б." АД /тогава с фирмено наименование „Б.п.б.“/ е
предоставил на ответниците кредит в размер на 17 145 евро, от които 8 400
евро за покупка на недвижим имот – подробно описан и 8 745 евро за други
плащания. Съгласно чл.5 от договора крайният срок на погасяване на кредита
е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.
Възнаграждението за отпуснатия кредит е уговорено в чл.3 от договора
– за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката
възнаградителна лихва от 1 % за първата година и годишен лихвен процент в
размер на сбора на базов лихвен процент за жилищни кредити за евро,
валиден за съответния период, плюс договорна надбавка от 1.90, като БЛП
при подписване на договора е 6 %. Уговорени са и санкционни последици при
просрочие на дължимите месечни погасителни вноски – лихва в размер на 10
пункта надбавка над договорната лихва.
Съгласно чл.3 ал.5, действащият БЛП на банката за жилищни кредити
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните; Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за
евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в
банковите салони. Тази клауза е допълнена с клаузата на чл.6.3 – в случай че
по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити
в евро, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписване на
договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Размерът на
месечните погасителни вноски е определен в същата клауза и той е месечни
вноски от по 64.61 евро за първата година и 128.26 евро за всяка следваща
година.
В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие
на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си. Измененията на Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентния банков орган и са задължителни са за страните.
Уговорена е и възможността банката да обяви кредита частично или
изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска –
6
чл.18 ал. 1. Според чл.18 ал.2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично целият остатък от
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска.
В тежест на кредитополучателите е поемане на разноските по оценка,
регистриране, вписване и застраховане на предоставения за обезпечение
недвижим имот, както и извършване и поддържане на застраховката на имота
– чл.13 и чл.14 от договора.
Касае се за договорно правоотношение, което притежава
характеристиките на специфичната търговска сделка, уредена в гл.29-та,
раздел ІІІ от ТЗ – активна банкова сделка - договор за банков кредит, който е
формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.
С оглед предвидената в договора възможност за отнемане
преимуществото на срока – чл.18 от същия, неотносими към настоящия спор
са възраженията на ответниците за ненадлежно връчване на уведомленията от
21.06.2019г. за предсрочната изискуемост на кредита, съответно –
оплакванията на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба. С исковата
молба е предявена осъдителна искова претенция. Чрез връчване на препис от
исковата молба, в която е инкорпориран осъдителен иск и приложенията към
нея, се реализира и връчване на волеизявлението на кредитодателя за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Оплакванията на жалбоподателя касаят и приетото от окръжния съд
ненадлежно връчване на уведомленията по чл.99 ал.3 относно извършените
цесии с вземанията по кредита. С чл.24 е уговорено право на банката да
прехвърля своите вземания от договора на дружества и институции от
групата на И Е.Д.Ю. или други финансови или нефинансови институции и
дружества, като банката се задължава да уведоми кредитополучателите за
новия кредитор като прехвърлянето ще има действие спрямо
кредитополучателите при уведомяването им от страна на банката. С договор
за цесия от 02.05.2006г., „Б.п.б.“ АД прехвърля своите вземания по договори
за потребителски и жилищни кредити, включително и процесния, на „Б.Р.С.“
АД. С договор за прехвърляне на вземания от 05.03.2015г. „Б.Р.С.“ АД
прехвърля своите вземания на "Ю.Б." АД. Анализирайки подробно и
коректно начина, по който са връчени уведомленията по чл.99 ал.3 от ЗЗД –
7
по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ и оформянето, удостоверяващо такова
връчване, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че не е
удостоверено с приложените документи, че именно уведомленията по чл.99
ал.3 от ЗЗД за съобщаване на цесиите са били връчени на ответниците на
21.09.2019г., чрез приемането им от А. Т. и че именно тези документи са
достигнали до знанието на адресатите. Писмени изявления, наименовани
покана и уведомление, с идентично съдържание /относно извършените
цесии/, изходящи от „Б.Р.С.“ АД, са адресирани до двамата ответници.
Посочените документи са без изходяща дата и номер. Като доказателства
относно връчването им ответникът представя празен лист хартия /към всеки
документ/ с положен печат на ДЗЗД Л., Г. и Д. – частни съдебни
изпълнителни, за връчване по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ на документ, върху
който печат не е индивидуализиран с регистрационен/входящ номер и дата
документът, който се връчва. Върху всички печати има поставен подпис на
връчителя И.П., върху част от печатите има дата 21.06.2019г., за получател е
посочена А. Т., положила подпис за лично връчване или със задължение да
предаде на В. Т. в качеството на съпруга. Така оформеното връчване
действително не удостоверява, че са връчени именно приложените по делото
покани и уведомления на банката до ответници по чл.99 ал.3 ЗЗД.
Ненадлежното уведомяване за извършените цесии е първият от решаващите
изводи на първостепенния съд, че сключените към договора допълнителни
споразумения /в по голямата си част с„Б.Р.С.“ АД/ са без правна стойност
като подписани от лица - кредитори, които не са били страни по договора.
Споделя се казаното от окръжния съд, че фактът, че ответниците –
кредитополучатели, са подписали допълнителните споразумения, не означава,
че с полагане на подписа си са узнали за двете цесии, защото от
съдържанието на тези споразумения не може да се обоснове такъв извод за
знание. Освен казаното от окръжния съд следва да се допълни и че, според
съдържанието на писмените изявления „покана“ и „уведомление“, за които се
твърди, че са връчени едва на 21.09.2019г., същите съдържат едновременно
информация за цесията, извършена на 02.05.2006г. и на 02.05.2006г. Липсват
доказателства, като не са наведени и твърдения в исковата молба, че
договорът за прехвърляне на вземания от 02.05.2006г. е надлежно съобщен на
длъжниците от предишния кредитор /БПБ/, за да има действие по отношение
на тях съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД.
8
По отношение на горепосочените допълнителни споразумения към
договора за кредит, следва да се посочи, че същите са приложени към
исковата молба и датират от 30.04.2009г., 15.02.2010г., 31.08.2010г.,
30.05.2011г., 31.01.2012г., 26.04.2013г., 31.08.2012г., 29.11.2013г. – които са
подписани за кредитор от „Б.Р.С.“ АД. След това – на 14.07.2014г. и на
26.02.2015г., в подписаните допълнителни споразумение като кредитор е
посочен ищецът Ю.Б. АД.
По-съществено относно действието или необвързващата сила на така
посочените споразумения е, че, за да настъпят правните последици на едно
договорно правоотношение за изправната страна, то същото следва да
отговаря на условията за валидност, на които условия всички тези
споразумения не отговарят. Тези допълнителни споразумения преуреждат
отношенията между страните. Всички те съдържат констатации относно
размера на дълга – просрочени главници и лихви, редовна главница, редовна
главница. Във всички допълнителни споразумения обаче е включена клауза,
съгласно която, освен сумата, представляваща просрочена главница, сумата,
представляваща просрочена лихва се преоформя, чрез натрупване към
редовната главница /чл.4 от допълнителните споразумения от 30.04.2009г.,
15.02.2010г., 31.08.2010г., 30.05.2011г.; чл.3 от допълнителните споразумения
от 31.01.2012г., 26.04.2013г., 31.08.2012г., 29.11.2013г., 14.07.2014г.,
26.02.2015г./. По този начин главницата по кредита е преоформена, като
всички дължими от ответниците плащания, включая и просрочена
възнаградителна лихва и такси, са служебно преоформерни - натрупвани като
редовна главница и е формирано едно ново по размер задължение. Но така
извършеното преоформяне на задълженията чрез прибавянето на изтекли
лихви към главницата по отпуснатия кредит с допълнителните споразумения
не обвързва страните по договора. Тези клаузи от допълнителните
споразумения са нищожни като противоречащи на закона. Те имат за
последица т.нар. „анатоцизъм“ по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД –
начисляване на възнаградителни лихви върху лихви. Вече изтеклите лихви
стават част от главницата и върху тях започват да се начисляват нови лихви,
което е допустимо само при изрична уговорка между търговци на основание
чл.294, ал. 2 от ТЗ, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. За
банката не съществува възможност за олихвяване на изтекли лихви съгласно
чл.10 ал.3 от ЗЗД. Такава възможност не може да се изведе и от разпоредбата
9
на чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск – отменена /обн. ДВ бр.38/11.04.2008г., отм.
бр.40/13.05.2014г./, на която се позовава жалбоподателят, действала към
момента на сключване на споразуменията от 30.04.2009г. до 29.11.2013г.
Напротив – разпоредбите на чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба №9/03.04.2008г.
ясно сочат, че при преструктуриране на рискови експозиции /каквато
финансова операция е постигната чрез сключване на допълнителните
споразумения/, не могат да се създават по-неблагоприятни условия за
кредитополучателя, каквито са създадени чрез прибавянето на изтекли лихви
към главницата по отпуснатия кредит или капитализация на кредита, което
пък води до олихвяване на лихви. Съгласно чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба
№9/03.04.2008г., една експозиция се счита за преструктурирана, когато
първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на
отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на
финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок
пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други
обстоятелства, като /ал.2/първоначалните условия на споразумението се
считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга (главница
и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или
други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в
договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени
нива. Прибавянето на просрочени лихви, макар и възнаградителни, към
главницата, което води от една страна до увеличаване на главницата и
начисляване на нови възнаградителни лихви върху капитализираните вече
такива, в никакъв случай не представлява „отстъпка от банката“, според
определението, което може да се изведе от ал.2. В същия смисъл е и
действащата към момента на сключване на договора за банков кредит
Наредба №9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции
на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка /обн. ДВ
бр.2/07.01.2003г., отм., ДВ бр. 38/11.04.2008г./, чл.17 от която гласи: Една
експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на
споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от страна на банката
към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние,
водещо до невъзможност да се изплати дългът, които не би дала при други
10
обстоятелства. Възможност за капитализация на възнаградителната лихва не
може да се изведе и от действащата Наредба №7/24.04.2014г. за
организацията и управлението на рисковете в банките /обн., ДВ,
бр.40/13.05.2014г./. Напротив, според чл.7 от същата „Кредитен риск и риск
от контрагента“, кредитната дейност на банката се основава на разумни и
ясно определени критерии, като процесът по одобряване, изменение,
подновяване и рефинансиране на кредити е ясно дефиниран. Ето защо
доводите на жалбоподателя, че подписаните допълнителни споразумения са
валидни и обвързват страните, тъй като същите са подписани по инициатива
на кредитополучателите, предвиждат по-благоприятни условия за
последните, поради замяна на наказателната лихва с капитализация на
възнаградителната лихва, не могат да бъдат споделени, като несъответстващи
на нормативната уредба. Няма съмнение, че капитализацията на
възнаградителната лихва не води до по-облекчени условия за
кредитополучателите, доколкото чрез този финансов механизъм се увеличава
размерът на дълга – главницата, който подлежи на ново олихвяване. Вярна е
тезата на жалбоподателя, че липсва пълен идентитет между капитализация на
лихвата и анатоцизъм. Конкретно при договор за банков кредит при уговорка
за капитализация към главницата се прибавят възнаградителна дължима
лихва. Олихвяването на просрочената договорна лихва, прибавена по силата
на допълнително споразумение към главницата по кредита, води до
олихвяване на изтекли лихви, макар и възнаградителни. Ето защо клаузи в
допълнително споразумение към договор за банков, отпуснат на физическо
лице, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за възнаградителна лихва, води до анатоцизъм. Този факт не се
променя от характера на възнаградителната лихва, която действително не е
лихва за забава, а е сума, дължима се срещу временно използване на паричен
ресурс - цената /възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за
ползването на предоставените от него парични средства. Вярно е, че
възнаградителната/договорна лихва е елемент от договора за банков кредит,
който е изрично предвиден от закона – чл.430 ал.2 от ТЗ. Но законът не
предвижда възможност възнаградителна лихва да се начислява и върху друг
елемент от договора за банков кредит, освен върху паричната сума, отпусната
като главница. Ето защо допълнителните споразумения са недействителни на
самостоятелно основание, като водещи до анатоцизъм.
11
Недействителността на допълнителните споразумения произтича и на
друго основание - размерът на задължението в допълнителните споразумения
е определен при прилагане на действащи в договора неравноправни клаузи,
което на самостоятелно основание обуславя недействителността на тези
допълнителни споразумения.
Правилно първоинстанционният съд е определил приложимата
нормативна уредба по отношение на възражението на ответниците за наличие
на неравноправни клаузи по самия договор за банков кредит, а именно -
Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия - ЗЗППТ /обн.
ДВ бр.30/02.04.199г., отм.10.06.2006г./, действащ към момента на сключване
на договора – 05.04.2006г. /В случая не намира приложение ЗЗП, на който се е
позовала ответницата Т., доколкото ЗЗП е обнародван ДВ бр.99/09.12.2005г.,
но е в сила от 10.06.2006г./. Безспорно кредитополучателите по процесния
договор за банков кредит притежават качеството на потребител по смисъла на
пар.1, т.1 от ДР ЗЗППТ /отм./ – „потребител“ е всяко лице, което придобива
стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за
продажба, производство или упражняване на професия или занаят. Съгласно
чл.35 ал.1 от ЗЗППТ /отм./, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. С оглед формулировката
си клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3, посочена по-горе, като цяло предвиждаща
едностранно изменение на условията по договора и конкретно – размера на
възнаградителната лихва, при непредвидени в същия основания, са
неравноправни, както по смисъла на чл.35 ал.2, т.9, така и по смисъла на т.10
от ЗЗППТ /отм./, позволяващи на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание; позволяващи на
търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на
стоките или услугите. Съгласно чл.6, ал.2 от договора възнаградителната
лихва към момента на сключването му е 7.9%. Видно от табличното
изражение на приложените от банката лихвени проценти, съдържащо се в
заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебносчетоводна експертиза, още към м.октомври 2007г. /преди датата на
първото допълнително споразумение от 30.04.2009г./ е налице едностранно
увеличение на лихвения процент на 8.25%, като са последвали и
12
допълнителни увеличения. Клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3, предвиждащи
едностранна промяна на възнаградителната лихва, представляваща цената на
договора за банков кредит, обвързани с промяна на базовия лихвен процент
на банката, са неравноправни. Формирането на БЛП е сбор и претегляне на
много финансови инструменти, които формират политиката на Банката.
Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода,
по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от
договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.35 ал.1 от ЗЗППТ /отм./.
Този извод не се променя от клаузите на допълнително споразумение от
29.11.2013г., с което страните са уговорили прилагането занапред на нов
лихвен процент „Прайм“ по различна методология, на които клаузи се
позовава жалбоподателят. Съгласно приложената Методология за опреД.е на
референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищни кредити
„Прайм“ е променлив лихвен процент – прилага се по кредити с променливи
лихви – т.е. – поставен е също в зависимост от политиката на банката. Вярно
е, че в Методологията е разписана формула за опреД.е на Прайм, но, както и
предхождащите го допълнителни споразумения, така и допълнително
споразумение от 29.11.2013г. няма обвързващо действие страните, поради
гореизложените съображения за тяхната невалидност.
В случая не се касае за индивидуално уговорени клаузи. При
потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл /макар и
касаеща общи условия/ е и разпоредбата на чл.37 ал.4 от ЗЗППТ /отм./ –
когато търговецът твърди, че условие от договор при общи условия е
индивидуално уговорено, тежестта за доказването на това тежи върху него. В
този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза
от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално
13
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената
клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за
дължимата от съда защита на потребителя. Извод, че клаузите на договора от
05.04.2006г. са индивидуално уговорени не може да се изведе от
депозираните по делото гласно доказателства – показанията на свидетеля Т. –
служител във „Финансов отдел, център Пловдив на "Ю.Б." АД, на които
гласни доказателства се позовава жалбоподателят. Свидетелят Т. депозира
показания относно начина на одобряване и отпускане на кредити. Вярно е, че
според показанията му, параметрите по договора за кредит се разясняват и
обсъждат с клиенти и клиентът може да избира дали да сключи договор.
Свидетелят обаче не притежава конкретни впечатления от начина, при който
е договорен конкретният договор, нито пък от показанията му може да се
направи извод, че не се касае за предварително изготвен типов договор /дори
и при положение, че параметрите по договора се обсъждат с клиента/. Ето
защо в конкретния случая страната, носеща доказателствената тежест, не е
установила, че се касае за индивидуално уговорени клаузи.
Последица от сключването на договора в нарушение на принципа за
добросъвестност, е че нищожните – неравноправни клаузи, включая и
подписаните въз основа на тях допълнителни споразумения /недействителни
и на други основания/, не създават задължение на потребителя. Той не следва
да носи риска от тяхното прилагане, свързано с промяната на лихвения
процент, едновременно с капитализация на възнаградителна лихва. В този дух
е и разпоредбата на закона – чл.37 ал.5 от ЗЗППТ /отм./ - сключеният между
търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без
неравноправните клаузи. С оглед на гореизложените съображения и
цитираната разпоредба, първоинстанционният съд правилно е уважил
исковите претенции според варианта, представен от заключението от
съдебносчетоводната експертиза, при който са изчислени дължимите суми по
условията на първоначалния договор /при възнаградителна лихва 7,9%/ към
датата на исковата молба. Съгласно заключението, което, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се възприема и от настоящата
инстанция, дължимите суми по условията на първоначалния договор са
14 942.76 евро главница, за която сума искът е уважен; 7 225.37 евро
договорна лихва, като е претендирана, съответно – присъдена сума 3 429.18
14
евро; 2 928.29 евро наказателна лихва, като е претендирана, съответно –
присъдена сума 2 842.10 евро; дължими застраховки - 269.33 евро, като са
претендирани, съответно - присъдени 29.38 евро.
В този смисъл искът правилно е отхвърлен за разликата над уважения
размер на главницата от 14 942.76 евро до предявения от 23 276.23 евро; за
64.43 евро такси, тъй като съгласно заключението от съдебносчетоводната
експертиза при горепосочения вариант такива не се дължат и за 400лв.
разноски за покани. По отношение неоснователността на претенцията за
сумата от 400лв. – нотариални разноски по кредита, освен казаното от
окръжния съд, че същите не се дължат, тъй като връчването е нередовно,
следва да се допълни и че договорът за банков кредит не съдържа клаузи,
вменяващи в тежест на кредитополучателите и заплащане на нотариални
разноски.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението в обжалваната – отхвърлителна част, като правилно, следва да
бъде потвърдено.
От страна на въззиваемия В. Т. се претендират разноски за настоящата
инстанция, но доказателства за реално сторени такива не са представени и
разноски не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260050/16.02.2022г., постановено по
търг. д. №1041/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от "Ю.Б." АД
ЕИК ********* срещу В. А. Т. ЕГН ********** и А. В. Т. ЕГН ********** за
солидарното им осъждане за заплащане на сумите: разликата над 14 942.76
евро до 23 276.23 евро - главница; 64.43 евро такси; 400лв. разноски за покани
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******* от
05.04.2006г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16