Решение по дело №195/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 204
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700195
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 16.12.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Бистра Бойн      

                                                                          

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Емилия Янчева от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 195 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Регионална инспекция по околна среда и водите – Шумен, депозирана чрез Н.Г.– служител с юридическо образование, директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ – Шумен, против Решение № 238 от 28.06.2022г., постановено по АНД № 20223630200789 по описа за 2022г. на Районен съд - гр.Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 79/01.07.2021г. на и.д. директор на Регионална инспекция по околна среда и води - гр. Шумен, с което на „Д.“ ООД, ***7074403, на основание чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати коментираните от районния съд съществени процесуални нарушения и в частност, че актът и НП съответстват на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и съдържат необходимото описание на простъпката и на обстоятелствата, при които тя е била реализирана. Аргументира и становището относно безспорната доказаност на вмененото на санкционираното лице правонарушение, поради което отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за потвърждаване на отмененото от районния съд НП. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител Н.Герджикова, която заявява, че поддържа жалбата и излага подробни аргументи, обосноваващи искането за отмяна на съдебното решение и съответно – за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна, „Д.“ ООД, ***7074403, представлявана в съдебно заседание от управителя на дружеството Б.Б. оспорва жалбата. Аргументира становище за липса на извършено административно нарушение, с оглед на което счита, че постановеното решение е правилно и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна. В пледоарията по същество релевира доводи за правилност на касирания съдебен акт и предлага същия да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството „Д.“ ООД, *** стопанисва производствена площадка - логистичен център за търговия с храни в гр. Шумен, ул. „Цветан Зангов“ № 12, където във връзка с дейността си експлоатирало и пет хладилни инсталации, работещи с флуоросъдържащ парников газ. До 15.02.2021г. дружеството не представило в РИОСВ - Шумен отчет за 2020г. за веществата, които нарушават озоновия слой и/или за флуорирани парникови газове, както и за продуктите и съоръженията, които съдържат, зависят или са изработени от тези вещества.

На 04.03.2021г. от служители на РИОСВ - гр. Шумен била извършена справка по документи в деловодството на Инспекцията, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 10.05.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение против дружеството за това, че не е представило в РИОСВ - Шумен съответен отчет за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който бил надлежно поканен няколко пъти. АУАН бил предявен на управителя на дружеството и бил подписан от него със следното възражение: „ще възразя в законоустановения срок“. Писмени възражения обаче не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 01.07.2021г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на юридическото лице била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.11, във вр. с чл.13 от Наредбата за установяване на мерки по прилагане на Регламент /ЕО/ №1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой, респективно чл.35, ал.1 и чл.36 от Наредба № 1 от 17.02.2017г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуоросъдържащи парникови газове.

При така установената фактическа обстановка районният съд установил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи пораждането на целените от контролните органи последици спрямо лицето, счетено за нарушител. Констатираното нарушение според съда се изразявало в несъответствието на акта и на НП с императивните правила на ЗАНН, в частност с разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от закона. Съобразявайки материалите по делото, предходният съдебен състав заключил, че контролните органи не са изпълнили задължението си да изяснят с категоричност съществените факти по извършване на твърдяното от тях нарушение, което е довело до едно бланкетно и непълно негово описание. Съдът посочил, че в противоречие с нормативните изисквания в акта и в обстоятелствената част на НП описание на нарушението е дадено основно чрез словесно възпроизвеждане на законови норми и цитирането на нормативните актове, към които се числят, без да е дадено коректно и изчерпателно словесно описание на правнозначимите обстоятелства и на съставомерните признаци на вмененото на дружеството нарушение. В тази насока и след като съобразил сочените за нарушени нормативни повели, съдебният състав счел, че липсата на отразяване в акта и в НП на всички релевантни за нарушението факти от обективна страна има решаващ характер и представлява достатъчно основание за отмяната на процесния правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и е съобразил относимата правна регулация, заключавайки, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Поради това и на основание  на чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на районния съд. За пълнота следва да се отбележи, че административно-наказателното производство почива на строго определени правила, сред които са и коментираните от районния съд правила касателно минималния обем от реквизити, които актът и НП следва да съдържат, за да се препятства възможността привличането към отговорност да почива на предположения и догадки, а да се основава единствено на безспорно установени факти. Видно от съдържанието на акта и на съставеното въз онова на него НП се налага извод, че компетентните органи не са изпълнили изричните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да прецизират словесното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е осъществено, като вместо това са изградили съдържанието на коментираните документи основно с възпроизвеждане на съответните нормативни изисквания. Този подход несъмнено не удовлетворява целите на закона и не кореспондира с основополагащите норми, цитирани по-горе, доколкото нито в акта, нито в НП са налични констатации дали дружеството се явява оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг и повече контролирани вещества и/или нови вещества по Приложение II на Регламент /ЕО/ № 1005/2009. В този смисъл е и Решение № 240/25.10.2021г. на ШАС, постановено по КАНД № 233/2021г. по описа на съда.

Както правилно е приел и районният съд, при описание на нарушението от обективна страна контролните органи не са посочили каквито и да данни за това, че касаторът попада в категорията лица, задължени да представят годишен отчет по Приложение № 9 по Наредба №1 от 17.02.2017г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове. Констатацията на административнонаказващия орган се свежда до това, че дружеството е задължено да представи визирания отчет по експлоатация на хладилни и климатични системи, находящи се на производствената му площадка, без да конкретизира вида и спецификациите им, съответно да изясни въпроса дали дружеството представлява оператор на стационарно хладилно или климатично оборудване, съдържащо над 3кг. флуорирани парникови газове. Аналогичен е и подходът на актосъставителя, което налага извод за непрецизност на описанието на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, която не може да бъде санирана впоследствие. Наред с това, контролните органи не са извършили дължимата проверка за установяване на релевантните за отговорността факти и обстоятелства. Видно от материалите по делото, извод за неизпълнение на вмененото на дружеството задължение е направен единство въз основа на съпоставка за наличие на подаден отчет за предходен период и липсата на такъв за периода, посочен в НП. Липсват каквито и да е констатации, че дружеството е притежавало и експлоатирало съоръжения и инсталации, обосноваващи задължение за подаване на въпросния отчет. От своя страна, в хода на съдебното производство както пред въззивната инстанция, така и пред касационния съд, дружеството чрез своя управител заявява, че през 2020г. „Д.“ ООД не е притежавала и експлоатирала съоръжения за хладилна или климатична техника, която да съответства на изискванията на Регламент /ЕО/ № 1005/2009 с количества повече от 3 кг хладилен агент и поради тази причина не е подала декларация за отчитане експлоатацията на такива съоръжения. Коментираните по-горе пропуски, допуснати в хода на административно наказателното производство, са отчетени от районния съд и въз основа на същите е обоснован изводът за незаконосъобразност на процесното НП. Същите се установят от всички доказателства по делото, поради което решението се явява правилно, обосновано и законосъобразно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 28.06.2022г., постановено по АНД № 20223630200789 по описа за 2022г. на Районен съд - гр.Шумен.

         Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................        ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................

        

                                                                                          2. ...........................

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.12.2022 г.