МОТИВИ към ПРИСЪДА № 43
от 21.05.2019г. по НОХД № 457/2019г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу И.Ю. *** за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„б”
от НК, извършено на 16.12.2018г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и намира същото за безспорно
установено от събраните по делото доказателства. Твърди, че с действията си
подсъдимият осъществил престъпния състав по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„б” от НК, а именно кражба при условията на
опасен рецидив. Прокурорът изтъква,
че при определяне на наказанието на подсъдимия следвало да се вземат предвид многократните
му осъждания и лошите характеристични данни, но също така и по-ниската стойност
на вещите. Затова предлага на Ю. да бъде наложено наказание 2 години „лишаване
от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване, като същото се намали с 1/3 на 16
месеца „лишаване от свобода“. Подсъдимият следвало да бъде осъден да заплати и
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на
деянието. Моли съдът при определяне на наказанието да вземе предвид съдействието
на подсъдимия за разкриване на обективната истина, неговото тежко
социално-икономическо положение, а също и липсата на образование. Той извършил
престъплението, защото бил подтикнат от глад, поради което съдът следвало да
бъде снизходителен към него. Защитникът моли на Ю. да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца при първоначален „общ“ ражим на изтърпяване.
Подсъдимият И.Ю.Ю. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.Ю.Ю. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, с ЕГН **********. Осъждан е многократно с влезли в сила присъди на
наказание „лишаване от свобода“. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
Подсъдимият И.Ю. ***, в изоставена сграда за стари автомобилни гуми в
района на стотните блокове на квартала.
На 16.12.2018г. около 10.45 часа подсъдимият се намирал в гр.Кърджали,
кв.Възрожденци, при което решил да извърши кражба на вещи, тъй като нямал
никакви средства. Той възнамерявал да открадне вещи, които по-късно да продаде
и да спечели пари. За целта по същото време подсъдимият Ю. се придвижил до
сладкарница „Лера“, намираща се в гр.Кърджали, ***. Той искал да извърши кражба
от вх.А на същия адрес. И.Ю. пробвал входната врата на вх.А и след като
установил, че била отключена, влязъл във входа. Придвижил се до четвъртия етаж
и пред входната врата на апартамент № 19, собственост на св.И.Г.Х., забелязал 1
чифт маратонки марка „Адидас“, зелени на цвят. Подсъдимият Ю. взел този чифт
маратонки марка „Адидас“, собственост на св.Х. и ги поставил под дрехите си, за
да не се виждат. С отнетите маратонки бързо напуснал вх.А и се придвижил до
БКС, намираща се в кв.Боровец, гр.Кърджали, по пътя за с.Енчец. Там пред
хранителен магазин, И.Ю. видял свой познат - св.Е.М.М.. Предложил му за
продажба маратонките марка „Адидас“, които бил откраднал малко по-рано. Тъй
като на св.Е. М. му било известно, че подсъдимия извършвал кражби, го попитал
откъде са маратонките и да не би да ги е откраднал. И. уверил св.М., че намерил
маратонките в контейнер за смет. За сумата от 3 лева той ги продал на св.Е.М.М.,
след което си тръгнал. Същият ден св.И.Х. се прибрал в дома си и забелязал, че
маратонките му марка „Адидас“, зелени на цвят, липсвали. На входната врата
свидетелят имал монтирана видеокамера за наблюдение и прегледал записите. Видял
как подсъдимия И.Ю., който не познавал, взема маратонките му. За извършената
кражба св.И.Х. депозирал жалба в РУ на МВР-Кърджали. На полицаите К. М. и К. С.
показал записите от охранителната камера, монтирана на входната врата на
жилището. На същите записи свидетелите М. и С. разпознали криминално проявения И.Ю.,
когото познавали. През следващите дни свидетелите М. и С. установили подсъдимия.
При разговор с него той признал за извършената кражба на маратонки „Адидас“,
като посочил мястото откъдето ги бил взел. Обяснил на свидетелите К. М. и К. С.,
че продал маратонките на негов познат на име св.Е.М.М.. По късно св.М. бил установен и заявил, че закупил от подсъдимия
Ю. 1 чифт маратонки марка „Адидас“.
С протокол за доброволно предаване от 18.12.2018г., св.Е.М.М. предал на
служител в РУ на МВР-Кърджали 1 чифт маратонки, зелени на цвят, марка „Адидас“.
При предаване на вещите заявил, че ги бил закупил от подсъдимия И.Ю. за сумата
от 3 лева.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-оценителната
експертиза се установява, че 1 чифт мъжки маратонки марка „Адидас“, възлизат на
стойност 145.35 лв.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Е.
М., И.Х., К. М. и К. С., които съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и взаимно допълващи се; обясненията на подсъдимия И.Ю., дадени на досъдебното производство, в които
той се признава за виновен; заключение на вещото лице В.Д. по извършената
на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; Протокол за
доброволно предаване от 18.12.2018г.; Протокол за следствен експеримент от
11.03.2019г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 06.03.2019г., ведно с фотоалбум; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени и веществени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият И.Ю.Ю. е осъществил престъпният състав на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1 б.„б” от НК, тъй
като на 16.12.2018г.
в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един
чифт маратонки марка „Адидас“ на стойност 145.35 лв., от владението на И.Г.Х. ***,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна
страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната
фактическа власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца. Престъплението
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”б” от НК, тъй като И.Ю. е извършил процесното деяние,
след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по отношение
на двете осъждания не е приложен чл.66 от НК. Едното от тези осъждания е с присъди
по НОХД № 1020/2014г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 1234/2014г. по описа на
РС-Кърджали, за които му е било наложено едно общо наказание от 2 години „лишаване
от свобода”, изтърпяно ефективно. Другото относимо осъждане е по НОХД № 662/2017г.
по описа на РС-Кърджали и НОХД № 603/2017г. по описа на РС-Кърджали, за които му
е било наложено едно общо наказание от 16 месеца „лишаване от свобода”, също
реално изтърпяно. Към инкриминираната дата 16.12.2018г. срокът по чл.30 от НК
не е бил изтекъл. От субективна страна, престъплението е осъществено при пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия И.Ю., съдът
се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието - типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца - завишена, заради обремененото
му съдебно минало; подбудите за извършване на деянието - незачитане правото на чужда
собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства - направеното от
подсъдимия още на досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от
съда в рамките на съкратеното съдебно следствие/, ниската стойност на отнетите
вещи и факта, че все пак същите са върнати; отегчаващите отговорността
обстоятелства - наличието на предходни осъждания, извън обуславящите
квалификацията на процесното престъпление, негативните характеристични данни на
подсъдимия и извършването на деянието само месец след като е изтърпял наказание
„лишаване от свобода“ отново за кражба, което сочи за престъпна упоритост и
липса на поправяне. Предвиденото за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„б” от НК наказание е „лишаване от свобода“ от 2 до 10
години. По делото не са представени
доказателства, които да сочат за изключителни или пък многобройни
смекчаващи обстоятелства. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минималния размер от 24 месеца „лишаване от
свобода”, което да се намали с 1/3. Така на дееца съгласно чл.58а, ал.1 от НК бе
определено наказание 16 месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален „строг“ режим. Така наложеното наказание се явява справедливо,
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало целите на
генералната и специалната превенция.
Настоящата инстанция постанови какво да стане
с веществените доказателства след влизане на присъдата в сила, а именно: един чифт маратонки марка „Адидас“, зелени на цвят, да се върнат на пострадалия И.Г.Х. ***.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да заплати сумата
от 34 лв., представляваща направени на досъдебното производство разноски, по
сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: