Решение по дело №683/2017 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 35

 

Гр. Кубрат, 23.02.2018 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Албена Великова

 

при секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 683 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Ищцата Х.С.З., ЕГН **********  с адрес *** чрез пълномощник адв.Петко Ахмаков от АК-Русе твърди, че с ответника Ю.А.З., ЕГН ********** с пост. адрес *** сключили граждански брак, първи и за двамата, на 03.10.1981 год. в с. Брестовене. В началото брачното съжителство протичало в пълна хармония и разбирателство. И двамата съпрузи полагали грижи за родените от брака деца, които към момента са навършили пълнолетие. Преди седем години ищцата напуснала семейното жилище и от тогава датира фактическата раздяла помежду им като никой не е правил опити да осъществи контакт с другия партньор. Поради това, че тази раздяла продължава трайно във времето и брачната им връзка съществува само формално, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроена, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след прекратяване на брачната връзка съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име.

Ответникът Ю.А.З. оспорва фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на исковата молба. Заявява, че ищцата напуснала семейното жилище, за да бъде близо до по-голямата им дъщеря, заминала в чужбина, където впоследствие намерила работа и трайно се установила, а и започнала връзка с друг мъж. Признава, че това е действителната причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Заявява, че в името на децата и внуците им, следва да поддържат добри отношения с ищцата, поради което заявява готовност делото да приключи със спогодба между съпрузите. Заявява претенция да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи за двамата, на 03.10.1981 год. с Акт № 21/03.10.1981 год. на Кметство с.Брестовене, Община Завет. От брачното си съжителство имат родени две деца, навършили пълнолетие.

След като сключили граждански брак страните се установили в село Брестовене, където създали дом. Поради безработицата в малките населени места за времето 1990-1997 г. работили в чужбина. С реализираните от гурбета доходи започнали свой бизнес – стопанисвали дискотека, хранителен магазин. Отначало търговската им дейност вървяла добре, но впоследствие започнала да началява, а оттам и средствата им. Започнали и все по-често конфликтите помежду им. През 2010 г. за три месеца ищцата отишла да работи в Германия, но съпругът й не бил съгласен с това и тя била принудена отново да се върне. При завръщането й отново започнали конфликтите помежду им, обстановката станала нетърпима за съпругата и тя се принудила да напусне семейното жилище и се върнала отново в Германия, където се установила да живее и работи. Всеки от съпрузите започнал свой живот – ищцата в чужбина, ответникът – в с.Брестовене, с друг партньор. 

 Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетелите Т., О.и С., които съдът кредитира изцяло, тъй като са в родствени и близки връзки със страните по делото, възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено и които кореспондират с приложените писмени доказателства.

 Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изложените обстоятелства налагат извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. С течение на времето е настъпила промяна в чувствата на взаимност и привързаност между брачните партньори, настъпила е фактическа раздяла, като всеки е създал свой живот, без да разчита на подкрепата на другия. Бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. По изложените съображения бракът им следва да бъде прекратен, а с оглед искането на страната, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка.

След прекратяването на брака ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име – А., поради което следва съдът да уважи искането й.

Ответникът е сезирал съда с искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, което съдът намира, че следва да уважи. Категорично от всички събрани по делото гласни доказателства се установи, че от 2010 г. ищцата се е установила трайно да живее и работи в Германия, а съпругът е останал да живее в семейното жилище в с.Брестовене, полагайки съответните грижи по поддръжката му. Към момента съдът не намира основание, което да налага промяна на така установеното фактическо положение. Ето защо с настоящия съдебен акт следва да се предостави ползването на семейното жилище на ответника. Впоследствие след влизане в законна сила на бракоразводното решение страните разполагат с правната възможност да поделят имуществото си – движимо и недвижимо, както се сочи и в обстоятелствената част на исковата молба.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските следва да се поемат от страните съобразно вината относно разстройството на брачната връзка. С оглед на обстоятелството, че съдът не се произнася по въпроса за вината, разноските за адвокатско възнаграждение остават за всеки от тях така както са направени, а тези за следващата се държавна такса следва да се поемат по равно. Като се отчете, че ищцата е заплатила държавна такса при образуване на делото в размер на 25.00 лева, то ответникът Ю.А.З. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между Х.С.З., ЕГН **********,***, и Ю.А.З., ЕГН **********,***, с Акт № 0021/03.10.1981 г. на Кметство с. Брестовене, Община – Завет, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните,  находящо се в с. Брестовене, общ. Завет, обл. Разград, ул. Маршал Толбухин № 10, на съпруга – Ю.А.З..        

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, след прекратяването на брака Х.С.З. да възстанови предбрачното си фамилно име – А..

ОСЪЖДА Ю.А.З. да заплати по сметка на РС –  Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

 

                                                        Председател: /П/ Ал. Великова