Р Е Ш Е Н И Е
№ 1305
Гр.Пловдив, 14, 06, 2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май , две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Стоил
Ботев
при участието на секретаря В. К. ,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 947 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и по чл. 54 от ЗКИР.
Жалбоподателите
– С.К.П. с ЕГН **********, Я.Р.П. с ЕГН **********, К.В.Й. с ЕГН ********** , Х.В.В. с ЕГН **********,***,
представлявани от адв.
Н.П., със съдебен адрес *** , кантора №16
обжалват Заповед № 18-1839 от
02.03.2018 г. на Началника СГКК Пловдив, с която е одобрено изменението в
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, общ.
Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващо отстраняване на непълнота и грешка в
кадастралната карта относно част от самостоятелните обекти на сграда
56784.521.1118.1., състоящо се в:
1. Нанасяне на нови обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.521.1118.1.6, на ет.1: площ по-документ: 57.48 кв.
м., собственост на Г.П.Г. въз основа на документ: Липсва информация, П.П.П. въз основа на документ: Липсва информация;
2. Промяна в данните за собственост на съществуващи обекти в КККР - схема
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1118.1.2, на ет.2 :
данни преди промяната: площ по документ: 0 кв. м., собственост на ЛИПСВАТ ДАННИ
ЗА СОБСТВЕНОСТ въз основа на документ: Липсва информация издаден от данни след
промяната: площ по документ: 130 кв. м., собственост на Я.Р.П. въз основа на
документ: Нотариален акт № 4 том 82, peг. 24376 дело 19484 от 31.08.2007г., издаден от Служба по
вписванията гр.Пловдив, С. КИРОВА П. въз основа на документ:
Нотариален акт № 4 том 82 per. 24376 дело 19484 от
31.08.2007г., издаден от Служба по вписванията гр.Пловдив;
3. Заличени обекти от КККР - схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.521.1118.1.1, на ет.1: площ по документ: 130 кв. м.,
собственост на Я.Р.П. въз основа на документ: Нотариален акт № 4 том 82 per. 24376 дело 19484 от 31.08.2007г., издаден от Служба по
вписванията гр.Пловдив, С.К.П. въз основа на документ: Нотариален акт № 4 том
82 per. 24376 дело 19484 от 31.08.2007г., издаден от
Служба по вписванията гр.Пловдив;
В жалбата, както и в писмената защита
на адв. П. / л.95/ се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
необоснована, непълна, в нея се съдържат съществени грешки и непълноти, както и
че е издадена в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР при ненапълно изяснена
фактическа обстановка. Иска се нейната отмяна и присъждане на разноски в размер
на 640 лева , съгласно предоставен по
делото списък / л.105/ .
Ответникът –
Началник на СГКК Пловдив – оспорва жалбата, като излага доводи в приложените по
делото становища /л. 44-48/.
Заинтересовани страни Г.П.Г. , П.П.П., Г.С.Г. , И.А.М. и М.К.К. са редовно
уведомени, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Административен съд Пловдив в
настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, в законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна,
поради следните съображения:
Съдът, въз основа на приложените в
административната преписка доказателства , както и от представените от страните
в съдебното производство, намира
следното от фактическа страна:
Административният орган е приложил относимите доказателства в административната преписка като
спор по доказателствата между страните няма.
Съдът установи, че производството по
издаването на заповедта е инициирано по заявление вх. № 01-372838 от 23.11.2017
г. от Г.П.Г. и П.П.П., с което е поискано изменение
на СО с ИД 56784.521.1118.1.1, както и коректно записване на собствеността в
СО с ИД 56784.521.1118.1.2 по КККР на
гр.Пловдив /л.51/.
Във второто съдебно заседание адв.П. е представила схема-проект № 15-297544/14.05.2018г.
и Заповед № 18-3802/14.05.2018г.
Съдът е указал на Началника на СГКК
да се запознае с представените от адв.П. и приети по
делото писмени доказателства и изрази становище по тях, като такова по делото
до последното му съдебно заседание не е постъпило.
Писмено становище е представено от
Началник на СГКК Пловдив /л. 44-50/ при изпращане на административната преписка
в Административен съд-Пловдив. Със становището се заявява, че оспорваната
заповед е правилна и законосъобразна и като такава не следва да бъде отменяна.
Твърди се, че с оспорваната Заповед № 18-1839/02.03.2018г. и с одобреното с нея
изменение не се засягат права на жалбоподателите като заинтересовани лица по
смисъла на § 1 т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, ето защо за
жалбоподателите липсва правен интерес от обжалване на заповедта. Иска се
съдебното производство да бъде прекратено като недопустимо. Излагат се подробни
съображения по основателността на жалбата, а именно: По отношение на
твърдението, че процентното изражение на идеалните части надхвърля 100% и това
че са записани права повече от действителните обекти на собственост, се
заявява, че всички посочени данни в заповедта, са съобразени с представените и
събрани писмени документи при изцяло изяснена фактическа обстановка. В
схема-проект № 15-134434/ 02.03.2018г. се сочи, че действително е посочен един
и същ идентификатор на два самостоятелни обекта
/две ателиета и магазин за авточасти/, но това се дължи на фактическа грешка, а не става въпрос за
действие, с което се засягат права на жалбоподателя К.В.Й.. Още повече, че
последната е подала заявление с № 01-51992/09.02.2018г. с искане да бъде
отразен самостоятелният ѝ обект и ще получи самостоятелна схема-скица и
самостоятелният и обект ще бъде отразен. Твърденията за наличие на интерес от
обжалваната Заповед № 18-1839 02.03.2018г. от страна на К.В.Й. и Х.В.В. се посочва, че са неясни и неподкрепени с доводи.
От своя страна адв.П.
възразява по направеното искане за прекратяване на съдебното производство,
поради липса на правен интерес за жалбоподателите. Излага подробни съображения
в този смисъл, като посочва, че никъде в представената схема на обекта на П. не
е отразено, че на първия етаж има друг съседен самостоятелен обект, собственост
на К.Й.. Посочва също така, че административният орган явно изобщо не държи
сметка, че съответните идеални части представляват субективно вещно права на
собственост, което не се създава по негова преценка, а се подчиняват на строго
формалните предпоставки и се учредява единствено чрез нотариален акт. В
становището се твърди, че преди да бъдат преустроени избите в самостоятелен
обект им се поставя идентификационен номер, те са съставлявали прилежащи към
основните жилища сервизни помещения, като на тях не им се следват прилежащи
идеални части от общите части на сградата. Освен това счита, че в случай, че някой
от съсобствениците отчужди собствеността си при тези кадастрални данни,
нотариалният акт няма да може да бъде вписан в Службата по вписванията. Твърди,
че ИАА е съставен без всякаква проверка на действителното положение, като в
крайна сметка моли жалбата да бъде уважена напълно.
Съдът е обявил делото за решаване
и със свое определение №1919 от
01,10,2018г. е отменил определението за даване ход по
същество и е КОНСТИТУИРАЛ Г.П.Г. и П.П.П., като
заинтересована страни по оспорването на процесната Заповед
№ 18-1839 от 02.03.2018 г. на Началника СГКК Пловдив. Впоследствие по искане на
адв. П. и представянето на писмени доказателства за
собственост в процесната
сграда съдът е конституирал като з.с. и Г.С.Г. , И.А.М. и М.К.К.. По този
начин съдът е дал възможност на всички заинтересовани лица да изразят становище
по основателността на жалбата.
В оз.
страните не са направили искания по събиране на доказателства чрез СТЕ , а са
представяли само нотариални актове с които са се разпореждали със собствеността
си в процесната сграда.
От правна страна съдът излага следното:
Съдът приема за установено, че
жалбоподателите С.К.П., Я.Р.П., К.В.Й. и Х.В.В. оспорват правата на Г.П.Г. и П.П.П. върху самия имот, като
твърдят спор за собствеността върху него или върху части от него .
Въз основа на приложените по делото
нотариални актове / л.18-23,142/ съдът приема , че страните притежават или са
притежавали по една четвърт идеална част
от дворно място в гр. Пловдив , ул.
Захари Стоянов №100, ведно с един апартамент в построената четириетажна жилищна
сграда , по една четвърт идеална част от
тавана , от избата и от общите части на сградата.
От приложените констативни нотариални
актове № 142, том 2, н.д 1309/1988. и № 91,том 12, н.д. 6460/1987. съдът приема
за установено , че Г. и П. П. към момента на съставянето на актовете са
притежавали жилищен имот, по една четвърт идеална част от дворното място, от
тавана, от двете изби и от общите части на сградата. Г. и П.П.
са извършили преустройство на приземните стаи в магазин за авточасти без
следващите се строителни книжа, което
преустройство е узаконено с акт. № 13/08.10.1996. на гл. архитект на
район Централен. Впоследствие Г.П. с н.акт № 11, н.д. № 386/05.07.2007. продава
всичките притежавани от нея обекти ведно с 1/4 идеални части от общите части на
сградата, като си запазва единствено избеното помещение, предмет на заповедта.
По същия начин и П.П.
продава с н.а. № 194, н.д. № 862/2007. Притежаваната от него собственост , ведно с 1/4 ид.
части от общите части на сградата с изключение на избеното помещение, от което
следва, че и двамата към момента на
издаване на оспорената заповед притежават единствено избените помещения, а жалбоподателите
притежават по 1/4 идеална част от общите части.
В схемата - проект на СГКК №
15-134434-02.03.2018. на самостоятелен обект с идентификатор №
56784.521.1118.1.6 на П. като прилежащи части буквално е записано съответните идеални части от сградата , без да е посочен конкретен процент. По същия
начин в графата собственици отново е записано, че липсва информация и няма
данни за идеалните части, което показва, че ответника приема , че те също са
собственици на неуточнени идеални части.
Видно от н.а. № 48, н.д. № 9743/1995.
жалбоподателката К.Й. е собственик на две ателиета,
преустроени от избени помещения, съседни на тези на Г. Г. и П. П. на приземния
етаж. Съдът установи , че в схемата е записано, че на ниво 1 няма други
самостоятелни обекти, което потвърждава
твърдяното от жалбоподателите , че
оспорения административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и
непроверени данни в съществуващите кадастрални карти и регистри относно
собствениците на другите обекти в сградата.
Съдът установи , че на ателието за творческа дейност на жалбоподателката
е даден идентификатор №
56784.521.1118.1.6, който съвпада / л. 31/ с този на обекта на етажа на Г. Г. и П. П.,
което обстоятелство отново сочи на груб пропуск и грешка от страна на
административния орган.
Установи се, че заповедта не е
съобщена по предвидения ред, на всички заинтересовани лица , въпреки че в
становището на ответника се твърди , че те нямат правен интерес от оспорването.
Съдът приема , че за тях е налице правен интерес от обжалване, тъй като
с неточното отразяване в кадастъра на действителните притежавани от страните
идеални части, поставяне на еднакви идентификационни единици и некоректно
изготвяне на схема-проект № 15- 134434-02.03.2018. се засягат техни права и
интереси по отношение на притежаваната от тях собственост.
В допълнение на изложеното по-горе
съдът установи и че в диспозитива на оспорената заповед / л. 52/ е посочено , че относно
част от самостоятелните обекти на сграда 56784.521.1118.1., в т.1. нанасят нови обекти в КККР: схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.521.1118.1.6, на ет.1: площ по-документ:
57.48 кв. м., собственост на Г.П.Г. , като въз основа на документ е записано , че липсва информация. Същото
е записано и за частта на П.П.П., т.е. въз
основа на документ: Липсва информация;
В точка втора в диспозитива е записано в „ Промяна в данните за
собственост…..: данни преди промяната: площ по документ: 0 кв. м., и…………
ЛИПСВАТ ДАННИ ЗА СОБСТВЕНОСТ въз основа на документ“.
Съдът констатира и че ответникът в
свое становище на л. 44 изрично сочи , че по отношение на твърдението, че
процентното изражение на идеалните части надхвърля 100% , че всички посочени
данни в заповедта, са съобразени с представените и събрани писмени документи
при изцяло изяснена фактическа обстановка.
Твърди , се че в схемата-проект № 15-134434/ 02.03.2018г. действително
е посочен един и същ идентификатор на два самостоятелни обекта /две ателиета и магазин за авточасти/, но
това се дължи на фактическа грешка, а не става въпрос за действие, с което
се засягат права на жалбоподателя К.В.Й..
От съпоставката на гореизложеното съдът
счита , че при наличието на титул за собственост, който доказва притежаваните
от заявителя части от собствеността, то ответника е длъжен в своята заповед да
посочи въпросните нотариални актове , а не следва в диспозитива
на заповедта да сочи че …. „няма
документ“.
Горното налага да се приеме , че в
случая е налице спор за собственост между страните относно неправилно отразените общи части в избата на
сградата .
По делото няма доказателства избените помещения да са изключени от общите
части на сградата , нито да е налице
делба или разпределение на избата.
Съгласно задължителната съдебна практика на ВАС , второ отделение ,
по ад. №13474/2018г. наличието на
спор за материално право е пречка за
издаването на заповед със съдържанието на оспорената. Админ.орган
е длъжен да изпълни задълженията си по
закон и да нанесе или откаже да нанесе исканите промяни,
след решаването на спора за материално право по същество.
Налице е неправилно приложение на
материалния закон, което налага отмяна на оспорената заповед №
18-1839-02.03.2018. на началника на СГКК - гр. Пловдив като издадена в
нарушение на закона и при неизяснена фактическа обстановка.
Предвид изхода на спора на
жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на 640 лева , съгласно представен по делото списък / л.105/
.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от
АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.К.П. с ЕГН **********, Я.Р.П. с ЕГН **********,
К.В.Й. с ЕГН ********** , Х.В.В. с ЕГН **********,***,
представлявани от адв. Н.П., със съдебен адрес
*** , кантора №16 Заповед № 18-1839 от
02.03.2018 г. на Началника СГКК Пловдив,
ОСЪЖДА СГКК Пловдив да заплати на С.К.П.
с ЕГН **********, Я.Р.П. с ЕГН **********, К.В.Й. с ЕГН ********** и на Х.В.В. с ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на 640 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Република България.
Председател: