Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080
гр. Пловдив, 22.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора АЛБЕНА КУЗМАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия
Велина Антонова НОХД /В/ № 58 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило на
25.01.2021 г. искане от главния
прокурор, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на
наказателното производство по делото.
В искането се сочи, че в хода на същото са били
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като
се релевират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК –
нарушения на материалния и процесуалния закон. В искането се съдържат и данни в
подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на
делото и отмяна на постановения съдебен акт.
В съдебно заседание пред настоящия съд се
поддържат наведените доводи от страна на представителя на Апелативна
прокуратура – П..
В хода на съдебните прения защитникът на осъдения
намира искането на главния прокурор за основателно, тъй като действително е
налице съществено нарушение на закона, което налага отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Осъденият поддържа заявеното от своя защитник
адв. И..
В последната си дума сочи, че следва да се спази
закона.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за ревизия на горепосоченото
протоколно определение за одобряване на споразумение по реда на възобновяването
се явява направено от надлежно
легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт от кръга на
тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК. Явява се депозирано в срока, предвиден по чл.
421, ал. 1 от НПК, като са били спазени изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК
по неговото администриране.
Разгледано по същество, искането е напълно основателно, като претендираните нарушения на касационните
основания се съдържат в самото дело, чието възобновяване се търси чрез
приложението на извънредния способ за
съдебен контрол.
Видно от материалите по делото с определение №
260321 от 07.12.2020 г. по НОХД № 7651/2020 г. на Районен съд – П. за
одобряване на споразумение подсъдимият В.Д.К. е бил признат виновен в това, че
на 21.11.2020 г. в землището на село *, област П. е управлявал МПС лек
автомобил марка „*“ с рег. №* с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.47 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство, поради което и на основание чл.
343б ал. 1 във връзка с чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК му е било наложено
кумулативно наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 1000 лева. На основание чл. 343 Г от НК В.Д.К. е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Видно от материалите по цитираното дело на РС – П.
съдебното производство по същото било образувано по внесен обвинителен акт от
страна на РП-П. на 07.02.2020 г., като с разпореждане на съдията-докладчик от
същата дата делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните за 07.07.2020 г., по общия ред, като същевременно е
било преценено, че не са налице основанията за провеждането на някоя от
диференцираните процедури, визирани от законодателя.
Видно от
протокола за съдебно заседание, проведено на 07.12.2021 г. пред
Районен съд – П. по НОХД № 7651/2021 г. /л. 8 – 9 от цитираното дело/,
след даване ход на делото и започване на съдебното следствие пред първия съд с
доклад, в който са били посочени основанията за образуване на наказателното
производство, подсъдимият, неговият защитник и представителят на държавното
обвинение представили споразумение за прекратяване на наказателното
производство. Съдът пристъпил към процедура по чл. 384, ал. 1 от НПК във връзка
с изготвеното от страните писмено споразумение, което съдържало тяхното
съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на ал. 5 на чл. 381 от НПК.
Спазена била процедурата по ал. 6 на чл. 381 от НПК за подписване на
споразумението от подсъдимия. След като подсъдимият се признал за виновен по
повдигнатото му обвинение и заявил информираност по всички въпроси на
споразумението, в протокола бил отразен текста на самото споразумение.
Следва да се споделят изцяло наведените в
искането на главния прокурор доводи за наличие на предпоставките на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК за възобновяване.
Настоящият съд намира, че в процедурата за
одобряване на споразумението, когато съдът прецени, че
споразумението не противоречи на закона и морала постановява определение за
одобряването му /чл. 382, ал. 7 НПК/, като в протоколното определение
възпроизвежда съдържанието на споразумението. Определението има последиците на
влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/ и влиза в сила незабавно след
постановяването му.
Изцяло се споделят съображенията в искането за възобновяване,
че с одобряване на споразумението са били допуснати нарушения по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като
по силата на непроверен по касационен ред съдебен акт на В.Д.К. е било наложена
кумулативна санкция, в която е било включено и кумулативното наказание лишаване
от права, но за срок по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от
свобода. Това е било сторено в нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК. При постановяване на протоколното определение за одобряване
на споразумението Пловдивският районен съд е допуснал съществено нарушение на
закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – приложил е неправилно закона
независимо, че законодателят действително е предвидил кумулативна санкция за
вмененото на дееца престъпление по НК. В разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК е
регламентирана възможността наложеното кумулативно предвидено наказание по чл.
37, ал. 1, т. 7 НК да надвишава основното наказание, предвидено в санкционната
част на съответната норма от особената част на НК с максимален срок от три
години. При тълкуване на този текст и в съответствие с константната практика на
съдилищата, срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък
от определеното основно наказание лишаване от свобода. В този смисъл е трайната
и задължителна съдебна практика: Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума
на ВС на Република България, Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК, решение
№ 94 от 26.02.2009 г. по н. д. № 580/2008 г. на ВКС, III
н. о. и други.
Отделно от
изложеното е налице и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, с
оглед изложеното вече по-горе, във връзка с процедурата по одобряване на
споразумение. Допуснатото нарушение на материалния закон
при приложението на чл. 49, ал. 2 НК не е било констатирано от първия съд при
одобряване на споразумението.
Съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, по силата на която одобрява споразумението, когато не противоречи на
закона и морала. Допуснатото нарушение на материалния закон при приложението на
чл. 49, ал. 2 НК не е било констатирано от първия съд независимо от
задължението му да провери законосъобразността на постигнатото споразумение
преди да бъде одобрено. Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 5 от НПК съдът е могъл
да предложи промени в постигнатото споразумение, които да бъдат обсъдени с
прокурора и защитата. С посоченото се приема, че доводът в искането за
възобновяване за наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение и по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК, също се явява основателен.
Допуснатите две съществени нарушения на закона са
основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
НОХД № 7651/2020 г. по описа на РС-П., като ОТМЕНЯ протоколно определение №
260321 от 07.12.2021 г., с което е било одобрено споразумение по чл. 382, ал. 7
от НПК, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.