Р Е Ш Е
Н И Е № 44
гр. Кюстендил, 06.03. 2020г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росица Савова
Членове:
Татяна
Костадинова
Симона
Навущанова
при участие
на секретаря Росица Стоицова, като
разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. д. №549 по описа за 2019 г. на КнОС и, за
да се произнесе взе предвид :
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1463, ***, обжалва Решение №602 от 28.06.2019 г.,
постановено по гр.д. №2218 /2019г. на от Районен съд – Кюстендил .
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е отхвърил предявените от
„КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Витоша“ №146, бизнес център „България“, сграда А, против А.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца в размер на 1238.76 лв.,
от които 800 лв. главница, дължима по договор за кредит №594888, сключен на
15.01.2016г. между заявителя и длъжника, 72.34 лв. административни разноски,
договорна лихва в размер на 84.35 лв. за периода 15.01.2016г. до 20.06.2016г.,
наказателна лихва в размер на 282.07 лв. за периода от 21.02.2016г. до
27.06.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението-11.07.2018г. до окончателното изплащане, за които по
ч.гр.д.№1478/18г.на КнРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК; „КРЕДИСИМО“ЕАД
е осъдено да заплати на А.С.К. деловодни
разноски в размер на 300 лв.
Въззивното
дружество обжалва изцяло постановения от ДнРС съдебен акт, релевирайки доводи
за неговата неправилност, породена от нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска
неговата отмяна и уважаване на предявените кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК.
Претендират се разноски.
В
жалбата се сочи, че районният съд е направил неправилен – незаконосъобразен и
необоснован извод, че липсва надлежно сключен договор за кредит от разстояние
под формата на електронен документ. Подробно се описват извършените от
дружеството действия във връзка със сключването на договора, като се приема, че
с извършването на същите се счита, че Заявлението за кредит е подадено, а ОУ,
СЕФ и Договор за кредит №594888/14.01.2016 г. са приети и подписани от
кредитополучателя. Твърди се, че сключването на процесния договор е обвързано
изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, както и всички други относими норми на действащото законодателство.
Цитира се също така съдебна практика, където се приема, че електронното
съобщение не е тъждествено на липса на волеизявление. Сочи се, че в случая
договорът за кредит се счита сключен не от момента на подписването му на
хартиен носител, а от момента на изразяване на съгласието на кредитополучателя
чрез потвърждението, дадено от него в съответния линк. Излага се и, че в подкрепа
на извода за валидно възникнала между страните облигационна връзка, породена от
процесния договор за кредит, са и данните, следващи от приетата и неоспорена от
ответника разписка, издадена от третото лице „Изипей“ АД, за удостоверяване получена от ответника сума по
кредита. Сочат се и допуснати от районния съд процесуални нарушение във връзка
са доклада по делото и конкретно разпределението на доказателствената тежест и
липса на указания за ангажиране на доказателства. Твърди се, също така, че
първоинстационният съд не е изследвал всички представени по делото
доказателства.
С
въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
пълномощника адв. С.Л., чрез който се оспорва основателността на депозираната
въззивна жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
Поддържа
се, че правилно районният съд е приел, че в производството не са се събрали доказателства
за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на процесния
договор за кредит, излагайки обстойни доводи в тази насока. Сочи се, че в
практиката на ВКС е прието, че електронните документи са писмени документи и
когато не са подписани с електронен подпис и са оспорени от страната, на която
се противопоставят, за тях се прилагат правилата на частния документ. Излага,
че в о.с.з., проведено на 10.06.2019г. са оспорили представената от „Изипей“
разписка №07000405697121 от 15.01.2016 г., както по форма, така и по
съдържание. Сочи се и, че въпреки направеното оспорване, липсва изявление на
ищеца, че ще се ползва от документа.
С отговора не се сочат доказателства и не се
правят доказателствени искания.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал.
2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените
оплаквания за неправилност намира следното:
Производството
пред Районен съд – Кюстендил е образувано по предявен от въззивника срещу А.С.К.
иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. чл. 240 ЗЗД
за присъждане на сумата1238.76 лв., от които 800 лв. главница, дължима по
договор за кредит №594888, сключен на 15.01.2016г. между заявителя и длъжника,
72.34 лв. административни разноски, договорна лихва в размер на 84.35 лв. за
периода 15.01.2016г. до 20.06.2016г., наказателна лихва в размер на 282.07 лв.
за периода от 21.02.2016г. до 27.06.2018г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението-11.07.2018г. до окончателното изплащане, за които по
ч.гр.д.№1478/18г.на КнРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Поддържа се, че дължимите суми са по Договор за потребителски кредит №
594888, сключен на 14.01.2016 г. по реда на ЗПФУР между кредитодателя
"Кредисимо" ЕАД и кредитополучателя .
За
да бъде уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки 1.
Действителен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът
дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение
от страна на ответника на задълженията му по договора за потребителски кредит.
Съгласно
правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК доказателствената тежест е за ищеца, който е длъжен да
установи фактите, на които основава своите искания.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, който обвързва страните, както и предоставяне на
търсената сума на това основание.В такава насока са дадените от
първоинстанционния съд указания, респ.събрани са представени от ищеца
доказателства, като съдът не дължи предварителна преценка дали от същите се
установяват твърдените факти Преди
съдебно заседание във въззивната инстанция
е депозирана с писмена молба разпечатка на изпратено от въззивника
електронно съобщение за предоставяне на въззиваемия на договор за кредит №594888 от 14.01.2016г.,ведно с приложения ,
вкл.ОУ и СЕФ, което доказателство вече е било приложено към доказателствения
материал и прието в първоинстанционното производство.
По
делото е било представено заявление № 594888 от 14.01.2016 г., подадено от IP 77.77.55.140,
за отпускане на кредит в размер на 800, 00 лева, с посочване на трите имена на
ответника, ЕГН, номер на лична карта, адрес, мобилен телефон, адрес на
електронна поща, месторабота.
Това
заявление не е оспорено от насрещната страна, поради което представеният на
хартиен носител заверен препис, представляващ електронен документ, е годно
доказателство за съдържанието на материализираните в него електронни изявления.
Приложен е и договор за потребителски кредит №
594888 от 14.01.2016г. с кредитодател "Кредисимо" ЕАД и
кредитополучател А.С.К. ведно с Приложение № 1 към договора и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация. Посочените документи не
съдържат параф (саморъчен подпис) на ответника по иска.
Представени
са и общи условия за предоставяне на кредити – също неподписани с параф, от
които е видно, че волеизявленията на страните по сключване на договора се
извършват по няколко алтернативни начина, включително и по електронен път – на
официалния сайт на "Кредисимо" ЕАД. Предвидено е, че на сайта
кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до
"Кредисимо" ЕАД по образец, в който посочва личните си данни, желания
размер на кредита, срокът на кредита, наименованието на кредитния продукт и
желания начин на усвояване на кредита. Посочено е, че след като заявлението
бъде попълнено, "Кредисимо" ЕАД изпраща на кредитополучателя по
електронна поща Стандартен европейски формуляр, а актуалните Общи условия (ОУ)
и договорът за кредит се предоставят на кредитополучателя чрез платформата на
сайта.
В т.
III, 9, б. "а" от ОУ е предвидено, че ако кредитополучателят
кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за
кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "декларирам,
че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, и приемам ОУ и Договора" на
указаното за това място на сайта от кредитополучателя. Предвидено е в т. III,
11, че с извършване на посочените в т. III. 2. 9., б. "а" действия заявлението
се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия.
Съгласно
чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По
смисъла на § 1 от ДР на
ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова
дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Процесният договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет
отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние (уеб страницата на
"Кредисимо" ЕАД и електронна поща).
При
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал.
1, т. 3 ЗПФУР). За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2
от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния
подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. – Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги). Процесният договор за
потребителски кредит е сключен на 14.01.2016г., поради което приложение следва
да намери действащият към този момент материален закон, а именно Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) в редакцията му от 21.12.2010
г. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Доколкото процесния договор за потребителски кредит съдържа
в електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон,
електронна поща) следва да се приеме, че носи неговия електронен подпис.
Разпоредбата
на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
По смисъла на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. По делото не се твърди, а и не се
установява, че процесният електронен договор за потребителски кредит е подписан
от страните с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата
на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП обаче допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може
да се направи чрез тълкуване на т. III, 11 вр. т. III. 2. 9., б. "а"
от общите условия към договора за потребителски кредит, на която се позовава
ищецът. В посочените клаузи е предвидено, че ако кредитополучателят
кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за
кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "декларирам,
че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, и приемам ОУ и Договора" на
указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на
посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и
Договорът – приети и подписани от същия.
Съдът
намира, че по силата на т. III, 11 вр. т. III. 2. 9., б. "а" от
общите условия към процесния договор за кредит страните са постигнали съгласие
по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността на
електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да се
приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен
електронен документ, който се ползват с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК
(в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г.,
IV г. о., ГК).
Не е
проведено пълно и главно доказване обаче на обстоятелството, че сумата по този
договор реално е преведена на ответника, за което е разпределена от
първоинстанционния съд доказателствената
тежест, която е за ищеца .Твърденията, че част от същата е отишла за
„рефинансиране на друг договор“, не са установени – в тази връзка е представено
единствено т.нар.удостоверение, без дата , посочено като изходящо от ищцовата
страна – при липса на данни кое лице е издало същото, като в удостоверението е
посочено, че със сключване на процесния
договор №594888/14.01.2016г.,в размер на 800лв., К. е „рефинансирал“ на
15.01.2016г. със сумата 201,94лв. остатъчното си задължение по предходен
договор за кредит №555519/12.11.2015г. Това удостоверение представлява частен документ, изходящ от ищеца , оспорен от
ответника, без да бъдат ангажирани доказателства в подкрепа на изложените
обстоятелства, а чрез разписката от 15.01.2016г., издадена от Easy Pay за
получаване на пари в брой с получател ответника , не се установява по несъмнен
начин сумата да е предоставена е по
конкретния процесен договор – предвид и
различния й размер спрямо тази по договора.
При
липсата на доказателства за предоставяне на сумата на конкретното договорно
основание, предмет на настоящата искова претенция, то същата е недоказана –
както за търсената главница, така и за акцесорните задължения.
Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението, с което исковите претенции са отхвърлени,
следва да бъде потвърдено.
При
усл.на чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват
разноски за въззивната инстанция в размер на 150лв.адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК решението на КнОС не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №602 от 28.06.2019 г., постановено по гр.д. №2218 /2019г. на от Районен
съд – Кюстендил .
ОСЪЖДА
„КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
да заплати на А.С.К., с ЕГН **********,***,
разноски за въззивната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Настоящото решение
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.