РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1624
гр. Пловдив, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1533 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез юрисконсулт И.А., против
Решение № 216 от 06.02.2023 г. на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с. постановеното
по АНД № 5170 по описа за 2022 г. на същия съд, отменящо НП № 652510 – F523205 от 04.08.2022 г. на Заместник директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, с което на С.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение
на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде
отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба - С.П.М., не взема конкретно становище
относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивски районен съд е бил сезиран
с жалба предявена от С.П.М.,
против НП № 652510 – F523205
от 04.08.2022 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на П.,
на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Същото
е издадено въз основа на АУАН № F523205 от 07.11.2019 г., съставен от Ц.Г.К.– главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
С.П.М.
в качеството му на управител на „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД, с ЕИК ********* - предприятие
по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския
закон, като е бил задължен не е публикувал годишния финансов отчет (ГФО) на
дружеството за 2018 г. в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията,
в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г.
(30.06.2019 г. е неприсъствен ден).
В
АУАН е посочено още, че през 2018 г. дружеството има реализиран оборот от фискално
устройство в размер на 16440,63 лв. съгласно данни от справка „Фискални
устройства с дистанционна връзка“.
Към
датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2018 г. не е заявен за
вписване и не е представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията.
Посочено
е още, че нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив, както и че
същото е установено на 21.08.2019 г. – датата, на която НАП е уведомена от
Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на
ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.
7. Процесният акт е съставен в
отсъствието на нарушителя, тъй като до М. е отправена покана за съставяне на
АУАН изх. № 94-00-5991-666/26.09.2019 г., която обаче не му е била връчена поради
ненамирането му на адреса за кореспонденция гр. Пловдив, ул. Равнища 21 –
пощенската пратка се е върнала с отбелязване „непотърсен“.
След
неуспешен опити за връчване на АУАН чрез изпратена покана №
70-00-14103-686/18.11.2019 г. отново на посочения адрес за кореспонденция, е
извършено и посещение на място, за което е съставен Протокол №
*********/13.02.2020 г., но без резултат.
В
тази връзка административнонаказателното производство е спряно на 03.04.2020 г.
Същото е възобновено с връчването на АУАН на пълномощник на М. на 18.07.2022 г.
8. За да отмени спорното НП, Районен съд
– Пловдив е приел, че в случая е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно, че атакуваното наказателно постановление е
издадено извън шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност
на процедурата по спиране на административно-наказателното производство, тъй
като органите по приходите не са провели „щателно издирване“ на нарушителя по
смисъла на чл. 43 ал. 6 ЗАНН. От данните по делото съдът е констатирал, че е
изпратена само една покана за връчване на АУАН с изх. № 70-00-14103-686 от
18.11.2019 г., върната в цялост с отбелязване „непотърсена“ на 12.12.2019 г.
Останалите покани не са кредитирани, тъй като са или за съставяне на АУАН, или
са за връчване на АУАН, но след като административнонаказателното производство
вече е било спряно.
Констатирано
е още, че на 13.02.2020 г. органи на ТД на НАП са посетили известния адрес на нарушителя
един единствен път и видно от отбелязването в протокола, са търсили дружество.
Районният съд е установил, че на органите на ТД на НАП Пловдив е бил известен и
друг адрес от направената от тях справка за финансови отчети, а именно гл.
Пловдив, ул. „Победа“ № 2А, на който не са изпращани нито покани за връчване на
АУАН, нито е бил посещаван.
В
тази връзка съдът е посочил, че в конкретния случай е приложимо тълкуването
дадено от Върховния съд, а впоследствие и от Върховния касационен съд на
Република България в редица решения във връзка с чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК (отм.),
приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, което
определя, че "щателното издирване“ представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия,
насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност
следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
В конкретния случай това не е сторено, още повече че лицето не е търсено и на
всички известни адреси.
Спиране
на производството е допустимо когато са извършени всички възможни
действия
по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени
необходими за целта усилия, същият не е намерен.
Изложеното е дало основание на
решаващия съд да обоснове извода, че конкретното административнонаказателно производство
не е било надлежно спряно по реда на чл. 43 ал.6 ЗАНН.
ІV.
За правото:
9. Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното преповтаряне.
Безспорно
в случая от данните по делото се установява, че спирането на
административнонаказателното производството е извършено в нарушение на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, доколкото по делото липсват каквито
и да било доказателства по отношение на С.М. да е било проведено щателно
издирване по смисъл на цитираната норма, както правилно е приел първоинстанционния съд.
Цялата
приложена кореспонденция, включително посещението на адреса гр. Пловдив, ул.
Равнища 21, касаят единствено юридическото лице – АРТ ПЕЙНТ ЕООД, чийто
представляващ М. е, но не и него самия.
При
това положение Разпореждането за спиране на административнонаказателното
производство от 03.04.2020 г. (чийто контрол досежно неговата законосъобразност е
възможен единствено във фазата на обжалване на крайния акт, в конкретния случай
– процесното НП, доколкото спирането на административнонаказателното
производството не подлежи на самостоятелно обжалване) като издадено в противоречие на
закона, не може да породи желаните от администрацията правни последици. Казано
с други думи, в конкретния случай предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове не спират
да текат. Следователно, преклузивният 6-месечен срок по ал. 3 на чл. 34 от
закона (според
която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта) е изтекъл към
датата на издавен на процесното НП. Това само е достатъчно, последното да бъде
отменено.
10. Изложеното до тук налага да се
приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е
валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216 от 06.02.2023
г. на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с. постановеното по АНД № 5170 по описа за 2022
г. на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.