Р Е Ш Е Н И Е
№…………
26.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 627 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 915/21.05.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 9142/2018 г.
по описа на същия съд е осъдил на основание чл.109 от ЗС Х.И.К. ***, офис
№309, да преустанови неоснователните действия, с които смущава, ограничава и
пречи на ищците П.И.Х., ЕГН **********,***, И.П.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, и Д.П.Х., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, ателие №9, да упражняват в пълен обем правото си на
съсобственост върху незастроената част от ПИ с идентификатор 56722.659.409 в
гр.Плевен, с адрес ул.Дойран №148, с площ от 388 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатор 56722.659.411., 56722.659.412., 56722.659.848., 56722.659.408. и
56722.659.410, като за своя сметка премахне поставеното и монтирано в
незастроената част от имота „антипаркинг устройство“ /тип заключваща скоба/.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1
от ГПК Х.И.К. ***, офис №309, да заплати на П.И.Х., ЕГН **********,***, И.П.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, и Д.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, ателие №9, сторените деловодни
разноски в общ размер на 380,00 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от адв. Х.К., в която се изразява становище, че постановеното
от Районен съд – гр. Плевен решение е неправилно и необосновани, поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място,
Районният съд неправилно е определил извършваните от въззивника действия в
имота на ищеца като търпими /съизволими/, като веднага след това цитира Решение
№ 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., I гр.
отделение на ВКС, според което търпимите /съизволими/ действия са: „Фактически
състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат
от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие, като
търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не
представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС“. По този начин, Районният съд
сам оборва собствените си изводи и твърдения, като разкрива тяхната
неправилност, защото в цитираното решение на ВКС изрично се акцентира на това,
че търпимите /изволими/ действия са такива фактически състояния, при които
извършваните действия спрямо вещ не произтичат от договор със собственика или
владелеца. На практика, обаче, между въззивника и ищеца съществува такъв
договор и той е обективиран в постигнатата между същите и утвърдена от съда
спогодба по гр. дело № 3400/2017 г., влязла в законна сила на 26.09.2018 г.
Незачитането на силата на присъдено нещо, с която се ползва влязлата в сила
спогодба представлява сериозно процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, тъй като силата на присъдено нещо действа като
правопогасяващ факт спрямо правото на иск на ищеца и по този начин съдът
неправилно се е произнесъл по един недопустим иск. Освен това, никога ищецът не
е проявявал по отношение на въззивника чувства на любезност, добронамереност и
вежливост, така че по дефиниция това изключва определянето на действията като „търпими“.
Още от самото начало на закупуване на имота, ищецът се е опитвал да
възпрепятства паркирането на въззивника, вдигал е скандали и е отправял
вербални нападки, вкл. и по телефона, което е провокирало въззивника да монтира
антипаркинг устройство, с което да защити владението си върху притежаваното
място за паркиране. Впоследствие, ищецът П.Х. е извършил самоуправни действия,
взломявайки поставеното антипаркинг устройство чрез наето лице, което е станало
повод за завеждане на дело № 3400/2017 г., по което е подписана спогодба, с
която П.Х. се е задължил занапред да не създава пречки на Х.К. лично на него
или негов държател да паркират автомобили на това паркомясто. Погрешното
дефиниране на извършваните от въззивника действия като търпими е довело до
неправилния извод на съда, че като такива те винаги могат да бъдат прекратени
едностранно от собствениците без някакви фактически и правни основания за това.
На следващо място, за да бъде уважен един иск с правно основание чл.109 от ЗС,
се изисква ищецът да докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия
върху имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни. Въззивникът
твърди, че неговите действия не са противоправни, защото са извършени на
основата на легитимно правно основание, каквото е сключената спогодба. Освен
това, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че не е
нарушена възможността на ищеца да ползва и владее имота по предназначение,
защото той паркира необезпокояван от никого своя личен автомобил. Не е налице
основното изискване, за да бъде уважен един иск по чл.109 от ЗС, а именно да
има реално нарушение и възпрепятстване на ищеца да използва неговата част от
имота. Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови съдебен акт, с който да отмени
постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение, като неправилно и
постановено в нарушение на нормите на материалния и процесуалния закон. Моли,
да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта му за разноските, както
и да му бъдат присъдените направените разноски пред въззивната инстанция.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите П.И.Х., И.П.Х.
и Д.П.Х..
В
съдебно заседание въззиваемият П.И.Х. се е явил лично и със защитника си – адв.
Л.Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Защитникът моли, да бъде оставена без
уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Районен съд – гр. Плевен е постановил един правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт, тъй като е изследвал целия събран по делото
доказателствен материал и е стигнал до единствения в случая правилен и
законосъобразен извод, а именно, че със своите действия въззивникът
възпрепятства въззиваемите да упражняват в пълен обем своите права на
собственици в незастроената част от процесното дворно място.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадене в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
По същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и
отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на
ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Правилно и обосновано на
събраните по делото доказателства първостепенния съд е приел за установена
фактическата обстановка по делото, която накратко е следната:
Безспорнно между страните и видно
от копие на нот.акт №64, том 3, дело 874/1970 г. на нотариус
при ПлРс се установява, че въззиваемият П.И.Х. е придобил заедно със М.М. Х.
първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул.**** №28б в гр.***,
заедно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, от общите части на сградата и
съществуващите инсталации, както и 1/2 ид.ч. от сервизите, намиращи се в двора
и 40 кв.м. идеални части от дворното място, съставляващо парцел пл.№IV, 5182
в стр.кв.391 по плана на гр.Плевен, което е от 385 кв.м.
Не се
спори и е видно от удостоверение
за наследници на М.М. Х. изх.№14-4706/27.11.2018г. на Община Плевен се
установява, че лицето е починало на 17.06.2002г., като е оставила за наследници
П.И.Х., Д.П.Х. и И.П.Х..
Не се спори, че с
влязло в сила решение №68 от 17.02.2015 г., постановено по в.гр.д.№686/2014 г.
на ПлОС, е прогласена е на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД нищожността на
договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в
нот.акт №163, том 4, рег.№5657, дело №1200 от 1999 г. на нотариус В.П. в
частта, с която Б.Г.Р., със съгласието на съпругата си Б.Ц.Р., А.Г.Р., Ц.Г.П., Ц.Т.М.,
П.И.Х. и М.М. Х. са учредили в полза на „***“ ООД /сега „***“ ЕООД/ право на
строеж за изграждане на: МЯСТО
ЗА ПАРКИРАНЕ №1, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч.
от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи:
изток - собствен парцел IV - 5182, запад - парцел
XV-5193, юг - парцел ХIV-5192, север - място за паркиране №2; МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №2, с
площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №1, север -
място за паркиране №3, изток - собствен парцел IV - 5182, запад - парцел XV - 5193, юг - парцел ХIV-5192, север - място за паркиране
№2; МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №3, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на
гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60
кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №2,
север - място за паркиране №4, изток - собствен парцел IV-5182, запад - парцел ХV-5193 и МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №4, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен,
заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60
кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №3, изток - собствен парцел IV-5182, запад - парцел ХV - 5193, север - парцел III-5181, 5180, както и че
със същото решение е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, че Х.И.К.
не е собственик на място за паркиране №2, с площ от 15 кв.метра, в
собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по
плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №1, север -
място за паркиране №3, изток - парцел IV – 5182 и запад - парцел XV – 5193.
Не се спори и е видно от
приложеното гр.д.№3400/2017г. по описа на ПлРС, че същото е приключило със спогодба
между страните П. Х. и Х. И., по силата на която П.И.Х. се е задължил в срок от
30 дни да демонтира антипаркинг устройството, находящо се във вътрешна
незастроена част – тунел на недвижим имот, находящ се на адрес - гр.***, ул.***
№*, монтирано върху отводнителна решетка, и в този срок да го монтира за своя
сметка на мястото, от което е било демонтирано и това действие е станало повод
за предявяване на исковата молба от Х.И.К.; П.И.Х. се е задължил и занапред да
не създава пречки на Х.И.К., лично на него или на негов държател, да паркират
автомобили на паркомясто, условно наречено паркомясто №2, представляващо 15
кв.м. маломерна част от парцел IV-5182 в кв.391 по плана на гр. Плевен, защитено
с антипаркинг устройство.
Спорни по делото са въпросите –
извършил ли е въззивникът – ответник действия, с които да ограничава правото на
ползване на имота от съсобствениците, какви са те и следва ли да бъдат
преустановени със съдебна санкция?
Правилни и обосновани на
събраните по делото писмени доказателства са изводите на РС-Плевен, че
въззиваемите П.Х., И.П.Х. и Д.П.Х. са съсобственици, заедно с други физически
лица на процесния недвижим имот, представляващ УПИ IV-5182 в кв.391 по плана
на гр. Плевен. Правилен е и изводът на съда, че въззивникът Х. И. не притежава
право на собственост върху дворното място независимо, че притежава обособен
жилищен имот в построената в същото жилищна сграда. След като И. не е
съсобственик на дворното място същият няма право да го ползва, освен ако някой
от съсобствениците не му го е предоставил. Доколкото И.е собственик на обект в
сградата построена в същото дворно място за него са позволени само „съизволими“
действия, които могат да се отнесат към ползването и поддръжка на неговия
жилищен имот, но не и към останалата незастроена част от дворното място.
Правилен е и изводът на съда, че Х.
И. ползва дворното място, като паркира собствения си автомобил на услонто
нареченото паркомясто №2, на което е поставено антипаркинг устройство –
заключваща скоба, за която само въззивникът има ключ. По този начин същият или
е паркирал автомобила си в двора или е вдигнато и заключено устройството, което пречи на ползването и
евентуално паркирането на други автомобили. Тези изводи се налагат от
показанията на свид.Ю.Д., а също и от обясненията на самия И.по реда на чл.176
от ГПК.
Правните изводи въз основа на
тези данни, че И., чрез своито действия ограничава правото на собственост,
съответно ползването на дворното място са изцяло правилни и приложими към
двамата въззиваеми И.П.Х. и Д.П.Х..
Не може обаче да бъде споделен
извода на РС-Плевен, че изложените съображения са относими и в отношенията на П.Х.
*** е ингорирал спогодбата по гр.д.№3400/2017г. на ПлРС, по отношение на силата
и на договор между страните.
Процесуалноправната страна на
спогодбата е описана в чл.234 от ГПК, като изрично е посочена, че има значение
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Материалноправната същност на
спогодбата е определена в чл. 365 от ГПК, в който е посочено,
че „С договора
за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.“ От така даденото определение от законодателя
става пределно ясно, че това е договор, т.е. двустранна сделка. С нея могат да
се „създадат, да се изменят
или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора“ – арг. от чл.365 ал.2 от ГПК.
В жалбата се изтъкват доводи, че
именно поради процесуалноправната страна на спогодбата по гр.д.№3400/2017г. на
ПлРС предявеният сега иск е недопустим. Тези доводи са неоснователни, доколкото
предмет на всеки спор са конкретни обстоятелства. За да е недопустим иска
следва съответните факти да са абсолютно идентични с тези предмет на решения
вече правен спор. В настоящето производство се сочат нов вид действия, с които
се нарушава упражняването на правото на собственост, както и нов период от
време на извършването им. Това е достатъчно, за да определи допустимост на
иска. Също така в предходното дело ищец е бил Х. И.и е търсил правна защита по
иск с правно основание чл.75 и чл.76 от ЗС, в настоящето искът е негаторен по
чл.109 от ЗС, а ищец е бившия ответник. Ето защо съдът счита, че искът е
процесуално допустим. Доколкото в предходното производство не са участвали като
страни И.Х. и Д.Х., то за тях този въпрос не може и да се поставя.
Според въззивния състав съществен
в случая е въпросът за материалноправната страна на сключената спогодба по
гр.д.№3400/2017г. Тълкувайки волята на страните, която не противоречи на закона
е морала и не е нищожна става ясно, че П.Х. е отстъпил правото си на ползване
върху условно нареченото паркомясто №2. Действително формулировката е „да не
пречи от днес 26.09.2018г. и занапред да не създава пречки на Х. И., лично или
чрез негов държател да паркира автомобил на паркомясто №2“, но по същество
представлява именно предоставяне на право на ползване на част от незастроеното
дворно място. Тъй като П.Х. е съсобственик на парцела и притежава право на
ползване върху същия няма право да го предоставя на когото прецени възмездно
или безвъзмездно. Ето защо основавайки се на тази спогодба настоящия съд счита,
че по нейната сила е възникнало правото на Х. И.да ползва дворното място по
описания начин, но същото е противопоставимо само на П.Х., защото само той е
отстъпил това което притежава. Другите съсобственици не са направили подобно
волеизявление и поради това така постигната спогодба им е непротивопоставима.
Ето защо съдът счита, че след
като П.Х. веднъж е предоставил своето право на ползване на имота на Х. И., то
същият няма право да претендира по съдебен ред, т.е. липсва материалното право
на иск, за неговата защита. Сам го е предоставил по селата на договор и само с
неговото разваляне може да се освободи от тези си задължения. Докато договорът
е действащ правата и задълженията за страните са такива, каквито сами са
уговорили. Това обуславя и неоснователност на предявения иск, защото действието,
което преми на упражняване на правото на собственост следва да е неоснователно,
а в настоящия случай същото се основава на договор между притежателя и
извършилия действието. Поради това решението в тази му част следва да се отмени
и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения от П.Х. против Х. И.иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Въззивният съд счита, че
посочената спогодба по гр.д.№3400/2017г. на ПлРС има сила само спрямо
подписалите я страни – П.Х. и Х. И.и не може да разпростира действието си върху
неучастващите в нея лица, в частност И.Х. и Д.Х.. Първо те не са били въобще
страни в производството по гр.д.№3400/2017г., поради това дори и П.Х. да е
притежавал пълномощно от тях няма как да ги представлява. Второ липсват
доказателства по настоящето или предходното дело, от които да е видно, те
двамата да са се присъединили или съгласили с постигната спогодба. Поради това
искът им се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В тази си част
решението е правилно и законосъобразно и поради това въззивната инстанция
препраща и към мотивната му част на осн. чл.272 от ГПК.
При този изход на делото
решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като се осъди Х. И.да
заплати на И.Х. и Д.Х. сумата общо от 453.32лв. /по 266.66лв. за всеки/,
представляваща деловодни разноски по делото за двете инстанции /126.66лв. за
първата и 100лв. за втората/ включваща адвокатско възнаграждение, а П.Х. следва
да бъде осъден да заплати на Х. И.сумата от 13.33лв. деловодни разноски за
въззивното производство, съобразно представените списъци и пропорционално на
уважената част от исковете.
С оглед
всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на осн.
чл.271 от ГПК Решение № 915/21.05.2019 г., постановено от
Плевенски районен съд по гр. дело № 9142/2018 г. , в частта в която
е осъдил на основание чл.109 от ЗС Х.И.К. ***, офис
№309, да преустанови неоснователните действия, с които смущава, ограничава и
пречи на П.И.Х., ЕГН **********,***, да упражнява в пълен обем правото си на
съсобственост върху незастроената част от ПИ с идентификатор 56722.659.409 в
гр.**, с адрес ул.** №*, с площ от 388 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор
56722.659.411., 56722.659.412., 56722.659.848., 56722.659.408. и 56722.659.410,
като за своя сметка премахне поставеното и монтирано в незастроената част от
имота „антипаркинг устройство“ /тип заключваща скоба/, както и в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.Х., ЕГН **********,*** против Х.И.К. ***, офис №309 иск с
правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска осъждането му да преустанови
неоснователните действия, с които смущава, ограничава и пречи на П.И.Х. да
упражнява в пълен обем правото си на съсобственост върху незастроената част от
ПИ с идентификатор 56722.659.409 в гр.***, с адрес ул.*** №*, с площ от 388
кв.м., при съседи: имоти с идентификатор 56722.659.411., 56722.659.412.,
56722.659.848., 56722.659.408. и 56722.659.410, като за своя сметка премахне
поставеното и монтирано в незастроената част от имота „антипаркинг устройство“
/тип заключваща скоба/.
ОСЪЖДА Х.И.К.
***, офис №309, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, и Д.П.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***,
ателие №9, сумата общо от 453.32лв. /по 266.66лв. за всеки/ , представляваща
деловодни разноски по делото за двете инстанции /126.66лв. за първата и 100лв.
за втората/ включваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.И.Х.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.К. ***, офис №309 сумата от 13.33лв.
деловодни разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 915/21.05.2019 г., постановено от
Плевенски районен съд по гр. дело № 9142/2018 г., в останалата му обжалвана
част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: