№ 128
гр. Кюстендил, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8801/21.12.2022 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Валентина Александрова, с рег. №742 в регистъра на КЧСИ с
район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Е. Г. А., с адрес: общ.
Кюстендил, ********, срещу Разпореждане от 25.11.2022 г., постановено по изпълнително
дело /ИД/ №201874204000116, с което органа по принудително изпълнение е отказал да
прекрати производството поради сочена от длъжника перемпция, настъпила в хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят – длъжник оспорва правилността на обжалваното разпореждане.
Сочи, че при справка в деловодството на съдебния изпълнител установил, че за срок повече
от две години - считано от 30.07.2020 г. до момента, не са предприемани принудителни
изпълнителни дейсвия, при което приема, че изпълнителното производство е перемирано,
позовавйки се на тълкувателната практика на ВКС, намерила отражение в ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по
принудително изпълнение жалбоподателят приема за незаконосъборазен и несъответстващ
на утвърдената съдебна практика, приемаща, че в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
перемпцията настъпва по право и органа по принудително изпълнение издава
постановление за прекратяване, което има само декларативен характер.
По изложените съображение завявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане
1
и прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
До взискателя *****, със сегашно наименование ***** е изпратен препис от
жалбата, като в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, е постъпило
писмено възражение, чрез пълномощника адв. Н. Ш., в което пространствено са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба.
ЧСИ Александрова е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК
във връзка с обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за допустимост,
но неоснователност на жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав
намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден
и допустим.
Изпълнително дело №20187420400166 по описа на ЧСИ Валентина Александрова е
образувано по молба, подадена от взискателя *****, със сегашно наименование ***** срещу
длъжника Е. Г. А. въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2017 г. издаден по ч.гр.д.
№1976/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и изпълнителен лист от 25.10.2017 г.,
издаден по гр.д.№435/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
По делото съдебният изпълнител е извършил справки, целящи установяване
имущественото състояние на длъжника.
На 10.04.2018 г. на дължника Е. Г. А. е връчено съобщение за доброволно
изпълнение и е уведомен за насрочен от органа по принудително изпълнение опис на
движими вещи, негова собственост, на 19.04.2018 г. от 11.30 часа.
Взискателят депозира молба от 26.11.2018 г. до съдебния изпълнител с искане да
бъде насрочена дата и да бъде извършен опис на движими вещи в седалището на ЕТ „Е.А. -
Л.“. До длъжника е изпратена призовка за насрочен на 18.12.2018 г. опис и оценка на
движими вещи в неговия дом.
С молба от 15.02.2019 г. взискателят е поискал органа по принудително изпълнение
да да направи спрвака в КАТ за притежавани от длъжника МПС и при наличие на такива да
бъде наложен запор върху тях.
2
С молба от 29.04.2020 г. взискателят е поискал ЧСИ Александрова да извърши
справка в НАП за вземания на длъжника по трудови правоотношения, като при наличие на
такива, е поискано налагането на запор върху тях.
Със запорно съобщение от 24.07.2020 г. ЧСИ Александрова е наложила запор върху
банковите сметки на длъжника, открити в „*****“ АД.
На 30.07.2020г. длъжникът Е. А. е поискал съдебния изпълнител да прекрати
образуваното срещу него производство по принудително изпълнение поради неговото
перемиране. С разпореждане на ЧСИ Александрова от 11.08.2020 г. молбата е оставена без
уважение.
На 23.12.2020 г. взискателят е поискал да бъде насрочена дата и да бъде извършен
опис на движимите вещи в жилището на длъжника А., а с молба от 23.06.2021 г. взискателят
е поискал извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ за
налични банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях.
С последваща молба от 14.10.2022 г. от страна на взискателя е поискано отново да
бъде извършена справка в НАП за вземания по трудови правоотношения на длъжника, като
със запорно съобщение от 07.11.2022 г., изпратено до Професионална гимназия по селско
стопанство „Св. Климент Охридски“ гр. Кюстендил, е наложен запор върху всяко
възнаграждение за труд, което се изплаща на дължника Е. Г. А..
С молба вх.№7992/04.11.2022 г. длъжникът отново е поискал прекратяване по реда
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на действията по принудително изпълнение, което искане органът
по принудително изпълнение е оставил без уважение с обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 25.11.2022 г. Аргументирал е отказа с липсата на
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие
има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и
възражения на страните.
Очертаните с въззивната жалба предели на проверка в производството се
разпростират върху наличието, респ. липсата на предпоставки за прекратяване на действията
по принудително изпълнение по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
3
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършването на изпълнително действие има при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са
изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за
установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязло в сила разпределение и др.
В Решение №37 от 24.02.2021 г. на IV ГО по гр.д. 1747 по описа за 2020 г. на ВКС,
върховните съдии отчитайки, че в т.10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледан въпросът при какви условия и кога
настъпва перемцията, са дали отговор именно на този въпрос. Посочено е, че в чл.116, б.“в“
ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, както и че същинско действие за принудително изпълнение
може да бъде предприето само от съдебния изпълнител и то безспорно прекъсва давността.
Отчетоно е обаче, че давността се свързва единствено с поведението на кредитора и не се
влияе от това на други лица. Затова ако искането на кредитора е направено своевременно,
но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, върховните съдии
приемат, че давността се счита прекъсната с искането. Пояснено е, че прекъсването е едно –
с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, която се застъпва и от настоящия
съдебен състав, безспроно се формира извод за липсата на предпоставките по чл.433, ал.1, т.
8 от ГПК. Видно от материалите по делото взискателят е поискал: извършване на опис с
молба от 2018 г., налагане на запор върху МПС, собственост на дължника с молба от 2019 г.;
с молба от 2020 г. е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника;
с молба от 2020 г. отново е поискано извършване на опис; с молба от 2021 г. е поискано
налагане на зопор на банковите сметки на длъжника и ново налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника с молба от м.10.2022 г. В случая безспроно кредиторът е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за извършване на
изпълнителни десйтвия, годни да прекъснат давността, като срокът между всяко едно от
4
исканията не е равен или по-дългъл от две години, каквото е изискването на разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Освен това, както се посочи, налице е връчено запорно съобщение от
07.11.2022 г., изпратено до Професионална гимназия по селско стопанство „Св. Климент
Охридски“ гр. Кюстендил, за наложен запор върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателя.
Изложеното води до извод за неоснователност на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 8801/21.12.2022 г. по описа на
Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Валентина Александрова, с рег. №742 в регистъра на
КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Е. Г. А., с адрес: общ.
Кюстендил, ********, срещу Разпореждане от 25.11.2022 г., постановено по изпълнително
дело /ИД/ №201874204000116, с което органа по принудително изпълнение е отказал да
прекрати производството поради сочена от длъжника перемпция, настъпила в хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно по аргумент от разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5