Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 917 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 543680/23.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 38163/2018 г. по описа на СРС, II, 61
състав, З. „А.“ АД е осъден да заплати на А.П.И.“ - Областно пътно управление
Ямбол, сумата от 613, 46 лв.,
представляваща част от обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили
от ПТП, причинено на 03.06.2016 г., на АМ Тракия км 303+700 в посока от гр.
София към гр. Бургас, за което при З. „А.“ АД е образувана щета № 12016100100094,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
11.06.2018 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.432 КЗ, да
заплати сумата от 121, 91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
25.06.2016 г. - 10.06.2018 г., на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата от 397,
84 лв., представляваща направени пред СРС разноски, съразмерно с уважената част
от иска. Отхвърлен е предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава
върху главница в частта над 121, 93 лв. до 125, 92 лв., като неоснователен.
Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1, 62 лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ответника З. „А.“
АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. В нарушение на
чл.235, ал.3 ГПК решаващият съд не е съобразил извършеното в хода на
производството плащане на сумата от 487, 70 лв., което е сторено на 16.08.2018
г. Платежният документ е представен с молба от 05.09.2018 г., но същата не е
докладвана и не е съобразена от СРС, който не е обсъдил ангажирания по делото
доказателствен материал в неговата цялост. Това е довело до неправилност на
постановеното съдебно решение. Счита, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се има предвид действителния размер на
вредите към датата на настъпването им, като следва да не се допуска
неоснователно обогатяване. С оглед на това застрахователят следва да възстанови
увреденото имущество в състоянието, в което е било преди увреждането. Твърди,
че е определил застрахователното обезщетение по средни пазарни цени, като е
съобразена стойността на материалите, които биха могли да бъдат реализирани
като вторични суровини от страна на увреденото лице. Счита, че следва да се
съобрази обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП увредените
мантинели са били в експлоатация повече от 3 години и е налице амортизация на
същите във висока степен. моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като отхвърли изцяло предявените спрямо него искове, като му присъди сторените
по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца А.П.И.“, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. Счита,
че по делото липсват документи, установяващи твърденията на ответника.
Решаващият съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, въз основа на който е достигнал до обоснован извод за
основателност на предявените искове. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 03.06.2016
г. на АМ Тракия км 303+ 700 дясно, в посока от гр. София към гр. Бургас е
настъпило ПТП, за което е съставен констативен протокол. В резултата на това
ПТП на ищеца са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на 44 м.
единична ограничителна система за пътища в предната част. Уврежданията са
причинени от лек автомобил марка „БМВ“, модел 5 ЕР РЕМХЕ, рег. № ********. Към
датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответника. Въз основа на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
от 08.06.2016 г. при ответника е образувана щета. Общата стойност на
претърпените от ищеца вреди, определена въз основа на договор №
РД-37-25/03.07.2014 г. за доставка и монтаж на ограничителни системи на
републиканските пътища на територията на югоизточен район, възлиза на 2 926, 18
лв. с ДДС. Съгласно съставения констативен протокол водачът на горепосочения
автомобил го управлявал със скорост, несъобразена с пътните условия - мокра П.настилка,
поради което е загубил контрол и се е блъснал в еластичната ограда в дясно по
посока на движение. Спрямо виновния водач е взето административно отношение,
като му е съставен акт за установяване на административно нарушение. В протокола
са удостоверени и претърпените от ищеца имуществени вреди. Във връзка с
образуваната при ответника щета е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2 312, 72 лв., което не покрива всички претърпени имуществени вреди
от процесното застрахователно събитие. На основание чл.499, ал.2 КЗ
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинените имуществени вреди е в размер на действителната стойност на вредата.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната
стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид,
респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. В
случая счита, че следва да се съобрази сключеният договор за доставка и монтаж
на ограничителни системи по републиканските пътища, въз основа на който да се
определи пазарната стойност на увреденото имущество. Счита, че не е налице
нормативно основание за приспадане на стойността на металните отпадъци от
увреденото пътно съоръжение, тъй като тази стойност е ирелевантна спрямо обема
на вредите. Счита, че от значение са единствено какви разходи са необходими за
възстановяване състоянието на увреденото имущество. На основание чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви
претенциите си за обезщетение на вредите спрямо застрахователя по договор срещу
гражданска отговорност, застрахован по който е деликвентът. Отговорността на
застрахователя за вредите по застраховка „Гражданска отговорност“ има договорен
характер спрямо насрещната страна по договора, но в хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е
функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител на
вредите. С оглед на това счита, че приложение в случая следва да намери нормата
на чл.84, ал.3 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 613, 46 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сумата от 125, 92 лв. - лихва за забава за периода 03.06.2016 г. - 11.06.2018
г., както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва изцяло предявения иск. Излага съображения, че изплатеното на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2 312, 72 лв. обхваща всички
претърпени имуществени вреди. Застрахователното обезщетение е определено въз
основа на средните пазарни цени на материалите, които биха могли да се
реализират като вторични суровини от страна на увреденото лице. Съобразено е и
обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП увредените мантинели са
били в експлоатация 3 години, поради което е налице амортизация. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Липсва спор между страните, а и от представения по
делото протокол за ПТП се установява, че на 03.06.2016 г., в 14.55 ч., на АМ
Тракия, км. 303+700 в посока гр. Бургас е настъпило ПТП, причинено от лек
автомобил марка „БМВ“, модел 5 ЕР РЕМХЕ, рег. № ********, управляван от
Александър Боцевски, собственост на същия. Като причина за настъпилото ПТП е
посочено, че водачът на автомобила се е движим със скорост, несъобразена с
пътните условия - мокра П.настилка, губи контрол и се блъска в еластичната
ограда в дясно по посока на движението. В протокола е удостоверено, че за лекия
автомобил е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество. Това обстоятелство е установява и от представената справка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
С писмо изх. № 53-00-185/08.06.2016
г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като е
представил препис от съставения протокол за ПТП, количествено - стойностна
сметка и снимков материал. Писмото е връчено на 10.06.2016 г., съгласно
представеното известие за одставяне.
На 20.07.2016 г. отвметникът е
превел по банков път в полза на ищеца сумата от 2 312, 72 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по образуваната във връзка с проценото ПТП щета.
Съгласно представената количествен - стойностна сметка
за щета от процесното ПТП стойността на доставката и монтажа на нови
ограничителни системи за пътища, одобрена от възложителя възлиза на 2 926, 18
лв. По делото е представен сключения договор за възлагане на обществена поръчка
за доставка и монтаж на ограничителни системи на републикански пътища на
територията на югоизточен район с възложител - А.П.И.“ и изпълнител „Ю.05“ ООД
от 2014 г.
С платежно нареждане от 16.08.2018 г. ответникът е
превел по банков път на ищеца в хода на исковия процес сумата от 487, 70 лв.,
като е посочено, че плащането се извършва във връзка с образуваното дело пред
СРС.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
авто - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност на
нанесените имуществени вреди в резултата на процесното ПТП към момента на
настъпването му възлиза на 3 382, 61 лв. Стойността на остатъчните материали,
които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, е 153, 38 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, че
към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка БМВ,
модел 5 ЕР РЕМХЕ, рег. № ********, е застрахована при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка
е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази
застраховка, съгласно втората алинея на чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от
лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство.
През време на действието на
застрахователния договор – на 03.06.2016 г., е настъпило ПТП, причинено от
водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина
за настъпилото ПТП е неизпълнение на задълженията на виновния водач,
регламентирани в чл.20, ал.2 ЗДвП при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на лекия автомобил
марка БМВ не е съобразил избраната от него скорост с мократа П.настилка. Ето
защо и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „БМВ“,
за което липсва спор между страните.
Не се спори и относно
обстоятелството, че ищецът е претърпял вреди от настъпилия пътен инцидент, при
който са увредени 44 м. единична ограничителна система за пътищата – мантинела.
В случая ПТП е настъпило на пътен
участък, който е част от републиканската П.мрежа. Същевременно съгласно чл.19,
ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от А.П.И.“, която на
основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на тези пътища.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Спори се относно обема на отговорността
на ответника.
Съгласно чл.499, ал.2 КЗ при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
В чл.400, ал.1 КЗ е регламентирано, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В
случая действителната стойност на вредите възлиза на 3 382, 61 лв.,
съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС авто – техническа
експертиза, което не е оспорено от страните. Това е средната пазарна стойност
на нанесените имуществени вреди на ищеца, в резултата на процесното ПТП. Следва
да се посочи, че при съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, съгласно разясненията, дадени с
решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., на ВКС, ТК, І ТО.
Жалбоподателят релевира довод, че неправилно СРС е
приел, че от общия размер на имуществените вреди не следва да се приспада
овехтяването на увредените материали. По този въпрос е формирана трайна съдебна
практика, която е съобразена от решаващия съд. Съгласно разясненията, дадени с решение
№ 206 от 03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г.,
на ВКС, ТК, на ВКС и др., размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Ето защо, като не е приложил
коефициент на овехтяване към определения от вещото лице размер на имуществените
вреди, решаващия съд не е допуснал нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят излага съображения, че при определяне
размера на застархователното обезщетение следва да се съобрази стойността на
материалите, които биха могли да се реализират като вторични суровини от страна
на увреденото лице. Въззивният съд счита, че действителният размер на щетите
следва да се определи като разлика между стойността на поставянето на нова
мантинела и стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно
обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така, че е налице формирана
съдебна практика относно определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която стойността на ремонта
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. С нея е възприето,
че застрахователното обезщетение се определя като от действителната стойност на
увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане стойността на запазените
части - решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва да
намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай. Ето защо от размера на
средната пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 3 382, 61 лв., следва да се приспадне
стойността на остатъчните материали – 153, 38 лв. Така размерът на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 3 229, 23 лв. Страните не спорят,
че ответникът е платил застрахователно обезщетение в размер на 2 312, 72
лв., която сума следва да се приспадне от застрахователното обезщетение. Разликата
възлиза на 916, 51 лв. Същевременно ищецът претендира обезщетение в по - нисък
размер – сумата от 613, 46 лв.
В хода на производството – на 16.08.2018 г.,
ответникът е платил част от претендираната от ищеца сума – 487, 70 лв., като в
представеното платежно нареждане изрично е посочено, че плащането е по гр. д. №
38163/2018 г. на СРС, 61 състав. На основание чл.235, ал.2 ГПК съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Ето защо и доколкото ответникът изрично е посочил
кое свое задължение погасява, от претендираната от ищеца сума в размер на 613,
46 лв. следва да се приспадне платената в хода на процеса сума от 487, 70 лв.
Така се формира разлика в размер на 125, 76 лв.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
предявеният иск е основателен за сумата от 125, 76 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение в частта на разглеждания иск следва да се отмени
в частта, с която е уважен предявения иск за сумата над 125, 76 лв. до пълния
размер от 613, 46 лв., като следва да се отхвърли в тази му част, а решението в
частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 125, 76 лв. следва да се
потвърди.
Задължението на ответника е парично и за периода на
своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят не е релевирал доводи относно периода на лихвата за
забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на
въззивния контрол. Предвид обстоятелството, че лихвата за забава върху сумата
от 125, 76 лв. за периода 25.06.2016 г. – 10.06.2018 г. възлиза на 25, 01 лв.,
предявеният иск се явява основателен в този размер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
разглеждания иск за сумата над 25, 01 лв. до пълния уважен размер от 121, 93
лв., като искът следва да се отхвърли в посочения размер, а решението в частта,
с която е искът е уважен за сумата от 25, 01 лв. следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 19, 90 лв., представляваща
сторени във въззивното производство разноски, съразмерно с уважената част от
жалбата.
Доколкото жалбоподателят е защитаван по делото във
въззивното производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 79, 61 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност.
Тъй като сумата от 487, 70 лв. е платена в хода на
процеса и доколкото ответникът не е заплатил преди завеждане на делото в пълен
размер дължимото застрахователно обезщетение, следва да се приеме, че с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. Ето защо и по аргумент от
чл.78, ал.2 ГПК не следва да се променя отговорността за разноските, съобразно
неоснователната част от предявените искове.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 543680/23.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 38163/2018 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 61 състав, В ЧАСТТА, с която З.
„А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, е осъден да заплати на А.П.И. – Областно
пътно управление – Ямбол, сумата над
125, 76 (сто двадесет пет лева и
седемдесет и шест стотник) лв. до 613,
46 (шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки) лв., на
основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение
за настъпило на 03.06.2016 г. ПТП, както и В
ЧАСТТА, с която З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, е осъден да заплати
на А.П.И. – Областно пътно управление – Ямбол, сумата над 25, 01 (двадесет и пет лева и една стотинки) лв. до 121, 93 (сто двадесет и един лева и
деветдесет и три стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва за периода 25.06.2016 г. – 10.06.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно,
кумулативно съединяване от А.П.И.“, с
адрес гр. София, бул. „********, срещу З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***,
съответно с правно основание чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата над 125, 76 (сто двадесет пет лева и седемдесет и шест стотник) лв. до 613, 46 (шестстотин и тринадесет
лева и четиридесет и шест стотинки) лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпило на 03.06.2016 г. ПТП, както и с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата над 25, 01
(двадесет и пет лева и една стотинки) лв. до
121, 93 (сто двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки) лв., на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 25.06.2016 г. –
10.06.2018 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543680/23.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 38163/2018 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 61 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А.П.И.“, с
адрес гр. София, бул. „********, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******,
с адрес ***, на основание чл78, ал.1
ГПК, сумата от 19, 90 (деветнадесет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност, както и да
заплати на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, сумата от 79, 61
(седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) лв., представляваща
юрисконсулкско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство по съразмерност.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.86 ЗЗД над уважения размер от 121, 93 лв. до пълния
предявен размер от 125, 92 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.