№ 484
гр. Варна , 05.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 414, ал. 1 ГПК и е
образувано по въззивна частна жалба вх. № 277429/30.10.2020 г. От В. Л. М., ЕГН
**********, с местожителство в гр. **** ****** срещу Разпореждане № 266950/15.10.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 12180/2020 г., на ВРС, XXXIX с., с което е върнато подаденото
възражение вх. № 268939/29.09.2020 г. срещу издадената Заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 11184/2010 г., на ВРС, XII с. (унищожено).
Частният въззивник, излага, че по издадената Заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 11184/2010 г., на ВРС е било образувано изп.д. № 1021/2010 г., на ЧСИ Даниела Янкова,
което е било прекратено на 28.03.2013 г., по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като след
посочената дата извършените действия по изпълнението били нищожни и била изтекла
общата пет годишна давност, в резултат от което правото на принудително изпълнение било
погасено. Още сочи, че на 14.09.2020 г. по изп.д. № 141/2020 г., на ЧСИ Д. Янкова й била
връчена покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
11184/2010 г., на ВРС и уведомление за извършено прехвърляне н авземания. Заявява, че
правата на цедента са погасени по давност. По същество, отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане на делото във ВРС за продължаване на действията по
него.
В границите на срока по чл. 276 ГПК, частния въззиваем „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Мария Луиза“, № 79, не депозира писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Видно е от материалите по настоящото дело, че по унищоженото след архивиране,
ч.гр.д. № 11184/2010 г., на ВРС, XII с., в полза на заявителя „Алианц Банк България” АД,
ЕИК *********, е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6552/20.07.2010
г., по силата на която е разпоредено длъжникът В. Л. М.-А., ЕГН **********, с
местожителство в гр. ******, са осъдени да заплати сума общо в размер на 12281.54 лв., от
която: сумата 10000.00 лв., просрочена главница по Договор за издаване и ползване на
Смарт портфейл с револвиращи карти VISA Classic и MasterCard Standart с плаваща МПВ от
22.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда - 16.07.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата 1304.97 лв.,
текущо начислени лихви за периода 18.04.2010 г. - 15.07.2010 г., сумата 598.13 лв.,
просрочени лихви за периода 18.04.2010 г. – 15.07.2010 г., сумата 378.44 лв., мораторна
лихва за периода 18.04.2010 г. – 15.07.2010 г., както и сумата 245.63 лв. - разноски по
делото.
От изисканата по служебен път справка по изп.д. № 20207110400141, на ЧСИ № 711,
се установяват следните обстоятелства:
По молба от 07.02.2020 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, легитимирал се
като взискател по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2019 г., сключен с
„Алианц Банк България“ АД, възоснова на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
11184/2010 г., на ВРС, XII с. е било образувано изп.д. № 141/2020 г. срещу длъжника В.М..
По издадената заповед и изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д.
№ 20107110401021, на ЧСИ № 711, по молба на „Алианц Банк България“ АД срещу
длъжника В.М.. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложените изпълнителен
лист и Заповед по чл. 417 ГПК е връчена редовно на длъжника на 11.09.2010 г. С
постановление от 18.01.2019 г., изп.д. № 1021/2010 г. е било прекратено в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК като по молба на „Еос Матрикс“ ЕООД оригиналът на изпълнителния
лист е бил върнат и възоснова на него е било образувано изп.д. № 141/2020 г. По това дело
покана за доброволно изпълнение до длъжника М. е редовно връчена на 14.09.2020 г., без да
й е връчвана отново издадената Заповед по чл. 417 ГПК, която вече е била връчена.
На 28.09.2020 г. от страна на длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, вх.
№ 268747, което предвид унищожаването на ч.гр.д. № 11184/2010 г., на ВРС, XII с., е било
образувано в отделно производство.
Първостепенния съд с Разпореждане № 266950/15.10.2020 г. след като приел, че
издадената Заповед е влязла в сила, а депозираното възражение като такова извън границите
на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, подлежи на връщане.
2
Така постановеното определение е правилно.
Съобразно действалата към момента на осъщественото връчване на издадената
Заповед по чл. 417 ГПК, редакция на разпоредбата на чл. 414 ГПК, (Обн. - ДВ, бр. 59 от
2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение или срещу част от нея в 2-седмичен срок от връчването й като обосноваване на
възражението не се изисква. Срокът не може да бъде продължаван. От коментираните по-
горе данни по делото, се налага извода, че след като издадената Заповед по чл. 417 ГПК е
била връчена редовно на длъжника на 11.09.2010 г., то срокът за подаване на възражение по
реда на чл. 414 ГПК е изтекъл на 27.09.2010 г. (първия работен ден след датата на
изтичането на срока – 25.09.2010 г.). В границите на този срок не са налице данни, а и
твърдения от страна на длъжника правото на възражение срещу заповедта да е било
упражнено, поради което и Заповедта е била стабилизирана, а правото на възражение по
реда на чл. 414 ГПК - преклудирано.
Макар и да не са налице подобни оплаквания във въззивната частна жалба, съдът
счита за необходимо да посочи, че перемирането на изпълнителното производство,
образувано под № 1021/2010 г., на ЧСИ № 711 няма как с обратна сила да заличи факта на
влизане в сила на издадената Заповед по чл. 417 ГПК. В подкрепа на този извод е и факта, че
възникването на правото на възражение за длъжника се предпоставя от връчване на
заповедта, а не връчване покана за доброволно изпълнение.
Оплакванията за погасяване правото на принудително изпълнение на кредитора и
погасяване на вземането му по давност, въззивния съд не е компетентен да обсъжда в
настоящото производство. Подобни възражения могат да бъдат предмет на производството
по иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото фактите са настъпили след влизане в
сила на изпълнителното основание.
С оглед на изложеното, въззивния състав намира, че обжалваното Разпореждане като
правилно и законосъобразно, следва бъде потвърдено.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 266950/15.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
12180/2020 г., на ВРС, XXXIX с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4